Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дневниците на Кари Брадшоу (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Summer and the City, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и редакция
midnight_sun17 (2015)
Форматиране в SFB
maskara ( 2015)

Издание:

Кандис Бушнел. Лятото и градът

Американска. Първо издание

ИК „Кръгозор“, София, 2011

Дизайн на корицата: Рекламна агенция „Какаду“

ISBN 978–954–771–261–4

История

  1. — Добавяне

Двайсет и осма глава

— Окей. Да си изясним нещата. Казваш, че тръбите на матката понякога могат да отидат и в други части на тялото, а когато ти дойде цикълът, да прокървят, така ли?

— Да. И понякога не можеш да забременееш. Или, ако това стане, плодът може да се развие извън матката — отбелязва Миранда, горда със знанията си.

— Например в стомаха, така ли? — провиквам се ужасено.

Тя кимва и допълва:

— Или в задника ти. Леля ми имаше една приятелка, която не можеше да ходи по голяма нужда. Отиде на доктор и се оказа, че в дебелото й черво расте плод!

— А, не! — изревавам и паля нова цигара. Пафкам замислено. Разговорът малко излиза от релси, но се наслаждавам на перверзните, до които стигаме. Смятам деня за специален — ден, който е извън всички останали дни и следователно недосегаем за обичайните правила.

В целия град няма ток. Метрото не работи и по улиците цари хаос. Стълбището на нашата кооперация е потънало в непрогледен мрак. А навън вилнее ураган. Което означава, че трите със Саманта и Миранда сме приклещени тук.

Саманта се появи броени минути, след като спря токът. По това време имаше голямо крещене по стълбите на блока и хората се тълпяха от апартаментите си, за да сравняват версиите си. Някой каза, че старата телефонна централа е ударена от гръм, а друг заяви, че бурята е скъсала всички телефонни линии, а климатиците в града довели до прегряване на кабелите и затова токът спрял. Както и да погледнеш нещата обаче, няма нито телефон, нито ток. Над града се носят гъсти черни облаци, придавайки на небето призрачен зеленикав нюанс. После вятърът се усили, а с него зачестиха и гръмотевиците.

— Прилича на Армагедон — заяви Миранда. — Очевидно някой се опитва да ни каже нещо.

— Кой? — обади се Саманта с традиционния си сарказъм.

— Вселената? — сви рамене Миранда.

— Моята матка е моята вселена — отсече Саманта и така се стигна до въпросния разговор.

Оказва се, че Саманта има ендометриоза и именно затова цикълът й е толкова болезнен. Този месец бил започнал на тръгване оттук, обаче болката станала непоносима едва в Лос Анджелис и тя започнала да повръща в разгара на поредната фотосесия. Когато асистентката на фотографа я открила припаднала в банята, настояла да извикат линейка. В болницата изстъргали вътрешностите й, а след това я изпратили обратно в Ню Йорк, за да си почива.

— Цял живот ще си ги нося тези белези — стене сега Саманта. Събува дънките си и показва две огромни лепенки от двете страни на абсурдно плоския си корем, след което леко ги дръпва. Под тях се виждат огромни червени белези с по четири шева. — Вижте! — заповядва ни тя.

— Олеле, ужас! — гука послушно Миранда и в очите й проблясва възхита. В началото се притеснявах, че Миранда и Саманта ще се намразят, но вместо това Миранда очевидно прие позицията на Саманта като водач на глутницата. Не само се захласна по нейния богат социален опит, но сега прави всичко възможно да накара Саманта да я хареса. Което се състои в съгласяване с всяка дума на Саманта.

Което оставя на мен ролята на вечната опозиция.

— На мен пък изобщо не ми пука от белези! — отсичам. — Мисля, че добавят уникалност към всеки човек — и без това никога не съм разбирала защо жените се тревожат толкова много заради дребните си несъвършенства.

— Кари! — клати с укор глава Миранда, за да бъде в тон с тревогите на Саманта.

— Само Чарли да не разбере! — отбелязва тъжно Саманта и се отпуска назад на възглавниците.

— Че какво толкова има, ако разбере? — питам аз.

— Просто не искам да разбира, че не съм съвършена, Пиленце! Затова, ако се обади, ще му кажеш, че още не съм се върнала от Лос Анджелис!

— Хубаво.

Струва ми се странно, но, от друга страна, цялата ситуация днес е странна, особено с това спиране на тока. Атмосферата е някак си Шекспировска. Също като в „Както ви се хареса“, където всеки играе различна роля от себе си.

— Пиленце ли? — поглежда ме насмешливо Миранда.

Единствената ми реакция е да я погледна кръвнишки, защото нямам време за нищо друго. Саманта започва да обсъжда сексуалния ми живот с Бърнард.

— Не можеш да не признаеш, че всичко е много странно — отбелязва, качвайки крака на възглавницата в другия край на дивана.

— Сигурно е гей — обажда се Миранда от пода.

