Кандис Бушнел
Лятото и градът (18)

Осемнайсета глава

„Но къде са всички, за бога?“ — беснея вътрешно аз, трясвайки телефонната слушалка сигурно за милионен път.

Снощи, когато се прибрах в квартирата, не спрях да размишлявам за Саманта и Чарли. Това ли е начинът да създадеш щастлива връзка с някого? Да се превърнеш в онова, което мъжът иска от теб?

От друга страна, стратегията като че ли се оказва успешна. Или най-малкото за Саманта. В сравнение с нейната, моята собствена връзка с Бърнард изглежда плачевно непълноценна. Не само по отношение на секса, но и заради простичкия факт, че все още не бях сигурна дали някога ще го видя отново. В този смисъл стигам до заключението, че най-доброто в това да живееш с един мъж е, че си сигурна, че пак ще го видиш. Така де, на някакъв етап все трябва да се прибере у дома, нали?

За жалост аз не мога да кажа същото за Бърнард. И всичко е по вина на Маги. Ако не се бе държала толкова невъзпитано с него, ако не ме беше пришпорвала да тръгваме, за да се види с Райън и да го прелъсти… И на всичко отгоре тя и досега продължава да си ходи с Райън и да си върти кратката любовна връзка, а аз нямам нищо. Отдадох силите си, за да помогна на другите, а сега съм сама.

Добре че си имам Миранда. И винаги ще си я имам. Миранда никога няма да тръгне сериозно с когото и да било. Тогава къде, по дяволите, се е запиляла?

Вдигам телефона и пак набирам номера й. Никакъв отговор. Странна работа. Навън вали, което означава, че няма как да крачи героично пред входа на „Сакс“. Пробвам и номера на Бърнард. И там никакъв отговор. Напълно вбесена, набирам номера на Райън. Мълчание. Мътните го взели! Даже и той не вдига! От друга страна, как ще вдигне телефона, щом като сигурно за двайсети път днес вдига нещо друго, вдъхновен от Маги?!

Предавам се и впервам поглед в дъжда. Кап, кап, кап. Ужасно депресиращо.

Накрая звънецът на вратата се обажда. Две кратки иззвънявания, следвани от едно дълго, като че ли някой се е подпрял на него. Маги. Голяма приятелка, няма що! Пристигна в Ню Йорк, за да ме види, а прекарва цялото си време с глупака Райън! Излизам в коридора и надниквам надолу през перилата, приготвяйки се да й меля сол на главата.

Обаче зървам главата на Миранда. Дъждът е сплескал косата й и изглежда като червено кепе.

— Здрасти! — възкликвам щастливо.

— Навън е отвратително, та реших да се отбия при теб, докато дъждът спре.

— Няма проблеми, влизай! — Подавам й хавлиена кърпа и тя подсушава косата си, която щръква във всички посоки като гребен на петел. За разлика от мен тя изглежда в превъзходно настроение. Влиза в кухнята, отваря хладилника и наднича. — Имаш ли изобщо нещо за ядене?

— Сирене.

— Става. Умирам от глад. — Грабва малък нож и напада парчето сирене чедър. — Хей, забеляза ли, че цели два дена не съм ти се обаждала?

Всъщност не съм — бях твърде заета с Маги, Саманта и Бърнард.

— Разбира се — отговарям на глас. — Къде беше?

— Познай! — ухилва се Миранда.

— Да не би да си ходила на митинг във Вашингтон?

— Не позна. Давай пак!

— Е, предавам се. — Отивам до дивана, тръшвам се на него и се втренчвам през прозореца. После запалвам цигара. В момента изобщо не ми е до игрички.

Тя присяда на ръба на дивана, дъвче гладно сиренето си и отговаря:

— Правих секс!

— Какво? — задавям се с цигарата си.

— Правих секс — повтаря и се плъзга до мен. — Срещнах един тип и през последните два дена се посветихме изцяло на секс. Без спиране. И знаеш ли кое е най-гадното? Не можех да се изходя! Сериозно! Не успях да се изходя, докато той най-сетне не си тръгна тази сутрин!

