Аня Сноу
Съдбоносно желание (11)

Глава 11

Вея беше взела кутия с шоколад и се опитваше да притъпи желанието си да се обади на Джон или да намине през тях. На вратата се позвъни, тя подскочи и излетя в коридора, с надеждата това да е той. Бързо я отвори и видя Ейра да я гледа с интерес. Вея посърна и направи място на богинята да влезе.

— Май очакваше някой друг? — попита я Ейра.

— Не — отвърна й Вея, — заповядай, настанявай се.

Ейра седна на дивана и се огледа.

— Съжалявам, че снощи не дойдох на призоваването ти, но имах… друга работа — рече й богинята.

— Не се притеснявай за това — успокои я Вея. — Исках да поговорим за сестра ми. Мисля, че е време да действаме.

— Какво е направила? — изненадано попита Ейра.

Вея се приближи и седна до богинята.

— Снощи дойде, или по-скоро ме причака, като се прибрах — започна нимфата. — И ми припомни за някои доста болезнени спомени от миналото ми.

— Ще ги споделиш ли с мен? — предпазливо попита Ейра.

Вея мълча продължително, обмисляйки какво да направи. Не искаше отново да попада в миналото, но ако искаше Ейра да й помогне, трябваше да й разкаже всичко. Приближи се и седна на дивана до богинята, пое си глътка въздух и започна:

— Всичко започна много отдавна, тогава аз и Ема бяхме не само сестри, а и най-добри приятелки. Тя беше тази, на която се доверявах напълно. Един ден се запознах с най-красивия и мил мъж на света. За мен той беше различен от всички други. Признавам си, бях привлечена от него, та кой ли не би бил, но в началото се опитвах да стоя далеч. Той имаше лице като на ангел, косата му беше самото слънце, а очите му бяха сякаш небето над главите ни. — Вея разказваше и сякаш се бе пренесла в миналото. — С времето се влюбих в него и той в мен. Бяхме щастливи заедно. Нимфа и човек — странна комбинация, нали?

Вея спря за момент. Беше погълната от спомените, от моментите на любов, които бе изпитала. Ейра я слушаше внимателно, без да я прекъсва, искаше да разбере какво бе довело до тази вражда между двете сестри. При последния им разговор Вея само й бе казала, че сестра й иска да принуди Вея да скъса с приятеля си. В противен случай щяла да се погрижи добре за него. Ейра знаеше какво е искала да каже непознатата за нея сестра, но тя нямаше да го позволи. Щеше да помогне на Вея.

— Исках да му кажа каква съм всъщност, коя наистина съм аз. Направих го, разбира се, след което казах на Ема, че искам да съм с него — продължи нимфата. — Бях достатъчно глупава да споделя с Ема, но нали тя беше най-близката ми и си мислех, че ще ме подкрепи, но не. Вечерта, когато й го съобщих, тя изчака да си легна и заспя. После отишла при любимия ми. Не знам как го бе омаяла, вероятно с чара си на нимфа, но беше факт. Онази нощ преспала с него, а след това веднага сложила край на живота му. Това ме нарани повече от всичко друго. Аз го обичах, а тя ми го отне. А когато я попитах в очите, дори не си направи труда да ме излъже — призна ми всичко.

Вея отново спря, сълзи напираха в очите й, гняв се усещаше в цялото й същество.

— Скарахме се жестоко. Аз излязох вбесена от къщи и се втурнах към дома на Томас… така се казваше той. Гледката, която заварих, довърши разбитото ми сърце. Той лежеше прекрасен в смъртта си, със забит в сърцето му нож. Аз и най-добрият му приятел се погрижихме за тялото му. Когато се прибрах, си събрах багажа. Тръгнах си и не се обърнах, спрях да си спомням, опитах се да залича болката. Първоначално се криех от Ема, но с годините спря да ми пука. Забравих какво е да си щастлив, но затова разбрах какво е истинска болка. Беше толкова отдавна, но болката не си отива. Тя е тук — в сърцето ми — проплака нимфата. — Искам си отмъщението, Ейра. Искам своя ответен удар, който да нанесеш ти. Моля те, помогни ми!

Ейра се усмихна успокоително и хвана ръцете на жената до себе си. Ръцете на нимфата бяха крехки, студени и треперещи. Ейра ги стисна леко и окуражаващо.

— Ще ти помогна, не се притеснявай за това — рече й богинята. — И след като го направя, ще можеш отново да бъдеш щастлива, без да се притесняваш за себе си или за някой друг, който може да бъде наранен от „милата“ ти сестра.

— Благодаря ти — прошепна Вея.

Ейра почувства, че имаше още нещо. С годините се бе научила да разпознава кога хората искаха да кажат още нещо, но не знаеха дали да го направят.

