Георги Коновски
Водовъртеж на световете (8)

Глава осма

За омайничето, женските фигури и Въздуха на свободния избор

Тъкмо са хапнали от марковата боб чорба на планетата. При това подобрена с билки, докарани от Мир-О. И яденето е станало такова… Абе, и двете момичета са с подути кореми. Слава Богу, от хапването…

Отгоре надничат звездите, отдолу ги гледа и слуша Замразеният бог, а Мир-О мята един поглед към пасящото в Долината Супергалактическо магаре и се чуди коя от множеството истории, видени и преживени през последните два месеца, да разкаже…

Потрива доволен корема…

— Страхотен бобец… По-вкусен е и от манджите в Приказния ресторант…

Общо изпуфкане го прекъсва… Какъв Приказен ресторант… Я му седни така, на теферич, с приятели, на раздумка и мълчанка… Ресторант…

— Добре, добре — знам, при вас е най-хубаво… Още повече, че сте почти нормална планета, несъвсем облъчена от магия… А какви планети има… Миналия месец рекох да сменя малко маршрута. При Големия крив завой тръгнах направо, след това заобиколих Директната магистрала, накрая — просто не знам защо — слязох три планетарни нива и се озовах на една от Земите…

Всичко беше нормално. Магаренцето кацна близо до една река, аз се заоглеждах накъде да поемем… Абе, казано направо — искаше ми се да зърна някой панаир, или събор, или пазар… Нова търговска ниша… Не беше зле да разбера за някой непознат вид билка. Полезна, разбира се. Да не стане като с онова омайниче, дето закри за мен планетата Фати…

Учителят се поусмихна, Ник Кол Ай-ай разтегли устни, а Замразеният бог направо се разхили…

— Какво се смеете… — възмути се Мил Итса — Все на смях го избивате, а такава трагедия стана…

— Хайде, хайде… — рече Учителят — Няколко милиона жени станали нормални… Едни такива — пухкави, сочни… И склеротизирали — забравили що е туй диета… Правилно! Мъжете не обичат кокали, не са кучета…

— Да, бе… — на Мил Итса не й се разправяше с подобни невежи…

Замразеният бог се обади:

— То си е за смях и за късмет… Помня тая история, Мир-О… Омайничето вирее в Кривата галактика. Само в тамошната Голяма пустиня. Полезна билка — сложиш ли я в яденето, можеш да сготвиш стар галош, а да усещаш, че преглъщаш пуйка с портокали. Да не говорим, че въздейства и без да е в яденето. Само поръсваш с листенца нещо и — лапай!

Мил Итса упорстваше, възмутена от това мъжко неразбиране:

— Ама знаете ли какви бяха станали жените от планетата? Имаше дори осемдесеткилограмови… Точно тогава бяха станали модерни фигури като моята — и тя врътна скелетчето си — а ти с това омайниче…

Мир-О се защити:

— Нали ги видях… Кожа, кости и силикон… С омайничето се пооправиха… Що мъже ми донесоха тайно подаръци и пари… Единият ми благодари, че съм му намалил разходите за дрехи. Щото неговата много обичала да го прегръща, а след всяка прегръдка палтото му ставало на дупки от ребрата й…

Сим Он Аха подрипна:

— Стига лъга! Много сме си добре така…

Мир-О се изтегна мързеливо:

— Бе, то… Май няма да ви разправям за оная планета…

Всички замахаха с ръце и той продължи:

— Добре, добре… Та се чудех де може да има пазар и гледам — задава се бързолетяща точка. Викам си — дано не е дракон… По едно време кацна до мен. Нормална птица, орел. Завъртя се и… стана на човек. Представи ми се — кмет на столицата им. Тъкмо оглеждал региона за хищници, та ме видял…

Оказа се, че вълшебните повеи са донесли на планетата Въздуха на свободния избор. И сега всеки, който поиска, става това, което му се нрави…

Любителите на водата могат да са риби, по-инертните — костенурки, философите — дървета, ловците — хрътки, войнолюбивите — глутници вълци или тигри, лъвове, пантери…

— Ихаааа — каза Мил Итса…

— Само че това не се харесваше на кмета. И на много още хора… Защото именно човеците намаляваха. Въздухът на свободния избор позволяваше да станеш нещо — но не връщаше стария образ. А трябва да признаем — малцина искат да са волове, слонове, биволи, магарета, коне… И мнозина желаят да са хищници — земни, морски, въздушни…

— Казано направо — прекъсна го Учителят — Хората изчезват, хищниците се увеличават…

— Не само увеличават — потвърди Мир-О — а вземат превес. Унищожават плячката си за своя прехрана… Няма баланс в природата, няма разбирателство, няма бъдеще… Искаш ли да оцелееш — трябва да си хищник… Но и хищниците са различни — малки, големи, агресивни, мършояди… И войната там вече се водеше между хищниците от водата, въздуха и земята… Внезапни атаки отвред. Акулите нахлули в реките, октоподите станали двойнодишащи, лъвовете усвоили планирането, орлите могат да се гмуркат…

— И сега? — попитаха всички едновременно…

— Сега… Срещнах цели космически ешелони с цистерни. Заливаха планетата с нормален въздух. Май и голямата свобода е опасна… Ако няма спирачка и граница нейде…

Замълчаха…

Само от Долината се разнесе доволният рев на Галактическото магаре Ишак ал Ександър от планетата Ешек Шайтан…