Рекс Стаут
Златните паяци (7)

7

Прибрах се вкъщи навреме да чуя инструктажа. Сол и Ори вече седяха и чакаха, но Фред все още не беше пристигнал. Поздравих ги и докладвах на Улф, който беше зад бюрото си.

— Видях я и си побъбрихме, но…

— Защо по дяволите си пременен така?

— Погребален агент съм. Улф направи гримаса.

— Отвратителен термин! Разказвай.

Изпълних заповедта и му дадох пълен доклад, но този път той имаше въпроси. Това се оказа безрезултатно, тъй като вече бях изложил всички факти, а впечатлението ми от Джийн Ести и Пол Кафнър беше безполезно дори за мен, да не говорим за него, затова когато се позвъни и Сол отиде да отвори на Фред, Улф веднага ме заряза и ги накара да подредят столовете си пред бюрото му.

Тримата не представляваха особено естетична гледка. Сол Панцър има тясно лице и забележително голям нос. С кафявия си костюм, който имаше нужда от гладене, защото го беше валял дъжд, приличаше на шофьор на такси или уличен метач, но истината е друга. Той е най-способният оперативен работник в петте района на Ню Йорк и талантът му за следене, за който Улф го беше похвалил пред Пит Дросос, е само една малка част от способностите му. Всяка агенция в града би му платила троен хонорар.

От Фред Дъркин биха излезли почти двама с размерите, но не и със способностите на Сол. Фред се справя със следенето и бихте могли да разчитате на него за някаква обикновена работа, но ако се изправи пред нещо по-заплетено, има вероятност да го изиграят. Човек обаче може да му има пълно доверие.

Що се отнася до Ори Кедър, увереният поглед на тъмнокафявите очи и самодоволната усмивка на капризните устни, не оставят никакво съмнение, че главната му грижа е дали съзнавате колко е красив. Естествено това ядосва всеки клиент, с когото се захване, но и създава впечатлението, че не е необходимо да сте нащрек, което е опасно, тъй като истинската му грижа е да поддържа доброто си име на действащ детектив.

Улф се отпусна назад, облегна лакти на дръжките на стола, пое един кубически метър въздух и шумно го изпусна.

— Господа — започна той, — затънал съм до кръста в тази каша. Обикновено, когато търся услугите ви, е достатъчно да определя конкретните ви задачи, но този път това няма да стигне. Трябва да сте осведомени за цялата ситуация и нейната сложност, но първо да поговорим за пари. По-малко от дванайсет часа след като ми даде чек за десет хиляди долара, клиентката ми беше убита. Тъй като засега не се очертава неин приемник, това е всичко, което ще получа. Ако е неизбежно, готов съм по лични причини да похарча по-голямата част, дори цялата сума по разноските за разследването, но не и повече от това. Не искам от вас да сте свидливи в разходите, но се налага да забраня каквото и да е разточителство, когато харчите. Ето каква е работата.

Той започна с това как съм поканил Пит Дросос в трапезарията и завърши с доклада за разговора ми с Джийн Ести — Фред не го беше чул, — като разказа всичко без да пропусне нищо. Те седяха и го слушаха, всеки по своему — Сол се беше отпуснал спокойно, Фред седеше неподвижно без да откъсва очи от Улф, като че слушаше и с тях, а Ори бе опрял пръст на челото си, сякаш позираше за портрет във фотоателие. Що се отнася до мен, мъчех се да хвана Улф в някакъв пропуск, за да го поправя с удоволствие накрая, но не успях. Самият аз не бих могъл да свърша по-добра работа.

Той погледна часовника на стената.

— Седем и двайсет е и вечерята е готова. Има пържено пиле със сметана и пюре. Няма да обсъждаме случая на масата, но искам да мислите по него.

Наближаваше девет, когато се върнахме пак в офиса, след като бяхме обсъдили пет пилета с гарнитура така изчерпателно, че си уредихме завинаги сметките с тях. Улф се разположи на стола и се намръщи първо към мен, после към тях.

