Жозе Сарамаго
Слепота (4)

Идеята се беше родила в главата на самия министър. Откъдето и да го погледнем, беше добро хрумване, ако не и съвършено, както от гледна точка на чисто хигиенните мерки по случая, така и що се отнася до отражението върху обществото и съответните политически последици. Докато не се изяснят причините, или за да използваме по-подходящ език, етиологията на бялата болест, както благодарение на вдъхновението на един асистент с фантазия започна да се нарича зле звучащата слепота, и докато за нея не се открие лечение, а може би и ваксина, за да се избегне появата на нови случаи, всички ослепели, както и онези, които са били с тях в непосредствен контакт или близост, щяха да бъдат събрани и изолирани, та да се предотвратят бъдещите случаи на зараза, които, установени, щяха да се множат горе-долу според така наречената на математически език геометрична прогресия. Quod erat demonstrandum, заключи министърът. Казано по начин, достъпен за всички, ставаше дума всички онези хора да бъдат поставени под карантина, такава беше старата практика, наследена от времето на холерата и жълтата треска, когато заразените кораби или само заподозрени в зараза е трябвало да изчакат четиридесет дни, докато стане ясно. Същите тези думи, Докато стане ясно, подчертани от тона, но загадъчни, понеже липсваха други, бяха произнесени от министъра, който по-късно поясни мисълта си, Исках да кажа, че може да са четиридесет дни, а може и да са четиридесет седмици, или четиридесет месеца, или четиридесет години, важното е да не излизат оттам. Сега трябва да решим къде да ги изпратим, господин министър, каза председателят на комисията по логистика и сигурност, създадена бързо заради случая, която трябваше да се нагърби с транспортирането, изолирането и издържането на пациентите, С какви възможности за спешно реагиране разполагаме, пожела да узнае министърът, Имаме една празна лудница, реституирана, очакваща да й се намери предназначение, няколко военни бази, които вече не се използват заради скорошното преструктуриране на армията, една индустриална палата, която е почти завършена, и имаме още, не успяха да ми обяснят защо, един хипермаркет, който е пред фалит, Според вас кое би послужило най-добре за нуждите ни, Казармата разполага с най-добри условия за охрана, Разбира се, Но има и едно неудобство, прекалено е голяма, охраняването на интернираните би било прекалено трудно и скъпо, Разбирам, А що се отнася до хипермаркета, навярно ще има разни юридически спънки и законови основания, Ами палатата, Смятам, че за палатата, господин министър, е по-добре да не мислим, Защо, На индустриалците със сигурност няма да им хареса, инвестирани са милиони, В такъв случай ни остава лудницата, Да, господин министър, лудницата, Ами тогава нека бъде лудницата, Впрочем, погледнато от всички страни, тя предлага най-добри условия, защото, освен че е оградена със зид по целия периметър, имаме налице и предимството, че се състои от две крила, едното ще бъде предназначено за слепите, другото за заподозрените, има и централен корпус, който ще бъде, така да се каже, ничия земя, оттам ослепелите ще минават, за да се приобщят към вече слепите, Виждам един проблем, Какъв, господин министър, Ще трябва да назначим хора, които да ръководят прехвърлянията, но не вярвам да се намерят доброволци, Не мисля, че това ще е необходимо, господин министър, Обяснете, В случай, че някой от заподозрените в заразяване ослепее, което е естествено да му се случи рано или късно, бъдете сигурен, господин министър, че останалите, които още виждат, ще го изхвърлят незабавно, Имате право, Така както не биха допуснали при тях да влезе някой слепец, който внезапно се е сетил да се премести, Добре обмислено, Благодаря, господин министър, в такъв случай можем да действаме, Да, имате картбланш.

