Джон Мар, Джон Болдуин
Единадесетата чума (21)

19.

Сряда, 9 септември

Нюйоркска медицинска академия, Манхатън

13:00 ч.

Третата най-голяма медицинска библиотека в света се намира във величествена каменна сграда на Пето авеню срещу Сентръл Парк. Макар и неизвестна на повечето нюйоркчани, Нюйоркската медицинска академия помещава медицински дружества, специализирани общества и лауреати на Нобелова награда за медицина от цялото земно кълбо. Този ден тук се събра малка, но пъстра група представители на редица медицински, военни и правоохранителни институции.

Разположена на 103-та улица, Академията е близо до географския център на Манхатън. Участниците в срещата на доктор Харт пристигаха от сгради във всички посоки.

Придружена от представителя на Епидемиологичната разузнавателна служба Майк Куча и лейтенант Уинокър, ветеран от нюйоркската полиция, Миа имаше да извърви само няколко преки до метрото на Лексингтън Скуеър — местните жители знаеха, че метрото е най-бързият начин да стигнеш до всяка точка на града. Лейтенант  Уинокър бе поканен да присъства като член на „Операция Архангел“, групата за бързо реагиране, свиквана винаги при терористична заплаха в Ню Йорк.

Минаха покрай мрачните безлични жилищни блокове около въздушната линия на Метро Норт. Улиците бяха затрупани с боклук от задръстените от бурята канали. Този квартал не беше безопасен, но с Уинокър нямаше страшно. Миа му благодари за любезността, когато й подаде ръка, за да й помогне да прескочи една голяма локва. Жестът бе очарователно старомоден, пък и Миа се чувстваше малко замаяна, затова с радост прие помощта му.

Около километър и половина на юг лекарите от здравния отдел на Ню Джърси пресякоха с автомобила си Сентръл Парк и накрая излязоха на колелото при 102-ра улица. Бяха изминали дълъг път от Трентън в отвратителен ден. Доктор Харт не им беше казала почти нищо за срещата, само им спомена, че е свързана с опасност от епидемия в района на трите щата.

От север енергично крачеше Брин, който идваше от Харлем, изпълнен със страх и замислен за двете нови разкрития: ПМН и предсмъртните думи на Дрю. Надяваше се, че Шмюъл Бъргър ще дойде навреме.

На няколко преки от Академията по Мадисън авеню пътуваха четирима едри мъже, наблъскани в черен седан. После завиха на запад по 103-та улица.

— Защо трябва да се срещаме чак тук? — попита единият — червенокос мъж с шлифер. — После ще е абсурд да хванем такси, а не ми се чака за автобус на Пето авеню.

— Можеш да се върнеш с нас, Рей — каза шофьорът.

— Как не, Хосе. Това си е жива мъка!

Спряха в паркинга на Академията, измъкнаха се навън с видимо облекчение и закрачиха към сградата.

— Малко е мокричко за крадци — каза един от мъжете, който носеше син дъждобран с по две сребърни звездички на раменете. От парка задуха силен влажен вятър и контраадмирал Франк. Е. Олд вдигна яката си. — Да, тази нощ джебчиите сигурно ще си почиват.

С него бяха полковник Дан Едуардс от Форт Детрик, доктор Хуан Верде, завеждащ Регион II на здравната служба, и Рей Флин — червенокосият мъж, който се бе оплаквал от пътуването — от Федералното управление за борба с бедствията. Макар от Вашингтон да бяха споменали за „биотероризъм“, „непосредствена опасност“ и „бомба“, Флин все пак се изненада от появата на полковника и адмирала. И още повече се удиви, когато пред сградата мрачно ги посрещна специален агент Скот Хъбърд.

Заседанието трябваше да се проведе в една зала на втория етаж, която гледаше към Сентръл Парк. Навън отново беше започнало да вали. Лампите по западната страна на Академията мъждукаха и придаваха на парка оттатък улицата тъжен есенен вид.

Преди началото на срещата Миа Харт успя да отведе Брин настрани.

— Джак, съжалявам, че не бях с теб. — Изглеждаше изтощена, очите й бяха хлътнали и имаше замаян вид, но Брин го приписа на шока от смъртта на Лорънс. — Исках да дойда на погребението. Той беше толкова… — Гласът й секна за миг, после тя сякаш събра сили. — Той вярваше в теб. Сега и аз ти вярвам. Случиха се ужасни неща и ще продължават да се случват, освен ако ние… Джак, толкова те обичам!

И той я обичаше. Жена му най-после му вярваше, отново беше с него. Джак я запозна с Шмюъл и тя го поздрави с искрена топлота.

