Грег Рука
Лична охрана (21)

4.

Нещата винаги опират до теб и до твоето тяло.

Както виждаш себе си, така виждаш и света около теб.

Тялото диктува всичко. Оттам се започва.

От това, което можеш да го накараш да направи. От това, което го караш да изтърпи. Колко бърз можеш да бъдеш. Колко прецизен и тих, колко силен и гъвкав, колко неподвижен… Това е инструментът, който винаги е на твое разположение независимо къде и за колко време пътуваш. Това е оръжието, което нито една митница на света не може да открие, което остава незабележимо и за най-зоркия охранител или бдителен полицай. То е в сърцевината на всичко, което правиш, затова трябва да можеш да му се доверяваш безрезервно.

Тялото.

Нещата опират до него и само до него.

 

Ставаш на разсъмване, а зад гърба ти има осем, понякога девет часа сън. Почивката е толкова важна, колкото и тренировката. Затова трябва да се възползваш от нея винаги, когато имаш възможност да го правиш. Защото ще има моменти, в които трябва да се лишиш от сън, когато бягаш или ловуваш. И когато настъпят тези моменти, трябва да си силен.

Затова почивай винаги, когато можеш.

Когато се събудиш от слънчевите лъчи — а при лошо време от вътрешния си часовник, — изключи алармата и направи кратка проверка на периметъра, за да си сигурен, че през нощта нищо не се е променило. Направи я дори и тогава, когато си абсолютно сигурен, че промяна няма. Това не е параноя, това е бдителност. Нещо като добро познаване на околната среда, на която при нужда винаги ще можеш да се довериш. Станеш ли мързелив, ще бъдеш убит. В момента може и да си в безопасност, но винаги има възможност ловецът да се е превърнал в плячка…

След като се убедиш, че нищо не се нуждае от непосредственото ти внимание, излизаш на верандата и започваш деня. Може горе, може и долу — на покритата тераса. Най-напред са упражненията по йога.

Първоначално прибягваш до стила хата, макар че с течение на годините доста си го променил, нагаждайки го към индивидуалните си изисквания. Метафизичните и духовни аспекти на древното изкуство не представляват интерес за теб, тъй като ти си на строго практична вълна. Упражненията по йога засилват гъвкавостта, поддържат ставите силни и здрави, подобряват издръжливостта, помагат ти да контролираш дишането си. Те изискват вглъбение, позволяват ти да наблюдаваш тялото си за появата на промени или травми — изобщо за всичко, което на даден етап би се превърнало в проблем…

Имаш голям опит и дълга практика, изобщо не ти е трудно да закрепиш тежестта на тялото си върху една-единствена опорна точка — крак, ръка или глава…

С йога можеш да се занимаваш максимум един час. След това идва време за закуската, тъй като не можеш да тренираш, без да получаваш калории. Слагаш пресни плодове в центрофугата, добавяш малко кисело мляко и толкова. Е, едно яйце седмично не е грях, от време на време можеш да хапнеш една кифличка или сандвич с препечен хляб. Каквото решиш. Но сложиш ли нещо в стомаха си, идва ред на добавките. Силиций, магнезий, витамин В, микроелементи, сибирски женшен, лутеин, каротин, глутамин, креатин… Всичко това е натурално и е предназначено да те поддържа в отлична форма. Една част разтваряш в сока си, друга вземаш под формата на таблетки.

Не прибягваш до витамин С и калий само защото ги намираш в изобилие в плодовете, които поемаш. Ако си жена, добавяш желязо; ако си мъж — цинк.

Избягваш изкуствените химикали, за нищо на света не приемаш стероиди или други стимуланти. Не можеш да рискуваш със зависимост, под никаква форма. Пристрастяването бавно те затъпява, учи тялото ти да лежи и да се протяга, а това е абсолютно недопустимо.

 

Спускаш се в приземието с огледалата.

Започваш с парапета на стената. От първа до пета позиция в изправено, после в полунаведено и силно наведено положение. Или demi-plie и grand-plie, както са възприети в практиката. Следват port de bras и battements — серия от упражнения за горните и долните крайници. Малко по-късно лягаш на пода пред огледалата и повтаряш същите упражнения, но този път в по-бързо темпо. Правиш и някакви стъпки, които приличат на танцови, обръщания и извивки в различните посоки.