— Какво има? — попита Ейра.

Вея срещна погледа й. На лицето на нимфата беше изписана тъга.

— Ема заплаши отново да стори нещо лошо на приятеля ми, който срещнах наскоро и откликнах на сърдечното му желание да намери жената за него. Както знаеш, ние нимфите сме длъжни да изпълним желанието на простосмъртните, когато го чуем. За да го предпазя, аз… му казах, че приключваме — проплака нимфата.

— Обичаш ли го? — попита я богинята.

Вея обхвана лицето си с ръце.

— Аз… не мисля, не съм сигурна, аз… не мога, аз… все още обичам Томас — тъжно каза Вея.

Ейра не каза нищо, само се доближи до нимфата и я прегърна. Вея се отпусна и заплака, явно рухнала напълно. Беше време Ейра да действа и да се приключи с всичко това. Постоя, докато Вея се поуспокои и стана.

— Къде отиваш? — попита я нимфата.

— Да приключа с тази история — обясни Ейра и излезе.

Точно преди богинята да изчезне от погледа на Вея, тя се надигна и извика.

— Чакай.

Ейра спря и се намръщи.

— Какво има?

Вея затвори очи, бавно издиша и рече:

— Не искам да я убиваш.

Ейра сърдито се приближи до нимфата.

— Какво? Нали затова ме призова, искаше ответния удар?! Какво стана?!

Вея отвори очи и погледна право в очите жената пред себе си.

— Тя ми е сестра, Ейра. И колкото и да ме е наранила, не мога да я осъдя на смърт. Повярвай ми, в началото го исках толкова много, но… — Вея спря, търсеща подходящите думи. — Не мога да бъда като нея. Ако ти позволя да я убиеш, ще се превърна точно в сестра си.

Ейра постави ръка на рамото на нимфата и тихо попита:

— Сигурна ли си?

Вея кимна, убедена повече от всякога.

— Сигурна съм. Направи с нея нещо друго, но не отнемай живота й. Имах достатъчно време да помисля и колкото и да ме е наранила, тя е моята по-голяма сестра. Искам да е далеч от мен, но жива.

Ейра се отдръпна от Вея.

— Няма да я убивам, а ти Вея си наистина една добра жена. Завиждам ти.

Казвайки това, богинята изчезна. Вея седна на дивана и се опита да успокои бясно биещото си сърце.

* * *

Тя гледаше жената, заради която беше тук. Нимфата не я усещаше и нямаше идея какво й предстоеше. Ейра вървеше в сенките, беше се научила как да върши работата си дискретно и прецизно. Щеше да накаже тази жена, от ответния й удар щеше да боли толкова, колкото самата нимфа бе предизвикала да изпита собствената й сестра.

Това беше същината на Ответния удар — той връщаше болката, която жертвите му са причинили на някой невинен, но много по-силно, много по-болезнено. Притъпяваше виковете на виновниците, никой не можеше да ги чуе и да им помогне.

Ейра се придвижи бавно и безшумно. Къщата, в която живееше жертвата й, беше отдалечена. Щеше да бъде лесно, нямаше да се занимава с гонене. Затвори очи и се телепортира в хола, където бе нимфата. Реакцията, която последва, беше очаквана. Нимфата, или както Вея я беше нарекла — Ема, се изправи, а на лицето й се изписа уплаха.

„Колко прекрасно“ — помисли си богинята.

— Ти… ти — заекна Ема.

Ейра се взря в Ема. Явно нимфата знаеше много добре коя беше жената, която стоеше пред нея.

— Аз, да — каза злокобно богинята. — А ти, Ема, ще понесеш Ответния удар на сестра си, чрез мен.

Нимфата пребледня и понечи да побегне, но Ейра завъртя очи и я спря. Не беше трудно — просто това беше част от дарбата й на богиня.

— Къде отиваш? Смяташ да бягаш, колко лошо — изсъска богинята.

— Моля те! — проплака Ема.

— Какво? — засмя се Ейра.

— Пощади ме! — примоли се нимфата.

— Ти пощади ли сестра си? — запита я богинята.

— Опитах се да я предпазя, не исках да стане като мен, исках да остане невинна, да не се превърне в това, което става с всяка нимфа, отдала се на мъж — обясни Ема.

Ейра я изгледа и за момент се замисли за собствените си емоции от току-що чутите обяснения. Нимфата не лъжеше. Явно обичаше сестра си, но това не я оневиняваше.

— Направила си нещо непростимо — рече богинята и се приближи към неспособната да мръдне Ема.

