Джон Нанс
Насрещен вятър (16)

16

Белият дом

Понеделник, 12:00 ч местно време

Президентът Джейк Кавано нахълта през източната врата на Овалния кабинет и веднага застана пред бюрото си, като направи знак на секретаря по печата да намали звука на телевизора.

— Добре, казвайте какво трябва да знам, преди да измъкнем Харис оттам.

До влизането на президента Джак Ролинс бе седял встрани от бюрото. Той кимна на Кавано и посочи екрана.

— Погледнете, сър. Цветно предаване на живо за публиката от цял свят.

Президентът се завъртя, скръсти ръце и пристъпи към телевизора.

— Какво гледаме? Си Ен Ен ли?

— За съжаление, да.

Ролинс му обясни за колоната автомобили и войници, чакащи пред вече отворения портал на летищната част във флотска авиобаза „Сигонела“, и изтъкна, че командирът на базата е готов да придружи Харис до военния самолет.

Президентът се обърна, огледа кабинета и преброи присъстващите един по един.

— Защо няма никой от Лангли?

— Директорът е на път от Ню Йорк насам, а не исках да притискам ЦРУ да ми изпратят заместника му — отговори Ролинс.

— Трябва да го включим в решаването на въпроса колкото се може по-скоро. — Кавано погледна Джак Ролинс, тръсна глава и посочи телевизора. — След като Си Ен Ен осигурява картина, очевидно не ни трябва човек от Националната разузнавателна служба.

— Светът вече не е същият, нали? — кимна Ролинс.

— Какво казват италианците? — обърна се президентът към заместник държавния секретар Руди Бейкър, който седеше на дивана и тъкмо прибираше клетъчния си телефон.

— Сър, те са отправили официална молба към нашия посланик да разреши на карабинерите достъп до пистата, за да изпълнят заповедта за арест. И което е интересно, италианското правителство твърди, че според договора за наемане на базата няма право да праща свои хора в летищната зона. Би трябвало да са наясно, че не е така, значи се стремят да печелят време. Очевидно не искат веселбата да стане за тяхна сметка.

— Ама че веселба — изръмжа президентът, после запита: — Значи няма да си развалим отношенията с италианците, ако измъкнем Харис оттам?

— Не, сър. Във всеки случай не много сериозно.

— В течение ли е държавният секретар?

— Да, сър — отговори Бейкър. — В момента лети насам от някакво затънтено кътче на Австралия, но аз го осведомих най-подробно и той също смята, че италианците нарочно ни оставят вратичка, за да измъкнем Харис от страната им. Това не означава, че Рим няма да вдигне олелия до небесата, но случаят няма да се отрази върху договорните ни отношения за базата.

— Бих се разтревожил сериозно, ако възникне опасност за военните споразумения — каза президентът.

— Не бива да загубим тази база, господин президент — потвърди генерал Дейвидсън. — Говоря от името на Генералния щаб, сър.

Президентът кимна. В този момент Даян Бийчър, която продължаваше да гледа предаването, тревожно възкликна:

— Някой мина през портала!

Президентът направи на генерала знак да изчака и се завъртя към екрана.

— Само една кола. Може би е служебна.

— Може би, сър — каза Бийчър. — Останалите автомобили от колоната продължават да чакат.

— Какви са вариантите, Джак? — обърна се президентът към началника на кабинета.

— Първи вариант: давате разрешение и го изтегляме незабавно. Втори вариант: протакаме и притискаме италианците да пренебрегнат задълженията си по договора, докато Харис си замине със самолет под наем, тъй като в „Сигонела“ няма редовни авиолинии. Трети: не предприемаме абсолютно нищо, оставяме да го арестуват без явна американска намеса, а после използваме Министерството на правосъдието и Държавния департамент, за да осигурим освобождаването му по нормалния ред според условията на договора. Четвърти: не вършим нищо — нито сега, нито по-късно и оставяме процесът да се развива на самотек.

— Четвъртият вариант е пълна глупост, Джак.

— Попитахте ме какви са вариантите, а подобен разговор сме имали и преди, сър.

— Можем ли да спечелим нещо с протакане и преговори? — попита президентът, като се обърна към групата.

Руди Бейкър въздъхна и поклати глава.

— Не, сър.

— Значи остават два варианта. Да го спасяваме или не. — Президентът Кавано постоя мълчаливо и плъзна поглед по отсрещната стена, преди отново да се обърне към Джак Ролинс. — Как да го направя?

— Какво имате предвид, сър? Евакуирането ли?

— Да. Ако съм готов, а смятам, че е така, какво трябва да направя?

— Просто ми кажете, че мога да действам, сър — бързо се обади генерал Дейвидсън, размахвайки телефона. — Имам връзка с капитан Суонсън, а командирът на военнотранспортния самолет чака нареждане, сър. Кажете ли ми, започваме да действаме на секундата. В момента президентът Харис чака на входа на боинга.

— Добре — каза президентът и се обърна към останалите. — Смятам, че трябва да действаме. Да го измъкнем оттам.

Докато президентът отново се обръщаше към генерал Дейвидсън, от другия край на кабинета внезапно долетя глас:

— Един момент, господин президент.