Тези уроци по балет са от изключително значение за концентрацията и равновесието. Балетът развива чувство за ритъм, управлява дишането, изисква повишен контрол. При балета контролът присъства във всяко движение, във всяко помръдване на крайниците. Тялото реагира на командите ти, реагира със сила и бързина. Това са уменията, които ти служат най-добре.

От пода лесно се прехвърляш на татамито, танцът се превръща в атака. Тук обръщаш внимание на уменията си в ръкопашния бой и работата с краката. Не тренираш определено бойно изкуство, нямаш интерес към кунг-фу. Това, което използваш, се нарича боен стил — напълно твой, характерен само за теб. Той представлява смесица от маневри и движения, които си измислил и усъвършенствал през годините и които можеш да извършиш с максимална скорост, бруталност, финес и ефикасност.

Работиш на базата на този абсолютно свободен стил, често изненадваш дори себе си с нови комбинации, нови движения на китка, лакът или коляно. Предпочиташ пилона пред боксовия чувал, тъй като около него можеш да се движиш, да го атакуваш под ъгъл, от всички посоки и на всякаква височина. Финтираш и се гмуркаш, просваш се на пода или се прилепваш до стената, защитавайки се от невидими врагове, после отново атакуваш — мощно и без никакви задръжки.

Ако не е толкова изтощително, това със сигурност би било забавно.

Когато си потънал в пот и дробовете ти пропукват при всяко вдишване, удвояваш усилията и започваш да нанасяш още по-тежки удари. Това е така, защото никога не си участвал в бой, който приключва само защото си останал без дъх, и едва ли някога ще участваш в такъв…

На колоната често тренираш и с оръжие — тояга, нож или и с двете. Понякога използваш необичайни неща — връзка ключове, кутийка кибрит, пластмасов гребен, чаша за вода, колан, часовник, обувка… Всичко, което може да се окаже подръка по време на бой. Няма значение какво е, важното е къде го насочваш и с каква сила е нанесен ударът.

После спираш. Останал си без дъх, всичко те боли, жаден си.

Обезводняването е смъртен враг.

То може да върши работа на онези модели, които ги снимат по списанията. Онези с деликатно оформени мускули и изваяни фигури. Но ти знаеш какво се крие зад това. Ти си далеч по-силен и от най-съвършената фигура, поддържаш много по-добра форма, а ако не пиеш вода три дни преди фотосесията, кожата ти ще стане по-фина и по-деликатна от тяхната.

Разбира се, тогава ще бъдеш слаб, болен и умиращ…

Затова правиш всичко възможно да не изпаднеш в състояние на обезводняване.

 

В края на парапета има ролка тиксо. С него увиваш китките си преди да се прехвърлиш на тежкия чувал — онзи, който е пълен с вода, вместо с пясък. Водата му придава по-голяма прилика с човешкото тяло. Започваш го здраво — с юмруци, колене и лакти. Тренираш ритници, винаги ниско долу. Вдигнеш ли мерника по-нагоре, скоростта на атаката се забавя и автоматично ставаш уязвим. Тренираш специални удари: с два пръста в очите, с длан в гърлото, с юмруци в конкретни органи. Постоянно си представяш анатомията на противника — слънчевия сплит, черния дроб, бъбреците, дори крехкото продължение на щитовидната жлеза, където един добре премерен удар може да изпрати остри парчета кости към жизненоважните органи.

Към лицето изобщо не посягаш, освен ако не искаш да изпратиш специално послание.

След това се прехвърляш на скоростния чувал и тренираш темпо, ритъм и издръжливост. После скачаш на въже и тренираш краката си, за да бъдеш максимално лек и бърз.

Пиеш още малко вода и си напомняш, че това дотук е било по-лесната част от тренировката.

 

Плуваш три километра за около четиридесет и пет минути. Вълните, течението и приливът са отличен помощник, защото при преодоляването им участват всички мускули. Солената вода се отразява добре на кожата, прави я еластична и здрава. При редовните контакти с океана забелязваш, че и раните ти заздравяват по-бързо.

Излизаш на брега, разкършваш мускули и отпиваш малко вода. После грабваш малката щанга и започваш кроса. Тичаш, като държиш щангата с протегнати напред ръце. Прекалено лесно е да я метнеш на рамо или на гръб. Някой ден със сигурност ще ти се наложи да бягаш с нещо друго в ръце — пушка, или нещо още по-тежко. Тръгваш по плажа, но около къщата има достатъчно пътеки, за да ги сменяш всеки ден. Целта е да не позволяваш на тялото си да опознае прекалено отблизо нито един маршрут.

