Джон Мар, Джон Болдуин
Единадесетата чума (2)

Пролог

Огромни рояци пчели нападат центъра и предградията на Сан Антонио

СПЕЦИАЛНО ЗА „САН АНТОНИО ЛАЙТ“

Понеделник, 13 април

Три второкласнички, майка им и още шестима души починаха снощи, Великден, след като рояци пчели нахлуха в части от прочутия туристически район на Сан Антонио Ривър Уок. Десетки други пострадаха сериозно. Болниците край Балконс Хайс и Терел Хилс съобщиха за ужилени от пчели пациенти. Подобни рояци нападнали други предградия и ужилили петнайсет души от Първа апостолическа баптистка църква в Алъмоу Хайс.

По време на атаката над Ривър Уок се разрази силна гръмотевична буря и помогна на пожарната, полицията и Бърза помощ, които разпръскваха насекомите с маркучи. Еколози уверяват обществеността, че това не са известните „пчели убийци“, а обикновени домашни пчели, използвани от местните фермери за пролетно опрашване. Учените предполагат, че наблюдаваното в този район торнадо е отнесло рояците от полето.

В града беше съобщено общо за пет рояка, като най-сериозно е нападението в многолюдния Ривър Уок. Многократно били ужилени четирийсет мъже, жени и деца. В болница са приети петдесет и седем души. Една от жертвите почина днес в резултат на алергична реакция към пчелната отрова.

Неделя, 20 април

Сан Антонио

В деня, завинаги останал в паметта на хората като Великденското роене, прекрасното неделно утро се превърна в истински ад — десетки хиляди пчели изпълниха парковете и заведенията край Ривър Уок в Сан Антонио.

Март беше нетипично студен и този топъл, подканящ априлски ден даваше чудесна възможност на хората да покажат великденските си премени. Привлекателният, наскоро възстановен Ривър Уок се превърна в магнит и за гостите, и за местните жители. Туристическите корабчета позволяваха да се видят многобройните атракции на Алъмоу Сити.

По тесните брегове на ремонтираните канали имаше модерни магазини и приятни ресторантчета, които към обяд се изпълниха с хора — хранещи се, четящи или просто греещи се на слънце. Въпреки все по-голямата вероятност от дъжд, дълги опашки чакаха, за да се качат на пъстрите туристически корабчета.

Ресторантите покрай каналите сервираха навън и корабите обикновено бяха пълни с хора, които махаха с ръце на обядващите само на няколко крачки от тях, но днес се трупаха облаци и вятърът се усилваше. Един от туристите побърза да вземе лаптопа си и помоли да го преместят вътре, откъдето можеше да вижда канала, но вятърът и дъждът нямаше да го безпокоят.

Във въздуха вече летяха салфетки и менюта и малцина забелязаха приближаването на пчелите. Отначало те като че ли се плъзгаха точно над водата, но скоро бяха навсякъде.

Най-ужасният, най-неизличимият спомен на клиентите в ресторантите бяха трите прелестни близначки, седнали на кърмата на едно от корабчетата. На китката на всяко от момиченцата беше завързан бял, пълен с хелий балон, върху който бе отпечатана голяма жълта роза.

Точно този Великден близначките навършваха шест години. Майка им ги беше облякла в еднакви дрехи, бе им купила еднакви играчки и ги водеше да им покаже местните забележителности. Тя мечтаеше да ги направи манекенки или поне мажоретки. И сега седеше до тях и ги насърчаваше да махат на хората на брега. Балоните се издигаха и спускаха и привличаха погледите към корабчето.

Много вероятно е първата пчела да е ужилила майката, но всички бяха единодушни, че размахвайки ръце, за да прогонят насекомите, момиченцата са удряли с балоните си други пчели и още повече са ги разлютили. Майка им размаха чантата си и запищя, когато започнаха да я жилят през тънката пролетна рокля.

Ужасени, децата едновременно заотстъпваха назад. Когато стигнаха до перилата, от водата като че ли се надигна друга вълна насекоми и покри шестте розови ръчички. След секунди пчелите бяха проникнали през дрехите на децата и виковете им привлякоха вниманието на посетителите в ресторантите. Една от жените на корабчето нави вестника си на тръба и безуспешно се опита да помогне на момиченцата.

Майката грабна едно от децата си и започна да търси убежище. Връвчицата на балона на дъщеря й се оплете с тази на другата й сестричка и я повлече след тях.

— Мамо… помогни ми! — извика детето.

Помогна й третата сестричка, чийто гръб беше почернял от пчели.

Майката изпадна в истерия. Насекомите жужаха и обгръщаха децата й в толкова плътен облак, че през него почти не можеше да се вижда.

Само на няколко крачки оттам хората на брега също бяха подложени на нападение. Онези, които успяваха да смачкат някоя пчела, незабавно откриваха, че ръцете им са покрити с десетки други.

Сега най-сигурното убежище изглеждаше каналът. Изпаднали в паника и загубили здравия си разум, напълно облечени хора забравяха, че не могат да дишат под вода, и се хвърляха вътре.