— Шмюъл е донесъл да ни покаже нещо и всичко се връзва — каза Брин. — Ще идем да се приготвим. — Двамата влязоха в залата и докато Брин пишеше с тебешир списъка си с чумите и причините за тях, Бъргър постави на масата шрайбпроектора и го включи.

— Доктор Брин, моля ви, трябва да го фокусирам… — рече момчето.

Джак свърши и се отдръпна. Шрайбпроекторът освети черната дъска.

Всяка чума, която беше написал, съвършено отговаряше на еврейските думи, които Шмюъл Бъргър бе превел. Ивритските букви бяха написани върху фолио и за много от чумите момчето беше открило египетски йероглифи, както и текстове от Предупрежденията на Ипувер. Писмените сведения стигаха без прекъсване чак до времето на фараоните.

 

 

Председателят на Академията Илайджа Х. Уайът III бе висок елегантен мъж, безукорно облечен в костюм на тънки райета, бяла риза и официална синьо-зелена раирана вратовръзка. Кратките му встъпителни бележки увериха присъстващите, че Академията е готова по всякакъв начин да съдейства на всички държавни институции за защитата на нюйоркското население.

— Доктор Харт — завърши изявлението си той, — бихте ли очертали целите? Тази среща е организирана от нюйоркския здравен отдел.

Брин с растящо безпокойство забеляза, че Миа изглежда още по-зле. Тя немощно се усмихна, отвори куфарчето си, извади някакви документи и съвсем бавно отиде при микрофона. После тежко се облегна на катедрата и започна да изрежда списък с болести, последвали случая на антракс в Сан Диего.

Когато свърши, тя погледна към Джак и каза:

— А сега бих искала да помоля моя колега доктор Джон Брин да продължи, тъй като идеята е негова и той познава много по-добре теорията, своята теория.

Брин се изправи, пресече залата и застана до голямата черна дъска.

— Благодаря ви, доктор Харт, доктор Уайът. Първо бих искал да благодаря на доктор Харт и нюйоркския здравен отдел за това, че успяха бързо да организират тази среща, както и на Академията, която любезно ни прие. Агент Хъбърд, благодаря и на вас за това, че доведохте колегите си. Накрая бих искал да ви представя един млад учен, който ни осигури изключително важни сведения, Шмюъл Бъргър. Шмюъл, би ли се изправил, моля те? — Момчето неуверено стана на крака, усетило, че събралите се знаменитости са озадачени от присъствието му.

Брин се завъртя към черната дъска, така че всички да видят какво е написал.

#	Библия	Събитие/Отрова	Дата
I	Вода в кръв	Фитотоксично отравяне	Януари
II	Жаби	Смърт от Centrolenella	Февруари
III	Въшки	Ерготамин	Март
IV	Рояк	Пчелна отрова	Април
V	Мор	Микотоксини	Май
VI	Циреи	Антракс	Юни
VII	Градушка	Ботулизъм	Юли
VIII	Скакалци	Невроцистицеркоза	Август
IX	Мрак	Треска от Великата долина	Септември
X	Смъртта на първородните		Октомври?

— Както виждате, през последните девет месеца имаме поредица от събития, които може би са свързани, макар и на пръв поглед да не е така. Сега ще ви покажа връзката между всички инциденти. — Бъргър постави фолиото и всички чуми се свързаха с Библията, Тората и текст от хилядолетен папирус за унижението на един египетски фараон… Когато отново включиха лампите, Джак продължи: — Целта на тези събития е същата като на Моисей. Някой иска да изведе народа си от плен. Той оставя код: ПМН. Какво означава това ли? Ще ви кажа: „Пусни моя народ…“. И този тип се движи по точен график.

— Почакайте — очевидно скептично извика Флин, представителят на ФУББ. — Искате да кажете, че тези… тези неща като антракса са свързани с…

— Остави го да продължи — прекъсна го Хъбърд.

— Благодаря, Скот — каза Брин, отпи глътка вода и погледна към Миа, която като че ли е всяка минута ставаше все по-бледа. Но Джак трябваше да продължи.

— Не съм теолог, не съм и детектив — призна той, — но с помощта на господин Бъргър се оправих със Стария завет — поне от гледна точка на сходствата между последните епидемиологични проблеми и десетте египетски чуми от библейската книга „Изход“.

Озадачена от думите му, публиката се раздвижи и зашумя. Луд ли бе този човек? Нима бяха изминали целия този път в това отвратително време, за да слушат някакъв безумец?

— Не правете прибързани заключения, докато не ви обясня — настоя Джак. — Още през лятото, когато се бяха разиграли само няколко от тези събития, започнах да подозирам, че някой пресъздава чумите в техния библейски порядък. Бог знае с каква цел.

