Аня Сноу
Съдбоносно желание (14)

Глава 14

Вея спря колата пред дома си и двамата с Томас тръгнаха към нея. Той се оглеждаше с интерес — бе живял в един съвсем различен свят. Докато Вея го чакаше да се запознае с новата обстановка, направи кафе и му подаде една чаша.

— Опитай го, ще ти хареса.

Томас пое чашата и отпи.

— Хубаво е — съгласи се той, но остави чашата на масичката и я притегли към себе си. — Разкажи ми какво прави през всичките тези години, в които бяхме разделени.

Все още невярваща, че той е при нея, Вея му се усмихна и го целуна. Той обаче чакаше отговор и тя започна да говори:

— Местех се през повечето време. Ема беше непрекъснато по петите ми. Искаше да живея както тя иска. А аз не можех да я гледам, ненавиждах я и бягах от нея. Хората понякога ме гледаха с интерес, защото аз не се променях като тях. Това ме принуждаваше да си тръгвам. От сега нататък ще принуждава и двама ни да сменяме мястото на живеене. Но през цялото време живеех със спомените си, в които продължавах да те обичам. Ти ми липсваше ужасно много. Пролях много сълзи, но в един момент проумях, че те няма да те върнат.

— И аз те обичам, любов моя. — Той помилва лицето й и се вгледа в очите й. После попита: — Къде е Ема сега?

Вея се изправи и отиде до прозореца. Загледа се навън и след кратка пауза, през която обмисляше отговора си, обясни:

— Далеч от нас, много далеч. Ейра, която те върна при мен, е богинята на Ответния удар. Тя я изпрати на родното ни място, без никакъв шанс да се измъкне от там.

Томас се изправи и застана до нимфата. Беше му трудно да говори, но в този момент трябваше да бъде честен с нея. Никаква тайна не трябваше да помрачава техния по-нататъшен живот.

— Тя… и… аз… без да искам… — започна той, но Вея сложи пръст на устните му.

— Недей, знам какво е направила. Важното в момента е, че сме заедно.

Томас я придърпа в прегръдките си и страстно я целуна.

* * *

Някъде далеч от тях Джон и Ейра се бяха отпуснали в ръцете на другия. Вече наясно с чувствата си, те не се страхуваха да показват един на друг любовта си. Но един въпрос се въртеше в главата на Ейра и я измъчваше. Най-сетне тя не се стърпя и му го зададе:

— Защо си пожелал точно това?

Джон въздъхна, трябваше да разкаже мотивите си на Ейра. А и не искаше да имат тайни помежду си.

— Преди бях различен, може да се каже, че бях като Майк. Излизах всяка вечер по клубовете, не търсех нещо постоянно, просто се забавлявах. Докато не срещнах една красива и несломима жена. Знаеше какво иска и как да го получи. Тогава я пожелах, имах я, но това не ми стигаше. Започнахме да излизаме заедно, привързахме се един към друг. Или поне аз така мислех. След време, най-безцеремонно тя ме заряза заради друг. Не ми обясни нищо, но това, че е с друг ме сломи. Промених се и се превърнах в това, което съм сега. Но знаеш ли, не съжалявам, че се разделихме, тя щеше да ме докара до дъното и нямаше да мога да се измъкна.

Ейра слушаше притихнала изповедта на Джон. Без да мисли попита:

— Как се казваше?

Джон се поколеба дали да отговори, но не можеше да откаже, просто не искаше.

— Не я убивай — пошегува се той. — Казваше се Ема.

И тогава всичко за Ейра придоби смисъл. Вея й беше разказвала, че Ема знае всичко за гаджето й. Тогава Ейра не знаеше, че това е бил Джон, а Ема е нямало как да знае всичко това, ако не бе имала връзка с него. Богинята се зарадва, че бе изпратила нимфата на заточение. Впрочем, на доста безопасно разстояние от Джон. В противен случай съдбата на Ема нямаше да е същата. Ейра се усмихна и рече:

— Няма да я убивам, но се надявам да не си я обичал.

Джон поклати глава, след което целуна жената до себе си.

— Не, не съм. Това, което изпитвах към нея не беше нищо повече от привързаност. Разбрах какво е любов, едва когато се влюбих в теб. Обичам само теб.

— И аз теб — отвърна му Ейра.

Джон се отдръпна и тихо и заплашително попита:

— А ти обичала ли си до сега? Имала ли си връзка с някого?

Ейра веднага разбра, че той ревнува и това й доказваше колко я обича.

— Не. До сега никога не съм обичала, нито съм имала връзка. Е, имах мимолетни изживявания за по една нощ, но нищо сериозно.

— Може да прозвучи безсърдечно, но се радвам, че аз съм първата ти любов.

Ейра го погледна невярващо и се засмя.

— Много си лош, Джон.

Той също се засмя, но я придърпа към себе си и я целуна. Тя отвърна и двамата се оставиха на страстната целувка.

— Съжалявам, че ви прекъсвам — рече непознат мъжки глас.

Двамата се откъснаха един от друг и погледнаха мъжа в стаята.

— Зевс — изсъска Ейра.

— Здравей, дъще. Здравей и на теб, смъртни човече — рече надменно величавият бог.

— Какво искаш? — попита го Ейра.

— Само да помогна — рече Зевс.

Джон и Ейра се спогледаха, изненадани от появата му и от думите му.

— И как ще го направиш? — попита Ейра.

Зевс погледна дъщеря си и се усмихна.

— Искам да си щастлива, затова ще даря този човек с безсмъртие — рече Зевс и погледна към Джон.