Хаим Оливер
Рицарят на Бялата дама (7)

Драматичен диалог между Валери и Лори

„Странното“ момче се прибра в стаята си, посрещнат от бойния вик на Лори:

— Валерррри, здрррасти!

— Здрасти, Лори! — Валери посмръкна, извади фигурите и ги прибра в кутията. — Гладен ли си? Ей сега, потрай…

Влезе Добромир. Бляскайки с очилата си, той избягваше да поглежда към Валери. Само каза:

— Приготви се за закуска. Трапезарията е вляво.

— Не ми се закусва! — отвърна троснато Валери. — Яж ти! Яжте всички! Изяжте всичко! Аз няма да ям! Аз ще умра от глад!

Добромир равнодушно повдигна рамене:

— Искаш ли да ти кажа нещо? Преди малко Тото ти се закани смъртно, каза, че снощното не било нищо и че довечера пак ще дойде и ще те направи на кайма!

— А ти му кажи да дойде! — изкрещя фалцетно Валери.

— Аз пея в хора и съм неутрален!

— Неутррррален-ле-ле-ле! — повтори, квакайки Лори.

— Само че — подхвана Добромир — аз нямам намерение да страдам заради вас и да ме стряскате вечер, когато съм заспал, и затова най-добре е да си вървиш от тази стая… — Помълча и добави: — И даже от нашето училище!

Тия думи обляха Валери като студен душ. Треперенето му внезапно престана.

— И това ли ти каза Тото? — попита той.

— Аз ти го предавам, пък ти, както искаш!

— Добррромир ррррапон! — извика Лори.

Дебелият изгледа враждебно папагала, махна с ръка, сякаш казваше: „С вас човек не може да се разбере“ — и излезе.

Валери въздъхна уморено и се зае да оправи Лори. Поизчисти кафеза, напълни чашката с вода, сипа му храна.

— Мерррси! — рече папагалът и започна да закусва, разтърсвайки от удоволствие синята опашка на фрака си.

Седнал до него, Валери тихичко му заговори:

— Чу ли, Лори? Искат да ни изгонят оттук.

— Грррънци!

— Грънци, ами! А ако довечера отново ни нападнат и ни счупят и другите фигури?

— Безобррразие!

— Най-добре да си вървим, а?

— Напррред!

— И къде ще отидем?

— В цирррка!

— Лори, стига си дрънкал глупости, че както ми е накипяло, ще те напляскам!

— Тиррранин! — развика се панически Лори и запърпа из кафеза. — Диррректор!

Лек шум накара Валери да се обърне към прозореца. Там, повдигайки се над перваза, надничаха няколко хлапета. Те до такава степен бяха погълнати от драматичния диалог между новия и папагала, че побягнаха чак когато Лори свирепо изрева насреща им:

— Ррррогачи! Брррррррррррр!