Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Огнен лед (35)

34

Край брега на Бостън

— В случай, че реша да пиша мемоари — казва Завала, — какво точно става в момента?

— Провежда се научна мисия от Сибирската служба за растителна защита, на борда на американска военна подводница, предоставена за нуждите на НАМПД — обяснява Остин. — Официално обаче, такова нещо няма под слънцето.

— Май е по-добре да не пиша мемоари — отсъжда Завала и поклаща глава.

— Не се кахъри! — успокоява го Кърт. — И без това никой не би ти повярвал.

Остин повишава глас, за да надвика шума, който вдигат десетина грубовати мъже, облечени в черни униформи на командоси. Те са в противоположния край на помещението и мажат лица с черна и зелена камуфлажна паста. Това мероприятие предизвиква смях и весели възгласи, стимулирани допълнително от шишето водка, което не спира да обикаля в кръг. Петров, който е облечен като останалите, маже белега си с пастата и казва нещо на руски, което предизвиква голямо оживление сред хората му. Един мъжага започва да вие и го тупва по гърба достатъчно силно, за да пръсне гръдния кош на обикновен човек. Петров взема бутилката и отива при Завала и Остин.

Кърт го пита:

— За какво е цялата тази веселба?

Петров се смее и предлага шишето. Остин отклонява поканата, а Завала заявява, че пие само текила.

Петров явно се чувства като риба във вода.

— Припомних на момчетата една стара руска поговорка: Ако живееш сред вълци — виеш като вълк. — Забелязал празния поглед на двамата, той казва: — Ще обясня по-късно.

Намазва бузите на Остин и заявява:

— Сега вече си готов за действие.

— Благодаря, Иван — казва Остин и завършва мазането. — Сигурен ли си, че си във форма за предстоящата операция?

— Да не би да намекваш, че остарявам? Ако не ме лъже паметта, аз съм с месец по-млад от…

— Знам. От досието ми. Не бъди толкова докачлив! Имах предвид нараняванията ти от онази забавна нощ в пристанището на Бостън.

— Чудесно сражение! Никога няма да забравя, как полетя над палубата като Тарзан. Драскотините няма да ми попречат.

Остин сочи с глава хората му.

— Надявам се, същото да се отнася и за тези момчета.

Петров махва с ръка.

— С готовност бих поверил живота си в ръцете на всеки един от тях — трезвен или пиян. Прекалено много се тревожиш. Няколкото глътки водка преди бой са традиция сред руските военни. Това е тайното оръжие, което ни помогна да победим Наполеон и Хитлер. Когато настъпи часът, моите разбойници ще изпълнят плана прецизно и храбро.

Остин поглежда младичък моряк, който се е появил на вратата и отбелязва:

— Часът май настъпи!

Идеята за съвместна операция възникна, когато Остин се върна от посещението в Белия дом. Петров го очакваше. Когато сподели с него плана, Петров веднага предложи да вземе участие с хората си. Сендекър хареса идеята и получи съгласието на вицепрезидента. Ако руснаци нападнат руска яхта, това би издигнало още една преграда между акцията и президента.

Морячето оглежда боядисаните лица, търсейки старшия. Остин му махва с ръка.

Петров излайва някаква команда. Преобразяването на мъжете е поразяващо. Шумът секва и бутилката изчезва от погледа. Усмивките са заменени от съсредоточеност и решителност в погледа. Пръстите проверяват автоматите и в помещението отеква дружно щракване. В рамките на броени секунди, разпуснатата банда се превръща в страховита бойна единица.

Иван поглежда Остин с израза „нали ти казах“, а на глас добавя:

— След теб!

Остин грабва сака с ругера и поема напред, следван от Завала и останалите.

Капитан Медисън отделя очи от перископа и казва:

— Точно след три минути излизаме на повърхността. Целта е на сто метра от нас. Морето е сравнително спокойно. Имате късмет — луната е скрита от облаци.

— Благодаря, че позволихте на хората ми да използват вашия кораб, капитане! — казва Петров.

Медисън се чеше по главата.

— За пръв път ми е, но след като двете ни страни могат да обединяват усилия в космоса, защо да не го правят и под водата? — Обръща се към Остин: — Някой в НАМПД много яко дърпа конците. Не всеки е в състояние да отклони американска ракетоносна подводна лодка от редовен патрул, за да я включи в… извинете ме за израза… ретроградна операция на специални части.

