Георги Коновски
Водовъртеж на световете (19)

Глава деветнадесета

За родителите и децата

И продължава да вали…

Езерото даже е покрито с лед, реката все още се движи, но бавно, бавно — като хапче против грип по надебеляло гърло. Горите са потънали в пухкавия бял килим, Долината е станала почти равна, само няколко скали стърчат около й… А Скачащият водопад се е излегнал почти вертикално и тихичко прокапва, скован от студа…

И, разбира се, Замъкът свети…

На първия етаж, в Голямата зала, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай седят на столовете около дъбовата маса и от време на време се затичват до кухнята — да донесат нещо желано от Мир-О. Вселенският билкар е пристигнал преди час и това време беше запълнено само със страстно изказани желания за гореща стая и напитки. Дори не попита къде е магарето Ешек ал Ександър.

Макар че и няма защо да пита — Ник Кол Ай-ай е приятел с летящото дългоухо и веднага го е завел в обора под Замъка. А той е изграден специално за животинката — при това през него минава топла тръба за спалнята на Учителя, така че вътре е приятно, хубаво, сухо, тихо… И как няма да е тихо — докато яде, магарето мълчи. Като се наяде — има обичай да дремне… Пък сега е едва в началото на втората торба ярма, забъркана му от грижливото момче…

Учителят, Скиталецът и драконът са в Хранилището. Нещо четат, нещо обсъждат… Мил Итса само дочу случайно — след като десетина минути се кри зад завесата на вратата, че очакват Вечния пешеход за нещо си…

После не разбра какво става, тъй като се наложи мъжете да я свалят по стълбата и освестят набързо с цяло шише амоняк. А как да не припадне… Дори супергерой като нея няма да устиска при вида на внезапно появилите се над завесата три огромни драконови глави. При това едната с изплезен червен език, леко опушен от огъня…

Та затова двамата са долу и очакват какво има да се случи натам…

А то… Нищо особено… Тримата слизат в Голямата зала. Всъщност, хората се спускат по стълбата, а драконът през входната врата. Няма как да мине по човешките пътища, затова пътят му на отиване и връщане от Хранилището е специален — по въздуха. Излязъл е на горния малък балкон, извъртял два кръга по спирала и хоп — кацнал пред вратата…

Тримата пак сядат. И мълчат. И си почиват…

А може и да си говорят…

Мил Итса знае, че Изключителните умеят да беседват с мисълта. Поради което се разбират без да знаят езици. И без да разменят куп неуместни любезности…

Ама така й се иска да си говорят…

Направо езикът я сърби…

Пък тоя заспи Жрецът си трае и се опитва да изглежда мъж, потънал в мълчание. Засега прилича само на удавено дърво…

— Мил Итса, нещо ти е терсене — отбелязва Скиталецът…

— Позапуснал съм възпитанието, трябва стягане — обяснява леко намръщен Учителят…

— Ама не… Аз… — опитва се да отклони вниманието от себе си момичето и се сеща за изпитан ход — Чичко, а ти щеше да ни кажеш още неща снощи. За децата във Вселената, за любовта…

Скиталецът навежда глава. Сеща се — имаше нещо такова, имаше…

— Да, щяхме да говорим… Но какво да ти кажа… Хората навред са едни и същи… Във всички времена едни и същи… Променят се само обстоятелствата. Де исторически, де географски, де морални… И хората смятат, че са други… Но са си пак те — просто хора…

— Кажи нещо за любовта — и Мил Итса поглежда към отнесения нейде Ник Кол Ай-ай — Вярно ли е, че винаги и навред е голяма лъжа? — казва тя с тон на опитна специалистка…

За нейна изненада Скиталецът кима съгласно.

— Така е… Любовта е лъжа… Винаги и навред… Аз бях влюбен, много влюбен в една принцеса…

Момичето наостря уши… Принцеса… Оооо…

— Много влюбен… Защото бях глупав. Не усещах, че тя си играе с мен — толкова бях в друг свят, само с нея. Такава, каквато си я представях…

— А тя… — пита заинтересувана лявата глава на Драгон…

— А тя… АЗ бях влюбен, това е главното… И много, много наивно-глупав… После отрезнях. И поумнях…

Скиталецът печално ги поглежда…

— Това беше най-голямата ми глупост. Поумняването… Поумнях и загубих любовта… Човек трябва да избира — или ум, или любов. Умният човек не може да е влюбен. Любовта е глупост, носи глупости, създава глупости… И затова е щастлива… А разликата между щастие и интелект е огромна. И аз не зная кое е по-хубаво. Но днес бих избрал глупавата любов… И щастието с нея… Каквато и да е — но да е ТЯ. Тази, в която съм влюбен…

Настъпва тишина. Даже Мир-О за момент е спрял да движи методично лъжицата и челюстите си…

— За любовта май сме старички — казва той, внимателно държейки последната пълна лъжица, поглеждайки към Ник Кол Ай-ай и подсказвайки му, че би могло да отскочи до кухнята. Но момчето се е унесло и хич не го вижда — Кажи нещо за децата, за родителите, за семействата по тоя огромен свят…

Скиталецът въздъхва:

— И с тях е така… Или трябва да ги обичаш, без да мислиш, или трябва да мислиш, ако ги обичаш… Видях какви ли не методи на възпитание. И какви ли не катастрофи с него… Бях на планета, където Боговете са наказали родителите със страшна казън: всяко родителско пожелание за детето се преобръща и става прокоба. Иска някой дъщеря му да е най-красива — тя… Разбирате…

— Че защо? — възклицава Мил Итса…

— Не трябва да се мечтае, а да се работи…

— По красотата?

— Не… Не с химикали, бои, мазилки… И не за временната красота… За другата…

— Аааа… — леко е разочарована тя и изведнъж се замисля. Момчето я поглежда със страх — тия редки моменти невинаги са носели добро…

— А има планети, на които родителите са част от живота на децата. Част! Просто от момента на зачеването те са длъжни да се грижат за тях. Непрекъснато. Докато малките пораснат и сами си родят деца…

— Че то навред е така — казва Мир-О…

— Не точно… Родителите стават роби на децата. Буквално… А, когато се появят внуците, родителите умират. И освобождават децата си от грижи — пренасочват ги към новите деца…

— Момент… — прекъсва го Драгон — Че кой работи, кой създава благата на тоя народ, на тая държава?

— Има кой… По техните закони тези, които не искат да имат семейства и деца, стават държавни роби. И работят — само работят. За да може другите да се грижат за децата си. Не умират като онези още млади, живеят почти два пъти по-дълго…

— Какъв е тоя живот на роби? — възклицава Драгон — Иначе е по-добре — и семейство, и деца…

Скиталецът се подсмихва, а Учителят се извръща, за да не забележат децата погледа му…

— Не зная, не зная… Да си роб — означава, че имаш задължения и… Определена свобода. Грижиш се за себе си, отговаряш за себе си, мислиш само за себе си… Не за семейство, не за жена, не за деца… За себе си само! Та затова… Има много кандидати… Дори прекалено много…

Навън снегът е спрял да вали и цялата планета блести под първите лъчи на Луната…