Съветникът по националната сигурност Майкъл Голдбъро внезапно стана от креслото до камината. Президентът се завъртя озадачен и чак тогава забеляза Голдбъро, който пристъпи напред с леко наведена настрани глава. Генералът също се обърна и по лицето му се изписа тревога.

— Нямаме време, сър — обади се той.

Президентът отново му направи знак да изчака и впи поглед в лицето на Майкъл Голдбъро.

— Какво има, Майк?

— Това би било грешка, господин президент — изрече спокойно Голдбъро.

Досега в кабинета се чуваше тихо шушукане, но изведнъж настана пълна тишина и всички отправиха погледи към него.

— Обясни ми, ако обичаш — каза президентът.

— Помислете си какво послание ще изпратим на света, ако измъкнем президента Харис с американски военен самолет. Ще заявим, че Договорът против изтезанията трябва да бъде прилаган спрямо Аугусто Пиночет или например Саддам Хюсеин, но не се отнася до американските лидери.

— Това е смешно… — започна генерал Дейвидсън, но с един бърз поглед президентът го накара да млъкне.

— Тази заповед е смешна, Майк — отговори Кавано. — Ние спасяваме един американски президент от капан и фалшива заповед за арест.

— Но дали и светът знае това, сър? Изпълнени ли са правните процедури според договора, който сме подписали и ние? Установено ли е, че заповедта за арест е неоснователна? Знам, че въпросът е риторичен, но има огромно значение.

— Точно правните процедури са слабото място, Майк — заяви президентът, слагайки ръце на кръста си. — Фактът, че перуанците са накарали някакъв си съдия да попълни някакъв предполагаем документ, наричан заповед за арест, а всъщност е зле прикрита смъртна присъда, вероятно издадена от самия президент Мирафлорес… подобен факт не оправдава използването на една правна система, предназначена да опазва света от истинските мъчители и убийци.

— Господин президент — продължи Голдбъро спокойно и тихо, без да откъсва очи от Кавано, — за всички останали, особено за страните от Третия свят, ние нерядко изглеждаме като високомерни грубияни и от десетилетия насам тази представа ни създава безброй неприятности във всички области — от икономиката и търговията до опитите ни да защитаваме човешките права. До голяма степен това недоразумение идва от факта, че сме най-могъщата нация на света в политическо и икономическо отношение. Но една част от световната неприязън е напълно заслужена и се дължи на редица наши грешки — от неизбежната арогантност на Доктрината Монро до напълно излишната самонадеяност на редица авантюри на ЦРУ през изминалите десетилетия.

— Господин президент, наистина нямаме време за този дебат — обади се генерал Дейвидсън.

Президентът рязко се завъртя към него.

— Стига, Бил! Ще ти кажа, когато бъда готов да прекратя дебата, както го наричаш.

Дейвидсън се навъси, но веднага кимна.

— Да, сър.

Президентът отново се обърна към групата.

— Искам да чуя всичко, което имате да кажете по въпроса. Осъзнавам, че последствията ще бъдат много сериозни, макар все още да смятам, че трябва да го направим. Продължавай, Майк.

— Много добре, сър. Разберете, аз също искам да измъкнем президента Харис оттам. Но ако дадете на генерал Дейвидсън зелена светлина за спасителната операция, вие ще подхраните нестихналите подозрения на света, че Съединените щати изобщо не са се променили от времето, когато организирахме заговори за сваляне на правителства, а от време на време дори убивахме опасни чуждестранни лидери и се опитвахме да налагаме на всички икономически и морален диктат. Не вярвам, че можем да си позволим затвърждаването на подобно мнение, независимо дали е вярно, или напълно погрешно. Господин президент, сега трябва да се съсредоточите не само върху правната страна на въпроса, но и върху проявата на високомерие. Ако подобно впечатление бъде засилено от спасителната операция, то ще ни върне тъй далеч назад, че дори за цяла година не бих могъл да ви го опиша. Светът се нуждае от нашата ръководна роля, но ако хората ни виждат като самодоволни насилници, признаващи международното право само когато е в тяхна изгода, то възможността да изпълняваме тази роля ще пострада сериозно. Срещу нас е започнал съдебен процес и единствено правото ще реши дали заповедта за арест е законна, а не фактът, че можем да пратим самолет и да приберем когото си искаме.

— Съдебната процедура определено не е перфектна — намеси се заместник-министърът на правосъдието Алекс Маклафлин, — макар че никой не го осъзнаваше при подписването на договора.

Майкъл Голдбъро поклати глава.

— На практика използването на правни тълкования, за да постигнем своето, отново води към високомерие. Ако искаме да бъдем защитници на международното право, значи сме длъжни да се прекланяме пред неговите принципи. Какво казваме за нашата национална правна система? Ако законът е лош и процедурата не работи добре, борете се за промяната им, но междувременно се подчинявайте. По същия начин трябва да зачитаме и международното право.

— Господин президент — каза Джак Ролинс, — около портала отново има раздвижване. Твърдо смятам, че трябва да вземем решение сега или никога.

Президентът се обърна към генерал Дейвидсън.

— Какво е положението, Бил?

