Метаданни
Данни
- Серия
- Сончай Джитпличийп (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bangkok 8, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Джон Бърдет. Банкок 8
Английска. Първо издание
ИК „БАРД“ ООД, София, 2004
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585-508-8
История
- — Добавяне
22.
ФБР имаше хубава фигура, сини очи, руса коса, идеална кожа и от нея се разнасяше свеж аромат на обикновен сапун. Изглежда, не признаваше парижките парфюми. Представи ми се — Кимбърли Джоунс. Доколкото можех да преценя, беше на около двайсет и осем и боец по дух. Стори ми се малко изтощена, може би прекаляваше с фитнеса.
Намирам се в болница, каквато не съм сънувал: самостоятелната стая като в петзвезден хотел, през прозореца надничат палми, орхидеи и хибискус, а ушите ми долавят безкрайно приятното за слуха съскане на системата за оросяване. Когато се свестих предния път, ФБР вече беше тук. Тогава ми каза: „Беше загубил много кръв, поклоннико, и те докарахме тук в последния момент“. Обслужваше ме като медсестра — мереше ми пулса и разбухваше възглавниците ми.
Когато за втори път изплувах от дълбините на сладкото забвение, където съм сигурен, че се срещнах с Пичай, на стола до леглото ми седеше не тя, а човек с доста по военна осанка.
— И всичко това за някакво одраскване? Буда сигурно много те обича.
— Как изглеждам? — Страх ме беше да задам този въпрос на чужденка.
— Без нос ли? При теб това е значително подобрение. — На смаяния ми поглед Полковника отговаря: — Спокойно, шегувам се. — После се навежда заговорнически към мен. — Ти само ми обясни и повече няма нищо да те питам: защо трябваше да убиваш старицата? Нападна ли те?
Отпускам се на възглавницата и се връщам към забвението, за да споделя с Пичай тази смешка.
Изглежда, майка ми се беше запознала с Полковника в коридора. Когато придръпва стола си до леглото, в очите й има блясък:
— Голям сладур е, нали? И мисля, че трябва да е доста богат.
— Не е, майко.
— Покани ме на яхтата си. Вярно ли е, че била голяма, с капитан, екипаж и така нататък?
— Не, моля те, недей.
— О, не мисля за себе си, но за теб може да е от полза. Ти заслужаваш повишение повече от всички останали полицаи, но няма да го доживееш, ако нямаш връзки. Той дори намекна…
— Ако ми предложат повишение по този начин, ще го откажа.
Тя въздъхна и ме потупа по ръката.
— Е, поне няма да можеш да ме обвиниш, че не съм опитала. Толкова си морален… не знам на кого си се метнал.
— Разбира се, че знаеш на кого, след като не е на теб. Аз съм този, който не знае, защото не искаш да ми кажеш.
Нервен смях и тя бръква за марлборото.
— Ще го направя, миличък, някой ден. Трябва ми само малко време.