Ема я гледаше с широко отворени очи. Очи, в които се четеше почти животински страх. Ейра бе обещала на Вея, че няма да нарани сестра й. И смяташе да изпълни това си обещание. Ответния удар винаги нараняваше така, както жертвите му са наранили. Ейра не можеше да направи нищо по въпроса, дори да пощади нимфата и да я накаже по някакъв друг начин. Докато го правеше, жертвата пак щеше да изпитва болка. С волята си пусна Ема и тя се свлече трепереща на земята. Надигна глава и погледна объркано богинята. В погледа на жертвата й се четеше още по-голям страх.

— Сигурно се питаш защо не те убих, нали? — твърдо попита Ейра.

Ема гледаше богинята пред себе си и неспособна да каже каквото и да е, само кимна.

— Вея ме помоли да те оставя жива. Тя наистина е добра нимфа. Аз от своя страна бях готова да приключа с теб, но съдбата ти не зависи от мен. Докато идвах насам, си мислех какво да е наказанието ти. И повярвай ми, измислих нещо, което на теб никак няма да ти хареса.

Ема се опита да се изправи, но със силата си Ейра я задържа на земята.

— Никъде няма да ходиш! — изсъска тя. — Защото сега ще ти обясня твоето наказание.

В очите на Ема се появиха сълзи, но това не спря Ейра.

— Ще живееш на родното ви място. Много добре знам, че сега е необитаемо. Колко прекрасно, нали? — Богинята се засмя иронично и продължи: — Няма да можеш да си тръгнеш. Ще останеш завинаги там. А когато затвориш очи, ще виждаш щастието на Вея. Няма да можеш да се намесваш и да го спреш. Това е твоето наказание.

Ема плачеше безутешно, но това не трогна Ейра.

— Отиваш там още сега!

Ейра затвори очи и след секунди бяха на мястото. Намираха се в старата къща на двете сестри. Ема се оглеждаше с ужас, докато Ейра се усмихваше злокобно.

— Постегнах я малко. Все пак не съм толкова жестока да те оставя да живееш в съборетина. Дрехите ти и нужните ти за живеене неща също са тук, макар че си безсмъртна и не се нуждаеш от много неща като смъртните. Не се опитвай да се махнеш от тук, няма да можеш. Като богиня направих заклинание, което ти го забранява. Същото, което ще ти показва сестра ти и щастието й.

Ема се огледа безмълвно. Ейра й махна с ръка за сбогом и изчезна. Тъга сграбчи сърцето на нимфата. Едва сега разбра, че на този свят няма ненаказано зло. От сега нататък щеше да размишлява над прибързаните си и жестоки действия. Може би имаше и други начини да възпре сестра си от грешни постъпки. Но вече беше твърде късно. Тя осъзнаваше, че да лишиш някой от щастие е равносилно на убийство. А тя беше убила млад мъж, който още не беше видял нищо от живота, но имал нещастието да се влюби в сестра й. Бе обрекла на дълбока скръб собствената си сестра, бе отнела и правото на първа брачна нощ на влюбените. Дали зад действията й не се криеше най-коварното и лошо чувство — завистта. Завиждаше на сестра си, че е дарена от най-великото и силно чувство — любовта. При това споделена. Кой й даваше правото да бъде както съдник, така и изпълнител на жестоките й присъди?

* * *

Богинята се телепортира при Вея и й разказа какво е направила. Нимфата се разплака. Връхлетяха я противоречиви чувства от получената вест. Имаше известна доза успокоение, но и тъга.

— Тя ми е сестра, но си го заслужи — обясни Вея. — Благодаря ти.

— За нищо — отвърна Ейра.

Ейра прегърна нимфата, виждайки, че тя има нужда от подкрепа. Все още нейната природна доброта взимаше връх над желанието й за отмъщение.

* * *

Ейра беше доволна, че е помогнала на едно добро същество, виждайки изписаната на лицето й благодарност. Бе свършила със задължението си и бе време да се телепортира в къщи. Трябваше да се изкъпе и преоблече.

След час беше готова. Огледа се в огледалото — беше красива, а по лицето й нямаше дори и лека следа от извършеното. Доволна от вида си, взе ключовете от колата си и пое към Джон.

Паркира пред къщата и позвъни на вратата. Той отвори почти веднага и й се усмихна. Тя се хвърли в обятията му и го целуна, той я повдигна и бутна вратата след тях. Целувката им беше гореща и страстна, телата им се притискаха и съвсем естествено, без да губят време, се озоваха в леглото.

Уморени от бурния секс, те лежаха прегърнати. Джон си играеше небрежно с косата й, а Ейра се беше загледала в красивото му лице и изучаваше една по една правилните му черти. Колкото и да се стараеше, не намираше нито една, която да не е съвършена. Беше се отпуснала и си мислеше колко много й харесваше да е с него.

— Излез утре с мен — предложи й той.

— Добре — веднага се съгласи тя.

Джон й се усмихна и я прегърна, тя положи глава на гърдите му и заспа спокойно.