Джон Мар, Джон Болдуин
Единадесетата чума (16)

14.

Понеделник, 31 август

Кабинетът на директора в лабораторията по зооностични болести, Гилдърланд

10:00 ч.

Червеният телефон за спешни случаи от дясната страна на бюрото иззвъня.

— Лаборатория „Арбовайръс“ — навъсено каза Джак. Беше зает, но Дрю бе излязъл да обядва и той трябваше да отговаря на телефона.

— Доктор Брин? — колебливо попита мъжки глас. Джак потвърди. — Аз съм доктор Джеръм Марлоу от Кънектикът, ваш съсед, така да се каже. Надявам се, че не се обаждам в неподходящ момент. Аз съм лекар, доктор Брин, абонат на ПроМЕД.

— Тогава ме наричайте Джак.

— Добре, Джак. Ще опитам да бъда кратък. Работя в голяма медицинска организация в Норт Хейвън, част от система, която обхваща четиринайсет щата на Източното и Западното крайбрежие. Веднъж седмично всички организираме телемост и споделяме информация за случаите си.

— Продължавайте.

— Миналата седмица нашият калифорнийски колега съобщи за необикновен случай, изключително рядък и честно казано, доста страшен. Един на милион.

— Един на милион ли?

— Да, Джак, само че през последните три седмици тук в Кънектикът имахме три такива случая. Иначе в щата са по четири годишно.

— И за какво става дума?

— Невроцистицеркоза. Свинска тения. Не съм епидемиолог, но… аз или по-точно ние влязохме в Интернет и направихме бърза проверка. В четиринайсетте щата открихме двайсет и шест случая…

— И това е приблизително един на милион американци годишно.

— Така е — съгласи се Марлоу, — но тези двайсет и шест случая са били регистрирани в четиринайсет щата само за два месеца, което означава, че при същото темпо заболеваемостта ще е дванайсет пъти по-висока от средната за страната. Ние представляваме около десет процента от здравните заведения в Щатите и периодът, за който става дума, е приблизително една шеста от годината. Това дава повече от хиляда и петстотин случая годишно и се равнява на около шестнайсет на милион…

В главата на Брин закънтя алармен сигнал. Невроцистицеркозата бе съвсем рядко срещащо се усложнение на още по-рядка болест — необичайно явление, ограничено изключително до хора, станали приемници на свинска тения. Нито тенията, нито предизвиканите от нея усложнения представляваха проблеми на здравеопазването в Западния свят.

През последните години състоянието се смяташе за аномалия дори в повечето развиващи се страни.

— Какво е вашето мнение? — попита Джак, като се пресегна да вземе издадения преди петнайсет години учебник по паразитология.

— Или има някаква грешка в статистиката — отвърна Марлоу, — или се наблюдава рязко повишаване на заболеваемостта. — Той замълча за миг. — ПроМЕД може би ще се заинтересува от този въпрос — или дори ЦКЗ, ако положението стане още по-сериозно. Цялата тази история не ми харесва, но не ми плащат за такива проучвания. Бих искал да предам тази задача на вас.

Брин обеща да направи проверка, благодари му и затвори точно когато Лорънс се върна от обяд.

— Дрю — извика Джак, — трябваш ми, моля те — при това бързо!

Отначало приятелят му реагира с недоверчиво подсвирване, последвано от:

— Джак, това не е възможно. Освен ако някой… ако числата са верни, става нещо страшно.

След час вече бяха разработили стратегия. Пратиха факсове с молба за помощ до всичките петдесет щатски и три териториални^[1] епидемиологии:

31 август, 1998 г.

Уважаеми колега,

В ПроМЕД се получи информация за вероятно рязко увеличаване на инфекция, непозната в повечето щати. За да установим дали наблюденията ни са верни, молим за Вашето съдействие при определяне на заболеваемостта от това рядко състояние във Вашия щат през последните двайсет и четири месеца.

В последно време е забелязано тревожно и необикновено широко разпространение на цистицеркоза, усложнение от заразяване с Taenia solium, в някои източни и западни щати. Възможно е обаче това наблюдение да е грешно. От друга страна, броят на случаите може наистина да се увеличава, но диагнозата да не е била установена от лекари, болници или щатски здравни отдели. Както знаете, цистицеркозата има широк спектър на действие. Пациентите може да са били приети от педиатри, специалисти по вътрешни или инфекциозни болести и паразитолози. За случаи на невроцистицеркоза е възможно да знаят неврохирурзи. За откриване на случаите е най-подходящо да се използват патологичните лаборатории, кодовите системи на болниците и данните от смъртните актове.

