Арне Дал
Мистериозо (20)

20.

Гунар Нюберг подскочи в спалнята си в тристайния апартамент в Нака. Вито Нурландер беше изтръгнат от непретенциозното легло на „Банергатан“. Шещин Холм се надигна от матрака на пода в малкия апартамент на бившата годеница на бившето си гадже на улица „Брандберген“. Хорхе Чавес изхвърча иззад малката сгъваема маса в кухненския бокс в квартирата на ъгъла на „Бергсгатан“ и „Шелегатан“, върху която бе заспал с пълна чаша вино в ръка и лице в остатъците от храна. Арто Сьодерстет стана от фотьойла в апартамента на „Агнегатан“ и свали очилата си. Пол Йелм се измъкна от неприятно празното двойно легло в къщата в Норшборг.

Ян-Улув Хюлтин вече беше станал. Чакаше ги в кухня в Росунда, Салтшьобаден.

Последен пристигна Чавес с безсрамно свежа физиономия, нощно цвете в непрогледната майска тъмнина.

— Мамка му, успял си да вземеш душ? — възмути се Йелм с бака кафе в ръка.

— Не ме питай — сопна се Чавес. — Добре, кой е той?

— Надникна ли вътре?

— Изглежда както обикновено. Техниците пристигнаха ли?

— Обадих ви се, преди да позвъня на тях — каза Хюлтин, — за да видите всичко непокътнато. Разбира се, двата изстрела в главата са на лице?

Някои кимнаха.

— Куршумите са в стената — поясни Сьодерстет.

Хюлтин също кимна и започна:

— Така, отвори ни се още работа. Големец от друга обществена ниша. Казва се Енар Брандберг, депутат след последните избори и бивш генерален директор на една от по-малките държавни агенции.

— Обществен изпълнителен фонд — поясни отново Сьодерстет. — Не чак държавна агенция, но почти. Станал е депутат от листата на либералите.

Хюлтин му хвърли бърз поглед и продължи:

— Дъщерята Хелена Брандберг, на осемнадесет, се прибрала малко след един, точно преди четиридесет и пет минути, чула джаз музиката от всекидневната, което й се сторило странно, защото бащата по принцип не слушал музика. Запътила се натам, видяла завесите да се поклащат на отворения прозорец, а зад него черна, неясна сянка бясно да прекосява тревата в градината и да изскача на улицата. Приближила се до стереото и го спряла напълно разсеяно. Едва след това зърнала баща си на пода и изкрещяла така, че съседите дошли само след минути; семейство Хьорнлунд, чиято дъщеря е на възрастта на Хелена и нейна най-добра приятелка. Момичето е в силен шок, трудно бе да се изкопчат и най-малките показания, ръководех се най-вече от косвената информация на семейство Хьорнлунд. Тъй като майката е починала миналата година от рак, съседите са придружили девойката до болницата. Разгледах градината, има доста следи в тревата.

— Край на безследното изчезване — обади се Чавес.

— Ериниите стават плът и кръв — не се сдържа Йелм.

Погледнаха го за миг. Сьодерстет повдигна лявата си вежда и беше на ръба да каже нещо. Но се отказа.

— Окей — каза Хюлтин по обичайния си начин. — Този път и двата куршума са в стената, а градината е пълна със стъпки. Но преди всичко разполагаме със запис на касета.

— Запис? — полюбопитства Холм.

— Музиката, джаз парчето. В касетофона се мъдри касетка, която, без съмнение, е на убиеца. Във всеки случай не е на семейство Брандберг. Никой от двамата в семейството не слуша джаз, а записът се е въртял, когато дъщерята се е прибрала и убиецът се е намирал в стаята. Очевидно нашият човек се придържа към навика — след убийството да сяда на дивана и да слуша по едно джаз парче. Тъй като Хелена е спряла стереото, знаем за коя мелодия става дума, и понеже някои от вас се интересуват от музика, можем веднага да разберем кое е парчето. Това беше и една от причините да не се обадя веднага на криминалистите. Разполагаме с може би двадесет минути, преди да ни забранят да влизаме във всекидневната.

— Не съм особено на ти с джаза — каза Еунар Нюберг.

Влязоха в стаята и прекрачиха трупа на пода. С помощта на гумена ръкавица шефът превъртя мелодията в началото. Още след първите три-четири тона на пианото, преди пръстите изобщо да зашарят по клавиатурата, двама от тях казаха в хор:

— Мистериозо!!!

Шещин Холм и Хорхе Чавес се спогледаха с изненада.

Хюлтин спря записа.

