Аня Сноу
Съдбоносно желание (5)

Глава 5

Вея паркира колата си и с уверена крачка тръгна към вратата на дома си. Спомняше си всичко, което се бе случило през последните няколко часа. Спомни си ужаса, който бе изпитала, когато онзи мъж я притисна към стената. Спомни си успокоението, което почувства, когато видя Джон да й идва на помощ. Тогава, разбира се, не го познаваше, но когато го видя, почувства нещо. А вечерта, която прекара с него в клуба, беше невероятна, говореха си за толкова неща, смееха се, а на нея не й се искаше да се разделят. Оставаше й само да чака следващия ден, за да може отново да го види. Отключи вратата и влезе в къщата, остави ключовете и чантата на една от масите и включи осветлението.

Цялата къща сякаш се събуди, а така тя се чувстваше по-спокойна. Събу обувките си и тръгна за чаша вода. И тогава се закова на място. Срещу нея стоеше жена, която й се усмихваше нахално.

„Не, само не тя!“ — помисли си Вея. Нямаше да показва, че само при вида й изтръпва, нямаше да се страхува, щеше да се бори отново, ако се наложи.

Жената продължаваше да я гледа, но не казваше нищо. Явно чакаше Вея да каже нещо. Добре, щом щяха да играят така.

— Какво правиш тук, Ема? — попита сериозно Вея.

Жената се намръщи. Вея знаеше, че не беше свикнала да й се говори така, но не я интересуваше.

— Няма ли здрасти, сестричке, липсваше ми и дай да те прегърна? — рече Ема.

Вея се усмихна с горчивина. Тя наистина не мислеше, че всичко може да се оправи просто така и отново да бъдат сестри.

— Не, никога повече.

— Ех, Вея, никога не слушаш — въздъхна Ема.

— Какво искаш да кажеш? — ядосано скръсти ръце Вея.

— Казах ти, че ще те намеря, казах ти, че не можеш да си човек и не можеш да бъдеш с човек — засмя се тя и продължи: — Но признавам, че мъжа, с който беше тази вечер, как се казваше… а, да, Джон, доста е готин. Браво на теб!

Вея пребледня. Как сестра й знаеше какво бе правила тази вечер. А и за Джон. Не, нямаше да позволи отново да съсипе живота й.

— Стой далеч от него — изсъска Вея.

— Стига, сестричке, да не мислиш, че ще си щастлива с този? — изненадано попита сестра й.

— Да, смятам — твърдо отговори Вея.

Тогава сестра й се изправи и тръгна към нея. Вея не помръдна. Бе готова на всичко, за да се защити и ако се наложи да покаже на сестра си, че вече не бе малко момиче.

— Добре, но нали помниш какво стана с Томас. Не беше хубаво — припомни й Ема.

През съзнанието на Вея преминаха тежките спомени за Томас и какво му беше причинила сестра й. И колкото и да се опитваше да го забрави, той винаги се появяваше в сънищата й. Споменът за него я караше да се усмихва, но с този спомен вървеше и друг. Този, как сестра й разбива всичко, нещо, за което Вея никога нямаше да й прости.

— Първо аз ще бъда щастлива с Джон и второ искам да се махаш — заплашително рече Вея.

— Щастлива с Джон, моля ти се! — засмя се Ема. — Та той е човек, а ти си нимфа.

Вея присви очи и посочи входната врата.

— Знам това, а сега се махай.

Ема не каза нищо. Просто тръгна и с няколко сигурни крачки се озова до вратата, отвори я, но преди да излезе се обърна към по-малката си сестра:

— Ти си водна нимфа, Вея, а ние не можем да бъдем с хора, много добре знаеш какво става, когато спим с мъж. Така че, сестричке, няма да ти позволя да бъдеш с този Джон — казвайки това, Ема излезе.

Вея побърза да заключи след нея и дълго време гледа навън, очаквайки да се върне.

Тя много добре знаеше какво щеше да стане, ако някога се отдадеше на мъж, но толкова искаше да е нормална. Пред очите й мина образът на Томас. Беше щастлива с него, а после, когато сестра й разби всичко, имаше чувството, че нямаше да понесе тази болка. Нямаше да си позволи отново да преживее това чувство и да, щеше едновременно да защити Джон и да отмъсти за Томас.

Знаеше какво трябва да направи или по-скоро, кой трябва да призове. Беше чувала за Ейра, богинята на ответния удар. Трябваше да я призове, тя щеше да й помогне. Нямаше време за губене, затова започна да приготвя нужното. Запали огън в камината и започна. След няколко минути приключи. Беше изпълнила ритуала перфектно и Ейра трябваше да се появи. Надяваше се да го направи. Седна на дивана и зачака, времето минаваше, но не се случваше нищо. Стана, трябваше да хапне нещо. Приготви си набързо сандвич и тръгна отново към хола. Трябваше да бъде търпелива и да чака.

— Призова ме — каза женски глас.

Вея подскочи. Ейра беше тук, огледа се и я видя. Беше застанала до прозореца, дългата й черна коса на идеални къдрици беше пусната свободно, а зелените й очи бяха втренчени във Вея.

— Да, имам нужда от помощта ти. Ще ми помогнеш ли? — попита притеснено Вея.

— Нали за това съм тук? Кажи за какво ти е моята помощ? — проговори богинята.

Вея посочи дивана и двете се настаниха удобно. Щеше да е много дълъг и труден разговор, бе убедена Вея, но искаше Ейра да й помогне. Пое си дълбоко въздух и започна да разказва.