Хаим Оливер
Рицарят на Бялата дама (31)

По следите на бандитите

Тото и Тони-48 продължиха по-нататъшното следене на Белия облак съвсем сами. Не го изпускаха нито минутка от очи: където и да отидеше, те по него, внимателно, незабелязано, ловко.

Наблюдението скоро даде резултат. Малко преди вечеря те забелязаха Белия облак да излиза от стаята си с оня вързоп книги и да ги подава през прозореца на Спас Дългия. После се скри с Елка зад колонадите на акропола и й връчи гимнастическите трика. А в трапезарията много ясно видяха как Белия облак и Валери тихо си шепнат нещо и разглеждат кутийките с луксозните писалки.

По време на вечерята не се случи нищо подозрително. Абдулабайци се тъпчеха като разпрани, данколовци мъченически се въздържаха. Затова пък след вечеря се случи нещо, което съвсем обърка шерифите.

Стана това, че Белия облак се отправи към стаята на Пепи, огледа се наляво-надясно като крадец и влезе. Излезе след малко с издути до пръсване джобове и като се увери, че не е следен, бързо потъна сред развалините.

Шерифите успяха да се доближат до него, без да ги усети. И с очите си видяха как вади от джоба си луканка и дъвче, вади парче кашкавал и дъвче, вади буца тахан-халва и дъвче, дъвче, дъвче. Дъвче до пръсване. След което, вече с празни джобове, но с пълен тумбак се изтегна на тревата и блажено задряма.

Двамата тихичко се оттеглиха към двора.

— Значи, и Пепи е в бандата! — прошепна замислено Тото.

Тони-48 гузно гледаше в краката си.

— Ама нали и ти си в една стая с него! — сети се внезапно Тото и втренчи изпитателен поглед в очите му.

— Е, да… — смотолеви Тони-48.

— Я кажи тогава, какво търси този фатален Облак при него?

Тони-48 не можа да отговори, защото изневиделица изникна Валери, който също като Белия Облак се промъкна крадешком при Пепи и също като него изскочи с пълни джобове. Сега вече не бе трудно да се установи, че и Валери лапа луканки, халва и прочее.

— А ужким Пепи е изгонен от будалайците! — прецеди през зъби Тото. — И даже се закле да бъде само с нас! Предател!… Ела! — И с лъвски скок се прехвърли в стаята. Тони-48 неохотно го последва.

А там видяха любопитна картинка. На масата, под портретите на Че Гевара и Гагарин, вместо тетрадки и учебници бяха наредени купчини ароматични лакомства като луканка, халва, кашкавал, сирене, мед и даже шоколади. Сам Пепи се беше разположил пред една от тях и както винаги деликатно, с нож и вилица, бавно се хранеше.

Като видя нашествениците, скочи и се опита да прикрие продуктите с тяло, но Тото го отстрани с мощната си лапа.

— Какви са тия астрономически продукти? — попита той строго.

— Гастрономически — поправи го тихо Пепи.

— Астрономически-гастрономически, все едно! Казвай чии са!

— Мои са си.

— Лъжеш!

— Аз никога не лъжа! — гордо произнесе Пепи, напълно убеден, че всичко това върху масата е и негово.

— А не изменти ли, че са те изключили от клуба на будалайците?

Пепи беше умно момче и разбра, че е безсмислено да мълчи.

— Аз го направих, за да спася честта на „Термалия“ — каза той. — За да науча от тях шах и ви го преподавам на вас.

— А на тях борба!

— Е, да, какво от това?

— Значи, затова оня кросмайстор за малко не ми направи туш! — Но Тото се сети, че също за малко не бе направил мат на Валери, и това поугаси свещения му гняв. — И, значи, на будалайци раздаваш луканка и халва, а на нас ни пробутваш рициново!

— Ами да — чистосърдечно отвърна Пепи. — Заради категориите. Те да напълнеят, а вие да отслабнете.

Аргументът беше основателен и Тото не намери какво да възрази. Но веднага му хрумна друг въпрос.

— Откъде ги имаш тия лапачки?

— Купуваме си ги — отвърна Пепи и за да си даде кураж, се подкрепи с хапка халва. Наистина, не бе ли ги купил с левчетата, получени за ония марки? Погледна въпросително към Че Гевара. Че Гевара кимна. Пепи задъвка още по-смело.

На Тото му се зави свят от глад.

— Откъде ги купуваш?

— От бакалницата, откъде!

— А като ги купуваш от бакалницата, защо ги продаваш на половин цена и даже по-евтино?

— Глупости! — изсмя се Пепи. — Нищо не продавам. Сами си ги ядем, за да напълнеем.

Тото скръцна със зъби и като не намери върху какво да излее гнева си, грабна един дебел резен кашкавал, сложи го върху лявата си длан и като го перна с ръба на дясната ръка, го преполови.

— Видя ли? — ревна той. — Ей на такова кюфте ще те направя, ако още мълчиш като Малчика! Аз съм шериф, разбра ли?

— Голямо чудо! — рече Пепи, готов да бъде моментално превърнат на кюфте. — И аз скоро ще стана категория до 52 кила и ще видиш ти тогава, като те сваля в туш за половин маши, звезди ще видиш даже посред бял ден.

— Ти ли бе, маляк, ти ли, заек без опашка! — изрева пак Тото и размаха юмруци.

Пепи мигновено зае бойна позиция.

И точно в този драматичен момент Тони-48 заплака. Ей тъй, заплака с глас и сълзи. Тото изненадано се обърна към него.