ПроМЕД настоятелно моли за помощта Ви при идентифициране на всякакви случаи във Вашия щат (територия) през последните две години. Ще Ви бъдем извънредно признателни за информация относно възраст, расова (етническа) принадлежност, пол, пътувания, професия и изход от заболяването на пациентите. Напълно съзнаваме, че за някои щатски епидемиолози това ще е трудна задача. Подчертаваме, че въпросът е спешен. Предпочитаме да получим непълни данни, отколкото те да са изчерпателни, но закъснели. Цялата информация ще остане поверителна и ще бъде споделяна само с щатските и териториални епидемиолози. Щом получим и анализираме съобщенията, ще Ви пратим обобщение от резултатите.

Предварително Ви благодарим

Доктор Джак Брин, ръководител на ПроМЕД

Брин си помисли дали направо да не отиде в ЦКЗ, но знаеше, че само ще пратят известие и ще настоят на продължителни проверки преди да бъде разработен подробен въпросник и после — навярно — да бъде одобрен от… бюрократопат.

Дори най-беглото проучване щеше да отнеме минимум шейсет дни. Трябваше да се уважава чувствителността на… месодобивната и хранителната промишленост, Службата по храните и лекарствените средства, медиите.

Ако ПроМЕД заобиколеше обичайната процедура, щяха да получат бърз и непълен отговор за по-малко от седмица. Ако откриеха нещо, при добро желание ЦКЗ спокойно можеха да ускорят проучването.

Джак знаеше, че в нито една база данни няма да открие обобщена информация за тази болест — никой не водеше статистика и не съществуваше система за регистриране на евентуално увеличаване на случаите. Проследяването им щеше да отнеме време. В щати като Калифорния например щеше да се наложи да влязат във връзка с хиляди лекари, но епидемиологът на Уайоминг Стан Данс можеше да телефонира на четиримата местни неврохирурзи и да получи отговор само за час. Други щати разполагаха с компютризирана болнична система или данни за смъртността. Получаващите се съобщения щяха да са непълни, занижени, „мръсни данни“, проучване, което вече не се приемаше в педантично бюрократичните ЦКЗ. По дяволите, струваше си да опитат!

 

 

Вторник, 8 септември

Лаборатория по зооностични болести, Гилдърланд

09:30 ч.

Откакто се беше получило съобщението за невроцистицеркозата, Лорънс се втурваше в кабинета на Джак при всеки нов факс или имейл като телевизионен репортер, съобщаващ предварителните резултати от гласуване.

— Ню Джърси, двайсет и три случая. Монтана, нула. Ню Мексико, три. — По-късно: — Орегон, петнайсет. Илинойс, седемнайсет!

Цифрите наистина започваха да растат. Но с какво можеше да ги сравни Брин? Никой не бе водил статистика за тази болест.

След първата седмица започнаха анализа. Лорънс обработваше суровите данни. Във вторник сутринта след тридневните празници^[2] той съобщи:

— Имам нещо за теб, Джак. Но преди това трябва да разбереш, че данните…

— Са непълни — нетърпеливо рече Брин.

— Недей да ме прекъсваш. Исках да ти кажа, че случаите на невроцистицеркоза се увеличават, особено в Съединените щати. И знаеш ли защо?

— Нямам представа.

— Причината — обясни Дрю — е в новите селскостопански методи на юг от границата. Не става дума само за зараза по хората. Същото се отнася за плодовете и зеленчуците от Централна и Южна Америка. Яйцата на тенията се крият в цепнатините на кожата на малините, ягодите и дините в местния ти супермаркет. Виждаш ли, сега в Гватемала, Салвадор и Хондурас се напоява с огромни пръскачки. Изключително ефикасно. И лошо за нас с теб.

— Защо?

— За напояване в Латинска Америка се използват фекални води. Те покриват плода с вируси, бактерии и яйца на паразити. Слънцето унищожава микробите, но яйцата на някои от тези гадини са устойчиви на лъчи, вода, даже на хлор. Искаш ли да погледнеш данните?

Лорънс триумфално му подаде лист хартия с шест графики, като го предупреди, че резултатите са непълни, навярно 56% от действителните числа. И макар че до края на първата седмица бяха отговорили само трийсет и един щата, Дрю му каза, че са сравнително представителен модел за положението в цялата страна.

