Джон Бърдет
Банкок 8 (26)

24.

Щом Нонг си тръгна, ФБР се върна. Беше загрижена. Не говореше тай, но мисля, че беше видяла майка ми и Полковника да флиртуват в коридора. Дали не страдаше от съвременен културен шок?

Вече зная, че тя и Полковника няма да се разбират.

Носи ми новините, че са донесли компютъра на Брадли, и веднага се залавя да организира монтирането на „мост“ над леглото ми с кабели и даже интернет връзка. Кимбърли Джоунс не флиртува, дори ми се струва, че е посещавала курс по антифлиртуване в Куонтико, което обяснява известната вдървеност в тялото й, когато й се налага да се навежда над мен през няколко минути. Скоро компютърът е включен и работи, но това даже влошава нещата — половината от времето гърдите й са наврени в очите ми, което често я кара да се изчервява. Може би историята на американската култура не надвишава стотина години. Сигурен съм, че филмите от виетнамската ера показваха по-разкрепостени хора. Не че това има някакво значение. И двамата доста се възбуждаме — в чисто професионално отношение, разбира се — когато започваме да четем електронната поща на Брадли.

Доста скоро към нас се присъединяват Розен и Нейп, които се наместват зад рамото ми, за да могат да гледат монитора. Всички се държат непринудено и дори са весели, докато не питам:

— Знае ли някой кой е този Силвестър Уорън?

Възцарява се мълчание. Потърсвам погледа на Кимбърли Джоунс. Тя поглежда встрани. Розен се изкашля.

— Детектив… наистина не мога да ви отрека способността да пристъпвате направо към същността.

На помощ се притичва Нейп:

— Не мисля, че бихме искали някой ден да се разбере, че сме чели електронна поща от господин Уорън. Не и докато не намерим нещо конкретно, което можем да използваме.

Розен потвърждава с енергично кимане.

— Точно така. Ако пред нас е случай на саморазправа с цел отмъщение във война между наркодилъри, със сигурност е ясно, че не искаме да въвличаме господин Уорън във всичко това. Особено ако се окаже, че той просто е водил с Брадли ерудирана кореспонденция по някои малко известни аспекти на търговията с нефрит.

Поглеждам с всичкия си невинен чар и широко отворени очи първо единия, после другия и обратно. Нейп се подсмихва и казва:

— Уорън е тежка артилерия. Може да се каже, че е голяма клечка не само в Ню Йорк, но и тук. Идва в Банкок ежемесечно и не пропускаме да го каним на всеки прием, даван в посолството. Общува отблизо с местното висше общество, особено с китайците. Занимава се на много високо ниво с бижутерия и търговия с предмети на изкуството. Има магазини в Манхатън, Лос Анджелис, Париж, Лондон… и тук. Голямата му страст е нефритът. Не е изненадващо, че е поддържал контакти с Брадли — талантлив аматьор, който живее в Банкок и е негов сънародник.

— Какво прекрасно, демократично общество сте си създали, в което един сержант от морската пехота може да дружи с голяма клечка като Уорън.

И тримата ме поглеждат, за да проверят дали говоря със сарказъм, което не е било в намеренията ми. Успял съм все пак да стана причина за настъпването на неловко мълчание, което пръв нарушава Розен:

— Е, ние, американците, обичаме да си говорим. Особено ако има изгледи за някаква печалба.

Мисля, че схващам за какво става дума, и използвам програмата, за да селектирам няколко от писмата на Уорън и отговорите на тях от страна на Брадли. Американските ми колеги безпомощно чакат да им преведа.

Бил, получих пратката ти вчера с ФедЕкс. Съгласен съм, че момчетата започват да се ориентират, но още са далеч от истината.

 

 

Бил, виж какво, това наистина е нещо хубаво, което бих могъл да продам навсякъде, но не е онова, за което си говорихме. Пристигам следващия вторник с „Таи Еъруейс“. Ще поговорим.

 

 

Бил, трябва да ти призная, че съм много впечатлен от последната пратка. Все още не е в десетката, но е доста близо. Днес освобождавам втория транш. Продължавай в същия дух.

Прекъсвам четенето, за да погледна последователно в трите чифта очи край леглото ми. Накрая Розен нарежда на Нейп:

— Кажи му.

Той на свой ред прочиства гърло и започва:

— Силвестър Уорън има страшно много връзки. Познава сенатори и конгресмени. Вероятно снабдява с бижута една трета от американките и много от най-богатите американци, основно благодарение на дарбата си да намира най-добрите майстори на оригинални продукти. По същество той познава добре всички богаташи и спонсорира с огромни суми най-вече Републиканската партия, но донякъде и демократите. Канят го от време на време в Белия дом. На ти е със съдии и големите адвокати. Поставен е от ФБР под наблюдение от години. Подозираме го във фалшификации с предмети на изкуството, но е прекалено добър, за да се хване. Освен това нямаме кой знае колко специалисти в търговията с нефрит от императорските колекции, а той вероятно е най-добрият експерт на света в тази област. Това е неговото хоби, неговата страст и неговата професия. Ако е мошеник, значи просто скубе богатите, а богатите, както е добре известно, не обичат да си признават, че са били оскубани. На всичко отгоре има лимити върху ресурсите, които Бюрото е готово да вложи във всичко това, особено с оглед на останалите ни приоритети.

Цъквам съжалително с език.

