Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Синьо злато (41)

40

В сводестото пространство на подводната лаборатория, безпокойството на Франсешка нарастваше. Още един, последен детайл и планът й щеше да бъде на стъпка от изпълнението си. Но тя не смееше да я направи, преди да се убеди, че другите са в безопасност. Особено след неочакваното излизане на Бринхилд. Огледа се. Персоналът беше залисан около директорите, които се мотаеха наоколо и час по час обръщаха по някоя чаша обезсолена вода, сякаш бе скъпо шампанско. Веселбата нямаше да трае вечно. Някой щеше да забележи какво прави при командния пулт. Разговорите изведнъж спряха и тя се обърна, за да види трите странни фигури, излезли през вратата на служебния асансьор. При вида на приятелите си, тя зяпна. Бяха почти неузнаваеми. Гемей куцаше, а красивата й тъмночервена коса приличаше на извадена от миксер. По ръцете и краката й личаха пресни рани. Белите дрехи на Завала и Остин бяха цели в кръв и мръсотия. Лицето на Джо бе подпухнало, а едното му око — смигаше коцкарски.

Те си пробиха път през тълпата и застанаха пред Франсешка. Остин успя да се усмихне.

— Съжалявам, че закъсняхме! Попаднахме на няколко, хм, препятствия.

— Слава богу, че сте тук!

Остин обгърна раменете й.

— Нямаме намерение да оставаме. Отдолу ни чака такси. Ще дойдеш ли с нас?

Франсешка отвърна:

— Имам още нещо да свърша. — Тя се обърна към пулта и въведе поредица цифри в компютъра. Загледа се в контролните прибори и като се убеди, че всичко се развива по план, каза: — Готова съм!

Завала държеше автомата, насочен към хората от „Гогщад“ в случай, че някой изведнъж бъде обзет от пристъп на смелост. Остин разглеждаше с любопитство членовете на борда на директорите. Те му отвръщаха с препълнени с омраза погледи. В един момент англичанинът Гримли пристъпи напред. Той почти завря нос в лицето на Остин и заяви:

— Настояваме да ни съобщите, кои сте и какво търсите тук!

Остин се изсмя неприятно, опря длан на костеливата гръд на любопитния и го блъсна леко назад.

— Кой е тоя палячо? — обърна се към Франсешка той.

— Той и приятелчетата му са символ на всичко сбъркано в тоя свят.

Като философ любител, Остин винаги бе проявявал интерес към проблемите на доброто и злото, но в дадения момент евентуалната метафизическа дискусия не би била уместна. Той забрави англичанина, хвана Франсешка за ръка и я поведе към изхода, през който трябваше да тръгнат към мократа камера и подводницата. Гемей пое след тях, а Завала прикриваше тила им.

Едва направиха няколко стъпки, когато вратата на товарния асансьор се отвори и двадесетина пазачи нахлуха в помещението. Те бързо обградиха бегълците и освободиха Завала от оръжието му.

Бринхилд излезе от асансьора и охранителите се дръпнаха, за да й направят път. Русата й прическа бе обезформена от допира с щита на Гемей, а бледото лице бе изцапано, но целият безпорядък не намаляваше с нищо впечатлението от внушителната й физика и пламтящата злоба в сините очи. Разтреперана от гняв, тя посочи с ръка хората от НАМПД, сякаш се готвеше да пусне мълния в тяхна посока.

— Убийте ги! — нареди тя.

Бордът на директорите бръмчеше доволен от обрата на събитията, а очетата на членовете му блестяха, в очакване да бъдат избити навлеците. Но докато охраната насочваше оръжията си за последен, смъртоносен откос, Франсешка се изправи пред приятелите си. С глас, чиято сила и тембър напомняха за стажа й на бяла богиня, тя извика:

— Спрете!

— Махнете се оттам или ще убият и вас! — заповяда Бринхилд.

Франсешка се усмихна студено.

— Не ми се вярва.

Бринхилд като че порасна с половин метър.

— Коя сте вие, та си позволявате да ми противоречите?