Комисията реагира бързо и ефикасно. Преди мръкване вече бяха събрали всички слепи, за които имаше сведение, и също така известен брой предполагаеми заразени, поне онези, които имаше възможност да бъдат идентифицирани и открити в бърза операция по издирването им, извършена предимно в семействата и на работните места на засегнатите от загуба на зрението. Първите откарани в празната лудница бяха лекарят и жена му. Имаше войници, които пазеха. Порталът беше отворен колкото да влязат и веднага след това затворен. За парапет служеше едно дебело въже от портала към главния вход на сградата, Движете се малко вдясно, там има въже, хванете се за него и вървете напред до стъпалата, стъпалата са шест, предупреди един сержант. Вътре въжето се разделяше на две, наляво и надясно, сержантът беше се провикнал, Внимание, вашето въже е дясното. Докато влачеше куфара, жената водеше мъжа си към стаята, която се намираше най-близо до входа. Беше разположена надълго, като стара лечебница, с два реда легла, боядисани в сиво, но с отдавна олющена боя. Дюшеците, чаршафите и одеялата бяха в същия цвят. Жената отведе мъжа си в дъното на помещението, накара го да седне на едно от леглата и му каза, Не излизай оттук, ще отида да погледна какво е положението. Имаше още стаи, дълги и тесни коридори, кабинети, които навярно са били лекарски, мръсни клозети, кухня, където още се носеше миризмата на лоша храна, голяма столова с маси с ламаринени плотове, три килии с облечени в дунапрен стени до височина два метра, а нагоре изолирани с корк. Зад сградата имаше запустял двор със зле поддържани дървета, стволовете изглеждаха като обелени. Навсякъде се виждаха боклуци. Жената на лекаря се върна вътре. В един открехнат шкаф намери усмирителни ризи. Когато отново отиде при мъжа си, го попита, Можеш ли да си представиш къде ни доведоха, Не, тя се канеше да добави, В лудница, но той я изпревари, Ти не си сляпа, не мога да позволя да останеш тук, Да, имаш право, не съм сляпа, Ще ги помоля да те отведат у дома, ще им кажа, че си ги излъгала, за да останеш с мен, Няма смисъл, оттам няма да те чуят, а и да те чуят, няма да ти обърнат внимание, Но ти виждаш, Засега, най-вероятно ще ослепея тия дни или след минута, Върви си, моля те, Не настоявай, освен това мога да се обзаложа, че войниците не биха ме оставили дори да стъпя на стъпалата, Не мога да те задължа, Не, мили мой, не можеш, ще остана, за да ти помагам, също и на другите, които ще дойдат, но не им казвай, че виждам, Кои други, Сигурно не мислиш, че ще сме единствените, Това е някаква лудост, Трябва да е така, намираме се в лудница.

Останалите слепи пристигнаха накуп. Бяха ги заловили по домовете им, един след друг, първо оня с автомобила, крадеца, който го беше взел, момичето с тъмните очила, кривогледото момче, него не, него го бяха взели от болницата, където го беше отвела майка му. Майката я нямаше, не се беше изхитрила като жената на лекаря да каже, че и тя е сляпа, тя беше една проста женица, неспособна да излъже, дори когато е за нейно добро. Влязоха в помещението с препъване, ръкомахайки във въздуха, тук нямаше въже, което да ги води, трябваше да се научат за сметка на собствените си неволи, момчето плачеше, викаше майка си, момичето с тъмните очила го успокояваше, Идва, идва, му казваше, и тъй като носеше тъмни очила, както можеше да е сляпа, така можеше и да вижда, останалите движеха очи насам-натам, но нищо не виждаха, докато тя, с тези тъмни очила, само защото повтаряше, Идва, идва, сякаш наистина можеше да види как през вратата влиза отчаяната майка. Жената на лекаря приближи устни до ухото на съпруга си и прошепна, Влязоха четирима, една жена, двама мъже и едно момче, Как изглеждат мъжете, попита лекарят тихо. Тя ги описа, а той, Този не го познавам, другият по описанието по всяка вероятност е слепият, който дойде в кабинета ми, Хлапето е кривогледо, а жената е с тъмни очила, изглежда хубава, И двамата бяха при мен. Заради шума, който вдигаха, докато търсеха сигурно място, слепите не чуха размяната на думи, навярно мислеха, че там няма други като тях, а и не бяха загубили зрението си отдавна, та да се развие слухът им повече от нормалното. Най-накрая сякаш бяха стигнали до заключението, че не си струва да рискуват сигурното заради неизвестното, всеки седна на леглото, в което се беше препънал, така да се каже, двамата мъже бяха прекалено близо един до друг, но не го знаеха. Момичето тихо продължаваше да успокоява детето, Не плачи, ще видиш, че майка ти скоро ще дойде. След това настана тишина и тогава жената на лекаря каза така, че да я чуят от дъното на помещението, където беше вратата, Тук сме двама, вие колко сте. Неочакваният глас стресна новодошлите, но двамата мъже продължаваха да мълчат, отговори момичето, Мисля, че сме четирима, аз съм тук с това момче, Кой още, защо останалите не говорят, попита жената на лекаря, И аз съм тук, промърмори един мъжки глас, сякаш му беше трудно да произнесе думите, И аз, на свой ред промърмори ядосано друг мъжки глас. Жената на лекаря си каза, Държат се сякаш се страхуват да се представят. Виждаше, че седят настръхнали, напрегнати, с изопнати вратове, сякаш се опитват да надушат нещо, но, любопитен факт, израженията им бяха еднакви, някаква смесица от страх и заплаха, но страхът на единия нямаше нищо общо със страха на другия, нито пък си приличаше заплашителността, която излъчваха. Какво ли има между тях, помисли.