Всъщност Лорънс беше готов да предвиди резултата, но изчака Брин да попита за важните данни, за „бума“ в последната графика. Дали го бе забелязал?

— Искаш ли да ти подскажа? — подразни той Джак.

— Естествено.

— Нощта на живите МБЕА — с безизразно лице заяви Лорънс.

— МБЕА ли? — повтори Брин. Много му подсказваше, няма що.

Дрю прокара тънките си пръсти през черната си коса и прехвърли тежестта си на другия си крак. Часовете, прекарани на стола, сковаваха ставите му и бедрото го болеше.

Както обикновено, Лорънс беше свършил блестяща работа и все пак Брин щеше да обере лаврите. Фактът, че медиите не споменаваха за него, определено не се дължеше на черната му кожа — кариерата му бе обречена, тъй като той нямаше докторска степен. Каймакът винаги обираха ръководителите на проекти, директорите на бюра, началниците на лаборатории — мъже, бели мъже с високи научни степени и внушително звучащи титли. Онези, които всъщност вършеха работата — сложните таблици, статистическите анализи, установяването на връзките между случайните променливи величини и съответните стойности на самостоятелните променливи, които доказваха заключенията на авторите — никога не бяха възнаграждавани. Брин знаеше, че на челото на Лорънс и хиляди други като него завинаги е отпечатана дамга. За да си „купиш“ степен от склада на компанията, трябваха неколкостотин хиляди долара и тежък заем — Лорънс никога не можеше да си го позволи.

— Изглежда добре, приятелю — незабавно каза Джак. — Дрю, ти си моите очи и уши. Свършил си отлична работа. Но все още не разбирам. Може би извадката е прекалено малка.

— Няма достатъчно регионална информация, Джак, но е почти достатъчно… продължавай да търсиш.

Първите две графики представляваха времево-пространствени хистограми, които епидемиолозите използваха, за да локализират — или според техния термин да „ориентират“ — епидемията като време и място. Лорънс беше събрал цифрите от щатските епидемиолози и ги представяше обобщено в хистограмите. През последните две години случаите на невроцистицеркоза в страната като цяло не се бяха увеличили и не се съсредоточаваха в определен район.

Третата графика, съобразена с гъстотата на населението, също не проявяваше особености по отношение на броя случаи на милион за всеки регион. ЦКЗ използваше регионите, за да следи тенденциите при определени болести — сърдечен инфаркт, удар, цироза, грип и СПИН. Понякога се наблюдаваха изненадващи разлики, които трябваше да се обяснят, за да се открие епицентърът на разпространение. При невроцистицеркозата нямаше такива особености. И тук задънена улица…

Джак се прехвърли на четвъртата графика, провери „личностните“ характеристики и забеляза интересни различия: мъжете рязко превъзхождаха числено жените.

— Нищо чудно, тъй като работим с данни за паразити — каза Лорънс. — Момчетата винаги са с мръсни ръце, по-малко се мият, повече ходят боси, обичат приключенията и контактуват с повече животни… кучета, котки, миещи мечки, прилепи и микроби, включително яйца на паразити. — Брин се съгласи с него.

Четвъртата графика обаче показваше, че са били засегнати повече възрастни, отколкото деца, което обикновено не беше така, освен ако болестта не е дълготрайна. Някои хора бяха приемници на паразити като глистите десетилетия наред, но този случай бе различен. Свинската тения обикновено се проявяваше само за месец-два.

Когато стигна до последните две графики, Джак разбра защо Лорънс се е съсредоточил не само върху възрастните, но и върху това какви възрастни са заразени, както и кога и къде са се заразили. Дрю беше открил епидемията, сравнявайки различни видове информация. Цифрите бяха невероятни.

— Толкова много възрастни, а, Дрю? Защо? И защо абсолютно неочаквано в Съединените щати?

— Невроцистицеркозата вече не е проблем в Щатите, Джак. Заразените свине се откриват и унищожават. Месото се проверява и свинските продукти се подлагат на термична обработка поради опасността от трихиноза. Тя е изчезнала, откакто законът забранява храненето на свинете с остатъчни месни продукти. Свинското стриктно се проверява и за тения. Така нареченото „негодно месо“, терминът за заразени с ларви котлети, шунка и филе, изпъстрени с белезникави ларви, лесно се забелязва.