В отговор, Франсешка отиде при пулта. Контролните прибори святкаха като табло на флипер. Цели цифрови фаланги преминаваха през монитора. Нямаше никакво съмнение, че нещо не е наред. Бринхилд се спусна към Франсешка, като някакъв ангел отмъстител.

— Какво сте направила?

— Вижте сама! — отговори Франсешка и отстъпи встрани.

Бринхилд се вторачи в многоцветното табло.

— Какво става?

— Апаратурата изпада в нервен срив, в опитите си да се справи с положение, което е сходно с верижната реакция при атомна експлозия.

— Какво значи това? Кажете или…

— Или ще ме убиете? Ами хайде! Само аз мога да спра хода на реакцията. — Франсешка се усмихна. — При анасазиума има едно нещо, което така и не научихте. Сам по себе си, той не е по-опасен от парче желязо, но при определени условия, атомите му стават твърде нестабилни.

— При какво условие?

— Именно оная комбинация от температура, напрежение на тока и звукова честота, на каквато в момента е подложен контейнера. Ако не променя програмата, той ще експлодира.

— Блъфирате!

— Така ли? Вижте сама! Температурата вече е далеч над нормалната. Още ли не вярвате? Спомнете си мистериозния взрив в Мексико. В мига, когато ми съобщихте за него, аз разбрах какво се е случило. Там лабораторията ви бе разрушена само от няколко килограма от веществото. Помислете какъв резултат ще дадат няколкостотин!

Бринхилд се обърна към събралия се наоколо персонал и нареди да спрат реакцията. Началникът им гледаше като омагьосан ненормалното поведение на компютъра. Той пристъпи с изпотено чело и каза:

— Не знаем как. Каквото и да сторим, може да влоши положението.

Бринхилд измъкна автомата от ръцете на най-близкия до нея пазач и го насочи към Гемей.

— Ако не го направите, ще избия приятелите ви един по един, като започна с нея.

— Кой блъфира в момента? — отвърна Франсешка. — Вие така или иначе искате да ги убиете. Ще загинем заедно.

Бялата кожа на Бринхилд стана мъртвешка. Тя отпусна оръжието.

— Какво искате? — попита с гневен глас.

— Искам тия хора да излязат необезпокоявани от тук.

Инженерният опит на Бринхилд я бе научил, да прави оценка на фактите, преди да взема решение. Ако реакцията не бъде прекъсната, експлозията би унищожила завода. Франсешка единствена можеше да предотврати катастрофата. Бринхилд щеше да пусне хората от НАМПД. След като овладееше положението, щеше да разпореди да ги пипнат отново. После щеше да си разчисти сметките с Франсешка. Искаше й се да отмъсти за разрушения кораб, но това можеше да почака. Толкова години бе мечтала за днешния ден.

Тя върна оръжието на гарда.

— Добре, но вие ще останете!

Франсешка въздъхна с облекчение и се обърна към Остин:

— Каза, че сте дошли по вода?

— Да. Разполагаме с леководолазни костюми и подводница, точно отдолу.

— Няма да можете да използвате същия път — каза Франсешка. — Температурата вече е твърде висока. Ще се сварите, преди да стигнете до подводницата.

— Ще се опитаме да стигнем с асансьора до кея. Там има лодка.

— Това е най-добрият начин.

— Не можем да те оставим!

— Всичко е наред. Нищо няма да ми направят, докато зависят от мен. — Франсешка се усмихна неубедително. — Ще чакам НАМПД да ме спаси още един път. — После се обърна към Бринхилд: — Ще ги изпратя до асансьора.

— Без номера! — излая тя и нареди на двама от охраната да отидат с групата.

Франсешка натисна бутона за отваряне вратата на яйцевидната кабина.

— Вие сте ранени, ще ви помогна.

Когато тримата седнаха, тя се наведе към тях и попита:

— Някой има ли оръжие?

Пазачите, обезоръжили Завала, бяха приели, че след като Остин не държи оръжие в ръка, той не носи такова. Но пистолетът на единия близнак още беше скрит под ризата му.