В този момент се изправи Нелсън Риг, египтолог от Бостънския музей на изкуството, световно признат специалист по древноегипетска некрология и мумификация. Настоящата му работа като гостуващ консултант в прочутия нюйоркски Метрополитън Мюзиъм му носеше истинско удовлетворение. Тя му даваше значителна власт, а и, честно казано, Риг обичаше да се перчи. За него тази среща бе ужасно досадна, защото предпочиташе да е в музея, където му беше мястото.

— Вижте — навъсено започна той, — шефът ми нареди да дойда тук, защото ви трябвал специалист по египетска история. Ако това заседание се насочва натам, накъдето ми се струва, вие нямате нужда от мен. Трябва ви Сесил Б. Демил. Всички истории в „Изход“ не са нищо повече от легенди и измислици.

— Но по някое време в Египет наистина е имало поробени евреи, нали? — попита го Джак.

— Разбира се — призна Риг, — но не сме в състояние да документираме съществуването на Моисей и още по-малко какъвто и да е факт, съответстващ на тези чуми. Разделянето на Червено море, бягството — всичко това са митове. Дори приказки.

— Но събитията от последните девет месеца са напълно действителни, доктор Риг — възрази Брин.

— Възможно е, но не виждам с какво мога да помогна. — Той си взе шлифера от стола и даде ясно да се разбере, че няма време за такива неакадемични глупости. — По-полезен ще ви е някой младеж, който учи за равин, но не и учен египтолог. Нашите възгледи диаметрално се различават. — И Риг надуто напусна залата.

Думата поиска полковник Дан Едуардс от Форт Детрик.

— Значи на теория тази треска от Великата долина е номер девет, така ли?

Брин изпита облекчение: не бяха обърнали внимание на забележката на Риг.

— Точно така, защото предизвиква тридневния мрак, слепотата — поясни Джак.

— Добре тогава — попита Едуардс. — Откъде е взел вируса, по дяволите? Той е БЛ-4. Съвсем малко хора имат достъп до него, даже в Щатите — само ние и ЦКЗ.

Най-после Брин разговаряше със специалист по биологична война и биологичен тероризъм. Най-после го приемаха сериозно. Не искаше да прави празни догадки.

— Честно казано, полковник Едуардс — започна Джак, — не зная. Ако трябва да предполагам, бих казал, че е от Иран, Ирак или Русия. Но предпочитам да не гадая.

— Ами жабите? — Лейтенант Уинокър посочи черната дъска. — Наистина ли могат да убият човек?

— Определено. И са го направили. Разполагам с доказателства.

Уинокър кимна и Брин продължи:

— Лейтенант, поканих всички ви тук, защото имам всички основания да смятам, че десетата чума ще е нещо ужасно. Хайде да погледнем събитията в перспектива. В първите случаи са засегнати съвсем малко хора, от двама до четирима. Последните опити са насочени срещу все по-големи групи — и навярно нямаме данни за всички.

— Доктор Брин — обади се Скот Хъбърд, — бихте ли обяснили на всички религиозната връзка?

— Разбира се, господин Хъбърд. Повечето от тези явления засягат религиозни групи или хора, свързани с тях. За престъпника, изглежда, няма значение каква е религията, стига жертвата да е политически консервативна. Очевидно важното за него е причините за тези инциденти да са почти същите като в Библията. И в същия ред.

— И вие смятате, че следващата, десетата чума ще е под формата на биотероризъм, така ли? — попита Куча от ЦКЗ.

— Логично е. Погледнете списъка. В повечето случаи са използвани токсини — ciguatera от морски алги, отровни дървесни жаби, пчелна отрова, микотоксини от плесенясало сено, ендо- и екзотоксини на антракс, ботулин и анафилактични вторични продукти на паразитна тения. Естествено, ако не ги разглеждаме в стройния ред като на дъската…

— Може ли да ви прекъсна за миг, доктор Брин? — Гласът на адмирал Олд излъчваше властността на ранга му и всички погледи в залата се впериха в него.

— Естествено, господин адмирал — отвърна Брин.

— Трябва да подчертая — продължи адмиралът, — че ако някой се изпусне за онова, което ще кажа, може спокойно да очаква данъчните власти да му висят на главата до второто пришествие. Брин, може би имаме друг отговор за конете, който ще промени данните за номер пет.

— Някакъв вид микотоксини ли? — попита вирусологът.

— Не — отвърна Олд. — Ще се опитам да го кажа с две думи. Наскоро принципите на Кох бяха изпълнени от един ваш много смел приятел, Инък Търнър. Той или случайно, или нарочно се е заразил с вируса, предизвикал смъртта на конете. Това е ДНК вирус, а не токсин. Тъкър го е потвърдил, като е диагностицирал собствената си болест. Бог да му е на помощ.

— Какво му е, за бога? — попита Джак.

Хъбърд внимателно го наблюдаваше.