Прекъсваш бягането по различно време и на различни места. Намираш подходящ клон и започваш да правиш коремни упражнения или просто лягаш по гръб и започваш помпане за натоварване на бицепсите. Всяко упражнение е подбрано заради специфичната полза от него, било е включено в тренировката след дълги наблюдения и оценки. Обединява ги едно: всички без изключение трябва да пасват идеално на твоето тяло и твоите крайници, да бъдат изпълнявани с максимална бързина. Така например в програмата липсват упражнения за коремните мускули просто защото на теб не ти трябва броня в горната част на корема. Клякаш и ставаш с единствената цел да овладееш максимално бързото изправяне на крака, набираш се на ръце със същата цел. Така постепенно овладяваш онова единствено светкавично движение, с което от легнало положение се оказваш на крака. На лоста работиш, защото знаеш, че някой ден ще ти се наложи да се прехвърлиш бързо през някое препятствие или пък още по-бързо да потърсиш укритие, от което зависи животът ти.

Не прибягваш до лицеви опори по простата причина, че това упражнение не съдържа елементи на защита или нападение.

 

Тялото ти се адаптира бързо, защото си правил тези упражнения често в продължение на много време. Тук възниква опасност от зараждане на самодоволство и трябва да вземеш своевременни мерки срещу него. Това става най-лесно със смяна на рутинните неща. Вместо три километра започваш да плуваш пет, но ги броиш едва след като излезеш от лагуната и се впуснеш в открития океан.

Веднъж седмично пробягваш маратонската дистанция, която горе-долу отговаря на обиколката на острова. Той не е голям и скоро свикваш. Тогава започваш да го обикаляш по няколко пъти.

 

Три пъти в седмицата тренираш със свободни тежести, но работиш само върху основните мускулни групи. Целта е да се поддържа една по-различна активност на тялото ти. Не искаш да трупаш още мускулна маса, а само да поддържаш и стимулираш това, което имаш. Тук добра работа вършат серия от упражнения в клекнало положение и крачни преси, които поддържат активността на долната част на тялото. За горната и раменете са достатъчни „военните“ преси — на стена или на пейка.

 

Два дни в седмицата разпускаш, защото тялото ти има нужда от възстановяване. Това означава сутрин само йога и плуване на късо разстояние — не повече от една миля. Правиш и в различни дни, за да поддържаш свежестта на тялото си. Но никога не трябва да са два поредни…

Два пъти седмично работиш с огнестрелни оръжия — разбира се, ако програмата ти не изисква нещо друго. Слизаш в мазето, слагаш си наушници и започваш да стреляш. Двеста изстрела с различни пистолети и различни калибри, за да поддържаш форма. Работиш и с неудобната си ръка, стреляш прав, от коляно, по корем, дори по гръб. После обръщаш внимание и на пушките — карабина, автомат и помпа. Също за да поддържаш форма и да не ги забравяш. Накрая почистваш всички оръжия, проверяваш ги в детайли, за да бъдеш сигурен, че ще действат безотказно в момента, в който ще имаш нужда от тях.

 

Храната си избираш с изключително внимание. Нетлъсто месо, риба, много плодове и зеленчуци. Особено наблягаш на динята — не само заради високото й водно съдържание, но и защото има изключително високи хранителни качества. Постоянно пиеш вода, от време на време сокове, рядко зелен чай.

Избягваш кофеина. Той е най-опасният природен стимулант, който има способността да изсмуква адреналина от тялото. Освен това се свиква с него.

В диетата си трябва да включиш и известно количество мазнини, защото тялото ти е почти напълно лишено от тях. Те са му необходими за гориво, ако не желаеш да изсмучеш захарта от мускулите си. В това отношение най-добри са различните ядки — най-вече орехи и бадеми, плюс зехтин. Млечните продукти са трудни за усвояване, но чистото мляко не е забранено. Предполага се, че нямаш отношение към изкуствено сладките неща като разни сладкиши и десерти, тъй като предпочиташ плодовете.

 

Това е процесът.

А сега последствията.

 

Първата седмица е ад. Абсолютно сигурен си, че умираш.

