Арне Дал
Мистериозо (7)

7.

Отрядът проведе първата си среща в една от най-малките лекционни зали на огромния полицейски комплекс в правоъгълника, оформен от „Кунгсхолмсгатан“, „Полхемсгатан“, „Бергсгатан“ и „Агнегатан“. Първоначалният полицейски участък, започнат през 1903 г., все още простира мечтаещата си за величие жълтеникава фасада към последната улица. Това е главният щаб на стокхолмската полиция. Противоположната страна на правоъгълника гледа точно към „Полхемсгатан“ и отразява съвсем различен, но еднакво абсурден архитектурен идеал от седемдесетте години. Там се помещава Националната полиция. Оттам се беше шмугнал и Пол Йелм в три без няколко минути. Очакваха го. Охраната му показа пътя към малката лекционна зала на картата до входа. Нищо не разбра от указанията и затова малко закъсня. В помещението вече седяха петима души около една маса и изглеждаха объркани като него. Възможно най-незабележимо се свлече на един свободен стол. Като по поръчка се появи сериозен, русоляв, добре костюмиран мъж около петдесетте и застана до късата страна на масата, с дясната ръка върху приличащото на телескоп рамо на шрайбпроектора. Огледа се наоколо, търсейки лице, което не виждаше. Излезе от стаята с леко позакъсняло покашляне. Точно когато затвори, вратата от отсрещната стена се отвори и влезе комисар Ян-Улув Хюлтин. И той се огледа за лице, което не откриваше.

— Къде е Мьорнер? — попита.

Всяка „съставна част“ на това, което вероятно представляваше замисленият отряд А, погледна озадачено останалите.

— Кой е Мьорнер? — Йелм не му помогна много.

— Преди малко влезе един мъж — обади се единствената жена в групата. Тя беше чернокоса и по лицето й се бяха появили първите бръчки, но на нея като че изобщо не й пукаше. — Но излезе.

— Той трябва да е — продължи Хюлтин равнодушно, седна тежко и закрепи малките очила за четене на големия си нос. — Валдемар Мьорнер, шеф на отдел в управителния съвет на полицията и формален шеф на тази група. Имаше намерение да държи кратка встъпителна реч. Добре, ще видим дали ще се върне.

Йелм трудно можеше да си представи уважавания, делови мъж с равен глас като брутален футболист. Той продължи в същия дух:

— Окей, знаете за какво става дума. Вие сте тези, които при липса на по-добро и по-различно наименование ще се наричате „отряд А“. Ще бъдете директно подчинени на Националната полиция, но ще си сътрудничите доста близко със стокхолмската, преди всичко, разбира се, с криминалния им отдел, който се намира на „Кунгсхолмсгатан“, зад близкия ъгъл. Стокхолм е местопрестъплението, поне засега. Така, главното е, че вие, независимо от ранга, имате по-големи правомощия от тези, които ви помагат, независимо дали са от стокхолмската или от Националната полиция. Този случай е с главен приоритет, както се казва в телевизионните сериали. Понеже сте събрани от различни участъци в страната, не мисля, че се познавате, така че да започнем с кратко представяне. Казвам се и т.н.

Вратата се отвори и мъжът, бил вече тук, влезе отново задъхан и разгорещен.

— Значи си бил тук, Хюлтин. Търсих те навсякъде.

— Нима? — отговори комисарят. — Ето ти го твоя отряд А.

— Добре, добре — отсече забързано Валдемар Мьорнер и закрачи напред. Застана на същото място, с ръка върху повдигнатата част на шрайбпроектора. — Така, уважаеми господа. И госпожо. Разбрахте, че сте сборна група, състояща се от шестима полицаи — петима мъже и една жена. Предполагам, че комисар Хюлтин вече ви е информирал за задълженията ви. Хващайте се здраво за работа. От огромно значение за сигурността на страната е да спрете този умопобъркан сериен убиец, преди да са изчерпани всичките ни сили. Вие и само вие можете да прекратите вилнеенето му по улиците. Да. Точно така. Виждам, че сте млади и амбициозни, пълни с енергия, готови да рискувате. Нека играта да започне. Нека ви закриля ангел хранителят на полицията.