— Не е гей. Все пак е бил женен! — напомням на всички, изправям се и започвам да крача между пламъчетата на запалените свещи.

— Още по-голяма причина да бъде загорял! — засмива се Саманта.

— Няма такъв мъж, който да ходи с една жена цял месец и да не се опита да я вкара в леглото си! — настоява Миранда.

— Че ние правихме секс! Само че без съвкупление.

— Скъпа, това не е секс. Това се прави единствено в шести клас! — промърморва назидателно Саманта.

— Успя ли поне да го видиш? — изкисква се Миранда.

— Ако искаш да знаеш, да! — насочвам предупредително запалената си цигара към нея аз.

— Нали не е от онези, дето се гънат във всички посоки, а? — пита Миранда и двете със Саманта се заливат от смях.

— Не, не е! И да знаете, че много ме обидихте! — правя се на особено разгневена аз.

— Свещи и сексапилно бельо — това е единственото, което ти трябва! — напява Саманта.

— Никога няма да го разбера това сексапилно бельо — изтъквам аз. — Така де, какъв е смисълът от него, когато мъжът и без това накрая ще ти го свали?

Саманта и Миранда се споглеждат.

— Тъкмо в това е номерът — не го събличаш веднага.

— Искате да кажете, че се разкарваш из апартамента само по бельо? — Това съм аз.

— Не. Обличаш си кожено палто. А под него си само по сексапилно бельо.

— Аз не мога да си позволя кожено палто. — Миранда.

— Тогава си вземи шлифер. Хей, аз ли ще ви уча на тънкостите на секса, а?! — Саманта.

— Че кой друг? — Моя милост.

— Особено след като Кари е все още девствена — пищи весело Миранда.

— Скъпа, разбрах го! — поглежда я Саманта. — Разбрах го в мига, в който се появи на прага ми.

— Толкова ли е очевидно? — Аз.

— Единственото, което не разбирам, е защо още си такава — промърморва Саманта. — Аз се отървах от моята девственост още на четиринайсет.

— Как? — изхълцва Миранда.

— По обичайния начин. На задната седалка в една кола.

— Аз пък го направих на спалнята на родителите си. Тогава бяха извън града, на конференция.

— Това е перверзно — отбелязвам, наливайки си още едно питие.

— Да, знам. Аз съм едно перверзно кученце — признава си Миранда.

Ама кога най-сетне ще пуснат тока в този град?!

* * *

01:45 ч.

— Бебета! Всичко се свежда до тях! Кой да ти предположи, че целият свят ще се сведе до някакви си бебета?! — крещи Саманта.

— Честно да ви кажа, когато видя бебе, ми идва да повърна — приглася Миранда.

— Аз веднъж го направих — кимам енергично. — Видях мръсна пелена и бях дотам.

— Абе, тези хора защо просто не си вземат котенце и котешка тоалетна, а?! — пита Саманта.

* * *

02:15 ч.

— Никога няма да се обадя първа на мъж! Никога! — Саманта.

— Ами ако много искаш? — Аз.

— Няма да искаш.

— Всичко се свежда до ниско самочувствие. — Миранда.

— Ама ти наистина ще трябва да кажеш на Чарли. За процедурата — изфъфлям замаяно.

— И защо да казвам? — пита Саманта.

— Защото така правят нормалните хора.

— Не съм дошла в Ню Йорк, за да бъда нормална.

— А за какво? Да се правиш на ненормална ли? — завалям аз.

— Дойдох, за да бъда нова — отвръща тя.

— Аз пък дойдох тук, за да бъда себе си — допълва Миранда. — Щото вкъщи не ми се получаваше.

— На мен също. — Стаята вече ми се върти. — Майка ми почина — промърморвам и припадам.

* * *

Когато идвам на себе си, целият апартамент е облян в светлина.

Лежа на пода под масичката за кафе. Миранда се е свила на дивана и хърка, което автоматично ме кара да се запитам дали пък Марти не я е напуснал заради това. Опитвам се да седна, обаче главата ми тежи цял тон.

— Ооох! — простенвам и отново се отпускам на пода.

В крайна сметка успявам да се завъртя по корем и да изпълзя до банята, където глътвам два аспирина с последните останки от минерална вода. Повличам крака към спалнята на Саманта и се строполявам на пода.

— Кари? — обажда се тя, събудена от шума.

— Мммм…

— Какво стана снощи?

— Нямаше ток.

— По дяволите!

— И ендометриоза.

— Два пъти по дяволите!

— И Чарли.

— Снощи не му се обадих, нали?

— Не можеше. Телефоните не работеха.

— Още ли няма ток?

— Мммммм…

Пауза.

— Майка ти наистина ли е починала?

— Аха.

— Съжалявам.

— Аз също.

Чувам я как се раздвижва в черните си чаршафи. Потупва близкия до мен край на леглото и смотолевя:

— Ела. Има достатъчно място.

Надигам се с мъка, строполявам се на мекото легло и веднага отнасям плувката.