— По този въпрос ще дам думата на полковник Едуардс.

Едуардс беше значително по-млад от адмирала, но излъчваше същата властност.

— Накратко, казва се борнавирус, по името на селце в Саксония, където преди двеста и трийсет години за пръв път била регистрирана инфекция, ограничаваща се до конете и овцете. Отново нищо особено, докато не се оказало, че не само може да се предава между различни видове, но и между различни разреди — от бозайници на птици например, което е ужасно. Начинът му на разпространение не е известен. Възможно е комари да заразяват птици, преживните да си го предават по полов път и бог знае как се е оказал при хората.

„Мамка му“ — помисли си Брин.

— Учените в Германия се страхуват дори от рутинни кръвопреливания — продължи полковникът, — тъй като в техните кръвни банки постоянно се появяват малки количества антитела на борнавируси…

— Струва ми се невъзможно. В ЦКЗ изобщо не сме чували за такова нещо — опита се да го прекъсне Куча, но Едуардс не му обърна внимание.

— През осемдесет и трета година същото се случи със СПИН. Това може да се окаже голямата чума, от която се страхуваме.

— Какви са симптомите, полковник Едуардс? — попита Джак.

— Борнавирусите предизвикват енцефалит при овцете и бавнодействаща смъртоносна неврологична болест, наречена „колер“, при конете. Доскоро се е срещала само в Европа и Африка, но последните проучвания показват, че са заразени над два процента от японските коне и болестта продължава да се разпространява. Също като бяса, тя е вирусна инфекция и подобно на болестта луда крава, никой не е разпознавал вируса под микроскоп. Сега започват да се заразяват и домашни котки! От тестовете за антитела ни е известно, че е ДНК вирус като бяса.

— Сигурно ли е, че Тъкър е болен от такова нещо? — тихо попита Брин.

— Да, благодарение на самия него. Според ветеринарите от Плъм Айланд всички кръвни проби от Чърчил Даунс са позитивни, както и тази от коня на летището… и кръвта на Инък Тъкър.

— Това означава ли, че смъртта на конете е била случайна, а не петата чума? — обезпокоено попита Брин.

— Ни най-малко, доктор Брин. Конят на летището, да, навярно. Но научихме, че конете в Кентъки нарочно са били заразени с микотоксини и борнавируси.

— Кажи им мнението на хората от Плъм Айланд — намеси се адмиралът.

— Състезателните коне са яли сено, заразено и с двата агента. Анализът предполага огромни дози борнавируси, навярно проникнали през ноздрите.

— Значи имаме нов патоген, а? — отбеляза доктор Уайът. — Никога не съм чувал за него.

— Точно така, доктор Уайът — раздразнено се обърна към него Едуардс. — Обаче през седемдесет и пета също никой не е бил чувал за ебола, хантавируси и СПИН. Можете ли да си представите писател от това време, който си фантазира за африкански вирус, който се разпространява чрез секс и наркотици, унищожава имунната система и убива милиони хора по целия свят? Никой не би му повярвал.

— Пак сте прав, господин полковник — призна Уайът.

— И знаете ли какво? Борнавирусите могат да доведат до същите резултати като СПИН, с тази разлика, че предизвикват психическо заболяване. Конете, овцете и домашните котки нямат проявени самоличности. В последния стадий на болестта започват да се препъват и поведението им се променя. Но какво си мислят?

— О, я стига — каза Куча. — Това е абсурдно.

— Добре — отвърна Едуардс. — Първи факт: борнавирусите се смятат за действителна болест от хиляда седемстотин седемдесет и шеста година. Втори факт: медицинските наблюдения и проучвания в Германия, Япония и отскоро в Съединените щати потвърждават предположението, че антитела на борнавируси се откриват в дванайсет до четиринайсет процента от пациентите с маниакална депресия и шизофрения. Вижте, мога да продължавам, но е ясно, че конете в Кентъки са умрели или от микотоксини, или от тази предизвикана от борнавируси болест, а може би и от двете, и са били заразени нарочно.

— При цялото ми уважение — обади се адмиралът, — можем ли да признаем петата чума? Възможно е нашият терорист за по-сигурно да е използвал и двата агента. Все още обаче ни липсва номер десет, смъртта на първородните синове. Брин смята, че в сравнение с десетата чума случилото се в Конгреса може да изглежда незначително.

— Но защо повикахте нас? — попита един от представителите на ФУББ.

Брин гневно го стрелна с поглед.

— Защото мисля, че голямата чума — номер десет — ще започне скоро, при това тук.

— Защо тук? — попита адмиралът.

— Ню Йорк и Вашингтон имат символично значение, а биотерористите обичат тъкмо това. Той — или те — вече удариха Вашингтон, значи остава Ню Йорк. — Джак замълча за миг. — Освен това стигнах до заключението, че престъпникът се е насочил към мен. — Той срещна погледа на бледата и уплашена Миа и се опита да се усмихне.

