Лазар Добрич
С цирка по света (15)

Гимнастика под летящ самолет

През 1915 година бях с цирка в град Хале. Прочетох във вестника обявление, че се продават оказион много евтино: един автомобил, един катастрофирал самолет и хангар за тях. Явих се на посочения в обявлението адрес. Посрещна ме приветлива жена на средна възраст, със скръбно лице и траурна кордела на главата. Като разбра по какъв повод съм дошъл, покани ме вътре и накратко ми разказа трагедията си. Тя бе вдовица на бивш фабрикант. Останала сама с единствения си син. Любящата майка не отказвала нищо на сина си — поне той да не се чувствува нещастен. По негово желание му купила автомобил, а по-късно и самолет въпреки опасенията й от катастрофа. Последната не закъсняла. Синът й загинал при катастрофа със самолета. Машината претърпяла незначителни повреди. За да се отърве от тези неща, които й напомнят за нещастието с нейния син, тя ми предложи самолета, автомобила и хангара само срещу 13 000 марки. Цената наистина беше много ниска. Само автомобилът струваше повече от 13 000 марки. Разполагах със средства и реших да ги купя, а после ще видя какво ще правя с тях. На следния ден уредих сметките си с жената и станах собственик на самолет, автомобил и хангар.

Използувах един свободен от работа ден и заминах за Берлин. На тамошното летище се запознах с пилота Пегу. Заведох го в Хале. Той прегледа самолета. Каза ми, че след незначителни поправки ще стане годен за летене. Освен това е от добра марка и минава за най-сигурна летателна машина. Младежът е катастрофирал поради неумение, а не поради неизправност на машината. Запитах Пегу, би ли могло по време на летене да правя гимнастика върху оста на колесницата му.

Ако не Ви е страх, можете — отвърна пилотът. — Това няма да се отрази върху сигурността на летенето. Машината е мощна, а самолетът е двуместен. Предварително ще се уговорим как ще трябва да заставате при излитане и кацане, за да не се ударите в земята, а във въздуха се премятайте, колкото си искате.

Реших да направя нова сензация, като правя гимнастика върху колесната ос на летящия самолет. Поправката на последния стана бързо и репетициите започнаха. При излитането стъпвах в клекнало положение върху оста на колесницата, а след като вземаше височина, правех обикновени упражнения като на лост, но без превъртане на прави ръце. Тези упражнения бяха нищо в сравнение _с въртенията с „Трапеца на смъртта“. Но ако по някакъв начин се изпуснех, краят щеше да бъде същият, както и при трапеца смърт. Затова се привързвах през кръста със секрет тънко и здраво стоманено въже, другият край на което се връзваше за колесната ос на самолета. При кацане заемах същото положение както при излитането.

При едно пробно летене моторът спря. Веднага заех положение за кацане и зачаках. Чрез планиране апаратът се насочи към близка ливада и започна да се спуска. Преди да стигнем ливадата, успешно преминахме над изпречилите се пред нас телеграфни жици. Ако бяхме се ударили в жиците, аз щях да бъда срязан на няколко места, а какво щеше да стане с Пегу и апарата, дявол знае. В последния момент се оказа, че ливадата всъщност е плитък гьол, покрит с млад камъш. Самолетът се пльосна в гьола под правилен ъгъл за кацане и въпреки всичко ние се отървахме само с наплескаиата кал върху нас и машината. Притекоха се полски, работници и ни помогнаха да се измъкнем. Един от тях ни каза:

— Ако не паднете пак, то този, който виси отдолу, непременно някой ден ще се откачи и с него е свършено. Всеки ден наблюдаваме щуротиите ви и се чудим на ума ви.

В отговор аз го запитах как изглежда отдолу това, което правим във въздуха.

— То е страшно и невиждано нещо — отвърна работникът, — но не забравяйте, че смъртта ви дебне.

Тези думи на работника още повече ни ентусиазираха. Измихме самолета. Пегу почисти основно мотора и репетициите продължиха. Нашата програма се състоеше от две части. В първата част Пегу излиташе сам и правеше въздушни акробации, а при второто излитане аз правех гимнастики върху оста.

Първият ангажимент направихме във Виена. При много хубав ден летището беше наводнено от народ. Изпълнихме нашата програма отлично. Публиката ни акламира. Заобиколиха ни хиляди хора. Настана бъркотия. За малко да изпочупят самолета. Него ден раздадохме повече автографи, отколкото през целия си останал живот. Журналистите искаха интервюта. Първият им въпрос беше:

— Как се чувствувате по време на летенето?

— Когато вие долу треперехте, аз и моят пилот се чувствувахме много щастливи. За в бъдеще ще приготвим още по-сензационни номера. Тази беше първата ни програма пред публика.

Пропуснах само да кажа, че е и последна. Бях силно разколебан и се съмнявах в очакваните бъдещи успехи Уговорено беше с импресариото да ми заплати 3000 марки и той устоя на думата си, но аз бях направил 4000 марки разноски за транспортиране на самолета, за бензин и за възнаграждение на Пегу. Последвалите събития туриха край на моите колебания. Започналата преди една година Първа световна война взе широки размери. България също бе въвлечена в тази авантюра. Върнах се в Хале, прибрах самолета и автомобила в хангара, поверих ключовете на мой доверен германец и през Унгария заминах за Италия с моя „трапец на смъртта“. Скоро обаче бях принуден да прекратя ангажимента си и да замина за България, за да се наредя под знамената.

След войната, когато ми се откри възможност, заминах за Хале и потърсих човека, комуто бях поверил ключовете от хангара. За жалост той беше загинал на фронта, но и не се оказа нужда от него. Хангарът заедно със самолета и автомобила бяха заличени от лицето на земята. От Пегу също нямаше никаква следа. Вероятно и той беше загинал във войната.

Гимнастиката под летящ самолет е осъществима, когато самолетът има голяма разпереност на крилете и това му дава възможност да лети при възможната най-малка скорост. При наличността на предпазен секрет няма никаква опасност, но като зрелище не е нещо особено. Гледката е далечна и краткотрайна. Наблюдатели могат да бъдат и всички, които проявяват любопитство, макар и да не са си платили. Поради, това такава една атракция не представлява интерес за експлоатация.