Кандис Бушнел
Лятото и градът (13)

Тринайсета глава

— И ти живееш тук, така ли? — ахва ужасена Маги.

— Не е ли страхотно, а?

Тя пуска сака си на пода и оглежда апартамента.

— Къде е банята? — пита.

— Точно тук — отговарям и посочвам вратата зад нея. — Спалнята е там, а това тук е дневната.

— Божичко, колко дребничко! — прошепва тя.

— За Ню Йорк е голям апартамент. Трябва да видиш предишната ми квартира!

— Ама… — Отива до прозореца и поглежда навън. — Толкова е мръсно! И тази сграда там. Гледай, като че ли всеки момент ще падне! И онези хора в коридора…

— Старата двойка ли? Живеят тук, откакто се помнят. Саманта все още се надява някой ден да умрат и тя да вземе техния апартамент — допълвам, без да мисля. — Там има две спални, а наемът е по-нисък, отколкото тук.

— Ужасно! — ококорва се Маги. — Да искаш някой да умре, за да можеш да вземеш жилището му! Тази Саманта ми звучи като много лош човек. От друга страна, не съм особено изненадана, като знам, че е братовчедка на Дона Ладона.

— Просто се пошегувах — опитвам се да замажа положението аз.

— Дано е така — промърморва Маги и потупва седалката в нишата на прозореца, за да се увери, че е стабилна, след което присяда.

Поглеждам изненадано Маги. Откога стана толкова прилична и порядъчна? Откакто я посрещнах на автогарата, не е спирала да се оплаква от Ню Йорк. От миризмите. От шума. От хората. В метрото се разтрепери. А когато стигнахме на ъгъла на Четиринайсета улица и Осмо авеню, ми се наложи буквално да я хвана за ръка, за да пресече улицата.

А сега обижда апартамента ми? И Саманта? Но може би не е нарочно. Може би просто приема, че Саманта е точно като Дона Ладона. Ако не я познавах, и аз бих предположила същото.

Сядам в другия край на нишата и се привеждам напред.

— Не мога да повярвам, че си тук! — възкликвам.

— И аз не мога — изрича тя, изпълнена с ентусиазъм. И двете се опитваме да съживим старото си разбирателство.

— Изглеждаш страхотно! — казвам.

— Благодаря! — усмихва се тя. — Отслабнала съм с три килограма. Започнах да се занимавам с уиндсърфинг. Пробвала ли си някога? Удивително е. А плажовете са същинска приказка! И всички онези рибарски селца…

— Аууу! — Представата за рибарски селца и за дълги плажни ивици внезапно ме връща поне двеста години назад във времето.

— Ами момчетата? — питам.

Тя измъква крака си от пантофките и почесва петата си, като че ли се е сдобила с пришка. А после отговаря:

— Жестоки са! Има един Ханк например, който е метър и осемдесет и осем и вече играе в тенис отбора на университета „Дюк“. Казвам ти, Кари, и двете трябва веднага да се прехвърлим в „Дюк“! Всички най-готини момчета са там!

Усмихвам се и отбелязвам:

— В Ню Йорк също има много готини момчета.

— Но не са като тези — отсича тя, а после допълва с драматична въздишка: — Ханк би бил идеалният, с изключение на едно.

— Какво? Вече си има сериозно гадже?

— Не, разбира се — поглежда ме смръщено тя. — Никога не бих си позволила да излизам с момче, което вече си има приятелка! Не и след случилото се с Лали!

— А, да, Лали — свивам рамене аз. При всяко споменаване на миналото стомахът ми се свива. Ако продължаваме в този дух, ще заговорим сигурно и за Себастиан. А аз нямам никакво желание да го правя. Откакто пристигнах в Ню Йорк, почти не съм се сещала било за Лали, било за Себастиан, било за случилото се през пролетта. Имам чувството, че всичко това се е случило с някой друг, а не с мен. — Е, и какво за този Ханк? — опитвам се да я задържа в настоящето аз.

— Той не е… — Тя тръсва глава и пуска обувката си на пода. — Не е много добър в леглото. Случвало ли ти се е някога?

— Най-малкото съм чувала за това.

— Ама ти още ли не си…

Опитвам се да отклоня и тази тема, като питам:

— И какво по-точно означава това един мъж да не е добър в леглото?

— Просто не прави нищо. Само си го вкарва. А после, за не повече от три секунди, е свършил.

— А не е ли винаги така? — питам, припомняйки си думите на Миранда.