— Един по един — подкани ги спокойно, като пренебрегна абсурда, че двама от седемте полицаи в отряда са джаз маниаци.

— Истинска класика — започна Чавес, след като Холм му кимна. — Телониъс Монк Квартет. Монк на пиано, Джони Грифин на саксофон, Ахмед Абдул-Малик бас, а как се казваше барабанистът?

— Рой Хейнс — подсети го Шещин.

— Точно така — потвърди Хорхе. — Заглавното парче, Мистериозо, е шестата и последната мелодия в оригинала, доколкото си спомням. Дълго е десет или единайсет минути. Грифин е удивителен на саксофона, но и Монк не му отстъпва. Композитор е самият Монк, както винаги. Какво още?

Шещин Холм допълни:

— Целият албум е записан в една вълшебна лятна вечер на хиляда деветстотин петдесет и осма година в класическия джаз клуб Файн Спот Кафе в Ню Йорк. Прибавени са и някои парчета от предишни записи. Първото парче също е класика — Около полунощ. Можем да проверим дали е копие, или оригинален запис. Ако е копие, Около полунощ ще започне веднага след Мистериозо. В противен случай нищо няма да последва.

Превъртя до края на разходката на пианото и саксофона. След аплодисментите и подсвиркванията започна нова мелодия, значително по-хаотична, цвъртящ екстаз, като че родена в миг на вдъхновение. Не прилича на песен, помисли си Йелм и се почувства невеж. Саксът и пианото се предизвикваха взаимно до пълна екзалтация или пълен хаос. Не можеше да определи кое от двете.

— Не, не, не — възрази Чавес. — Това не е Около полунощ.

— Тази никога не съм я чувала — потвърди Холм. — Странно.

— Какво означава това? — попита Хюлтин.

— Възможно е да е записал нещо съвсем различно след Мистериозо — поколеба се латиноамериканецът.

— Въпреки че е Монк — добави полицайката. — Тази мажорно-минорна комбинация не може да се сбърка. Той е. Дланите са изпънати над клавишите.

— Звучи като естествено продължение — намеси се Йелм. Очакваше негодуванието на колегите си. — Няма междинна пауза, поне така ми се струва.

— Всъщност си прав — изненада се Чавес. — Или нашият човек е добър комбинатор, или…

— Или — продължи Холм — това е уникален запис.

— Откъде, по дяволите, сте толкова вещи? — учуди се Йелм.

— Нима не знаеш какво казват джаз музикантите? — попита полицайката. — Those who talk don’t know, those who know don’t talk.^[1]

— Имам един сънародник, чилиец — каза Чавес и за пръв път Йелм го чу да споменава родината си, — който е невероятен експерт по шантав джаз. Държи малък магазин за плочи в Ринкебю. Може да го посетим утре.

Както обикновено Хюлтин беше готов с плана. И им го съобщи:

— Хубаво, понеже това е най-добрата следа досега, ще се заемете с нея и тримата: Холм, Чавес, Йелм. Но след срещата с чилиеца ще подхванеш отново управителните съвети, Хорхе. Вероятно там се крие нещо съществено. Това убийство пък може да изключи напълно бизнес следата — обърна се към Сьодерстет, който не изглеждаше никак разочарован. — Може би ще се наложи да благодарим за услугите на Петершон и Флорен. Ще видим. Арто, естествено, трябва да провериш дали изобщо четиримата господа са имали вземане-даване в бизнеса. Струва ми се, че този път жертвата е малко по-различна. Иначе следваме предишната схема. Нюберг ще продължи да хвърля прочутия си трал^[2] в дълбоките подземни води на престъпността. Нурландер, ако си готов да се върнеш, продължаваш с мафията, като че нищо не се е случило.

Нурландер кимна уверено.

Хюлтин добави:

— Най-важният въпрос е повече от ясен: защо започна отново? Или след повече от месец?

— Записът? — попита Йелм, вместо да отговори. — Не можем да го оставим в ръцете на криминалистите седмици наред. Както и да позволим да изтече в пресата.

Хюлтин извади касетката. Задържа я за миг, като че преценяваше ползите и вредите. И я хвърли на Шещин Холм.

— Ако добре познаваме нашия човек, не е оставил пръстови отпечатъци. А пък и касетката изглежда съвсем обикновена марка — Максел, малко по-стар модел. Вероятно непроследима. Прав ли съм?

Йелм, Чавес и Холм се вторачиха в нея.

— Прав си — съгласи се Чавес.

— Окей — приключи шефът с лека въздишка. — Пазете я.