Рекс Стаут
Златните паяци (17)

17

В единайсет сутринта три дни по-късно, в петък, Улф слезе от оранжерията и ме завари да пиша на машина писмо до един колекционер на орхидеи. Вместо да тръгне към бюрото си, той отиде до сейфа, отвори го и извади нещо. Обърнах се да погледна, защото не обичам да рови. Това, което извади, беше бележникът на Липс Игън. Затвори сейфа и се насочи към вратата.

Станах да го последвам, но той се обърна към мен и каза:

— Недей, Арчи. Не искам да те правя съучастник в углавно престъпление — е, може и да ме е чак углавно.

— Глупости! Ще ми бъде много приятно да лежим в една и съща килия!

Той отиде в кухнята, извади голямата тава от шкафа, сложи я на масата и грижливо покри дъното с алуминиево фолио. Седнах на столчето да гледам. Разтвори бележника, скъса един лист, смачка го и го хвърли в тавата. Когато се събраха десетина листа, поднесе клечка кибрит и после продължи да подхранва огъня лист след лист, докато бележникът свърши.

— Готово — каза доволно той и отиде до мивката да си измие ръцете. Аз хвърлих корицата на бележника в кошчето.

Тогава ми се стори, че малко избързва, тъй като все още беше възможно да потрябват някакви допълнителни доказателства. Но това беше преди много седмици. Сега вече — след като Хорън и Игън бяха изправени пред съда, признати за виновни и осъдени, а съдебните заседатели — седем мъже и пет жени — заседаваха само четири часа, за да решат, че Джийн Ести заслужава най-тежкото наказание — имаше ли някакво значение?