Джон Бърдет
Банкок 8 (3)

1.

Като всички хора на Вавилон, бил съм проконсул, и пак като всички — бил съм и роб. Знам какво е да си всесилен, познал съм унижението, живял съм зад решетките. Ето вижте — десният ми показалец липсва.

„Лотария във Вавилон“, Хорхе Луис Борхес

В целия свят няма да се намери нито един, който да не го приветства като аргумент.

Конфуций (за нефрита)

Сержантът афроамериканец в сивия мерцедес скоро ще умре от ухапванията на Naja siamensis^[1], но ние двамата с Пичай още не знаем това (бъдещето е непроницаемо, казва Буда). Намираме се на една кола разстояние зад него пред бариерата за събиране на магистрална такса на път от аерогарата за града и това е най-голямото ни приближаване за повече от три часа. Наблюдавам и се възхищавам на грамадната черна ръка с тежкия златен пръстен с печат върху показалеца, когато тя се подава от прозореца на колата. Банкнота от сто бата^[2] е прищипана изискано между кутрето и онова, което нашите гадатели наричат „пръст на слънцето“. Маскираната жена в кабинката взима банкнотата, връща рестото и кима на нещо, което той й казва, вероятно на много лош тай^[3]. Споделям с Пичай, че само определена категория американски фаранги опитват разговори с касиерките в кабинките на пунктовете за събиране на магистрална такса. Пичай изсумтява и се смъква в седалката си, за да подремне. Проучване след проучване показват, че спането е любимото хоби на моите сънародници.

— Взел е някаква… момиче — промърморвам между другото, сякаш не става дума за шокираща новина и ясно доказателство за собствената ни некомпетентност.

Пичай отваря едното си око, после другото, повдига се в седалката и проточва шия точно в момента, в който мерцедесът комби започва да се отдалечава със скоростта на породист кон.

— Курва?

— Със зелени и оранжеви кичури. Афростил. Черно бюстие с презрамки. Доста тъмнокожа.

— Обзалагам се, че знаеш на кой моделиер е бюстието.

— Фалшиво Армани. Поне Армани беше първият, който излезе с черното бюстие с тънки черни презрамки. След него се появиха много имитатори.

Пичай поклаща глава.

— Наистина си знаеш работата. Сигурно я е подбрал на летището, когато го загубихме за половин час.

Не отговарям нищо и Пичай, моят духовен брат и партньор по леност, се връща към съня. А кой знае, може да не спи, а да медитира. Той е един от онези, на които им е писнало от света. Отвращението му го тласна да приеме духовния сан и да ме определи за онзи, който заедно с майка му ще обръсне главата и веждите му — чест, която ще ни позволи да се възнесем в едно от царствата на Буда, като се хванем за шафраненожълтата му роба в момента на смъртта. Разбирате, предполагам, колко важно е приятелството за древната ни култура.

Всъщност има нещо хипнотично в главата и раменете на чернокожия пред нас — завладели са цялото ми внимание. В началото на проследяването го видях да слиза от колата си на една бензиностанция: перфектно сложен гигант, чиято перфектност ме е омаяла в продължение на вече три часа, сякаш той е някакъв черен Буда. Перфектният мъж, в сравнение с когото останалите сме умалени модели с грозни дефекти. Сега, когато най-сетне съм я забелязал, курвата му ми изглежда еротично крехка до него, сякаш той може да я смачка, без да иска, като зърно грозде в небцето си, за да й достави вечна и възторжена благодарност (сега разбирате защо самият аз не съм подходящ за монашество).

Когато най-сетне допълзявам до кабината в издъхващата ни тойота, той вече е отлетял на бог знае кое небесно ниво на насладата в своята гаруда, последен модел.

Казвам на обичния ми Пичай: „Изгубихме го“, но Пичай също е отлетял, изоставил на седалката до мен хъркащия си ненаселен труп.

Naja siamensis е най-великолепната сред плюещите ни кобри и със своите красота, чар, прокрадване и смъртоносно ухапване е достойна да ни стане национален талисман. Naja, между другото, иде от санскритски и произлиза от името на великия дух на Земята, охранявал нашия повелител Буда по време на ужасната буря в гората, където той медитирал.