Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Огнен лед (14)

12

Роки поинт, щат Мейн

Изображението върху огромния компютърен монитор наподобява профил на много голяма костенурка. Лирой Дженкинс шава с мишката, докато той се сплесква, сякаш отгоре му е минал тир. Дженкинс извършва някои изчисления, въз основа на излезлите на екрана данни, след което избухва в серия специални псувни, които обикновено пази за преплетени въжета на рачилата. Извръща се от екрана и обръща стола към широк панорамен прозорец. Разположена на върха на висок хълм, високата бяла дъсчена къща предлага уникален изглед към пристанището и проснатото зад него море.

В пристанището ври и кипи. Пристанищни съоръжения събират останки, за да ги натоварят в чакащи на опашка камиони. Пристанищни самоходни кранове, които се използват обикновено при зазимяването на яхти на сушата, сега внимателно подреждат една до друга останките от плавателни съдове, за да бъдат прибрани от собствениците им. Огромни кранове са пристигнали, за да извадят от водата отломъците на мотела.

Лодката на Дженкинс е привързана в началото на пристана, заедно с тези на останалите късметлии, които са били вън от пристанището по време на бедствието. Дженкинс разтрива очи и отново се обръща към компютъра, за да въведе още данни.

След малко поклаща глава в недоумение. Опита различни методи на моделиране, въведе най-разнообразни данни и все пак нито един от изводите му не се вписва в нормите на разумното мислене. С благодарност долавя звънеца на входната врата. Показва се в коридора и се провиква:

— Влез!

Вратата се отваря, за да пропусне в къщата Чарли Хоз.

— Не те притеснявам, надявам се? — пита шефът на полицията.

— Хич даже. Ела горе! Тъкмо се пипкам с компютъра.

Началникът се качва на горния етаж и влиза в кабинета.

— Добре си я подредил къщурката — одобрява той, като обхожда с поглед акуратно подредените шкафове и кантонерки.

— Благодаря, Чарли. Ще ми се аз да съм го направил. — Поема поставена в рамка снимка на хубава жена на средна възраст, която се усмихва срещу обектива, изправена зад кормилото на някаква яхта. — Мери знаеше, че ловът на омари няма да задоволи изцяло интелектуалните ми нужди. Разполагането на кабинета в мансардата е нейна идея. Знаеш каква беше — от свинско ухо кесия съшива.

— Освен това, успя да се оправи донякъде и с дивия ти характер.

Дженкинс се смее.

— Това си е цяло чудо, като се знам колко пари струвам. — Отново поглежда през прозореца. — Тези там май напредват.

— Да, справят се добре. Имаше известни страхове за разливи на машинно масло от разбитите лодки, но природозащитниците решиха и този проблем. Имах нужда да се измъкна поне за миг от журналистите. А и от застрахователни агенти не можеш вдигна глава. Какво правиш с този компютър? — сочи с глава полицаят.

— Опитвам се да осмисля нещата. Седни и виж! Може да ми помогне детективската ти интуиция.

Независимо от селяндурското си поведение, шефът не е за подценяване. Хоз има магистърска степен по криминалистика. Отговаря със скептично сумтене, придърпва една табуретка до Дженкинс и се вторачва в монитора.

— Това, дето прилича на бременна змия, какво е?

Дженкинс вдига вежда.

— Ти би станал истинска находка за Роршах.^[1] Нищо ли не знаеш за цунами?

— Със сигурност знам, че не искам никакви да ги виждам, докато съм жив.

— За начало бива. Нека ти изнеса безплатна лекция. — Той изписва на лист хартия „цу“ и „нами“. — Това са японски думи, които означават съответно „пристанище“ и „вълна“. Терминът е приет на една международна конференция през 1963 година, за да се избегнат двусмислици.

— Чувал съм да ги наричат приливни вълни.

— Такова е популярното им наименование, но то не е точно. Приливите са явление, свързано с гравитационни сили, като тези на луната и планетите. Ние, учените, също направихме грешка: нарекохме ги „сеизмични“, което внушава мисълта, че се пораждат от земетресения. Но земният трус е само една от възможните причини.

