Аня Сноу
Съдбоносно желание (13)

Глава 13

Ейра се събуди до все още спящия Джон, загледа се в спокойното му лице и вдигна ръка да го помилва. Беше толкова красив и мъжествен дори и в съня си. Вече бе наясно, че много й харесваше да бъде с него. Постепенно осъзна, че е щастлива и някак й се искаше да остане с него завинаги, колкото и невъзможно да бе това. Явно беше влюбена. Беше дошъл и нейния ред да вкуси от любовта. Той отвори сънено кафявите си очи и вглеждайки се в тях, тя видя любов.

— Добро утро, прекрасна — прошепна й той.

— Добро утро — отвърна тя.

Той се надигна и я целуна. Целувката му беше нежна в началото, после стана гореща и задълбочена. Отдадоха се един на друг. После се изкъпаха заедно, облякоха се и слязоха да закусят. Майк правеше кафе в кухнята и ококори очи като ги видя.

— Здравей, брат ми, това е Ейра. Ейра, това е брат ми — Майк — представи ги Джон.

— Приятно ми е — поздрави богинята.

— И на мен. — Майк я беше зяпнал, очарован от красотата й.

Джон й подаде чаша горещо кафе и наля и на себе си. Като се окопити от изненадата, Майк отново намери начин да дразни по-големия си брат. Ейра доста се забавляваше на комичната ситуация как Джон се връзва на приказките на Майк. Не можеше да отрече, че малкият имаше вродена за това дарба. Чувствайки, че вече започва да се ядосва, Джон се обърна към Ейра:

— Искаш ли да вървим?

— Разбира се — съгласи се тя и отиде в другата стая да се приготви.

Майк гледаше с любопитство брат си. Знаеше, че той се среща с някоя друга, но предполагаше, че това е само за една нощ и скоро ще се върне при Вея.

Като останаха само двамата и виждайки, че Майк се разкъсва от любопитство, Джон го попита:

— Какво има?

— Как какво? Какво стана с Вея?

— Скъсахме — безцеремонно каза Джон. — Или по-точно тя скъса с мен преди няколко дни. Тогава се запознах с Ейра, същата вечер, в която Вея ми каза, че приключваме. Отидох в бара, имах нужда да пийна нещо и Ейра беше там. За останалото се досещаш сам, но се оказа, че много ми харесва да съм с нея.

Майк поклати глава и потупа брат си по гърба, толкова се радваше за него. Знаеше, че Джон не прави прибързани неща. Явно тази жена, с която бе в момента, го караше да се чувства добре и щастлив.

— Радвам се за теб. Хубава е.

— Ма-а-йк… — заплаши Джон.

— Само констатирам — засмя се по-малкия му брат.

Джон завъртя очи, каза „чао“ на брат си, извика Ейра и излязоха. Тръгнаха прегърнати по улиците, като си говореха почти за всичко — нали все още се опознаваха. Хората ги гледаха, но на тях не им пукаше. Неусетно стигнаха края на града и продължиха към морето.

— Красиво е — възхити се Ейра.

— Да, много — съгласи се и той.

Продължиха по кея, а в самия му край стоеше русокоса жена, която гледаше влюбено морето. Всеки от тях знаеше коя е тази жена, само че Джон не знаеше какво щеше да й каже. Ейра се зарадва, че я вижда навън, нямайки и понятие, че преди нея Джон бе увлечен по Вея.

— Вея — извика богинята.

— Здравей, Ейра — поздрави я нимфата като се обърна.

Джон гледаше изненадано двете жени и не можеше да повярва, че те се познават.

— Здравей, Джон — поздрави го Вея.

— Здравей, Вея — отвърна той.

Сега Ейра ги погледна изненадано.

— Познавате ли се?

Вея се усмихна. Какво ставаше тук, зачуди се Джон. Какво я бе накарало да се засмее, вместо да избухне?

— Да, това е мъжът, за който ти разказах.

— Ейра — започна нимфата, — радвам се да ви видя заедно, защото успях да изпълня своето задължение да срещна този мъж с жената на живота му.

— Какво? — едновременно попитаха Джон и Ейра.

— Знаеш ли, Джон, разбрах, че ти си този, който си пожела да срещне любовта на същото това място — започна Вея. — Преди да те призова втория път, Ейра, сестра ми се обади и ми каза, че ти и Джон се срещате. Каза ми го, за да ме нарани, но всъщност ми помогна. Аз като нимфа мога да изпълнявам сърдечни желания и да, Джон, аз съм нимфа, а Ейра е богиня.

Джон я гледаше неразбиращо. Не можеше да разбере дали Вея просто се шегува с него, или всичко това беше истина. Погледна към Ейра, която беше пребледняла и вече беше сигурен, че всичко е истина. Беше му трудно да повярва в какво се е забъркал. Обаче Вея продължи и привлече вниманието му върху себе си.