— Онази кола е заела позиция да пресече пътя на президента Харис, сър, а останалите могат да излязат на пистата всеки момент. Джак е прав.

Президентът пак се обърна към Майкъл Голдбъро.

— Майк, какви промени могат да уредят положението и как ще ги осъществим, след като изоставим Харис на произвола на съдбата? Чакам бърз отговор. Нямаме време за семинари.

— Договорът трябва да бъде променен и в него да се включи изискване за предварително съдебно заседание по всяка заповед за арест, при което спешно и справедливо да се реши дали има налице основателни обвинения. Всяка нация може да проведе подобно заседание в съответствие с правната си система, стига да е справедливо. Ако доказателствата са недостатъчни, заповедта незабавно бива обявена за невалидна и бившият държавен глава или друг обвиняем може да си тръгне свободно след няколко седмици.

— Хеликоптер с италианска военна маркировка каца пред боинга — обади се Даян Бийчър.

Президентът Кавано кимна.

— Добре. Тогава нека да го измъкнем оттам, да обясним на света защо и да предприемем постъпки за приемане на добавка към договора.

— От каква морална позиция, господин президент? — възрази Голдбъро. — В мига, когато транспортният самолет се откъсне от италианска земя, ние губим всякакво морално право да решаваме случая и няма да можем да променим договора. Отново ще се окаже, че Съединените щати диктуват от позиция на силата.

— Извинете, господин президент, може ли да кажа нещо? — намеси се генерал Дейвидсън.

Президентът кимна, без да откъсва очи от съветника по националната сигурност.

— Сър — започна Дейвидсън, — предполага се, че договорът не е перфектен. Той предлага на практика да пожертваме един бивш държавен глава, за да повдигнем въпроса, че е необходима нова процедура. Извинете ме, сър, но това са глупости!

— Добре, Бил — каза президентът.

— Не, сър. Моите уважения, но ми разрешете да довърша. Ако италианците искат да се отърват от този проблем, а те очевидно искат, ще намерят начин да го изпратят в Лима, а тогава ни чакат чудовищни пропагандни проблеми, а дори може да видим как един американски президент застава пред взвод за разстрел или увисва на бесилката. Абсурдно е да отстъпваме само защото някакви държави от Третия свят ще приемат действията ни като проява на високомерие.

— Алекс — президентът погледна Маклафлин, после се завъртя към Бейкър, — и ти, Руди… смятате ли, че можем да окажем необходимия дипломатически натиск върху Италия, за да предотвратим депортирането на Джон Харис, докато бъде изяснено дали заповедта е правомерна?

— Не разбирам въпроса, сър — отговори Алекс Маклафлин.

— Аз също — каза Руди Бейкър.

— Добре, обяснявам набързо. Главната опасност е, че Харис може да бъде отвлечен в Лима. Съгласен съм, че това не бива да стане.

Алекс Маклафлин поклати глава.

— Не е особено вероятно италианците да подкрепят подобни действия, но те не контролират своята съдебна система, както и ние нямаме власт над нашата.

— От гледна точка на Държавния департамент — добави Бейкър, — в момента италианците се опитват да ни помогнат. Един господ знае на какъв политически натиск може да бъдат подложени в следващите часове, дни или седмици. Сигурност ли искате? Няма да имате по-добър вариант от този — да качите Харис незабавно на самолета.

Президентът се обърна и сред пълно мълчание тръгна към бюрото си, докато генерал Дейвидсън стискаше телефона и дебнеше да забележи най-дребен знак на съгласие. Джейк Кавано дълбоко въздъхна, обърна се към началника на кабинета и сви рамене.

— Най-ужасното в работата на президента е там, че твърде често правилните постъпки носят лош резултат, а да постъпиш неправилно е още по-зле.

— Сър? — подкани го Джак Ролинс.

— Майк не дооценява ролята на внушението за сила и отделните прояви на високомерие. Те все още са извънредно важен инструмент за американската външна политика в един несигурен свят. Но е прав за нашите отговорности. Несигурният свят трябва да бъде опитомен чрез почтено ръководство. — Президентът поклати глава. — Не мога да го направя.

Генерал Дейвидсън зяпна от изумление.

— Сър?

Президентът отново въздъхна дълбоко и се обърна към генерала.

— Наредете на онзи С-17 да излети незабавно. Без президента Харис. Руди, нека нашият посланик предаде това решение на италианците заедно с личната ми молба за спешно обсъждане как можем да спазим правната процедура и в същото време да защитим нашия бивш държавен глава. До един час искам да разговарям с тях и бих желал италианският посланик да дойде тук колкото се може по-скоро. Даян, остани няколко минути заедно с Джак, за да обмислим какво ще кажем, когато новината стигне до медиите. Кой поддържа връзката с президента Харис? Ще му съобщя лично.

— На четвърта линия, сър — подсказа Джак Ролинс.

— Господин президент — започна генерал Дейвидсън, — сигурен ли сте? Искам да кажа, ако наредим на С-17 да излети…

Президентът Кавано се обърна, погледна го право в очите и положи ръка върху рамото на генерала.

— Да, Бил. Сигурен съм.