Излезе от стаята със същото темпо, с което беше влязъл. Провесените по време на речта долни челюсти се върнаха на мястото си. Ян-Улув Хюлтин притвори клепачи и потърка сдържано крайчетата на очите зад очилата.

— Да, ето че разбрахте правилата на играта — каза той спокойно. Отне миг, преди усмивките да се разлеят около масата. Щеше да им трябва още доста време, за да разберат тънкото чувство за хумор на Хюлтин. — Да продължим, откъдето бяхме стигнали. Казвам се Ян-Улув Хюлтин и работя тук отдавна, често под прякото командване на бившия, небезизвестен шеф на Националната полиция, чието име повече не бива да се споменава. Съвсем скоро ще назначат нов, чиято длъжност няма да е шеф на Националната полиция, а ще има статут на генерален директор. Край с полицейските титли. Да започнем с представянето ви по посока на часовниковата стрелка.

Резкият преход предизвика известно объркване. Плешивият, малко затлъстял мъж, около петдесетте, седнал в дъното, вдясно, в малката студена зала, постави началото. Леко барабанеше с химикалката, докато говореше.

— Ами, да, аз се казвам Виго Нурландер и съм единственият сред нас, работил по случая от самото начало. Прехвърлиха ме директно от криминалния отдел на стокхолмската полиция. Виждам, че вероятно съм най-старият тук. С изключение на експерт Ян-Улув, разбира се.

Хюлтин леко кимна, без да променя изражението си. Очевидно се познаваха доста добре.

Най-близо до Виго Нурландер седеше жената.

— Казвам се Шещин Холм. Както сигурно вече знаете, съм „внесена направо“ от крайбрежието на Северно море. Работила съм в криминалния отдел на гьотеборгската полиция през целия си съзнателен живот.

След нея продължи най-младият и най-дребният от всички, тъмнокос младеж, който надали имаше тридесет. Говореше ясно и отчетливо.

— Казвам се Хорхе Чавес и до вчера бях единственото ченге имигрант в цялата сундсвалска полиция. Оставям голяма празнина след себе си, без майтап. Очевидно всички малцинства имат представители тук. Дори героите, както виждам.

Погледна многозначително към съседа си. Йелм примигна няколко пъти, преди да се опита да заговори. Някъде в дъното забеляза усмивка, прокрадваща се на устните на Хюлтин.

— Тук съм заради глупава дързост, а не от геройство. Времето ще покаже дали е наказание, или награда. Казвам се Пол Йелм и идвам от полицията в Худинге. Със сигурност не сте пропуснали очарователната ми младежка снимка в медиите през последните дни.

Доста сносно, предвид обстоятелствата, помисли си и пропусна части от следващото представяне. Мъжът вляво приличаше на финландец и беше няколко години по-голям от него. Висок и слаб, необичайно рус, с почти бяла кожа. Напомни му за Марти Вайнио, бегача на дълги разстояния, заловен за употреба на стимуланти, станал консервативен политик. Акцентът му беше незначителен, но сравнен с този на Чавес, се долавяше ясно.

— Арто Сьодерстет, типичен финландски палячо — каза лаконично. — Или по-скоро финско-шведски с финландско малко име — рискът да имаш майка дипломат. Долетял тук от Вестерос рано тази сутрин с частния самолет на шефа на Националната полиция.

Оставаше само още един, истински гигант с мърляви дрехи, мускулест, но с мастни депа от анаболни стероиди, несъчетани с редовни тренировки. Йелм се опита да не прави задълбочени изводи от беглото наблюдение.

— Аз съм Гунар Нюберг от полицията в Нака.

Продължението, което всички очакваха, така и не последва.

Вместо него Хюлтин отново взе думата.