— Почакайте малко, Брин — каза Едуардс. — Твърдите, че се цели във вас, така ли? Как?

— Ами, мисля, че нашият маниак е чел съобщенията в ПроМЕД — това е моят интернетски медицински форум. Ние следим болестите, новопоявяващите се патогени.

Полковникът и адмиралът се спогледаха. Знаеха за ПроМЕД.

— И наскоро пратих много въпроси, с които дискретно търсех информация за тези събития. Нашият човек може да е някой от десетте ни хиляди абонати. Освен това ПроМЕД е включен поне в три уебсайта, така че не е възможно да знаем кога някой може да е засякъл съобщенията ми. Но съм убеден, че се цели в мен.

— Интересно — отбеляза Едуардс.

— Вижте — каза Джак. Отчаяно искаше да му повярват. — Този луд убиец, този нов Моисей може да е убил моя скъп приятел и колега Дрю Лорънс с някоя от своите токсичните пратки. Той ми е пратил кутия в лабораторията и Дрю я е отворил! — Гласът му секна за миг. — Дрю може би е открил още едно парче от мозайката.

Като полагаше мъчителни усилия да държи главата си изправена, Миа най-после осъзна, че Дрю е бил убит от пакет, пратен на Джак. Пакет, пратен на Джак! И изведнъж си спомни за паренето и червенината по китката си… „О, Господи — помоли се тя, — нека не е истина…“

— Съпругата на Дрю Илис каза, че последните му думи били отправени към мен — продължи Брин.

— Как така? — попита полковникът.

— Проблемът със седмата чума, „градушката“, беше, че пълни с ботулин и потопени в диметил сулфоксид преспапиета предизвикали десетки смъртни случаи в единайсет щата, докато в двайсет и пет други хората, предимно свещеници, получили чисти кристални топки.

— И? — подтикна го адмиралът.

— Основната разлика между двете групи е тази, че на дъното на преспапиетата на жертвите са били отпечатани буквите „ПМН“. Разбрах, че ФБР няма обяснение за това, но е ясно, че той ни праща някакво послание.

— Не разпространихме имената на градовете и щатите, за да не плашим хората — обади се Хъбърд.

— А сега Дрю ни даде обяснението. Всичко е пределно ясно. Само три думички… — Брин замълча.

— За бога, човече, продължавай! — почти извика агентът.

— Мемфис и Гесем. — Джак направи пауза, после повтори: — Мемфис и Гесем. Фараонът и висшите кръгове живеели в Мемфис, а евреите в Гесем. Еврейските земи били пощадени от градушката, докато египтяните били избити. Ето какво е имало в преспапиетата. Градушка.

— Това е! — Куча бе извадил от джоба си някакъв списък. — Всички жертви на ботулизъм са живели в градове или села с името Мемфис. Първият починал е от Мемфис, Тенеси. Ако погледнем имената на градовете — не на болниците или стационарите, в които са ги приели — ще открием, че всички идват от места, наречени Мемфис!

— А всички, които са получили безвредни преспапиета, са живели в градове, наречени Гесем, и са били пощадени. — В залата се възцари тишина. Всички потънаха в дълбок размисъл.

— Може ли да задам няколко въпроса? — отново отекна властният глас на адмирал Олд.

— Да, господин адмирал — с искрено уважение отвърна Брин.

Олд беше лекар и биохимик и заедно с Едуардс от Форт Детрик щеше да играе изключително важна роля, ако Америка бъдеше поразена от биологично оръжие. Нямаше други двама лекари, които да са разследвали повече случаи на биотероризъм — за повечето от които обществеността не знаеше — от Олд и Едуардс. Специалността им дори имаше име — МРТ, международен радикален тероризъм.

След бомбата в Световния търговски център на 26 февруари 1993 година адмиралът беше работил в тясна връзка с ФБР, ЦРУ, Националната служба за сигурност и отдела по биологична война по предвиждането и предотвратяването на терористични актове, извършвани от египтяни, иракчани, израелци и палестинци. Обгазяванията със зарин в Япония бяха накарали ФУББ да обяви тревога в Ню Йорк по време на петдесетата годишнина на ООН и Олд се беше погрижил всички линейки в града да са снабдени с достатъчно атропин за две хиляди души. Все още очакваше някой да се опита да последва японския пример.

Брин знаеше за работата на адмирала, но до днес никога не го бе срещал.

