Аня Сноу
Съдбоносно желание (8)

Глава 8

Джон все още държеше телефона си, не можеше да повярва какво се бе случило току-що. Опита се да се свърже с Вея, но тя му затвори и изключи телефона си. Мъжът затвори очи, болеше го, трябваше да се разкара от дома си, трябваше да отиде някъде, за да не може да се запъти към нея. Щеше да уважи решението й, колкото и трудно да му беше.

Стана и знаеше идеално къде да отиде. Взе ключовете от колата си и излезе. Брат му никакъв го нямаше, но това беше добре. Качи се в колата си и потегли към близкия бар. Трябваше му питие, а като се замислеше — трябваха му много повече. Трябваше да забрави поне за малко всичко, което се бе случило.

Паркира пред клуба и като влезе, веднага се запъти към бара. Седна на един от столовете и си поръча уиски. Докато чакаше бармана да му даде питието му, се огледа. Клубът беше същият както всяка вечер. Изпи на екс чашата и си поръча повторно, след това направи същото и пак си поръча.

Не знаеше колко време е минало, нито колко е пил, но искаше още. Докато си поръчваше поредната чаша уиски, една жена се настани на стола до него. Джон обърна глава и я огледа, не можеше да отрече, че беше красавица. Имаше дълга черна коса, която падаше свободно по гърба й, тялото й беше прекрасно, лицето й — нежно, не можеше да види очите й, но се обзаложи, че и те, като всичко в нея, са прекрасни.

— Чаша вино, моля — поръча си тя, гласът й беше мек.

— Аз съм Джон — изведнъж изтърси той.

Непознатата обърна глава към него, зелените й очи се присвиха за момент и на лицето й грейна усмивка.

— Приятно ми е, аз съм Ейра — отвърна.

— На мен също ми е приятно да се запознаем, Ейра — усмихна й се Джон.

Поръчките им пристигнаха едновременно, Джон я наблюдаваше внимателно, беше грациозна, но имаше и нещо смущаващо и опасно в нея. От далеч си личеше, че можеше сама да се грижи за себе си. Явно усетила интереса му, тя го погледна. Зелените й, толкова прекрасни очи се врязаха в неговите. Никой не отместваше поглед, никой не казваше нищо, просто стояха един срещу друг, изучавайки се. Джон можеше да види как през лицето й минаваха най-различни емоции. Той също не знаеше какво става с него. Тази жена беше нещото, което събуждаше всички страсти у него.

— Да се махаме от тук, искаш ли? — изневиделица попита Джон, явно алкохола му даваше повече смелост. Или просто причината бе в нейното предизвикателно поведение.

На лицето на жената се изписа изненада и Джон се зачуди дали тя изобщо ще му отговори. Но в следващия момент тя се усмихна игриво и отговори:

— Да вървим.

Платиха сметките си и тръгнаха заедно към изхода, качиха се в колата на Джон и тръгнаха към къщата му. Мълчаха по пътя, на моменти се гледаха, в очите и на двамата се четеше желание и нетърпение.

Джон паркира колата пред къщата си и се огледа — нито една стая не светеше. Явно брат му не беше тук, това правеше нещата доста по-лесни. Нямаше да се налага да обяснява на досадния Майк коя е тази жена. Помогна на Ейра да слезе и двамата, вече хванали се за ръце, поеха към вратата.

В хола тя застана пред него. Гледаше го с нетърпение и той не я кара да чака. Хвърли якето си на земята, бързо отиде при нея и я привлече към тялото си. Целуна я, тя бързо отвърна на целувката му. Не беше невинна или нежна целувка, беше страстна. Ейра се притисна в него още повече. Джон я вдигна и я пренесе в спалнята си, постави я бавно на леглото и я загледа. Беше много красива.

Зае се с дрехите й, свали блузата й и панталона й, плъзна поглед по нея. Беше неустоима само по бельо, което след секунди се търкаляше на пода до неговите дрехи. Бързо се намести върху нея и започна да я целува, а Ейра обви ръце около него. Целувката се задълбочи, докато Джон прокарваше ръцете си по цялото й тяло. Играеше си с гърдите й, милваше корема й, а тя се извиваше под него.

След няколко кратки минути, прекарани в сладка игра, той реши, че е време да бъдат заедно. Намести се и бавно навлезе в нея, оставяше я да свикне с него, усети как ноктите на ръцете й се забиват в гърба му. Тя обви крака около кръста му, давайки му достъп до себе си. Джон я целуна и забърза ритъма си. Тя откликна и скоро двамата се движеха в синхрон, взимаха всичко един от друг.

* * *

Двамата лежаха и дишаха тежко, бяха задоволени и притихнали. Не знаеха какво да си кажат, бяха двама напълно непознати, осъзнаваха, че това беше само за една нощ… или може би не. На Джон му се искаше да има тази жена, още много нощи. Тя му помагаше да забрави за Вея и за неочаквания обрат в отношението й към него.

— Трябва да вървя — изневиделица каза жената до него и започна да се облича.

Джон се намръщи, надигна се и се подпря на лактите си.

— Какво има? — попита я той.

Ейра го погледна с присвити очи и повтори, докато не спираше да се облича.

— Трябва да вървя. — Тя направи пауза, сякаш осмисляйки нещо. — Искаш ли утре пак?

Джон веднага разбра какво имаше предвид тя, но трябваше да бъде сигурен.

— Утре…?

— Да го направим отново? — повтори тя.

— Разбира се — отвърна той веднага.

Ейра се приближи и го целуна.

— Добре — радостно потвърди тя.

Скоро тя бе напълно готова. Бе се облякла и оправила косата си. През това време Джон я гледаше от леглото както си беше — без нищо върху себе си. Не че тя имаше нещо против. Тялото му беше страхотно, с тези оформени мускули, помисли си Ейра. Искаше й се отново да се върне в обятията му, но не можеше. Имаше задачи, които я чакаха, трябваше да спре със забавленията и да стане делова. Джон й показа пътя до вратата, все още гол-голеничък, а тя се спря и го дари с една дълга и много страстна целувка.

— До утре и те искам пак така — каза тя и огледа тялото му.

Джон се засмя и я придърпа към себе си, като отново я целуна.

— Ти също ще си без дрехи, мила — прошепна й в ухото.

Ейра се усмихна, последва последна целувка и двамата се разделиха. Джон се върна в леглото и легна изтощен, чувстваше се виновен. Ейра беше толкова по-различна от Вея. Това, което направи тази вечер беше спонтанно, но му беше и хубаво. Алкохолът показа действието си. Досега той никога не беше правил такива прибързани неща, но по дяволите — хареса му.

Харесваше му и непознатата, която нямаше никакви задръжки. И това му се случваше за първи път — да попадне на жена, готова за секс, без да знае с кого си има работа и без да е разменила и няколко думи със случайния партньор. Беше чувал, че стават такива неща, но не го вярваше. Смяташе, че това е мит и е плод на мъжко самохвалство.

Поклати глава, но беше прекалено уморен, за да се занимава още с тази тема. Затвори очи и се остави на съня, знаейки, че на следващия ден ще има ужасен махмурлук.

Но засега беше щастлив. Сънят го прегърна и той заспа с усмивка на лицето.