Лазар Добрич
С цирка по света (13)

Две природни катастрофи

С партньора ми Гатело бяхме попаднали в Неапол, ангажирани в програмата на цирка «Гюлиом». Един непредвиден скандал и груба саморазправа принудиха директора да ни освободи преждевременно, когато циркът напускаше този град, понеже скандалът беше предизвикан от наша страна. Като се видяхме свободни от ангажимента си, обявихме пред местната артистична агенция «Раци», че търсим ангажимент и докато чакаме ново предложение, решихме да използуваме свободното си време в туризъм. Близостта на вулкана Везувий ни откриваше възможност да посетим този интересен обект без особени трудности.

Зъбчатата железница ни стовари в подножието на самия кратер на вулкана. Тук чакаха много италиански селяни с магарета и предлагаха услугите си на туристите да продължат пътя нагоре, яздейки. Двамата с Гатело решихме, че по-спортно ще бъде, както и по-полезно за здравето и кесията, ако се изкачим пешком. В този момент дочувам, че някой ругае на чист български език:

— А бе, мама им стара, много пари искат тия магаретари! Ако от друго не разбираме, поне от магарета разбираме! Има ги у нас на всяка крачка. Нас ли намериха да лъжат!

Обръщам се и виждам трима добре облечени мъже. Приближих се към тях. Разговаряха на български. Ясно е, че са българи. Запознахме се. Този, който ругаеше по адрес на магаретарите, бе асистент по филология в Софийското висше училище. Много се зарадвах, че срещам трима сънародници, и то не къде да е, а на това интересно място. Всички заедно тръгнахме към кратера на вулкана.

Наоколо се носи силен мирис на сяра. Пътеката извива между сипеи от застинала лава. Непрекъснат тътнеж, подобен на далечни гръмотевици, постоянно ни напомняше за кипящата лава под краката ни, която всеки момент може да изригне. За неопитните като нас тази възможност създава вътрешен страх и тревога, но местните хора не обръщат никакво внимание. Когато наближихме кратера, пресрещнаха ни двама униформени служители. Те учтиво ни заговориха и не ни позволиха да продължим по-нататък.

— Вулканът е в пристъп и очакваме всеки момент да изригне — обясни единият от служителите. — Опасно е да се приближава човек. Ако не друго, можете да бъдете задушени от отровния газ. Когато мине изригването, заповядайте! Тогава ще можете да отидете много близо до кратера.

Това е хубавото на вулкана Везувий, че предупреждава, когато ще изригва. Само при първото си появяване той е изригнал ненадейно. Сега започват тътнежи, които всеки ден се засилват. Земята започва да се тресе и най-после вулканът изригва лава, огън и отровни газове. Тогава хората стоят далеч от огнената паст. Но при първото си изригване без предупреждение Везувий е нанесъл страшни поражения. Затрупани са били и напълно унищожени четирите римски градчета: Херкулан, Помпей, Оплонтис и Стабин. Това се е случило през 79-та година от новата ера. Всичко живо е намерило смъртта си, затрупано от горещата лава, вулканически материали и пепел. Животът е бил просто консервиран под затрупалия го пласт, дебел от 7 до 9 метра. Като се нагледахме и наслушахме на необикновеното природно явление, разделихме се с моите сънародници. Те се завърнаха в Неапол, а ние с Гатело продължихме пеш към Помпей. Късно вечерта пристигнахме в затрупания град. Бях чел «Последните дни на Помпей» и не без вълнение навлязох в улиците на този древен град, осветени от газови лампи. Преспахме в малък хотел извън градчето, а на сутринта предприехме своята обиколка из развалините.

Преди около 1900 години Помпей е бил красиво курортно градче с около 30 000 жители. Знатни римляни строили разкошни вили с всички удобства. Имало театри и други места за забавление на богаташите. Разкритите постройки говорят за голям разкош. Мраморни стени и подове, украсени с цветна мозайка. Много статуи, басейни за къпане на открито сред двора на жилището, домашни предмети и оръжия, изработени от скъпи материали и с голямо майсторство. От позите на изровените вкаменени трупове, изложени в местния музей, личи, че смъртта е покрила живота съвсем ненадейно, в неговото ежедневие. Докато разберат какво става, парализираните от ужаса на страшната природна катастрофа хора са се намерили затрупани под огнената лава.