— Доктор Брин — започна Олд, — някога замисляли ли сте се как вашият биотерорист доставя тези токсини? Вие изреждате девет събития. Пчелите повдигат очевидния въпрос за изпълнението. Разбира се — продължи адмиралът, — съществуват предупредителни миризми, които, струва ми се, могат да се синтезират. Но другите — фитотоксините, антраксът, борнавирусите и микотоксините, дадени на конете, случаите на ботулизъм и невроцистицеркоза — как са били заразени тези хора?

— От юни ни е известно, че бацилите на антракс са били във воден пистолет. Преподобният Фипс и семейството му са яли храна, която вероятно е била заразена с концентриран разтвор на фитотоксини. Алгите образуват токсини, които предизвикват червена вълна — водите се превръщат в кръв — обясни вирусологът. — На пътническия кораб е имало много хора и по време на коктейла преди вечерята всеки е можел да го направи. Между другото, явно ударът е бил насочен само срещу семейство Фипс, защото престъпникът спокойно би могъл да убие цялата група. Но това е била първата чума. Навярно по-скоро трябва да я смятаме за експеримент.

— Продължавайте — каза адмиралът. — Вие потвърждавате мисълта ми.

Брин нямаше представа каква може да е идеята на Олд, но Хъбърд, изглежда, разбираше.

— Дървесните жаби съдържат достатъчно токсини, за да убият човешко същество, но в тези са открити различни алкалоиди и отрови, някои от които никога не се срещат в техния вид. Както знаем, ботулизмът е бил разпространен със стъклени преспапиета, потопени в диметил сулфоксид и солен разтвор. Яйцата на тенията може да са били поръсени по чиниите и приборите в Ландс Енд. Не е задължително да са били в самата храна.

— И?

— Треската от Великата долина, която уби Дрю Лорънс, е пристигнала в затворено под налягане бурканче с проба и той е вдишал парите. Известно ни е, че конгресмените са се заразили при избухването на пластмасова бутилка, разпръснала вируса в залата.

— Може ли да продължа аз? — Адмиралът се приближи до черната дъска, добави още една колона към списъка на Брин и бързо обясни данните:

Кръв	Алги	Храна	ПОРЪСЕНА
Жаби	Жаби	Алкалоиди	СЕКРЕЦИЯ
Въшки	Ерготамин	Токсин	ВПРЪСКАН
Рояк	Пчели	Отрова	ИНЖЕКТИРАНА
Мор	Микотоксин/борнавирус	Слама	ЗАРАЗЕНА
Циреи	Антракс	Жертви	НАПРЪСКАНИ
Градушка	Ботулизъм	Преспапиета	ПРОТЕКЛИ
Скакалци	Тении	Прибори за хранене	ПОРЪСЕНИ
Мрак	Треска	Вирус	ВДИШАН

Хъбърд кимна. Всичко си идваше на мястото. Той вдигна ръка.

— Адмиралът ни предлага изключително важна нова представа за психологическия портрет на нашия човек. Започва да ми се струва, че трябва да е един човек, а не група. И че е мъж.

— И какво ви кара да смятате така? — попита Брин.

Олд взе показалката и почука с нея по дъската.

— Тази част от информацията точно отговаря на онова, което знаем изобщо за серийните убийци. Те много често имат проблем или с уринирането, или с еякулацията. — Адмиралът привлече вниманието на присъстващите към дясната страна на таблицата и продължи:

— Забележете използването на течности, водни пистолети, пара под налягане. Нашият човек — и тук съм съгласен, че навярно става дума за отделен индивид — може да има проблем с пикаенето. Може би и с еякулацията, кой знае? И следователно имаме работа със самотник, почти със сигурност сам човек.

Хъбърд посочи дъската.

— Не трябва ли да разгледаме и религиозните въпроси? Мисля, че се нуждаем от специалист, който да ни разкаже повече за религиозните фанатици.

Адмиралът кимна и помоли Брин за коментар, но преди вирусологът да успее да отговори, Олд вдигна ръка и го спря.

Тежката дъбова врата се бе отворила и бе влязла някаква секретарка.

— Извинете, но спешно се обаждат от централата на ФУББ. — Тя очаквателно се огледа.

Представителят на ФУББ понечи да се изправи, но преди някой да каже нещо, адмирал Олд разярен извика:

— Изчезвай, момиче! Наредих да не ни прекъсват, нали? — Лицето му беше почервеняло.

Ужасена, жената отчаяно закима, излезе и затръшна вратата. Всички впериха погледи в адмирала.

— Категорично заявих, че нищо от тази зала не трябва да излиза навън. Разполагам с властта да задържа всеки от вас, който обсъжда този въпрос, и имам твърдото намерение да го направя, ако се наложи. Ясно ли е?

Разнесе се сигнал на пейджър. Специалистът от ФУББ се пресегна към закаченото на колана му устройство и погледна нерешително Олд.

— Вървете — каза адмиралът. — Чухте ме. — Мъжът се извини и напусна срещата.