— Чакай малко! Срещнала си мъж?

— Точно така, Кари, срещнах мъж. Колкото и да не е за вярване, намират се мъже, които ме харесват.

— Никога не съм твърдяла обратното. Само че ти винаги си казвала, че…

— Да, знам — кимва тя. — Сексът е гадно нещо. Обаче този път не беше.

Вторачвам се в нея с широко отворени очи и с огромна завист. Не знам откъде да започна.

— Той е студент по право в Нюйоркския университет — започва разказа си тя, настанявайки се по-удобно на дивана. — Запознах се с него пред входа на „Сакс“. Първоначално не исках да разговарям с него, защото носеше папийонка…

— Какво?!

— Да, при това жълта. На черни точици. Обаче той не спря да минава покрай мен, а аз не спрях да се правя, че не го виждам, а накрая се подписа под петицията, така че аз се опитах да бъда любезна. Оказва се, че изучавал всички случаи относно свободното слово и порнографията. Твърди, че порно индустрията е първата, която започва да използва безогледно печатната преса. Ти знаеше ли го? И това било не защото всички държали да четат велика литература, а защото мъжете искали да виждат мръсни картинки!

— Уау! — възкликвам, опитвайки се да вляза в духа на темата.

— Та говорихме ли, говорихме и после той предложи да продължим разговора си на една вечеря. Не мога да кажа, че ми хареса особено като мъж, но ми се стори интересен тип и аз реших, че вероятно бихме могли да станем приятели. Та затова се съгласих.

— Фантастично — опитвам се да изобразя нещо като усмивка аз. — И къде ходихте?

— В „Джапоника“, японския ресторант до университета. Където, между другото, не е никак евтино. Пробвах да го накарам да си поделим сметката, обаче той не искаше и да чуе.

— Ти си позволила на мъж да ти плати вечерята?! — Боже, това изобщо не е в стила на Миранда!

— Да, това определено противоречи на всичките ми принципи — усмихва се срамежливо тя. — Обаче си казах, че поне веднъж мога да си затворя очите. Непрекъснато си мислех за онази вечер с теб и приятелката ти Лил. Затова как майка й станала лесбийка. Тогава започнах да се питам дали и аз не се превръщам в лесбийка, но ако е така, защо жените не ме привличат?

— Сигурно защото още не си срещнала подходящата — опитвам се да обърна всичко на шега аз.

— Кари! — поглежда ме с укор тя, но е в твърде добро настроение, за да се обиди. — Само мъжете ми харесват. Просто ми се иска да приличат повече на жените. Но с Марти…

— Така ли се казва — Марти?

— И какво от това? Човек не избира сам името си, нали? Обаче бях леко притеснена. Защото не бях много сигурна дали бих могла да го целуна. — Снижава глас и допълва: — Не е от най-красивите типове. Но после си казах, че външният вид не е всичко. А той действително е много умен! Което също би могло да се превърне в афродизиак. Винаги съм казвала, че предпочитам да бъда с умен грозник, отколкото с красив глупак! Така де, какво ще си говориш с един глупак, а?

— Може би за времето? — подмятам, питайки се веднага дали Бърнард не си мисли същото за мен. Може би аз не съм достатъчно умна за него и затова още не се е обадил.

— А после — продължава разказа си Миранда, — вървим си ние по онази романтична калдъръмена уличка и той внезапно ме бутва до стената и започва да ме целува страстно!

Аз изпищявам, а Миранда накланя глава встрани и отвръща през кикот:

— Да бе, и аз не можах да повярвам на очите си! А най-шантавото от всичко бе, че всичко бе страхотно секси! Изпразвахме се на всеки пет секунди още на улицата, а когато стигнахме у дома, просто си разкъсахме дрехите и го направихме!

— Удивително! — ахвам и запалвам нова цигара. — Направо невероятно!