— Разполагаме с пет стаи: кабинетът ми, тази — как да я наречем? — лекционна зала. Тук ще провеждаме заседанията. Ще бъдете по двама във всяка стая, отрядът ще работи по двойки. Така че нищо ново. Предлагам следното разпределение: Нурландер и Сьодерстет в триста и втора, Холм и Нюберг в триста и трета, Йелм и Чавес в триста и четвърта. Във всяка стая ще откриете две бюра, два телефона, един телефон за бърза връзка, два мобилни и пълно компютърно оборудване. Аз самият се подвизавам в триста и първа. На всяко от бюрата ви се намира папка с пълна информация по случая. С изясняването на тези дребни административни детайли, бих искал да помоля Нурландер да направи преглед на значително по-важните от полицейско естество. След което ще разпределя задачите. Заповядай, Вито.

Нурландер направи крачка напред и седна на ръба на масата до Хюлтин. Взе маркер от дъската зад гърба си и го заподмята между пръстите, докато говореше.

— Засега няма грам работа, що се отнася до техническата част. Извършителят не е оставил нито една следа, дори и най-малък косъм. Точно липсата на следи ни накара да прибегнем до професионална намеса. Засега може, чисто и просто, да изоставим техническите доказателства. Обикновен деветмилиметров калибър. Куршумите са пробили черепите и са извадени с нещо като щипки. И в двата случая извършителят е седял на дивана във всекидневната и е стрелял два пъти, когато жертвата се е прибрала вкъщи. Въпреки че и двете жертви имат съпруги, а в случая с Дагфелт дори и син, които живеят с тях, изглежда, като че извършителят е знаел, че ще се приберат сами и късно през нощта. Ще скицирам двете всекидневни, за да добиете представа за сходния начин на действие.

Нурландер начерта два сини квадрата на бялата дъска и ги запълни с няколко по-малки геометрични фигури. Накрая добави и къса чертичка, наклонена диагонално от еднаквата страна на двата квадрата.

— Вратата на всекидневната — поясни. — Както виждате, и двете стаи са квадратни. Мебелировката и дизайнът като цяло са почти еднакви. Тук, на дивана до стената, най-отдалечена от вратата, е седял той. Чакал е жертвата да се премести една идея встрани, така че куршумите да проникнат в стената, а не да полетят навън през вратата. После е стрелял два пъти в главата.

Нурландер драсна диагонал през всеки квадрат — пътят на куршумите от дивана към стената, точно до вратата.

— Симетрията може да означава две неща. Или е някакъв ритуал, в който става дума за добре упражняван метод за убийство; някой, може би, трябва да го разпознае и да се почувства застрашен. Или е финт директно към нас, да очакваме повторение; ако симетрията се наруши, вероятно трябва да си помислим, че деянието попада извън поредицата. Считам, все пак, че някой трябва да проучи точно modus operandi^[1] с Интерпол, координационното звено на Европейския съюз и останалата международна контактна мрежа и да провери дали това е повтарящ се метод на убийство в някоя съществуваща терористична или мафиотска организация. Но най-важната ни задача в момента, разбира се, е да предположим коя ще е следващата жертва. Това не е особено лесно; както със сигурност разбирате, съществуват твърде много връзки между Кюну Дагфелт в Дандерюд и Бернхард Странд-Юлен в Йостермалм. Могат да се разделят, в зависимост от естеството им, на пет групи: общи врагове, общ приятелски кръг, общи хобита, общи бизнес интереси, общи ръководни постове. Тези области логично се припокриват и дават само приблизителни насоки.

Нурландер се върна на мястото си и седна. Хюлтин му кимна и взе думата:

— Окей, ако допуснем, че симетрията засяга и времето, то тази нощ нищо няма да се случи. Първото убийство е станало в нощта на двайсет и девети срещу трийсети март, второто на трийсет и първи март срещу първи април. Днес е първи април. Мисля, че шефът на отдела Мьорнер току-що отхвърли всякакво съмнение. Ако приликата, която всъщност се крепи на прекалено бегли догадки, продължи, то убийство номер три предстои още утре през нощта. Да успеем да се свържем с предполагаемата жертва дотогава, за да можем да я охраняваме, е, естествено, пълно безумие, но ще бъде добре, ако поне определим приблизителните допирни точки, така че да разчитаме на благоразположението на стокхолмската полиция в наблюдението на петте или шестте кандидата. Не забравяйте също моментите: сам в къщи и прибирам се късно у дома. Предлагам следното разпределение на задачите. Виго се заема с Интерпол и начина на действие, Нюберг ще се опита да открие по-конкретни общи врагове, колкото по-назад в миналото, толкова по-добре, колежът по икономика и т.н., пътят към славата, Холм ще пробва да позвъни на кръга от лични познати и да провери за съществуването на тайни любовници или други връзки, Йелм ще проучи хобитата: яхти, голф, членуване в ордени, може би и още нещо, ако има, Сьодерстет ще се отдаде на бизнес интересите, обърни се за възможно най-пълно съдействие към финансовата полиция, това е най-заплетеният момент, а Чавес ще провери управленските постове на двете жертви: минали и настоящи. Самият аз през цялото време ще се занимавам с всичко това, ще структурирам, ще правя подбор и така нататък; няма да остане празно местенце по проклетата бяла дъска от текущи задачи. Сега е почти четири. Предлагам да побачкаме няколко часа, за да съставим приличен план за действие за утре.

Хюлтин млъкна и се замисли. После направи лек жест с глава, който означаваше, че всичко е изречено. Но точно когато щеше да стане, се чу покашлянето на Арто Сьодерстет и той се тръсна обратно на стола.

— А работното време? — попита Сьодерстет.

— Ммм, да, както споменах, ни чака много работа, докато приключим със случая. Дотогава забравете за всички профсъюзни договори и наредби за права на трудещите се; по принцип трябва да сте на разположение на отряда денонощно, седем дни в седмицата. Може да избирате или да го погледнете от положителната страна като възможност да направите достатъчно извънредни часове — ако се проточи доста, може да натрупате цяло състояние, или от отрицателната: бракът, или подобно съжителство, ще срещне значителни изпитания, особено ако продължим през лятото.

Хюлтин отново понечи да стане, но пак се свлече обратно на стола. Сьодерстет продължи:

— Само още един кратък въпрос. Тайните служби?

Хюлтин кимна. Невъзможно беше да разтълкуват кратката му пауза.

— Дойдохме си на думата… да, Охранителната полиция ще се намеси. Както винаги, паралелното им разследване ще остане извън всякаква прозрачност, но главното е да си разменяме информация. Съвсем скоро екипът им ще дойде тук, за да се представи и да обсъдим тайния аспект на случая. Получил съм известни индикации, ако мога така да ги нарека, че дори военните ще бъдат въвлечени при най-малкия намек за международна военна намеса. Така че нека, по редица причини, се надяваме, че ще можем да задържим операцията на национално ниво.

Хюлтин не си позволи да продължи със субективните отклонения.

Стана и излезе в коридора. Последваха го, влачейки се в колона по един, добре осъзнаващи какво им предстои. После изчезнаха по двойки в определените им стаи.

Хорхе Чавес и Пол Йелм влязоха в 304-та. Беше толкова тясна, че в нея се побираха само двете набутани бюра. Компютърът стоеше точно върху пролуката между тях; мониторът можеше да направи пълен кръг. В ъгъла се крепеше малка масичка с кафе-машина. Миниатюрната стая все пак имаше прозорец, който гледаше към двора. Йелм се запъти право към него; навсякъде се виждаха само сгради на полицията, които ограждаха малък циментиран двор.

Под прозореца стоеше масичка със стар матричен принтер; кабелите на компютъра стигаха до пода, така че беше лесно да се спънеш в тях.

— Колкото по-скоро преглътнем разочарованието от липсата на собствена стая, толкова по-лесно ще свикнем — каза Хорхе Чавес. — Кое бюро си избираш?

— Изглеждат еднакви — отговори Йелм.

Чавес седна на стола по-близо до вратата, а Йелм се настани на другия. Пробваха ги, клатушкайки се напред-назад, като разсеяно запрелистваха папките пред тях.