— Мислиш, че онези вълни бяха резултат от земетресение?

— Да. Не. Може би. — Той се смее на озадачената физиономия на началника и откъсва лист от тефтерче. — Виж сега — това е морското дъно — обяснява Дженкинс, като разполага листа хоризонтално. — Земетресението е феномен, при който тектонични пластове се разместват и нарушават релефа на дъното. Внезапно надигналите се земни маси изтласкват нагоре съответни количества вода, която, на свой ред, се стреми да възвърне състоянието си на равновесие.

— Не следвам мисълта ти.

Дженкинс се замисля за миг.

— Същото е като при Джо Джонсън, градския пияница, след нощна обиколка из кръчмите. Той се люлее и криволичи, понеже алкохолът е нарушил чувството му за равновесие. Непрекъснато се стреми да не се отклонява от маршрута, но понякога се блъска в нещо и пада. — Дженкинс се мръщи. — Е, недодялана аналогия, но…

— Схващам картинката.

— Представи си, че Джо е тази надигнала се водна маса, а нещото е крайбрежието на Мейн. Разликата се състои в това, че докато „нещото“ си изпати здравата, на Джо му няма нищичко.

— Защо не всяка вълна е потенциална прилив… искам да кажа цунами?

— Знаех си, че полицаят ще заговори в теб. Има две причини за това. Време и разстояние. Обикновените вълни блъскат брега през пет до двадесет секунди. При цунами този интервал се движи от десет минути до два часа. Разстоянието между две поредни вълни се нарича „дължина на вълната“. При обикновените вълни, тя е сто до триста метра, докато при цунами — петстотин мили и нагоре.

— Случвало ми се е да видя обикновени вълни с доста внушителна разрушителна сила.

— И на мен. Но обикновената вълна има кратък живот и скорост, не по-голяма от тридесетина километра в час, докато цунами се движи със стотици, за да набере огромната си мощ. Колкото по-дълбоко е морето, толкова по-бързо се движи вълната. Ето защо цунами може да се носи с близо хиляда километра в час в открито море, макар корабите да не я усещат, а от въздуха да не се вижда. Ще ти дам един пример. През 1960 година трус на морското дъно край Чили изпраща огромна вълна в Тихия океан. Висока е не повече от метър. Когато след двадесет и два часа удря бреговете на Япония, тя е висока шест метра и причинява смъртта на двеста души. Дни наред върлува из тихоокеанския басейн, като размазва всеки бряг, до който се докосне.

— Щом в океана е малка, как разбра, че ще стане нещастие?

— Ловях на сравнително плитко място. Вълната забави ход, когато срещна плитчината и започна да се издига. Скоростта й намаля, но огромната й енергия остана. Тя трябва да намери някакъв отдушник. Когато вълната наближи брега, мишлето се превръща в огромен звяр. В някои случаи се разбива на поредица вълни, в други се превръща в нещо като стълбица. В състояние е да изтегли водите и да оголи дъното, а после да ги изплюе обратно.

— Точно така стана и тук. Сякаш някой засмука цялото пристанище в един миг.

Дженкинс кимва.

— Цунами представляват забележителен феномен. Рифове, заливи, речни устия, релеф на брега — всичко това се отразява на характера на вълната. Тя може да се издигне до тридесет и повече метра, но може да смете брега и без това. Всичко зависи от характера на препятствията по нейния път. Цунами е в състояние да мине покрай двата бряга на висок нос, за да причини щети върху отвъдния бряг на остров. Особено опасно става, когато огромните водни маси се окажат притиснати в тясно пространство. — Посочва през прозореца вливащата се в пристанищното езеро река. Високите й брегове са цели зарити от останки. — Могат да продължат пътя си по речни корита, както е станало в нашия случай.

— Добре, че построените от Фред Шрегър жилища не бяха още заселени, иначе вместо дървении, сега щяхме да вадим трупове от пристанището. Страхотен късмет извадихме, че си усетил вълните и си разгадал характера им.