— Не е. Например Питър беше много добър в леглото.

— Така ли? — все още не мога да повярвам, че добрият ни стар Питър е бил такъв жребец.

— Ти не знаеше ли? Това е една от причините, заради които бях толкова бясна, когато скъсахме.

— В такъв случай какво смяташ да правиш? — питам, докато вдигам косата си на кокче. — Имам предвид с Ханк?

Тя ме поглежда съзаклятнически и отговаря:

— Не съм омъжена. Не съм даже сгодена. Следователно…

— Спиш с още някой?

Тя кимва.

— Спиш с двама мъже? Наведнъж? — ахвам ужасено.

Тя ме поглежда накриво.

— Да де, сигурна съм, че не спиш с тях съвсем едновременно… — опитвам се да замажа положението аз.

— Живеем в осемдесетте, скъпа! Нещата са вече други. Освен това използвам предпазни средства.

— Но можеш да хванеш някоя болест.

— Може, ама не съм! — срязва ме с поглед тя и аз решавам да изоставя темата. Маги открай време си е голям инат. Прави каквото поиска и когато си поиска и никой не е в състояние да я разубеди. Разтривам замислено ръката си и питам: — А кой е другият?

— Том. Работи на бензиностанция.

Поглеждам я възмутено.

— Какво? — дръпва се отбранително тя. — Какво му е толкова на човек, който работи на бензиностанция?

— Толкова е клиширано!

— Първо на първо, той е страхотен в уиндсърфинга. И второ на второ, опитва се да направи нещо с живота си. Баща му има рибарско корабче. Би могъл да стане и рибар, но не желае да свършва като баща си. Затова учи в общинския колеж.

— Страхотно! — възкликвам засрамена.

— Да, знам — съгласява се тя. — Донякъде ми липсва. — Поглежда часовника си и пита: — Може ли да му се обадя от вас? Сигурно вече се е прибрал от тренировките.

— Давай! — кимвам към телефона. — А аз смятам да си взема душ.

Докато вървя към банята, я уведомявам за плана ни за днес:

— Тази вечер ще се срещнем с Бърнард на питие в „Пиъртрий“. Това е един тузарски бар близо до сградата на Обединените нации. А може би следобед ще отидем до таверната „Бялото конче“, за да обядваме. Това е мястото, където се събират всички прочути писатели. А между двете мероприятия бихме могли да отскочим до „Сакс“. Много ще се радвам да те запозная с новата си приятелка Миранда.

— Няма проблеми — промърморва тя, но е повече от ясно, че не е чула почти нищо от думите ми. Вниманието й е насочено изцяло върху телефона, докато набира номера на приятеля си — или може би трябва да кажа, на „любовника“ си.

* * *

В „Бялото конче“ зърваме Райън и Капоти Дънкан. Седнали са на масичка на тротоара. Пред тях се мъдри огромна кана с кафе, а двамата изглеждат мрачни и недоспали. Очите на Райън са подпухнали, а Капоти не се е бръснал. Косата му е мокра от набързо взет душ.

— Здрасти! — поздравявам. Няма начин да ги избегна, защото масата им е точно до входа.

— О, здрасти — отвръща нацупено Капоти.

— Запознайте се с приятелката ми Маги — представям я аз.

Райън автоматично се накокошинва, когато зърва свежата, типично американска хубост на Маги.

— Какви са ви плановете, момичета? — пита с флиртаджийски тон, който очевидно му е вроден, когато срещне жена. — Искате ли да ни правите компания?

Капоти го поглежда намръщено, обаче Маги сяда до тях, преди който и да е от нас да успее да протестира. Вероятно намира Райън за сладък.

— Откъде си, Маги? — пита той.

— От Касълбъри. С Кари сме най-добри приятелки.

— Сериозно? — възкликва Райън, сякаш е чул невероятно интересна новина.

— Райън и Капоти са в курса ми по творческо писане — пояснявам.

— Аз все още не мога да повярвам, че Кари успя да влезе в този курс. И че наистина пристигна в Ню Йорк, и всичко останало.

Капоти повдига вежди.

— Какво искаш да кажеш? — питам раздразнено.

— Ами никой никога не е вярвал, че от теб ще излезе писател — отговаря през смях Маги.

— Но това е голяма глупост! Винаги съм казвала, че искам да стана писател!

— Обаче никога не си писала. До последния клас от гимназията, разбира се. Кари работеше в училищния вестник — информира тя Райън. А после пак към мен: — Но дори и тогава ти всъщност не пишеше за вестника, нали?