— А сега, доктор Брин, ако не възразявате, продължете за религиозните връзки.

— Ами, повтарям, че това не е моята област, но даже в това безумие да има библейски мотиви, струва ми се, че все още не ни е ясно всичко — отвърна вирусологът. — Нямаме никаква представа за десетата чума.

— Е, тогава да разгледаме каквото ни е известно. Чума, която убива само първородните и е въпрос на часове. Да си представим какво всъщност се е случило в Египет. И какъв биологичен агент е способен да го направи днес?

— Двамата с господин Бъргър имаме теория — призна Джак, — но тя се нуждае от разработване. Може да е нещо, свързано с глад, с липса на храна. Започнало е с алгите — червената вълна. Египтяните първо изгубили рибата, после добитъка. Пшеницата и ечемикът са били унищожени от градушката или скакалците. Ние смятаме, че е имало антракс, сап, тиф или комбинация от всичко това. Хората са били болни, отчаяни, навярно са гладували. Накрая трябва да са прибегнали до запасите от храна. Мисля, че ако си имаме работа с човек, който иска да зарази реколтата с токсин, дори не можем да си представим…

Вратата се отвори и в залата се втурна представителят на ФУББ.

— Какво става? — попита адмиралът.

— Няма да повярвате! — Човекът беше пребледнял като платно. — Току-що е бил взривен тухлен силоз насред Мемфис, Тенеси. Експлозията разлюляла целия град. Веднага трябва да отидем там — аз и вие с агент Хъбърд. Имало адски много жертви и спешните отделения били препълнени. Казват, че било зле, много по-зле от Оклахома Сити!

Настана пълен хаос. Куча звънеше по телефона, Олд, Едуардс и Флин напрегнато обсъждаха нещо.

— Да избухне силоз? — замислено рече Брин.

— И как е станало! — възкликна Хъбърд. — Мислиш ли, че е това, Джак? Мислиш ли, че е десетата чума?

Брин дори не го чу, защото цялото му внимание внезапно се насочи към Миа. Лицето й бе станало бледосивкаво. Джак забърза към нея и посегна да й премери пулса, но преди да хване ръката й, главата й се люшна и тя и се отпусна на масата.

„О, мили боже, не! Моля те, не… Не и Мия.“

Куча и Шмюъл Бъргър се втурнаха да помогнат, но Брин извика:

— Не се приближавайте! Не я докосвайте! Повикайте линейка! — Знаеше, че може да е заразна, но беше толкова зле! Тялото й се свличаше и скоро щеше да се строполи на пода. — Повикайте линейка, по дяволите!

С ослепителна яснота видя, че ангелът на смъртта отново прелита над него. Отново бе пощаден. Без да изпитва и капчица страх, той я прегърна и я целуна.

— Помогни ми, Джак — промълви Миа.

— Ще ти помогна, обич моя — отвърна Брин.

Знаеше с ужасяваща сигурност, че не може да направи почти нищо — освен да открие чудовището, извършило всичко това… и да му изтръгне сърцето.

 

 

Сряда, 9 септември

Болницата „Сейнт Синай“

Манхатън

16:00 ч.

Линейката най-после пристигна и откара Миа в болницата „Сейнт Синай“, която се намираше само на пет преки южно от Академията. Брин отиде с нея.

Лекарите в спешното отделение незабавно й взеха кръвни проби, поставиха я на системи и поискаха спешни консултации със специалисти. Джак не се отделяше от жена си.

Струваше му се, че са минали часове, но накрая Миа беше прехвърлена в интензивното отделение и един от лекарите му каза:

— Може ли да поговорим навън, доктор Брин? — Джак кимна, стисна ръката на Миа и й каза, че ще се върне само след минутка.

— Засегнат е черният й дроб, доктор Брин, засега знаем толкова — без заобикалки започна лекарят, когато излязоха в коридора. — Прилича на остър скоротечен хепатит. Честно казано, първите кръвни проби са много странни. Бих искал да ви задам няколко въпроса.

На Джак му се виеше свят. Това не можеше да е истина.

— Тя е имунизирана срещу хепатит A и B — без да има нужда да го питат, отвърна той — прекалено добре знаеше въпросите. — Не взима никакви лекарства, в последно време не е пътувала в чужбина, в рода й няма чернодробни заболявания, не е била излагана на токсични вещества…

Лекарят кимна.

— Съжалявам, но разбирате, че това не ни дава никаква информация и не можем да направим биопсия, защото черният дроб е прекалено тежко засегнат. Ще трябва да изчакаме следващите кръвни проби. За съжаление това ще е след шест часа. Можете да останете при нея, но недейте да я уморявате. Може да се наложи трансплантация.

Брин се върна при Миа и затвори завесата около леглото. Бяха само двамата.