— Дрю — попита Брин, — когато приемникът е човек, ларвите не образуват ли в сърцето, мозъка, очите и кожата му кисти?

— Естествено. Навярно често се случва. Виж по-надолу.

Брин погледна шестата графика. Лорънс бе разпределил информацията по расова и етническа принадлежност, обществени класи, равнище на доходите и професия.

Последната графика обясняваше всичко.

Професионалните групи бяха различно заразени, особено… адвокатите.

— Нощта на живите мъртви — каза Дрю. — Но не всички от тях са мъртви, това е сигурно. Проверих по телефона няколко от нашите нюйоркски случаи. Общо петнайсет. Открих единайсет. Седем души се съгласиха да разговарят с мен. Болни са… тежко болни, но не всички обръщат внимание на това.

Брин се удиви.

— И какво е общото помежду им?

— Ами, всички само търсят кого да дадат под съд. Наричам ги „ЖБЕА“, живите бели европейски адвокати. Не са много весели типове, но определено са много по-щастливи от МБЕА — мъртвите адвокати.

— В Съединените щати има много МБЕА — прибави Дрю — и никой друг, освен нас, нито щатските епидемиолози, нито ЦКЗ, нито лекарите и болниците знаят за това. Само ние, Джак. Сбирщината невежи, която ръководи разпокъсаната ни система на здравеопазване, си няма представа какво става.

— Трябва да им съобщим, Дрю. Трябва да направим нещо…

„Да, направи го, Джак, а после го забрави, приятелю“ — каза си Лорънс.

— Ще се заема — каза той. — Ще пратя по факса резултатите във всички щати. Но нали знаеш, Джак, вестоносеца го убиват. Откажи се, това вече не е твоя отговорност.

 

 

Роднините на починалите адвокати невинаги бяха услужливи, когато Брин се опитваше да разговаря по телефона с тях. Отне му няколко часа, но благодарение на упорството си, накрая той се добра до Ландс Енд.

Незабавно позвъни на управителя, който нямаше представа какво се е случило и се държеше почти раболепно, обещавайки да му прати пълен списък на проведените през тридневния период мероприятия, както и описание на всички сервирани храни.

— Трябва да кажа, докторе — продължи да рекламира курорта управителят, — че адвокатите прекараха чудесно. Всички са във възхита от Ландс Енд. Някой път трябва да доведете тук семейството си.

„Едва ли“ — помисли си Джак, но отвърна:

— Ще го имам предвид. — После му съобщи каква информация го интересува и му благодари за помощта.

Основната част от материала пристигна по факса на следващия ден. Държали речи конгресмени и сенатори. Гостите наброявали над триста души. Една от вечерите адвокатите били забавлявани от прочут комик. Храната била изключителна — дивеч, фазани, пилета, пъстърва, пикантни раци, докарани от Балтимор.

Докато преглеждаше списъка, Брин с удивление откри, че няма и дума за свинско. Защо? Защото на конференцията бяха присъствали евреи ли? Много вероятно. Във всеки случай храната не включваше свинско печено, пържоли, ребърца, бекон, дори пушена шунка, която се смяташе за деликатес.

После прочете грижливо отпечатаната програма. И тогава откри отговора:

Речта на Били Пусър.

Беше замислена като шеговит укор към адвокатите. Заглавието й ги бе накарало да се подсмихнат, Джак беше убеден в това. Идваше от обръщението на председателя на Върховния съд Уорън Бъргър при пенсионирането му и предупреждаваше за появата на ново поколение адвокати: „Гладна орда скакалци“, ето как ги бе нарекъл. Гладна орда скакалци…

Брин сви рамене. Това беше: осмата чума. Скакалците се бяха натъпкали и сега започваха да се самоизяждат.

Той извади списъка си и за кой ли път го прегледа. Смъртта на луизианския епископ от Centrolenella бе втората чума, жабите. Ерготизмът — третата, въшките. Пчелите бяха четвъртата чума, роякът. Антраксът — шестата, циреите, описани в Библията.

Сега прибави и осмата чума, скакалците. Ами седмата, градушката? Или петата, морът по добитъка? Трябваше да е епидемията по конете, нямаше начин да не е така. Ами деветата чума, тридневният мрак, или, десетата, смъртта на първородните синове? И първата, онази, с която започваше всичко? Колкото и да беше луд, никой не можеше да превърне водата в кръв!