В този миг се чу един силен и сух глас, беше на някого, който е свикнал да дава заповеди. Идваше от високоговорител, закачен над вратата, през която бяха влезли. Думата Внимание беше произнесена три пъти, после гласът започна, Правителството съжалява, че е било принудено енергично да направи онова, което смята за свое право и за свой дълг, да защити с всички възможни средства народа в кризата, пред която сме изправени, когато е налице внезапна епидемия от слепота, наречена произволно бялата болест, и би желало да може да разчита на гражданското чувство и на сътрудничеството на всички хора, за да се спре разпространяването на заразата, тъй като се предполага, че става дума за зараза, а не просто за серия от съвпадения, необясними за момента. Решението да съберем на едно място засегнатите и на друго, близко място, макар и отделено, хората, с които са имали някакъв контакт, не е взето без сериозно обмисляне. Правителството е съвсем наясно с отговорността, която носи, и очаква онези, към които е отправено това съобщение, също да поемат, като съвестни граждани, полагащите им се отговорности, мислейки, че изолацията, в която сега се намират, ще е над всичко лично и ще е акт на солидарност към останалата част от нацията. След всичко казано молим за вашето внимание, за да чуете инструкциите, които следват, първо, лампите трябва винаги да светят, всеки опит за манипулиране на ключовете е безсмислен, не работят, второ, да напуснете сградата без позволение е равнозначно на незабавна смърт, трето, във всяка стая има телефон, който може да използвате единствено за да искате да ви доставят отвън продукти за хигиена и препарати за почистване, четвърто, интернираните ще перат на ръка своите дрехи, пето, препоръчва се всяка стая да си избере отговорник, става дума за препоръка, а не за заповед, интернираните ще се организират, както сметнат за добре, стига да изпълняват предходните заповеди, а също и тези, които сега ще продължим да изреждаме, шесто, три пъти на ден на входа отляво и отдясно ще бъдат оставяни кутии с храна, те са предвидени за пациентите и за заподозрените в заразяване, седмо, всички остатъци трябва да бъдат изгорени, като за остатъци се смятат както излишъците от храна, така и кутиите, чиниите и приборите, които са произведени от горими материали, осмо, изгарянето трябва да се извършва във вътрешните дворове на сградата или околовръст, девето, интернираните носят отговорност за отрицателните последствия от това изгаряне, десето, в случай на пожар, бил той неволен или умишлен, пожарникарите няма да се намесят, единадесето, интернираните не бива да разчитат на никаква намеса отвън, ако се разболеят, или ако има случаи на размирици и насилие, дванадесето, в случай на смърт поради каквато и да била причина интернираните ще погребат труповете в ограденото пространство без никакви формалности, тринадесето, комуникацията между крилото на слепите и това на заподозрените в заразяване ще се осъществява през централния корпус на сградата, там, откъдето влязохте, четиринадесето, заподозрените в заразяване, които ослепеят, незабавно трябва да преминат в крилото на слепите, петнадесето, това съобщение ще се повтаря всеки ден, в същия час, за сведение на новопостъпилите. Правителството и Нацията очакват всеки да изпълни своя дълг. Лека нощ.

В първоначално установилата се тишина се чу ясният глас на момчето, Искам мама, но думите бяха произнесени безизразно, като механичен автомат за повтаряне, който преди време е започнал едно прекъснато изречение и сега без време го довършва. Лекарят каза, Заповедите, които чухме току-що, не оставят място за съмнение, ние сме изолирани, по-изолирани отколкото някой някога е бил вероятно, и без надежда да излезем оттук, преди да се открие лек за болестта, Аз познавам този глас, каза момичето с тъмните очила, Аз съм лекар, лекар офталмолог, Вие сте лекарят, при когото бях вчера на консултация, това е вашият глас, Да, а вие коя сте, Имах конюнктивит, предполагам, че още си го имам, но сега съм сляпа, съвсем сляпа и вече май няма значение, А това дете с вас, Не е мое, аз нямам деца, Вчера преглеждах едно кривогледо момченце, ти ли беше, попита лекарят, Да, аз, отговорът на момчето излезе с един неприязнен тон, беше на човек, който не обича да се споменава физическият му недъг, и имаше право, защото подобни дефекти, като този и други, дори само като се говори за тях, веднага стават от едва забележими в повече от очевидни. Има ли още някой, когото да познавам, отново попита лекарят, дали случайно не е тук мъжът, който вчера дойде в кабинета ми, придружен от съпругата си, човекът, ослепял внезапно, докато карал кола, Аз съм, отвърна първият сляп, Има ли още някой, кажете кой сте, моля, принудиха ни да живеем заедно, без да знаем за колко време, затова е наложително да се познаваме. Крадецът на колата процеди през зъби, Да, да, сметна, че това е достатъчно, за да потвърди присъствието си, но лекарят настоя, Гласът е на сравнително млад човек, вие не сте възрастният болен, нали, онзи с пердето, Не, докторе, не съм, Как ослепяхте, Вървях по улицата, И какво още, Нищо повече, вървях по улицата и ослепях. Лекарят отваряше уста да попита дали и неговата слепота е бяла, но млъкна, за какво, с какво щеше да помогне, какъвто и да беше отговорът, бяла или черна е слепотата, нямаше да излязат оттам. Протегна колебливо ръка към жена си и срещна нейната по пътя. Тя го целуна по лицето, никой друг не можеше да види това сбръчкано чело, посърналите устни, мъртвите очи, като от стъкло, стряскащи, защото сякаш виждаха, а те нищо не виждаха, И моят ред ще дойде, помисли, кога, може би точно в този момент, без да имам време да довърша това, което си казвам, когато и да е, като тях, а може и да се събудя сляпа, ще ослепея, като затворя очи, за да спя, мислейки, че само съм задрямала.