Сто и тридесет метровата „Бенджамин Франклин“ е сред четирите мобилизирани за операцията подводници, тъй като е оборудвана за специални цели. Дори значителното влияние на Сендекър не би могло да го постигне, без разпореждане, макар и добре прикрито, от най-високо място.

Остин казва:

— Тази операция никога нямаше да се проведе, ако не ставаше въпрос за обстоятелства от изключителна важност.

— Късмет тогава! — пожелава капитанът. — Ще се навъртаме наоколо, докогато е нужно. Обадете се, когато решите да се прибирате!

— Най-напред на вас ще съобщим! — успокоява го Остин и приближава до няколко компютърни монитора. — Тръгваме, Хирам! — казва той.

Йегър седи с гръб към него и слуша обясненията на бордови специалист за компютърното оборудване на кораба. На Сендекър никак не му се ще да пуска Хирам в акция, но Остин успява да се наложи с аргумента, че компютърните му познания могат да се окажат решаващи за успешния изход на операцията. Адмиралът отстъпва, едва след като Остин дава дума, че няма да качва Йегър на борда на яхтата, преди да е напълно обезопасен.

Йегър се ръкува с Кърт и му пожелава късмет.

— Продължавам да се сражавам с шифъра — казва му той. — Успея ли, веднага ще ти съобщя.

По сигнал на Остин, Петров дава серия разпореждания на своите хора. Абордажната група минава през подводницата и се струпва под товарния люк. Отварят го и отгоре нахлува студен въздух. Остин и Завала излизат първи, като се озовават зад кулата на подводницата. Хората на Петров също излизат горе, с две пластмасови кутии в ръце. Отварят ги и веднага се чува нахлуващия в надуваемите лодки въздух. Хората от подводницата пожелават успех и затварят люка с меко щракване.

Филтрираната от облаците, лунна светлина придава на морската повърхност оловен оттенък. Високата кула, с хоризонтални стабилизатори, прилича на гигантски робот от фантастичен филм. Остин присвива очи към силуета на яхтата. За разлика от вечерта в Бостън, когато бе осветена като увеселителен кораб, по течението на Мисисипи, сега тя е тъмна, ако не се смятат няколкото светлини по радиомачтата и жълтите сияния на прозорците.

Сателитът наблюдава промените в курса на яхтата, докато тя спира срещу брега на Масачузетс, на около петдесет мили от „Атамански изследовател II“, който пък е хвърлил котва срещу Бостън. Другите два кораба на АТАМАН са се установили срещу Чарлстън и Маями.

Мъжете вземат веслата, спускат лодките по хлъзгавата палуба във водата и се качват вътре. Слагат си очила за нощно виждане и с внимателни, безшумни тласъци на веслата поемат през океанските вълни.

Студеният въздух пронизва като с ледена висулка дрехите на Остин и той почти съжалява, че не се е сгрял с глътка водка предварително. Обръща се назад и поглежда подводницата, която се спуска под вода почти напълно безшумно. Тя ще остане така, показала с метър-два високата си кула над повърхността.

След няколко минути надуваемите лодки опират високите стоманени стени, каквито са бордовете на голямата яхта. Остин се чувства като хамсия край кит. При други обстоятелства би казал, че шансовете за успех са по-малки от обратните, но Макс е изравнила играта. Докато се рови в компютърната система на кораба, Йегър се натъква на две много важни неща. Едното е програмата за самодиагностициране. Тя е подобна на използваните при леките коли екрани, само че е много по-съвършена. Тя постоянно подава на дежурните данни, свързани със състоянието на люковете и другите отвори, с работата на газовите турбини и на останалите системи на кораба. Йегър установява и местонахождението на контролната зала. Всички членове на абордажната група разполагат с непромокаеми скици на яхтата, изработени благодарение на Макс. Второто нещо е по-прозаично, но не по-малко важно. Платежните ведомости на борда съдържат имената на всички намиращи се на яхтата. Понеже корабът се използва от Разов като дом и бизнес централа, той разполага с пълен щат домашна прислуга и служители: готвачи, камердинери, сервитьори, секретари, счетоводители и прочее. Корабният екипаж е изненадващо малоброен, което показва, че яхтата е снабдена с много автомати. Интересът на Остин се съсредоточава главно около една категория служители, която Петров превежда като „нередовен екипаж“. „Ще рече, частната армия главорези на Разов, които бяха организирали потерята в бостънското пристанище. Те са петдесет на брой, а лоялността и жестокостта им не бива да се подценяват.“ Петров заявява, че численото превъзходство не е проблем, с който хората му не могат да се справят.