Няма значение дали си тренирал за олимпиада, изкарал си начален курс на обучение или си стигнал до Бог знае кой поред черен пояс по Таекуондо. Тялото ти никога не е било подлагано на такива изпитания. Никой не е искал от него да се адаптира и да се променя толкова бързо. То се бунтува и изпраща всевъзможни сигнали, за да привлече вниманието ти, моли те да го оставиш на мира. Докато бягаш, изведнъж ти става зле на стомаха. Пищялките ти се оплитат, започваш да се люшкаш, а след балетната тренировка всичко те боли. Болят табаните на краката, болят прасците и коленете, боли кръстът. Докато бягаш с гирата, виждаш как мускулите на ръцете ти изскачат като топки за голф. Болят те раменете, гърдите и гърбът. В един момент нямаш сили дори да се изправиш, а когато се опиташ, болката те срязва на най-неочаквани места. Коленете ти се подгъват, земното привличане ти се струва непреодолимо. Когато се строполиш за пръв път, е страшно, но когато се случи за пети или шести път, в това има само горчива ирония.

Мускулите не болят, а горят. На втория ден са се събрали в едно огнено кълбо, което вилнее по цялото ти тяло.

За да победиш агонията, трябва да се подложиш на поредица груби масажи — единственият начин да се прогони млечната киселина от пищялите, бедрата и гърба. Те също са адски болезнени. Вечер, преди да изпаднеш в изтощеното вцепенение, заменящо съня, се намазваш с крем, който вони на камфор и меласа — викат му dit da jow. Обзема те такова блаженство, че ако някой напълни ваната с този крем, без колебание ще се гмурнеш в нея. Кожата ти се покрива с тъмночервени петна, но на теб изобщо не ти пука. Мазилото е вълшебно — успокоява болката и се влива направо в жилите ти, докато спиш.

Но когато се събудиш на другата сутрин, този малък дар вече го няма. Целият си схванат, боли те всеки сантиметър от кожата. Опитите да се надигнеш от леглото пълнят очите ти със сълзи.

На всичкото отгоре непрекъснато си гладен, защото зеленчуците и плодовете с малко парченце риба едва ли могат да се нарекат истинска храна, те просто са недостатъчни. Убеден си, че пиеш вода само за да имаш нещо в корема си. На всичкото отгоре и урината ти става бледожълта, като развалена неонова лампа.

Изгарящото усещане в мускулите продължава, но ти стискаш зъби и търпиш, стигнал до заключението, че това рано или късно ще има край.

Само дето изобщо не го виждаш да се задава…

 

Втората седмица е достойна за научен трактат на тема нещастие. В един момент решаваш, че си прещипал седалищен нерв, но разбираш, че в резултат на упоритите тренировки по балет са ти блокирали илиопсите — мускулите, които свързват бедрата и таза. Постоянен спазъм опъва назад гърба и краката ти, болката е като от нажежен бръснач.

На десетия ден, точно в разгара на тренировката по силуетен бокс, получаваш спазъм във врата и блокираш. После мускулът постепенно се отпуска и вече можеш да въртиш глава, но през цялото време имаш чувството, че някой се е отпуснал с цялата си тежест на колене, а тези колене са забити в раменете ти. Парещата болка продължава и през следващите няколко дни.

Общото мускулно парене продължава, но вече е по-поносимо. Масажите в края на деня са толкова необходими, че решаваш да си обръснеш краката, защото ти е писнало да те скубят. Но докато една пареща болка се готви да те напусне, на нейно място вече е пристигнала друга — този път вследствие на слънчево изгаряне, от което на гърба и тялото ти са се появили мехури. Разбира се, ти си се опитал да го предотвратиш, но за такива като теб традиционните кремове не действат — те просто се изпаряват от кожата ти заедно с потта, включително и онези, които рекламата хвали като водоустойчиви. Вероятно би било по-различно, ако си беше позволил да се гмуркаш от време на време във вълните, а след това да се подсушаваш с хавлията. Но след плуването си длъжен да бягаш, тъй като трябва да си в постоянно движение. И се заблуждаваш, че когато се движиш, няма как да изгориш от палещите слънчеви лъчи…

На дванадесетия ден се спъваш на една от горските пътеки и изкълчваш глезена си. Политаш и се забиваш с главата надолу в земята, а гирата на свой ред се забива в гърдите ти. Отоците набъбват след броени минути, те са огромни и грозни. Откриваш, че най-добрият начин да се справиш с тях е да ги масажираш постоянно, принуждавайки водата и съсиреците да се разпръснат. Болките са страшни. Вечерта свършваш курса на дървен стол, а изкълченият ти глезен е потънал в купичка с dit da jow.

