Баю Баев
Ние, българските моряци (5)

Давенето (1921 г.)

Не знам защо, но отношенията на баща ми с най-малкия му брат (шестия) нещо се развалиха. Наложи се да отидем под наем в поповата къща. Тя беше свободна по това време и се намираше до самия край на яза.

В старата къща ние живеехме с чичо и стринка под един покрив, но в отделни стаи, като при нас живееше и баба. Ние бяхме петима, а чичови само двама. Не слагам баща си, който след обтягането на отношенията отиде на работа в Бургас. Нашата къща беше два пъти по-малка от чичовата, я имаше, я нямаше шест–седем квадратни метра. Затова, макар че ми беше мъчно за баба и стринка, бях доволен от станалата промяна, особено от съседството ми до яза. Сутрин, почти още не разсъмнало, мама ме будеше и аз — веднага на… яза. Засипвам отгоре с чимове, засипвам отдолу с чакъл и току хвана пет–шест мренки. С какво ли не още ме привличаше язът, особено пък, когато придойдеше реката. Тогава тя мъкнеше чудесии. Веднъж откъсна моста и го повлече надолу към яза. Мост, който селяните преди една година докараха от манастирската гора и аз два дни клечах да гледам как ще го прехвърлят през реката. Сега този мост летеше към яза. Превъртя се надлъжно и с дебелия си край се насочи към него. Скочи, но така си и остана, заклинен между подводните скали, опрян на ръба на яза, изправен в небето.

Два–три дни след това, още при буйна вода, съседката ни, вече възрастна жена, отива да измие прясно набран чесън на реката. Щяла да го носи за продан на пазара в Габрово. Ние — аз, по-малкият ми брат Димитър и приятелят ми Юрдан, случайно минавахме покрай нея и й помогнахме да измие чесъна, а тя ни даде по три–четири чесънчета да си похапнем. На мен ми се видя, че едно от чесънчетата не е добре измито. Върнах се да го доумия. Клекнах с шепичката си над водата и… цоп в реката само двадесетина метра над яза. Съседката ни, като се обръща да погледне да не е забравила нещо, вижда, че реката влачи нещо, прилично на дете. Хвърля снопа с чесъна, затичва се по брега, изпреварва ме, нагазва в реката и ме хваща за крачола. Изнася ме на брега и ме полага легнал на земята. Улавя ме за двата крака и ме завърта около себе си. Първите думи, които изрекох, след като нагълтаната вода излезе от устата ми, бяха: „Ама, нали не се удавих“. В къщи не ме биха, а и нямаше кой. Баща ми, както казах, беше на работа в Бургас, а мама и баба, и да ме биеха, не ме болеше.