— По-удобни са от тези в Сундсвал — обади се Хорхе Чавес.

— Какво?

— Столовете. Поне столовете са по-удобни.

Йелм кимна и почувства, че редица незададени въпроси кръжаха в пространството помежду им; въобразяваше си, че и съседът му мисли същото. Чавес наруши тягостната тишина, като подскочи и попита:

— Кафе?

— Защо не?

Латиното вдигна капака на кутията за кафе върху ъгловата масичка, наведе се и подуши.

— Аха — каза и остави гъстата смес да се процеди между пръстите му. — Аха. Как го наричат — кралско кафе? Имаш ли нещо против утре сутрин да донеса едно от Латинска Америка?

— Добре, но остави това там.

— Разбира се. Но — каза Чавес и се върна до бюрото с празната кана. Наведе се към Йелм. — Мисля, че ще те накарам да оцениш истинското колумбийско, ръчно смляно.

Йелм погледна шавливия дребосък.

— Може ли да се приготви в обикновена шведска кафе-машина?

— Аха — потвърди Чавес. — Има неизползван потенциал.

Изчезна в коридора и се върна с пълна кана вода. Отиде до ъгловата масичка и наклони съда към кафе-машината.

— Това с героя… — поде Йелм и чу първите капки върху масата. Една по една се стекоха и на пода. Останалата вода попадна на точното място. Чавес натисна копчето, докато поставяше филтъра и сипваше няколко лъжици от „кралското“. Все още с гръб към Йелм, каза:

— Изпуснах се. Случва се понякога. Стар защитен механизъм.

— Нещо притеснява ли те да работиш с мен?

— Не те познавам — каза Чавес, обърнат към стената.

— Престани — прекъсна го Йелм.

Чавес се завъртя, седна зад бюрото и се втренчи в него.

— Наистина не те познавам. Не знам какво в действителност се е случило в онази… заложническа драма. Известни са ми единствено реакциите.

— В Сундсвал?

— Нека да го кажем така: щастлив съм, че ме преместиха тук.

— С мен? В една стая?

— Отразеното в медиите не е вярно.

— Няма значение.

— За мен има. За партньорството ни има.

Настъпи тишина. Гледаха встрани. Стъмни се. Йелм стана и запали лампата на тавана. Неприятната неонова светлина постепенно огря стаята. Йелм остана прав, ярко осветен.

— Утре ще помоля Хюлтин да ти избере нов партньор — каза и излезе в коридора.

Тоалетната се намираше съвсем наблизо. Дълго не помръдна, след като се облекчи. Затвори очи и се наведе към стената. Няма изолирани действия.

Проклетият Грундстрьом. И Хюлтин. Без съмнение го чифтоса с Чавес, за да го пробва. Извади гурел от края на окото си, който полетя надолу към тоалетната чиния. Пусна водата, за да го отмие в канала, като избягваше огледалото, докато бавно и методично си миеше ръцете.

— Разбирам — каза Чавес, когато Йелм се върна. — Ти искаш да смениш партньора си по стая. Далеч от сундсвалската чернилка с голямата уста.

— По-добре сундсвалска чернилка с голяма уста, отколкото световноизвестен унищожител на чернилки — отвърна Йелм и наля две чаши кафе.

— Само един въпрос — продължи Чавес, като взе чашата. — Щеше ли да влезеш, ако беше швед?

— Той е швед — каза Йелм. Пак стана тихо. — Ще се хващаме ли за работа?

Чавес удари папката в масата няколко пъти и я отвори.

— Let’s roll — каза и размаха показалеца. — And hey…

— … Let’s be careful out there — подеха в нелеп дует.

— Започваме да остаряваме — каза Чавес, който всъщност изглеждаше безсрамно млад.