Особено впечатление ми направи фактът, че много мозаични изображения вътре в жилищата и по уличните им входове представляват порнографски картини. Подобни изображения се виждат и върху някои домашни предмети. Като ги гледа, човек се чуди, как, обградени от такава развращаваща украса, римляните са възпитавали своите деца, на какво ниво се е намирал тогавашният морал или, по-право, какви са били неговите норми — кое се е смятало за морално и кое не. Дали не са близко до истината онези автори, които сравняват Херкулан и Помпей с библейските градове Содом и Гомор?

Друга природна катастрофа на италианска земя се разигра в мое присъствие, макар и не така страшна, като тази от древното минало при първото изригване на вулкана Везувий.

Първата световна война беше започнала. По това време гастролирах в Рим, в театъра «Адреано», отскоро приспособен за изнасяне на циркови и вариететни програми. От прозореца на квартирата ми се виждаше величествената статуя на Темида, изправена пред фасадата на монументалната Палата на правосъдието.

Един ден преди настъпването на нашата Нова година, към 7 часа сутринта бях събуден от силен шум. Като отворих очи, леглото ми се люшкаше напред-назад върху малките си колелца. Полилеят силно се клатеше, книгите от библиотеката изпопадаха, вратата, макар и да беше заключена, се отвори с трясък, а в коридора хазайката викаше, колкото й глас държи:

— О дио!… О дио!… Земетресение!…

Уплашен, скочих от леглото. Картините от трагедията на Сан Франциско със светкавична бързина се изредиха в съзнанието ми. Наведох се да взема малкото си кученце, но в този миг един трус ме блъсна към леглото. Ударих главата си в желязната рамка. Потече кръв. Побягнах към изхода. В този момент зърнах през прозореца как статуята на Темида рухна на площада. В коридора хазайката лежеше полугола и примряла. Върнах се в момента, когато един силен трус разклати страшно цялата къща. Не знаех какво да предприема. Мина ми през ума, че щом досега къщата не се е съборила, няма и да се събори. Пъхнах завивката под леглото и се завих презглава, като притиснах кученцето до себе си. Ако при един следващ трус мазилката от тавана падне, леглото ще ме запази от контузии. Зимният студ убиваше у човека до известна степен желанието да търси защита на открито.

Трусовете продължиха още дълго, но бяха все по-слаби. До 11 часа не излязох изпод леглото. Когато най-после се изправих на прозореца, площадът беше пълен с хора. Изпоплашени, те бяха напуснали жилищата си и потърсили спасение на широкото открито място. Облякох се и също излязох. Между изплашените хора се носеше мълвата, че се очаквало ново, още по-силно и следователно катастрофално земетресение. При народни бедствия тези, които разпространяват подобни слухове, наистина са за обесване.

На черквата «Стара света Богородица» целият покрив беше паднал. Понеже там ходят предимно бабички, и то рано сутрин да се черкуват, над 150 от тях били смазани. Пожарникари и войници бяха започнали спасителните работи. При падането си статуята на Темида убила един файтонджия заедно с конете му, които точно в този момент минавали край нея. Пристигнаха съобщения, че градчетата Авецано и Авентино били напълно разрушени. С автомобила на българската легация заминахме за Авецано.

Картината беше ужасна. Почти всички сгради бяха разрушени. Изпод развалините се носеха стенания на затрупаните и викове за помощ. Току-що бяха пристигнали войскови части и започнаха спасителните работи. Те се извършваха сравнително лесно поради ниските постройки, голям брой от които бяха, паянтови.

Заминахме за Авентино. Нито една сграда не беше останала здрава. Трусът е бил толкова силен, че една каменна чешма е била подхвърлена нагоре, обърнала се наопъки и забила върха си в земята. Неописуема гледка на убити, ранени и обезобразени трупове. Изглежда, че тук е бил епицентърът на земетресението. Плачовете и стенанията изпод развалините бяха неописуеми. И тук спасителните работи се провеждаха бързо и резултатно, но имаше много убити и ранени.

Върнахме се в Рим, покрусени от страшната гледка на тази човешка трагедия. Вечерта в разкошната вила на българската легация посрещнахме Нова година. Към часа три след полунощ нов трус изпоплаши гостите. Паниката беше в зачатъка си, но по-хладнокръвните мъже наложиха спокойствие, сред множеството. Разотидохме се към пет часа сутринта. Почти цялото население на Рим беше по улиците и площадите. Хората се трупаха около стотиците огньове, за да се предпазят от зимния студ. Злото никога не идва само.

Трусовете продължиха още няколко дни. Имаше опасност от епидемии, но гражданите, поуспокоени и изнурени от безсъние и студуване, постепенно се прибраха по домовете си и предотвратиха развитието на някоя епидемия.