— Повече от късмет. — Дженкинс вади на екрана карта на света, с насочени в различни посоки стрелки. — През последното десетилетие на двадесети век, цунами са причинили смъртта на повече от четиристотин души, както и щети за много милиарди долара. — Той чука по стъклото с пръст. — Това тук става в Папуа, Нова Гвинея. Истински ужас. Вълната е висока петнадесет метра, когато попада върху плитчина, на около тридесет километра от брега. След няколко минути загиват над двеста човека.

Преминава към моделиране.

— Това тук възпроизвежда родена от земетръс вълна, която удря японско село в 1923 година.

— Не искам да изглеждам тесногръд, но все пак тук става дума за атлантическото, а не за тихоокеанското крайбрежие, а също така — за брега на Мейн, а не за този на Япония.

— Възможно е и тук да имаме някои по-слаби трусове, но по принцип имаш право. Затова и се заех да търся други възможни причини. В по-редки случаи се наблюдава цунами, причинена от свличане на земни пластове. После, имаме вулканична дейност и последици от падане на големи метеорити.

— Нямаме много действащи вулкани насам, доколкото знам.

— Благодари богу за това. Кракатау вдига тридесет метрови вълни и убива хиляди хора в 1883 година. Ако в средата на Атлантика се тресне метеорит, с диаметър осем километра, вдигнатата от него вълна ще затрие цялата горна част от източното крайбрежие на САЩ, а от Ню Йорк ще останат само спомени.

— Остава свлачището.

— Нека ти покажа нещо. Това е залива Измит в Турция. Имало е свличане, което вдига вълна с унищожителна сила.

— Какво предизвиква свличането?

— Земетресение. — Дженкинс се усмихва. — Знам, че прилича на въпроса, кое идва по-напред — яйцето или кокошката. Най-общо казано, свличането се предизвиква от земетресение. И тук възниква нашият малък проблем: свличане има, но земетресение — не.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Говорих с обсерваторията в Масачузетс. Те следят сеизмичната дейност в района. Установили са свличане, но никаква следа от предхождащо го земетресение. Малко преди да усетя вълната, дочух страхотен подводен тътен. Очевидно е имало раздвижване на морското дъно, източно от брега на Мейн, но без разместване на тектонични плочи. Говорих с всички водещи специалисти в тази област — никой не е и чувал за подобно нещо.

— Значи сме наникъде.

— Не съвсем. — Дженкинс връща на екрана профила на вълната. — Моделирах нашата вълна. Доста грубо — дори и при най-точни данни, моделирането на морска вълна е сложна работа. Вземат се предвид височина, маса, разрушителна сила и прочее. После идват специфичните особености на брега, които влияят върху крайния резултат. Необходимо е да се отчете и ефектът от последвалите вълни.

— Звучи малко невъзможно.

— Почти. Но не съвсем. Преди няколко години учените прибягнаха до компютърно моделиране, за да разкрият загадката на гибелта на древната критска цивилизация. Това тук е карта на бреговата линия на щата Мейн. Това е пристанището. Най-тежък е бил ударът на десетина километра оттук — рибари видели водните талази да прехвърлят скалите при Нюкомб.

Шефът подсвирва.

— Те са близо двадесет метра високи.

Дженкинс кимва и сочи екрана. Една стрелка на него сочи брега.

— Основната сила на вълната е била насочена северно от тук, така че независимо от моето предупреждение, нещата биха изглеждали иначе, ако не беше така. Не знам дали дори тази къща би останала на мястото си.

Полицаят побледнява.

— Значи, щеше да смете целия град.

Дженкинс се навежда напред и вперва поглед в екрана.

— Това е учудващо — виж колко направо върви. Сякаш дете си прави вълнички в леген.

— Тук ли се е зародила? — пита шефът и сочи с пръст.

— Да. Според изчисления, направени въз основа на второстепенни данни.

— Изкарал съм курс по обработка на второстепенни данни — нямаш представа до какви изводи може да се стигне, след анализ на състоянието на смачкани калници и следи от гуми.

— С голяма доза увереност мога да твърдя, че вълната се е зародила на около двеста километра източно от нас.

— Какво ще правиш сега?

Врата на Дженкинс се е схванал от напрежение.

— Най-напред ще запаря чай. След това ще те опердаша на шах.