— Не ми изглеждате в пълна готовност — недоволно отбеляза той.

Те не скочиха на крака да застанат мирно. Въпреки че никой от тримата не го познава по-добре от мен, знаеха колко мрази да работи преди да мине около час след вечеря и също така, че го дразни не липсата на пълна готовност у тях, а собственото му нежелание да се съсредоточи.

— Може да слезем в сутерена — предложих аз, — и да поиграем билярд, докато храносмилате.

Улф изсумтя презрително.

— Стомахът ми — заяви той — е в състояние да се справи с работата си и без да го глезя. Има ли някой от вас, господа, належащ въпрос, преди да продължа нататък?

— Може би по-късно — обади се Сол.

— Много добре. Случаят, както разбирате, е безнадежден. Той е изключително сложен, но не разполагаме с източници на информация. Арчи може да опита с други хора онова, което направи с мис Ести, но няма откъде да почне. Полицията не иска да ми каже нищо. В миналото е имало случаи, когато съм разполагал със средства да изтръгна нещо от тях, но не и този път. Тъй като вече им е известно всичко, което знам, нямам какво да им предложа. Естествено, може да предположим как действа полицията. Тя се стреми да открие дали някоя позната на мисис Фром е имала драскотина на бузата си във вторник вечерта или в сряда. Ако я намерят, това ще разреши въпроса, но може и да не я намерят, тъй като онова, което момчето е взело за драскотина, като я е погледнало отблизо, може би е било лек, лесно заличим белег. Полицията освен това се мъчи да намери някоя позната на мисис Фром, която е носила обици във форма на паяци и това също, стига да успее, би могло да разреши въпроса. — Улф махна с ръка и продължи: — Мъчат се да намерят колата, с която са убити момчето и Матю Бърч. Преглеждат колата на мисис Фром сантиметър по сантиметър. Проверяват движенията, връзките и близките на Бърч. Минута по минута реконструират всичко, което мисис Фром е направила и казала, след като излезе от моя офис вчера. Упорито разпитват не само хората, които са били снощи с мисис Фром, но и всички, към които има най-слабо подозрение, че знаят някакъв съществен факт. Проверяват къде е бил всеки евентуален виновник — във вторник вечерта, когато онази жена казва на Питър Дросос да повика полиция, по-късно същата вечер, когато е убит Бърч, в сряда вечерта, когато е убито момчето и вчера вечерта, когато е убита мисис Фром. Задават си въпроса кой е имал причина да се страхува от мисис Фром, да я мрази или да извлече някаква изгода от смъртта й. В тази операция участват сто, може би хиляда души, като всички са опитни, а някои дори кадърни.

Той стисна устни и поклати глава.

— Полицията не може да си позволи да претърпи неуспех и няма да пожали сили за този случай. Докато седим тук, може вече да са набелязали плячката си и да са готови за арест. Но дотогава възнамерявам да използвам парите на мисис Фром или част от тях за една цел, която тя със сигурност би одобрила. При толкова много предимства полицията несъмнено ще ни изпревари, но имам намерение да убедя самия себе си, че мога основателно да задържа парите. Освен това ме възмущава създалото се впечатление, че хора, които идват при мен за помощ, могат да бъдат убивани безнаказано. Това е моята лична причина.

— Ще хванем негодника! — измърмори Фред Дъркин.

— Съмнявам се, Фред. Сега разбирате защо ви повиках на това съвещание и ви разказах всичко, вместо просто да ви възложа задачи, както обикновено. Исках да знаете колко е безнадеждно и също така да се консултирам с вас. Има десетки възможни подходи към проблема, а вие сте само трима. Сол, откъде, според теб, би могъл да започнеш?

Сол се поколеба и се почеса по носа си.