— Какво си се разциврил бе, лигльо! — попита той. — Тебе не съм те пипнал още. Чакай да те почна, па тогава…

— Пепииии… — произнесе през сълзи Тони-48, — Пепииии, кажи си, моля ти се, кажи си откъде си ги взел луканките!… Защото… — Плачът се превърна във вой на сирена пред въздушна бомбардировка. — Защотоооо… са… отровниииии…

Воят на сирената бе така зловещо убедителен, че Пепи повярва веднага. И даже се опули уплашено, наведе се над луканките и взе да ги души, както предпазлива котка души вмирисана риба.

— Вярно ли? — попита той задавено.

— Честна пионерска! — потвърди Тото, макар че едва се сдържаше да не се нахвърли върху тия отровни луканки и ги погълне всички до една. — Те са от ония, дето докторите ги поливат с бензин и ги подпалват.

Пепи пребледня, преглътна, хвана се за корема.

— Значи, аз съм отровен! — прошепна той.

— Фатално! — каза Тото.

Тогава Пепи, какъвто беше решителен, отвори гардероба, грабна двулитровото шише с мътната, зехтинообразна течност, притисна ноздри с пръсти и пи, пи.

— А сега кажи кой ти даде тия продукти! — не го остави на мира Тото. — И на кого ги раздаваш?

Пепи не отговори веднага, чувствувайки как рициновото масло прониква в червата и започва разрушителната си дейност.

— Не кажеш ли, да знаеш, че всички, които са яли от тия луканки и кашкавали могат също да умрат безпощадно! — продължи Тото.

Тия думи окончателно пречупиха волята за съпротива у Пепи. И също заплака. Заплака в унисон с Тони-48, и двамата от една и съща категория.

— Стига сте ревали бе! — викна Тото. — Вие данколовци ли сте или лигави будалайци! По-добре да организираме една спасителна коперация!…

— Операция! — поправи го през сълзи Пепи.

— Добре де, коперация-операция, все едно! Трябва да спасим от фатална смърт всички! И Валери, и Белия облак, и другите. Искаш ли да ми станеш първи помощник-шериф? Временно, разбира се!

— Искам — отвърна Пепи и обърса сълзите си. — Какво трябва да правя?

— Най-напред да ни кажеш, кой ти даде тия продукти?

— Валери.

— Валери?

— Да, той ми донесе вече три пълни раници.

— А той откъде ги взима?

— Каза, че си ги купува с пари от Куба и много-много да не питам, а да си ги гризкам, колкото си искам. И каза, че ще донася още, чак до края на учебната година.

Тото беше така поразен от това разкритие, че дълго не можа да пророни дума. Значи, всичко опира до Валери! До този кросмайстор, който ужким иска да му стане приятел и даже му подаде ръка! И то тъкмо в навечерието на турнира! Не е ли това неговото отмъщение? Добре де, а защо и той яде от същите продукти? Иди го разбери! То аслъ всички шахматисти са завеяни. Като нищо могат да отровят целия свят!

— Ясно! — рече той, като приключи с тия мисли. — Тайната става още по-фатално непроницаема! Трябва да действуваме преди турнира! Още тази вечер! Не трябва да изпускаме от зеницата на окото си Валери и всички будалайци! Тръгвайте!

И като каза това, Тото наплюнчи пръсти и заглади перчем.

Но Пепи, вместо да тръгне, се хвана за корема, каза: „Чакайте!“ — и хукна към тоалетната. Върна се след пет минутки леко пожълтял, но поуспокоен.

— Аз съм готов — рече той. — Да вървим!

И пристъпиха към спасителната акция. Тото застана на пост под боровете, за да наблюдава през прозорците движението в стаите на общежитията. Тони-48 се залости пред главния вход при шосето. Пепи пък се скри в тоалетните, за да контролира интерната отвътре. Впрочем тук се чувствуваше най-добре, защото рициновото продължаваше да се обажда.

Ала нищо съществено не се случи. Никой даже не умря.

Единствените произшествия през тия часове бяха честите посещения на абдулабайци в тоалетната, но всички неизменно се връщаха в стаите си живи и здрави.

Към полунощ, когато се разбра, че „Термалия“ наистина почива и че смъртни случаи не се очакват, Тото нареди на хората да се разотидат. Все пак трябваше да се наспят: утре почваше турнирът. А сам той, преди да се прибере, реши да хвърли един поглед в стаята на Валери.

Приближи се на пръсти до ниския прозорец, хвана се за перваза, повдигна се бавно, докато очите му надникнаха в полумрака. Остър крясък разцепи нощната тишина:

— Крррадец! Крррадец!

Тото веднага се отпусна и тупна на земята. Над него продължаваше да се носи дрезгавото квакане: „Крррадец!“

В стаята светна, на прозореца се мярна сянката на Добромир. Затаил дъх, Тото се долепи за стената. А Добромир, като видя, че няма никакъв крадец, злобно зашептя:

— Мръсен папагал! Някой ден ще го изхвърля с перушината му!

„А аз безпощадно ще му откъсна човката!“ — помисли си Тото. После пълзешком се добра до стаята си и се хвърли в леглото, без да се съблича. Трябваше да се спи! Да се спи! Заспа. И спа добре.

Но Пепи спа лошо, дълго се въртя в леглото и сънува, че в стомаха му са се напъхали призраци, които го ръфат и надават диви вопли. Призори пък му се яви Валери във вид на смедовска луканка и му заяви, че е отровен и че предстои да бъде полят с бензин и подпален. Събуди се в пот.

Навън бе утро.

Този ден той бе главен съдия.