Завъртам нетърпеливо очи. Маги така и не разбра, че всички онези истории във вестника са написани от мен, но под псевдоним. Но не смятам да я открехвам точно сега. От друга страна, с приказките си ме кара да изглеждам като пълен дилетант в очите на Капоти. Който безсъмнено вече е убеден, че мястото ми не е в семинара.

Чудничко! Маги току-що му предостави нов коз срещу мен.

— Винаги съм писала — казвам й. — Просто не съм ти показвала нищо.

— Да бе! — хили се тя, като че ли съм казала някаква страхотна шега. Въздъхвам. Не вижда ли колко съм се променила? Може би защото тя изобщо не е мръднала от онова, което беше. Тя си е все същата Маги, поради което приема, че аз също съм си същата.

— Как мина модното шоу снощи? — питам, за да отклоня разговора от предполагаемата ми липса на писателски талант.

— Страхотно — прошепва Капоти.

— Както всички сами виждате, Капоти е човек, който не знае абсолютно нищо за модата. От друга страна обаче, има богат опит с манекенките — пояснява Райън.

— Манекенките не са ли твърде глупави? — намесва се Маги.

Райън се разсмива и отвръща:

— Това няма значение.

— Райън е сгоден за една манекенка — казвам, питайки се дали Беки в крайна сметка е скъсала с него. Определено не се държи като мъж, който наскоро е бил зарязан. Поглеждам въпросително Капоти. Той просто свива рамене.

— Кога ще се жените? — пита учтиво Маги. Между нея и Райън като че ли преминава някаква тръпка и аз се питам дали тя вече не съжалява, че той не е свободен.

— Догодина — отговаря спокойно той. — Тази сутрин тя замина за Париж.

Аха! Значи си е спестила необходимостта от официално скъсване. А горкичкият Райън си седи тук и няма никаква представа какво му се готви. Но пък най-добрият му приятел Капоти изглежда напълно в състояние да лъже относно истинското състояние на нещата. Може да ми е казал, че Беки се кани да скъса с Райън само защото я иска за себе си.

— Интересно — отбелязвам, без да поглеждам конкретно към никого.

Капоти слага пет долара на масата и отсича:

— Аз отлитам.

— Ама… — опитва се да протестира Райън. Капоти леко поклаща глава. — Е, сигурно и на мен ми е време да тръгвам — допълва неохотно. — Беше ми приятно да се запознаем — казва усмихнато на Маги. — Къде ще ходите тази вечер?

— Кари ще ни води да пием с някакъв тип.

— Бърнард Сингър не е просто някакъв тип! — изтъквам обидено.

— Бърнард Сингър ли? — заковава се Капоти на място. — Драматургът?

— Той е гаджето на Кари — изрича небрежно Маги.

Очите на Капоти се ококорват зад очилата му.

— Ти излизаш с Бърнард Сингър?! — Казва го с тон, от който става ясно, че не е възможно някой като Бърнард Сингър да намира нещо интересно в мен.

— Ъхъ — кимвам, сякаш това не е нищо особено.

Капоти се подпира на облегалката на стола си, очевидно вече разколебан дали е полезно за него да си тръгва.

— Бърнард Сингър е гений — промърморва.

— Да, знам.

— Много ще се радвам да се запозная с Бърнард Сингър — вметва Райън. — Какво ще кажете след това да се видим някъде, а?

— Би било страхотно! — изчуруликва Маги.

В мига, в който те изчезват, аз простенвам.

— Какво? — поглежда ме леко отбранително Маги, едва сега съзнавайки, че е сгафила някъде.

— Не мога да си позволя да ги запозная с Бърнард!

— И защо? Райън е много приятен — отбелязва тя, като че ли той е единственият нормален човек, когото до този момент е видяла тук. — И мисля, че ме харесва.

— Той е сгоден.

— И? — поглежда ме небрежно Маги и взема менюто. — Нали го чу? Годеницата му я няма.

— Голям флиртаджия е. Изобщо не е сериозен.

— Аз също не съм сериозна. Значи връзката ни е идеалната!

Не, не съм преценила правилно — Маги всъщност се е променила. Пристрастила се е към секса. И как да й обясня сега за Бърнард?

— Бърнард няма да иска да се запознае с тях… — започвам.

— Защо пък не?

— Защото е по-голям. На трийсет е.

— Господи, Кари! — поглежда ме ужасено тя. — На трийсет? Гадост!