— Бих искал да започна едновременно от две места. АСАДИП и обиците.

— Защо АСАДИП?

— Защото те се интересуват от бежанци, а Бърч е работил в Службата за емиграция и натурализация. Не виждам никаква друга връзка между Бърч и мисис Фром. Ченгетата, разбира се, са се сетили, но при такова опипване на тъмно, не се знае кой може да извади късмет.

— Тъй като Анджела Райт, изпълнителният секретар на АСАДИП, е присъствала на вечерята снощи, вероятно сега няма да можем да стигнем до нея.

— Не и ако човек е бежанец.

— О-о! — Улф помисли малко. — Да, може да опиташ това.

— Дори да е много заета с полицията и тъй нататък, все пак ще има две-три стенографки и някой на телефоните. А аз ще имам нужда от много състрадание.

— Много добре — кимна Улф. — Почни сутринта. Вземи двеста долара, но не забравяй, че един бежанец не трябва да бъде разточителен. Какво имаш предвид за обиците.

— Не мога да свърша и двете неща едновременно.

— Да, но какво смяташ да предприемеш?

— Аз доста обикалям и си отварям очите, но досега не съм срещал обици във форма на паяци — нито на някоя жена, нито на витрина. Споменахте, че според Пит са били големи златни паяци с разперени крака. Хората биха ги забелязали. Ако ги е носила преди вторник или след това, полицията вече го е установила или скоро ще го установи и сигурно сте прав — за нас е безнадеждно. Но има възможност да не ги е носила, а и дали са същите, с които е била вчера мисис Фром? Може би ще е полезно да потърсим магазин, където някога са се продавали такива обици. Ченгетата са много заети с другата страна на разследването и може би още не са се захванали с това. Греша ли?

— Не. Ти рядко грешиш. Ако ние първи намерим тази жена…

— Аз ще се заема това — каза Ори. — И аз никога не съм виждал такива обици. Колко са били големи?

— Онези, които мисис Фром носеше вчера, бяха колкото нокът — като се смята по диаметъра на разперените крака. Арчи?

— Според мен, малко по-големи — отвърнах аз.

— Златни ли бяха?

— Не знам.

— Арчи?

— Предполагам, да, но не мога да се закълна.

— Добра изработка?

— Да.

— Добре, аз ще се заема с това. Улф го погледна намръщено.

— Може и да успееш за един месец.

— Не и по начина, който ще използвам, мистър Улф. Веднъж направих услуга на един човек, който е продавач в бижутерийния магазин „Буде“ — ще започна от него. Така още утре ще съм на работа, въпреки че е неделя — знам къде живее. Може би пропуснах — известно ли е дали обиците, които мисис Фром с носила вчера, са същите като на жената от колата във вторник?

— Не.

— Значи възможно е да са два различни чифта?

— Да.

— Добре. Разбрах. Който ги носи последен изгаря.

— Ще е нужно ли да платиш на приятеля си — на продавача от „Буде“?

— Не. Дължи ми услуга.

— Тогава вземи сто долара. Ако откриеш нещо, което изглежда обещаващо, избягвай всякакви намеци, че полицията може да е признателна за такива сведения. Възможно е пие самите да пожелаем да се възползваме от нейната признателност. Позвъни ми при най-слабия признак за някаква следа. — Улф премина към Дъркин. — Фред, откъде ще почнеш?

Едрото широко лице на Фред порозовя. Почти двайсет години той често изпълнява поръчки за Улф, но да се консултират с него за стратегия на най-високо ниво беше нещо ново. Стисна зъби, преглътна и каза с много по-висок глас, отколкото беше необходимо: От онези обици. Ори вече се зае с обиците.

— Чух, но вижте стотици хора трябва да са я виждали с тях. Портиери, прислужници, келнери…

— Не! — отсече Улф. — В тази област полицията има такова предимство, че никога няма да я догоним. Вече обясних това. При нашата оскъдна жива сила трябва да се помъчим да намерим някаква нова следа. Някой има ли предложения за Фред?