Толкова си гладен, че получаваш халюцинации: представяш си, че снощи си сънувал чийзбургер.

 

На третата седмица започваш да преваляш баира.

Болката в мускулите вече не е постоянна, но ти все още не смееш да прекъснеш вечерните масажи, тъй като имаш чувството, че тялото ти моментално ще блокира като покрит с ръжда мотор. От теб продължава да се разнася настойчивата воня на камфор и меласа. Петнадесеткилометровият крос, от който през първите две седмици непрекъснато ти се е драйфало, вече е поносим, макар че все още е далеч от разходката, особено като се сетиш за гирата… Но въпреки това оставаш изненадан от силата, с която я стискат пръстите ти. Получаваш възможност да се възхитиш от бързата адаптация на тялото си, а от време на време сетивата ти се връщат и усещаш свежата миризма на океана и специфичния аромат на дърветата, край които преминаваш. Цветовете изведнъж стават страшно живи, кожата ти се е изчистила благодарение на морската вода, слънцето и постоянните упражнения. Чувстваш я различна — чиста, стегната и здрава.

Започваш да разчиташ на йога точно както някога си разчитал на кафето. Вече знаеш достатъчно, за да опиташ стойката на глава, която досега само си наблюдавал отстрани. Всичко върви добре до момента, в който губиш равновесие и едва не падаш от верандата.

Възстановен съвсем наскоро от страхотния спазъм през миналата седмица, вратът ти отново блокира.

Започват да те болят и китките — онази част от тялото ти, която до този момент сякаш не е сдавала багажа. Даваш си сметка, че си ги пренебрегвал и не си ги пристягал здраво с онази лента в мазето. А може би си удрял боксовите чували по погрешен начин. Започваш да изучаваш наново техниката на удара, опитваш се да откриеш онзи елемент, който си изпълнявал неправилно.

През почивните дни нагряваш видеото: Танцът в Америка, различни спектакли на Градския балет на Ню Йорк и на Болшой. Хореографията на Баланчин, изпълнения на Баришников и Нуреев. Изкуство, което доскоро ти е било почти безразлично, сега излъчва страхотна притегателна сила. Гледаш внимателно, запомняш стъпки и движения, опитваш се да пресъздадеш това, което виждаш… Съзнаваш, че си далеч от истината, но това няма значение. Главното е, че започваш да разбираш движението.

Храната има по-добър вкус, въпреки че съдържанието й остава непроменено. Динята е неколкократно по-вкусна и по-приятна от тирамису. За пръв път не изпитваш вълчи глад.

 

На четвъртата седмица излизаш изпод душа, посягаш за хавлията и изведнъж се виждаш в огледалото. За момент замръзваш, защото наистина не можеш да се познаеш.

Гледаш се доста продължително време. Гледаш и се чудиш…

 

На осмата седмица вече си напълно осъзнат. Става въпрос за осъзнаване на движенията и натоварването, независимо дали плуваш в морето, тичаш по брега или тренираш на успоредката. Усещаш пространството, което заемаш в околната среда, знаеш как да минеш през него. За пръв път виждаш ясно безкрайното многообразие на движенията, на които е способно тялото ти, а заедно с това идва и прозрението. Едва сега си даваш сметка защо изкуството на йогите и балетът са оцелели през вековете. Вече не е достатъчно просто да изпълняваш упражненията — стремиш се да го правиш по най-красивия и правилен начин.

Вникваш в красотата и предимствата на умението да се движиш — леко, плавно и грациозно. Когато нанасяш удар на тежкия чувал не само с ръце, но и с движението на бедрата си, изпитваш задоволство от съвършенството на удара и едновременно с това ужас при представата за пораженията, които би нанесъл върху друго човешко тяло.

 

И ето че идва утрото, в което ставаш заедно със слънцето, обръщаш поглед към морето и започваш сутрешната си йога. Изведнъж съзнаваш, че си станал пръв и си започнал да прегъваш тялото си още преди тя да е излязла от спалнята си. Обръщаш се да я погледнеш, казваш й добро утро и продължаваш заниманията си.

Бавно осъзнаваш, че си правил това в продължение на четири месеца.

И вече си сигурен, че по един или друг начин всичко ще свърши, при това съвсем скоро…