 

 

Наближаваше седем, когато Йелм беше готов със списъка. И Кюну Дагфелт, и Бернхард Странд-Юлен бяха членували в КШЯК. Преди да разбере какво означаваше съкращението, си поигра с мисълта, че господата са свирили в пънкарска банда от южните предградия. КШЯК все пак означаваше Кралски шведски яхтен клуб, чийто главен офис се намираше в Салтшьобаден. Много любители очевидно бяха членували в него, затова разкритието едва ли събуждаше интерес. Въпреки това яхтите на двамата господа се намираха на едно и също място, ако вече не и подготвени за отплаване: на яхтеното пристанище Вигбюхолм в Тебю^[2], на север от Стокхолм. И двамата бяха членували и в яхтен клуб „Вигбюхолм“. Недоумяваше защо Странд-Юлен държеше яхтата си толкова далече, при условие че кейовете за яхти в Юргорден бяха под носа му.

Във всеки случай утрешната програма щеше да включи посещение на Вигбюхолм. Господата бяха играли и голф в един и същи клуб, стокхолмския, със седалище до игрището на име „Шевинге“ в Дандерюд^[3]. Там се подвизаваха, когато се намираха в града. Трябваше и него да посети.

Накрая: бяха членували заедно и в Ордена Мимир^[4]. Понеже нямаше ни най-малка представа за същността на това формирование, се наложи да прочете доста. Тази като цяло неизвестна на обществото дейност очевидно се ширеше сред по-висшите съсловия в цялата страна. Само Орденът на свободните зидари имаше над двадесет и пет хиляди членове, разделени в сто двадесет и пет ложи във всяко кътче на Швеция. Дори когато прочете целия наличен материал и се запозна както с монашески, така и с военни, както с държавни, така и с некомерсиални, както с големи, така и с малки ордени, дори и когато научи за основателите им през Средновековието и по-късно и се докосна до странната им йерархическа структура, дори и тогава не схвана същността на заниманията им, която в действителност беше тайна. Тайна, пазена от общественото внимание с помощта на необичайни, оцелели столетия законови параграфи, но книгите намекваха, че загадъчните ритуали вероятно са се провеждали зад стените на висшето общество. Жените са били изключени.

Орденът Мимир бе един от най-малките и най-непознатите, което правеше връзката значително по-интересна, отколкото ако господата бяха членували в Ордена на свободните зидари или на тамплиерите (последният изобщо можеше да се изключи поради добре известните им алкохолни нрави). Никъде не пишеше нищо за Ордена Мимир, но успя да открие един адрес чрез случай с данъчна измама, в който същият се споменава преди шест години. И благослови възможностите на компютъра.

Изглежда, нямаха други общи хобита. Като че три не бяха достатъчни за претрупани с ангажименти бизнесмени.

Йелм направи малък списък със задачите за утре:

Яхтен клуб „Вигбюхолм“, „Хамнвеген“ 1, Тебю.

Стокхолмски голф клуб, „Шевингестранд“ 20 А, Дандерюд.

Орден Мимир, „Сталгренд“ 2, Стария град.

Няма що, каква смяна на светове…

Протегна се. Бяха загасили лампата на тавана: беше безполезна, освен ако не си мазохист с предмет на дейност главоболие. Продължиха да работят на светлината от старите лампи по бюрата със съвсем обикновена четиридесетватова крушка. Небето все още не бе потъмняло, но отказваше да излъчва каквато и да било светлина.

Чавес беше окупирал клавиатурата и пишеше забързано.

— Ще се справиш ли със задачите им в различните бордове? — попита Йелм и стана.

— Чакай малко — отвърна Чавес, като не спираше да чатка. — Каква бъркотия.

— Смятам да тръгвам. Къде живееш? В южна посока ли си?

Чавес натисна копчето за принтиране и старият матричен принтер заскърца под прозореца. Отпи глътка кафе и се ухили неприятно.

— Живея тук — каза той и продължи мелодраматично: — Това е моят дом.

Йелм го погледна с повдигната лява вежда.

— Няма майтап — увери го Чавес. — Стаята за пренощуване два етажа по-нагоре. Утре ще ми намерят по-прилично място. Надявам се.

— Добре, до утре.

— До утре, до утре — повтори латиното и се приближи към печатащия принтер.