— Както и да е. Разбрах, че с моя помощ сте се запознали и това ме прави щастлива. Виждам, че си подхождате. Харесва ми да ви гледам заедно и ако имате силата да си признаете, или по-скоро, ако не се страхувате да си признаете, че се обичате… — Вея спря за момент, огледа ги добре и леко се засмя. — Не се опитвайте да го отричате, ще бъдете една наистина щастлива двойка.

Нито един от двамата не бе в състояние да каже нещо. Само се погледнаха, а очите им казваха всичко, което трябваше. Без думи разбираха, че е необходимо да проведат сериозен разговор, но не тук.

Ейра отмести погледа си към жената, която й бе станала приятелка. Направи няколко крачки и двете се прегърнаха.

— Благодаря ти — прошепна богинята в ухото на Вея. — Сега е мой ред да ти върна любовта.

— Правилно ли чух? — изненада се Вея. — Какво искаш да кажеш с това?

Ейра отпусна прегръдката си с нимфата. Докато отиваше за Ема, не си бе мислила само как да я накаже. Бе мислила как да върне щастието и любовта в живота на Вея. И докато въздаваше правосъдие, й дойде най-добрата идея за това. Вея заслужаваше да има мъжа, който бе покорил сърцето й. Този, с който да бъде завинаги. Ейра се усмихна мило на гледащата невярващо нимфа.

— Ответният удар не само отмъщава, но и връща живот. Това, че съм богиня прави нещата още по-лесни — обясни Ейра. Постави ръцете си пред гърдите си, след това ги вдигна високо над главата си, затвори очи и потъна в божествен транс.

Вея и Джон гледаха като хипнотизирани действията й и не забелязаха как пред тях се въплъти Томас. Най-сетне Ейра отвори очи и се обърна към нимфата.

— Бъди щастлива, Вея, той вече е безсмъртен и нищо не може да ви раздели.

Вея беше в шок. Неочакваните събития се развиваха с бясна скорост и не й даваха да си поеме дъх и да осмисли ставащото. Известно време гледаше безмълвно първата реакция на Томас и без да помръдне. Той изглеждаше дезориентиран така, сякаш се събужда от дълбок сън. Огледа се и щом видя Вея, разтвори ръцете си да я прегърне, а тя се хвърли с вик в обятията му. Той я притисна плътно към себе си и устните им се сляха. Гледката от срещата на двамата влюбени беше зашеметяваща. Имаше толкова много емоции в нея, виждаше се колко много си подхождаха. Бяха идеална двойка и по всичко личеше, че ще се обичат завинаги.

— Благодаря ти — казаха в един глас, все още прегърнали се.

— Моля, на вашите услуги — каза тя щастливо.

Двамата влюбени отново насочиха цялото си внимание един към друг. Докато Джон гледаше невярващо разиграващите се пред очите му събития, Ейра знаеше, че трябва незабавно да му обясни всичко. Тя се опасяваше как ли ще реагира той на неочакваните разкрития и дали това няма да сложи край на тяхната връзка. Сърцето й се свиваше от притеснение. Толкова го обичаше. Не бе предполагала, че е възможно това чувство да е толкова силно.

— Джон… — започна тя, но той я прекъсна.

— Трябва да говорим.

Ейра кимна и двамата напуснаха кея. Тръгнаха към нейната къща — трябваше им спокойно място, на което да поговорят без някой да ги подслушва. Вървяха в пълно мълчание, всеки обзет от своите мисли.

Когато влязоха в къщата, Ейра направи кафе и покани Джон да седне. Съсредоточи се и започна своя разказ:

— Аз съм богиня, Джон. Дъщеря съм на Зевс и обикновена жена. Живях живота си като човек, докато станах на двадесет и три години. Тогава се запознах с баща си и разбрах каква съм. Той искаше да живея на Олимп, но аз отказах. Тогава ми даде Ответния удар и станах безсмъртна. С други думи — останах завинаги на тази възраст. Оттогава започнах да помагам на хората, живеех на различни места, без да давам възможност на хората да разберат каква съм. Един ден за пръв път ме призова нимфа. Това беше ново за мен. Това беше Вея. Останалото го знаеш.

Ейра приключи с разказа си и зачака отговора на Джон. Той свъси вежди. Беше любопитен да узнае повече подробности.

— За какво те е призовала Вея? — попита с интерес.

— Трябваше да изпълня ответния удар на Вея върху сестра й. И преди да попиташ ще ти отговоря — не съм толкова жестока и не съм убила нимфата.

Джон се взираше в нея докато мислеше за всичко, което току-що бе разбрал. Тя притеснено очакваше неговата реакция. В този момент той осъзна, че я обича с цялото си сърце. Не го интересуваше, че не му бе казала коя е. Само искаше да остане с нея и без да чака повече й призна:

— Обичам те, другото е без значение.

След това признание, сълзи напираха в красивите зелени очи на Ейра.

— И аз те обичам. Дори не можеш да си представиш колко. Толкова се страхувах да не те загубя.

Джон стана и я целуна с дълбока, искрена и искаща целувка. Тя обви ръце около врата му и двамата се изгубиха един в друг.