— Джак. — Тя стисна ръката му. — Ужасно съм зле. Изследвали ли са кръвта ми? Чувствам се изтощена. Какво става? Не можеш ли да ми кажеш? — Миа мъчително облиза сухите си устни, после се отпусна на възглавниците.

— Хайде да мислим само за оздравяването ти — отвърна Брин и целуна дланта й. — И за прекрасното бъдеще, за което си приказвахме онзи ден на вечеря. Зная, че се отдалечихме един от друг и вината е моя. Но това е минало. Сега сме по-близки от всякога и нямам търпение да излезеш оттук, за да започнем чудесния си нов живот. Обичам те, скъпа, обичам те с цялото си сърце.

— И аз те обичам, Джак — въпреки слабостта си се усмихна тя.

— Почивай си, мила — нежно настоя Джак. — Поспи малко, ако можеш. Аз ще съм тук. Няма да се отделям от теб.

Изведнъж Миа повдигна глава, сякаш си бе спомнила нещо, нещо важно.

— Джак, не зная какво е това, но съм сигурна как съм се заразила. Точно като Дрю.

— Като Дрю ли? Какво искаш да кажеш?

— Джак… можеш ли да ми дадеш малко вода? Гърлото ми гори.

Поднесе чашата към устните й. Миа отпи няколко малки глътки и продължи:

— Случи се в понеделник вечер след като… те оставих на гарата. Когато се прибрах вкъщи… портиерът ми даде пакет, донесен от куриер… адресиран за теб.

Тя пак посочи чашата. Джак усети, че го полазват тръпки.

— Адресиран до мен ли?

— Да… Нямаше да го отворя, но… Помислих си, че може да е важно… и…

— Какво беше, скъпа?

— Беше… — Миа облиза устни. — Парфюм… малко шишенце… с любовно писмо от жена… реших, че е от Вики Уейд… бях бясна…

— Напръска ли се?

Тя кимна.

— Малко… само по китката… но… било е достатъчно… Имаше реакция… парене, зачервяване… Сега и това…

— Но щом е било съвсем малко, може да не си…

— Джак… — Миа като че ли възвърна сили за миг. — Аз съм лекарка. Зная колко съм болна.

— Миа, къде остави тази проклета кутия?

Тя се замисли.

— Опаковах я… и… вече бях почти заспала… оставих я на масата в хола… за да я видиш… Вземи я… на масата в хола.

— Ще я взема, обич моя…

— Джак, толкова те обичам… Спри това зло преди да те е унищожило… преди да унищожи…

— Скъпа — каза й той, — трябва да вярвам, да се надявам, това е всичко. Онази експлозия в Мемфис. Това е. Десетата чума.

— Възможно е — промълви тя. Колкото и да бе болна, умът й си оставаше също толкова остър и подвижен, както винаги. Джак съзнаваше колко много е пропуснал в последно време, когато двамата почти не се бяха виждали. — Но има нещо нередно… Експлозията е прекалено рано… Според твоя план би трябвало да е идния месец…

— Мислиш, че е за отклоняване на вниманието ли? За да ни насочи по грешна следа?

— Да — или поне опит… репетиция… — Миа отново започваше да отслабва, той го виждаше, но успя да му каже: — Хрумна ми нещо… нахвърлях го, за да го видиш… — Очите й се затвориха и тя заспа.

Изтекоха часове, а може би дни, седмици или години. Брин седеше до леглото й и я наблюдаваше как изпада в безсъзнание и отново идва на себе си, все още прекрасна, докато животът бързо я напускаше. Разкъсваха го угризения за последните месеци от брака им, чувство на вина, че Миа умира заради него, и мъка, непоносима мъка. Джак нито спеше, нито се хранеше.

Когато беше будна, той я прегръщаше, сякаш това можеше отново да ги събере. Повтаряше й, че я обича, и въпреки слабостта си тя от време на време успяваше да му се усмихне.

После — по някое време извън времето — Миа престана да се буди и изпадна в пълна кома. Брин започна да й шепне в ухото колко много я обича. Надяваше се, че го чува. Състоянието й видимо се влошаваше и тялото й чезнеше — сякаш душата й се готвеше да го напусне. Джак смътно съзнаваше, че има около леглото лекари и сестри — преглеждаха я, но не можеха да направят нищо друго. Никой не можеше да направи нищо. Убиецът на Миа се бе погрижил за това.

Беше сам с нея, когато дойде краят. Тя лежеше неподвижно и едва дишаше, когато внезапно целият въздух напусна тялото й и то потръпна. Някъде зазвъня сигнал и незабавно се появиха сестри. Нямаше нужда да му казват, че е починала. Брин знаеше, че сърцето на Миа е спряло, а неговото бе разбито.