Арне Дал
Мистериозо (26)

26.

Долният край на разкъсаната покривка от купести облаци в лятната вечер беше огрян в тъмнооранжево. Безкрайна върволица от малки, едва разделени валма се насочваше към пристанището „Лила Вертан“ и остров Лидингьо в странен, накъсан, омагьосващ сумрак. Небето тегнеше над земята със свръхестествена сила.

Гунар Нюберг спря служебната кола на моста „Лидингьо“ с усещането, че никога не беше виждал подобна светлина. Съдбовна музика звучеше в нея.

Може би смъртта ме зове, мина му тази мисъл и веднага я прогони.

Беше на път към дома на Якоб Лиднер, председател на управителния съвет на Ловиседал, в Мьолна, южния край на Лидингьо, където Арто Сьодерстет охраняваше през нощта и съзерцаваше водата от всекидневната.

Нюберг просто нямаше какво да прави и мислеше да прекара нощта в компанията на Сьодерстет. Можеше да бъде и още по-лошо. Имаше нужда от общуване. Самотата внезапно го беше атакувала и с почти физическа сила го беше стиснала за гърлото; беше го хвърлила в ужасяващо прекрасната лятна вечер. Красотата на гледката спираше дъха му.

Зави вдясно, като слезе от моста и пое по „Сьодра Кунгсвеген“ чак до Мьолна. Когато различи очертанията на приличащата на палат къща на Лиднер, спря колата и паркира на подходящо разстояние в малката пряка.

Беше станало тъмно. Жаравата на интересните облаци все повече тлееше и изчезна напълно през нищожната минута, докато стигне до къщата.

Приближи живия плет, който ограждаше двора. Портата се появи някъде по средата. Беше открехната. Отвори я и влезе в градината.

Долови смътно движение с края на лявото си око и много преди да усети болката, чу приглушения удар, който веднага разпозна като изстрел на пистолет със заглушител.

Сгромоляса се с огромното си туловище върху чакъла и извади оръжието. Още един куршум профуча точно над главата му. Тогава някаква искра пламна в очите на Гунар Нюберг. Стана и като разярен бик се втурна в посоката, от която беше видял движението преди няколко секунди. Стреля няколко пъти.

Чу кола да тръгва надолу по пътя. И да се приближава. Захвърли празния пистолет и със същия рев се просна като парен валяк през дебелия плет на пътя точно когато колата наближаваше. Гунар Нюберг реагира като професионален хокеист. Хвърли се яростно към лявата страна на даващия газ автомобил. Отметна се встрани и заби лице в асфалта. Усети болката в момента, в който видя как колата се блъсна в един стълб на десетина метра от него. Зрителното му поле започна да се свива драстично. Видя Арто Сьодерстет с вдигнато оръжие да се втурва към колата, да измъква шофьора и да го влачи. Последното, което се запечата в паметта му, преди да потъне в море от пламъци, беше окървавеното лице на Александър Брюсов, тътрещо се по пътя.

Може би смъртта ме зове, помисли си Гунар Нюберг и загуби съзнание.