Изненадата е тяхното главно оръжие. Ще се промъкнат мълком на борда и бързо ще овладеят контролния център, който ще обезвредят, с помощта на силни експлозиви. Всяка съпротива ще се неутрализира тихомълком. Наложи ли се да се бият, разполагат с достатъчна огнева мощ, за да се представят както трябва. Но Остин и Петров са реалисти. Известно им е, че възможността да бъдат забелязани е голяма и в такъв случай, ще има загуби и от двете страни. Като се има предвид мащабът на залога обаче, те са приемливи.

Приборите за нощно виждане придават на морето и кораба зеленикав оттенък. Остин забелязва разположената на нивото на водата врата, през която се бяха качили на борда с Каела. Твърде рисковано е да се използва и сега, защото отварянето й ще бъде веднага отразено на контролния екран. Ще приложат технологията на пирати, крадци и командоси, използвана с успех векове наред — въжета и абордажни куки.

В свито положение, те стоят прибрани в метална тръба. При изхвърляне куките се отварят, а порестата гума, която ги обвива не позволява да се чуе шум, дори на близко разстояние.

Две куки излитат, запратени от пневматични харпуни. Опитват въжетата. Те се опъват здраво, което показва, че куките са се заловили правилно за рейлинга. Хората на Петров насочват нагоре дула, снабдени със заглушители, които биха осигурили грубичка изненада за някой любопитен зяпач. Всичко е спокойно и те преминават към следващата фаза от операцията.

Остин и Петров се изкачват първи, което не е лесна работа, с носените от двамата сакове. Те се прехвърлят тромаво през парапета, уверяват се, че палубата е пуста и дават знак на останалите да ги последват. След броени минути, всички пъплят приклекнали по палубата, като ято черни и тежковъоръжени гъски.

В лодките остават двама.

Абордажната група се разделя на две. Водената от Остин тръгва покрай десния борд. Тази на Петров — покрай левия. Двете групи ще се съединят отново в основата на стълбата, която води към мостика. Според плана, оттук следва да изкачат три палуби и да стигнат до контролния център, разположен в неголямо помещение, зад кормилната рубка. По това време, в нея би следвало да има съвсем малоброен персонал. Остин дава знак на Петров. Силно приведени, с готово оръжие, двете групи потеглят напред.

Остин се радва на бързото придвижване, но когато отминават огромния салон, в който се състоя бостънският прием, една врата се отваря внезапно. Върху палубата плисва светлина, която заслепява хората, с приборите им за нощно виждане. Остин вдига бързо своя на челото и вижда един от главорезите на Разов, застинал на прага, като елен в светлината на фарове. В ръка държи бутилка. Пъхнал е другата ръка под разкопчаната блуза на млада жена, в униформа на камериерка. Боядисаната в червено коса затуля лицето й, а червилото й е размазано. Остин си дава сметка, че е предвидил всичко, само не и силата на половия нагон.

Пияното лице на мъжа се опъва, когато забелязва хората с боядисани лица и насочено оръжие. Като професионален бандит, той прекрасно знае какво се очаква от него — мълчание. Женската част от компанията обаче, не е снабдена с подобни задръжки. Тя зейва широко уста и надава пронизителен писък. Белодробният й капацитет е като на оперна примадона. Вторият писък е още по-силен. Той заглушава псувните на Кърт. Най-накрая въздухът й свършва и жената припада на палубата.

Докато ехото отнася писъците, корабът светва като коледна елха. На всички палуби се отварят врати, от всички посоки се разнасят викове. Чува се тропот на крака, груб глас издава нареждания. За разнообразие, се чуват още няколко женски писъка. Но всичко това е само прелюдия. Миг по-късно се отварят дверите на преизподнята.