Джон Бърдет
Банкок 8 (46)

44.

Вчера майка ми изпрати куриер до участъка с мостри — за мен и Полковника — на новите тениски и бюстиета, които е измислила. И при двете мотивът е един и същ: под основния надпис в алено — КЛУБ НА СТАРЕЦА — следва текст в черен курсив: Железни прътове. Наела е професионален аниматор, който е направил убедителна карикатура на дърт похотливец: прегърбен, но як, плешив, но с рядка като срамно окосмение брада, езикът му виси. Полковника ме повика, за да чуе мнението ми. Синовната лоялност (разбирайте: детство, изживяно в непрестанно промиване на мозъка и емоционално изнудване от възможно най-пошъл характер) ме задължава да заключа, че става дума за гениална находка.

Той вдига тениската и я премерва, като я опъва на гърдите ми. Налага се да я държа, понеже той отстъпва назад, за да я разгледа по-добре.

— И фарангите, мислиш, си падат по това? На мен ми се струва страшно… грозно.

— Не можем да ги променим. Ако им дадем стандартна тениска от мъжки клуб, ще се засегнат.

— Наистина ли? — Той стои пред мен наистина объркан, неспособен да проумее чуждата психология. — И няма значение, че някои от посетителите наистина ще приличат на това?

— Това е целта, която се преследва. Така те ще се чувстват по-сигурни.

Бавно кимване. Едва ли го осенява прозрение, но поне се примирява.

— Между другото, ние с майка ти ти даваме десет процента дял в бизнеса. Тя иска да те има като член на семейството, аз пък искам да се възползвам от това да не ни съдиш много сурово, когато изпаднеш в някоя от фанатичните си фази.

— Опасявам се, че не мога да приема. Да се печелят пари от жени по този начин е изрично забранено от Буда.

— Както и да се пуши опиум. Няма значение, това е заповед. Неподчинението на началник също се изключва за тези, които са поели по Осемкратната пътека.

— Тогава приемам.

Свалям тениската и я сгъвам на масата. Той обаче я разгъва, за да я погледне още веднъж, после успокоен — макар и естетически подразнен — кимва и ми разрешава да изляза. В края на краищата майка ми е изкарала курса на „Уолстрийт Джърнал“, та макар и по интернет. Когато стигам до вратата, той ме спира:

— Чакай, забравих. Този факс се получи от американското посолство преди два дни. Става дума за един от тъпите профили, с които си губят времето в Куонтико. Наредих да го преведат на тай, но това са обичайните им глупости. Неща, за които всеки би се сетил, ако си направи труда да се замисли.

Намирам тих ъгъл в участъка. Профилът е три страници и е удивително изчистен от технически жаргон.

Доклад на отдел „Криминални профили“

Федерално бюро за разследване, Куонтико, Вирджиния.

Категория на документа: Конфиденциален, за разпространение само до заинтересованите лица (със специално разрешение да се изпрати до Кралската тайландска полиция)

Предмет: Фатима, известна още и като Усири Таня, транссексуална, претърпяла операция по смяна на пола малко преди да навърши трийсет, родена и израсла в Тайланд. Баща — неидентифициран афроамерикански военнослужещ (вероятно мобилизиран по време на Виетнамската война); майка — проститутка от туземен произход в Северозападен Тайланд, член на голямата група племена карен, обитаващи пограничните райони. Смята се, че според тайската традиция е отгледана от баба си в земите на племето по границата с Мианмар, докато майка й е продължавала да работи като проститутка в Банкок…

Точно както се бе изразил Викорн, докладът не съдържаше нищо, за което човек не би се сетил и сам. Отварям на последния абзац:

Ако се изключат онези, които са изпитвали дълбоко, лично и продължително желание да си сменят пола, дългосрочният ефект от хирургическото отстраняване на половите органи е жестока и ужасяваща с последствията си психологическа травма. Съмненията, че реакцията е довела до убийство на Брадли по сложен, садистичен и много изобретателен начин, напълно се покриват с нашите очаквания. Следва да се отбележи обаче, че е малко вероятно това да е довело до удовлетворение. За нея Брадли е бил олицетворение на Спасителя, единственото човешко същество, отличавало се от другите с това, че е било благоразположено към нея. Заради него тя е пожертвала най-ценното нещо в живота си: своите гениталии. След като Брадли я е предал, тя вече не вярва на никого. Ако до момента поведението й е било в рамките на нормата (изключваме убийството на Брадли), смятаме, че това се обяснява с действие по памет или следване на план, по същество социопатичен. Нуждата да направи на света онова, което светът е направил на нея, може да се окаже неудържима.