Докато тичаха, други викаха на момиченцата: „Скачайте… скачайте във водата!“, но децата не ги чуваха. Бяха ужилени по главите вече толкова много пъти, че очите им бяха подути и затворени. Ушите на две от тях бяха запушени с убити пчели, натъпкани дълбоко от истеричните пръстчета. Едно от децата падна на палубата и зарита с крачета, после второто…

Внезапно на помощ им се притече един от пътниците, едър тексасец. Той прегази облака пчели, сякаш не съществуваше, откъсна връвчиците от китките на децата и едно след друго ги хвърли в канала. Накрая метна майката и я последва.

Две от момиченцата вече бяха започнали да изпадат в шок. Крайниците им се подуваха и те губеха съзнание. Когато паднаха във водата, студът ги свести, но не достатъчно, за да ги спаси. А освен това те не знаеха да плуват.

Майка им се изправи в дълбоката до гърдите вода. Косата й продължаваше да е пълна с пчели, но тя не им обръщаше внимание. В този момент не я интересуваше нищо друго, освен че дъщерите й се давят.

Жената отчаяно се заоглежда и тръгна към един от балоните, но пчелите покриха лицето й още преди да стигне до него. Въпреки че се потопи под водата и ги откъсна от кожата си с ръце, мъничките им жила останаха забити в плътта й и продължиха да пращат в кръвта й доза след доза смъртоносна отрова.

Каубоят — наричаше се Кал — видя едно от момиченцата да изплува на повърхността и тръгна натам. Детето потъна в мига, в който стигна до него, но той успя да го хване. Продавачът от недалечния спортен магазин хвърли в канала гумен сал и се опита да го бутне към Кал.

Точно когато тексасецът протягаше ръце, пчелите нападнаха него, момичето и продавача. Мъжът размаха ръце и падна назад във водата. Салът изхвърча изпод тялото му и се преобърна и Кал изплува заедно с момиченцето под него. Главата на продавача почти моментално се появи на повърхността и двамата мъже прегледаха детето.

Лицето му приличаше на надута баскетболна топка. Оранжево-жълто-черните тела на стотици мъртви или умиращи пчели бяха полепнали по косата, очите и носа му, бяха вкарали коремчетата и безмилостните си жила в ноздрите му. Момиченцето се задъхваше и освен бясното жужене на насекомите мъжете чуваха само отчаяните му хрипове.

Докато двамата се придвижваха под прикритието на сала, за да се отдалечат от рояците, Кал се опита да направи дишане уста в уста на детето, но то умря в ръцете му само трийсетина метра по-нататък.

Много по-късно откриха труповете на двете му удавени сестрички и фатално отровената му майка. Отначало убежище, каналът се беше превърнал за тях в гроб.

Седнал в безопасност зад стъкления прозорец на ресторанта, за разлика от другите клиенти, туристът с лаптопа почти не поглеждаше навън. Вместо това почти маниакално тракаше на клавишите и сякаш не обръщаше внимание на вилнеещия хаос.

Той като че ли не забеляза един мъж, който се втурна право към остъкления вход на ресторанта и жестоко си поряза главата, докато се мъчеше да отвори вратите. С обляно в кръв лице и с рамене, покрити с пчели, човекът нахълта вътре и извика:

— Помогнете ми!

Един от сервитьорите грабна покривка и започна да я размахва към насекомите, после осъзна грешката си и я хвърли отгоре му като мрежа. Последва я втора покривка и след секунди мъжът се успокои. Никой друг не се опита да влезе в ресторанта и никой от клиентите нямаше желание да излезе. Единствените, останали навън, бягаха. В далечината виеха сирени и небето ставаше оловносиво.

След мигове тротоарът опустя. Виждаха се само рояците пчели, чието жужене почти заглушаваше воя на вятъра. Изведнъж небето почерня и по канала се понесе вихър със скоростта на циклон. По прозорците на ресторанта заплиска силен дъжд.

После бурята отмина, помещението утихна и единственият звук бе гневното жужене на случайно оцеляла пчела. Тя бавно полетя към бара и хората хипнотизирано я зяпнаха, сякаш е лешояд.

Един от келнерите започна да я гони с едно меню. Пчелата полетя към мъжа с лаптопа и кацна на лакътя му.

— Хей, господине, пазете се! — тревожно възкликна келнерът. — На ръката ви има…

Без да проявява уплаха, човекът вдигна поглед от екрана и разгледа насекомото, после взе една празна водна чаша, светкавично загреба пчелата от ръкава си и я затвори под чашата.

Докато хората я сочеха, той започна да си събира багажа.

— Убийте я! — Клиентите бяха бесни. — Видяхте какво направиха…

Цялото това внимание като че ли притесни високия слаб мъж. Той смутено си облече дъждобрана, взе лаптопа си и заотстъпва назад.

— Не мога — тихо каза непознатият. — Алергичен съм… не мога… — После се обърна и си тръгна.

Останаха достатъчно доброволци да убият пленницата под чашата.

По-късно един от сервитьорите каза на свой колега, че мъжът му се сторил странно спокоен, и другият кимна.

— Абе смелчага. С това нещо, дето му беше кацнало на ръката… Обаче нали каза, че имал някаква алергия. Една моя братовчедка веднъж се поду като балон, едва не умря. Вече почти не си подава носа навън. Забеляза ли, че беше с ръкавици? Може би ги носи винаги — заради алергията. Странна работа е това животът!