Те се спогледаха. Никой не се обади. Улф кимна.

— Наистина е трудно. Един начин да не душим по петите на полицията и да не гълтаме праха след тях е да се сетим за нещо, което не им е дошло на ум и да го разследваме. Нека опитаме. Да кажем, че във вторник следобед, когато колата спира на ъгъла и жената казва на момчето да повика полиция, мъжът до нея е Матю Бърч.

Сол се намръщи:

— Не ми е ясно, мистър Улф.

— Добре! В такъв случай вероятно и полицията не се е сетила за такава възможност. Признавам, че е много слабо вероятно, но по-късно вечерта Бърч е прегазен и убит със същата кола, на място и по начин, сочещи, че е закаран дотам с нея. Следователно, щом като е бил в колата късно вечерта, защо да не допуснем, че е бил в нея и по-рано същата вечер. Спирам се на тази хипотеза.

Сол продължаваше да се мръщи.

— Но така, както са нещата, не се ли предполага, че човекът, който е прегазил момчето в сряда, е същият, който е бил с жената във вторник, защото е знаел, че момчето може да го разпознае, а и в сряда Бърч вече е бил мъртъв?

— Това вероятно е хипотезата на полицията — съгласи се Улф. — Стойността й е очевидна, затова не я отхвърлям. — Просто я игнорирам и я замествам с моята. Дори и погрешната хипотеза може да бъде от полза. Колумб смята, че от съкровищата на Ориента го дели само вода, а се натъква на цял континент. — Той огледа събеседниците си. — Не искам от теб да намериш нов континент, Фред, но иде следваш предположението ми, че Бърч е бил в колата с жената. Помъчи се да го докажеш или да го обориш. Вземи сто долара. Не, вземи триста. Ти никога не прахосваш пари. Арчи ще ти даде снимка на Бърч. — Той се обърна към мен: Трябва да имат снимки на всички замесени лица. Можеш ли да ги вземеш от мистър Коен?

— Не тази вечер. Сутринта.

— Добре.

Улф огледа оскъдната жива сила отляво надясно и обратно.

— Господа! Вярвам, че не съм притъпил ентусиазма ви, като описах безнадеждността на това начинание. Исках да разберете, че при тази ситуация и най-малката троха е истинско лакомство. В други случаи съм очаквал много от вас, този път не очаквам нищо. Възможно е…

На вратата се позвъни. Станах и погледнах часовника си. Беше 9:55. В коридора светнах лампата на площадката, приближих се към вратата и видях, че отвън стоят двама непознати. Отворих и им казах добър вечер.

— Искаме да се видим с мистър Ниро Улф — започна единият.

— Бихте ли ми казали имената си?

— Аз съм Хорън, Денис Хорън. Обадих му се по телефона сутринта. Това е мистър Мадокс.

— Мистър Улф е зает. Ще проверя. Ще влезете ли вътре? Заведох ги в предната стая, хвърлих поглед към звукоизолираната врата към офиса, за да съм сигурен, че е затворена, поканих ги да седнат и излязох. Върнах се в офиса през коридора и съобщих на Улф:

— В предната стая чакат две трохи. Първият се казва Хорън, същият, който искаше да върнете десетте бона. Води едно приятелче — казва се Мадокс.

Улф реагира по обичайния за него начин. Изгледа ме възмутено. Беше провел инструктажа и се канеше да се разположи спокойно с някоя книга, а ето че аз му отварях работа. Ако бяхме сами, щеше да си позволи една-две забележки, но след онова, което току-що беше казал пред взвода за безнадеждното положение, трябваше да се сдържи и признавам, че го прие мъжки.

— Много добре. Първо изпрати Сол, Фред и Ори, след като им дадеш нари за разноски, както определих.

Тръгнах към сейфа да извадя мангизи.