— Първата вечер го направихме три пъти. А на следващата сутрин той ме заведе на закуска. Притеснявах се, че всичко е само за една вечер, обаче още следобед той се обади и дойде при мен и пак правихме секс, и той прекара цялата нощ при мен, и оттогава насам се виждаме буквално на всеки две минути!

— Чакай малко! — размахвам възмутено цигара аз. — На всеки две минути ли?

Ясно. Следващата, захапала въдицата. Щом и Миранда смята да изживее някаква велика романтична връзка с мъж, с когото току-що се е запознала, значи никога повече няма да я видя.

— Да бе, макар че почти не го познавам! — киска се тя. — Но когато нещо трябва да стане, става, не мислиш ли?

— Сигурно — съгласявам се неохотно.

— Можеш ли да си представиш само? Аз да правя нонстоп секс! Особено след всички онези неща, които ти наговорих! И сега, след като най-сетне имах щастието да разбера що е то хубав секс, смятам, че това ще ми предостави нова гледна точка към живота. Например, че не всички мъже са гадняри.

— Страхотно — прошепвам, изпълвайки се със самосъжаление.

А после се случва. Очите ми се изпълват със сълзи.

Побързвам да ги изтрия, обаче Миранда ме забелязва.

— Какво има? — пита.

— Нищо.

— Защо плачеш тогава? — сбърчва разтревожено чело тя. — Нали не ми се сърдиш, че вече си имам гадже?

Поклащам глава.

— Кари, не мога да ти помогна, докато не ми кажеш какво не е наред — изрича нежно тя.

И аз й разказвам всичко. Започвам с катастрофалната вечер с Бърнард и как Маги настояваше да отидем на парти, и как накрая тя отиде да се чука с Райън, и как Бърнард все още не ми се е обадил, и как може би всичко между нас е свършено.

— Но как можа да стане така?! — вече вия аз. — Трябваше да спя с Бърнард, когато имах тази възможност! А сега никога няма да мога! До края на живота си ще си остана девица! Дори и Лил вече не е девствена. А приятелката ми Маги спи с трима мъже едновременно! Какво не ми е наред, кажи ми?

Миранда ме прегръща през раменете и шепне успокоително:

— Горкичката! Просто имаш лош ден, миличка!

— Лош ден ли? По-скоро лоша седмица! — подсмърчам аз. Но съм й благодарна за добротата. Миранда обикновено е много надута и недостъпна. Не мога да не се запитам дали в крайна сметка не е права и дали двата дена страхотен секс не са събудили майчинския й инстинкт.

— Не всички сме еднакви — продължава. — Всеки човек се развива със собствено темпо.

— Но аз не искам да съм последна!

— По-голяма част от прочутите хора разцъфтяват късно. Баща ми казва, че е голямо предимство да разцъфтиш късно. Защото, когато хубавите неща започват да се случват и на теб, вече си готова за тях.

— Както например ти вече си готова за Марти ли?

— Може би — кимва тя. — Наистина ми хареса, Кари! Господи, колко ми хареса! — Покрива уста, ужасена от самата себе си. — Но щом вече харесвам секса, това означава ли, че не мога да бъда феминистка?

— Нищо подобно! — отсичам компетентно. — Защото да бъдеш феминистка означава… да бъдеш господар на собствената си сексуалност! Ти да решаваш с кого да правиш секс и с кого — не. Означава, че не продаваш сексуалността си за… други неща.

— Като например да се омъжиш за някой кретен, когото не обичаш, само и само да имаш хубава къща с бяла оградка, нали?

— Или да се омъжиш за богат стар глупак. Или за мъж, който очаква от теб всяка вечер да му готвиш вечеря и да се грижиш за децата му — довършвам, сещайки се за Саманта.

— Или за мъж, който те принуждава да правиш секс с него винаги, когато на него му се иска, без да се съобразява с твоите желания — заключава Миранда.

Поглеждаме се триумфално, като че ли току-що сме разрешили една от най-великите загадки във вселената.