— Правилно ли е допускането ми, че неговата колекция от императорски нефрит е най-голямата извън музеите?

— Да.

— И че понякога продава по нещо от нея, вероятно на търгове?

— Предимно частно, но понякога наистина „Кристис“ или „Сотбис“ получават възможност да предложат нещо от негово име. Когато това се случи, поводът обикновено е особено специален. И тогава чуваме имената на хора, които години наред сме смятали за покойници. Наддаването става, разбира се, изключително чрез пълномощници, понеже никой не иска публиката да разбере кой дърпа конците.

Намръщен, Розен поема историята:

— Вашингтон не изгаря от желание да събере доказателства срещу Уорън, ако те не са така убедителни, че да накарат всичките му приятели да го изоставят, а той е прекалено умен, за да допусне съществуването на подобни доказателства. Друг проблем е, че ако изобщо има някакви улики, те са тук, в Тайланд и… трябва ли да обяснявам?

— С неговите връзки тук подобни улики едва ли биха просъществували и ден след тяхната евентуална поява на бял свят, така ли? — ФБР кима. — На каква възраст е този господин Уорън?

— На шейсет и две, но изглежда като едва прехвърлил четиридесетте.

— И е започнал кариерата си, когато е бил двайсетинагодишен?

— Има диплома на магистър по гемология и друга по синология със специализация в късния императорски период. Говори мандарин добре, а и тайският му е отличен. — Пауза, през която Нейп движи пръст по ръба на монитора. — Говори също и суато. Това казва ли ти нещо?

— Суато? Откъдето са произлезли чю-чоу? Та чю-чоу управляват Тайланд — казвам аз. — Те са във всичките ни банки и ръководят най-големите ни фирми. Вярно, имат таиски имена, но са си чю-чоу.

— В такъв случай мисля, че ти е ясно. — Нейп отново поспира, за да провери изражението ми, което съм се постарал да изглежда замислено. Той се прокашля и продължава: — Една възможна хипотеза, зад която никой от нас не би признал официално, че стои, може да изглежда така: не особено интелигентен сержант от морската пехота с усет за красивото създава уебстраница примерно месец-два след пътуването си до Лаос, където през деветдесет и шеста година е закупил с проучвателна цел няколко парчета необработен нефрит. Силвестър Уорън вижда показаната на страницата мостра, оценява, абстрахирайки се от темата, по достойнство майсторството на занаятчията и открива сержант Брадли по време на някое от посещенията си в Банкок. Брадли вербално е изумен от оказаното му внимание и е смаян, че малкото му начинание е привлякло толкова височайши поглед. Веднага съзира възможност да задели нещо за старини. Онова, с което разполага и от което Уорън има нужда, е директният контакт с местните занаятчии, най-вероятно с китайски произход и също така вероятно наследници — в художествено отношение — на избягалите от комунизма в Китай през четирийсет и девета майстори на нефрита. Уорън несъмнено си има свои майстори, за които едва ли можем да се съмняваме, че са най-добрите на света, но не може да си позволи да ги използва за нищо незаконно. От своя страна, Брадли може да предложи стена срещу любопитните и качествен контрол в най-добрите традиции на американския стил. Говорим, естествено, за фалшификати. Всеки път, когато музей или частен колекционер излизат с каталог, навсякъде по света има хора, които копират най-добрите експонати и после ги продават. Няма научнообоснован начин да се докаже фалшификат от нефрит — установяването на възрастта с радиоактивен изотоп на въглерода не върши работа, както впрочем и термолуминесценцията. — Той се обръща към Розен. — Всичко това го научих вчера.

— За да могат майсторите на Брадли да копират надеждно експонатите, собственост на Уорън, те би трябвало да разполагат с оригиналите, нали така? — питам.

— Мислихме за това — най-сетне се обажда Кимбърли Джоунс. — Обмисляхме вероятността Брадли да открадне някои безценни предмети от колекцията на Уорън, но просто не се връзва. Първо, няма място на Земята, където Брадли би могъл да се скрие от Уорън. Второ, не би могъл да се отърве от откраднатото, та макар и на половин цена — тези предмети са регистрирани по достъпен за обществеността начин и експертите отлично знаят кой какво и откога притежава. Само Уорън може да продава неща от колекцията на Уорън… оригинали или фалшификати.

— И освен това — намесва се Нейп, — би ли използвал Уорън змии като средство, за да си отмъсти? При неговите пари и връзки тук той може да щракне с пръсти и Брадли ще си отиде по възможно най-естествено изглеждащ за всички ни начин. За какво му е някой да души около него?

Момент на съвместно обмисляне. Накрая питам:

— Какво според вас означава „транш“?

— Буквално означава „резен“, „дял“, „парче от нещо“. Смисълът в случая е, че Уорън най-вероятно финансира експеримента и превежда на Брадли вноски чрез един от агентите си в Банкок. Като всички богаташи, Уорън е пословично стиснат. Не смятаме, че се е охарчил много. Давал е нещо по-съществено единствено когато Брадли му е предавал перфектно копие на някои от шедьоврите му.

— Странна игра за Уорън, ако наистина е толкова богат.

— Това е то американският капитализъм — ръмжи Розен. — Системата е страхотна, само че никой никога няма достатъчно.

— Ездачът… — казвам аз, но те ме изглеждат с неразбиране. Силите ме напускат. Позволявам си да изоставя човешкото съзнание в полза на пазвата на Буда.