— Аз имам — каза той, — но би било самоубийство, да се опитаме да се измъкнем оттук със стрелба.

— Нямам такива намерения. Дай го, моля те!

Остин неохотно подаде оръжието. В замяна, тя бръкна под мантата си и му подаде жълт плик.

— Всичко е тук, Кърт. Пази го като очите си!

— Какво има вътре?

— Ще разбереш, когато го подариш на света. — Тя го целуна дълго и страстно. — Съжалявам, но ще трябва да отложим нашата среща — каза тя с усмивка. После се извърна към останалите: — Сбогом, приятели. Благодаря ви за всичко!

Обречеността в гласа й не можеше да се скрие. Остин изведнъж проумя, че тя не очаква да бъде спасявана.

— Влизай! — викна той и понечи да я хване за ръката.

Тя лесно се измъкна и погледна часовника си.

— Разполагате точно с пет минути. Използвайте ги!

После натисна бутона за нагоре. Вратата се затвори и кабината бързо изчезна от погледите. Пазачите насочиха вниманието си към асансьора, Франсешка измъкна пистолета и стреля в таблото с бутоните. После направи същото и с бутоните на товарния асансьор и пусна пистолета на пода. Докато Бринхилд и останалите пазачи тичаха насам, из цялото помещение се разнесе ниския рев на мощна сирена.

— Какво направихте? — викна Бринхилд.

— Това е петминутното предупреждение — извика Франсешка в отговор. — Реакцията е в пълен ход. Нищо вече не е в състояние да й попречи.

— Обещахте да я спрете, ако пусна приятелите ви!

— Излъгах — изсмя се Франсешка. — Нали вие сама ми казахте да нямам доверие никому.

Техническият персонал пръв осъзна мащаба на бедствието и възползвал се от суматохата, тихомълком се насочи към вита аварийна стълба, която водеше към повърхността през отделна шахта. Директорите забелязаха бягството и направиха опит да се включат. Пред лицето на смъртната опасност, дисциплината на охраната се изпари за миг. Пазачите заблъскаха началството с приклади, а където това не помагаше, откриваха огън. Основата на стълбата беше затрупана с мъртви и ранени. Гардовете се катереха по купчината тела, само за да се наблъскат без изход в тясното пространство. Никой не искаше да отстъпи, а отзад напираха други. За по-малко от минута единственият изход към повърхността беше блокиран.

Бринхилд не можеше да повярва, че целият й свят се е сринал за миг. Насочи чудовищния си гняв към Франсешка, която не бе и помръднала от мястото си. Вдигна пистолета на Остин и го насочи към нея.

— Това ще ти струва живота! — изкрещя тя.

— Аз загинах преди десет години, когато по силата на идиотския ви замисъл попаднах в тропическата гора.

Бринхилд натисна спусъка и даде три изстрела. Първите два отидоха нахалост, но третият попадна в гърдите на Франсешка. Коленете й се подкосиха. Тя се отпусна седнала на пода, опряла гръб в стената. Усмихна се блажено и взорът й потъна в тъма. В следващия миг, Франсешка беше мъртва.

Бринхилд захвърли оръжието и отиде при контролния пулт. Застана безпомощна пред монитора, сякаш се опитваше да спре реакцията с усилие на волята си. Сви юмруци и ги вдигна високо над главата си. Яростният й рев се сля с дрезгавия вой на сирената.

И тогава измъчените атоми и молекули, вкарани в капана на контейнера, изведнъж освободиха чудовищната си мощ. Под напора на вътрешното налягане, контейнерът се превърна в стопен метал. Бринхилд изчезна за част от секундата в бялата експлозия и гигантско кълбо пламък превърна лабораторията в пъкъл.

Свръхнагрят въздух нахлу с гръмотевичен шум през шахти и галерии към комплекса, изпълни всичките му коридори и достигна голямата зала. Превърна се в пламък, опече въздуха и лизна окачените по стените знамена. Тлеещите остатъци от викингския кораб в сърцето на Валхала изчезнаха завинаги в огнения вихър.