Погледна четиримата слепи, бяха седнали на леглата, в краката им стоеше малкото багаж, който бяха успели да вземат със себе си, момчето с училищната раница, останалите с куфари, малки, сякаш бяха дошли да прекарат края на седмицата. Момичето с тъмните очила тихо разговаряше с детето, в редицата от другата страна, близо един до друг, разделени само от едно празно легло, седяха първият ослепял и крадецът на колата, бяха един срещу друг, без да го знаят. Лекарят каза, Всички чухме заповедите, каквото и да стане, едно нещо знаем, никой няма да дойде да помогне, затова би било добре да започнем вече да се организираме, защото не след дълго тази стая ще се напълни с хора, тази и другите, Откъде знаете, че има и други стаи, попита момичето, Пообиколихме малко, преди да дойдем тук, тази беше най-близо до входната врата, обясни жената на лекаря, докато го стискаше за ръката, за да го накара да внимава. Момичето каза, Най-добре би било, докторе, вие да станете отговорник, нали сте лекар, За какво служи един лекар без очи и без лекарства, Все пак има авторитет. Жената на лекаря се усмихна, Смятам, че трябва да приемеш, ако и останалите са съгласни, разбира се, Не смятам, че е добра идея, Защо, Засега тук сме само шестимата, но утре ще сме повече, ще идват хора всеки ден, би било като да заложим на невъзможното, ако смятаме, че ще са готови да приемат власт, която не са си избрали сами и която отгоре на всичкото няма какво да им даде в замяна на послушанието, но всичко това, ако предположим, че все пак признаят една власт и едно правило, В такъв случай ще ни е трудно да живеем тук, Ще имаме късмет, ако просто ни бъде трудно. Момичето с тъмните очила каза, Намеренията ми бяха добри, но в действителност имате право, докторе, всеки ще тегли към себе си.

Дали воден от тези думи, или защото не можеше повече да сдържа гнева си, единият от мъжете рязко се изправи, Ей тоя тип е виновен за нашето нещастие, ако имах очи, веднага бих го довършил, извика, сочейки в посоката, където смяташе, че се намира другият. Не сбърка много, но драматичният жест изглеждаше смешен, защото щръкналият му пръст обвинително сочеше към едно невинно нощно шкафче. Успокойте се, каза лекарят, по време на епидемия няма виновни, всички са жертви, Ако не бях проявил толкова доброта и човечност, ако не бях му помогнал да си стигне до дома, все още щях да си имам хубавите очи, Кой сте вие, попита лекарят, но обвинителят не отговори, вече май съжаляваше, задето е проговорил. Тогава се чу гласът на другия мъж, Отведе ме до къщи, наистина, но после се възползва от състоянието ми, за да ми открадне колата, Не е вярно, нищо не съм откраднал, Открадна я и още как, открадна я, Ако някой ти е свил колата, не съм бил аз, отплатата, която получих за добрината си, беше да ослепея, освен това къде са свидетелите, искам да ги видя, Караницата нищо няма да реши, каза жената на лекаря, колата е отвън, а вие сте вътре, по-добре да се помирите, спомнете си, че ще трябва да живеем заедно тук, Кой ли би живял с него, знам си аз, каза първият ослепял, вие правете каквото искате, но аз отивам в друга стая, няма да стоя с един престъпник, който е в състояние да обере слепец, оплаква се той, че бил ослепял заради мен, нека ослепява, поне все още има справедливост на тоя свят. Грабна куфара си и влачейки крака, за да не се спъне, опипвайки със свободната ръка, излезе на пътеката между двете редици с легла, Къде са стаите, попита, но не успя да чуе отговора, ако изобщо някой му отговори, защото внезапно бе връхлетян от ръце и крака едновременно, крадецът на колата изпълняваше, доколкото можеше, заплахата да си отмъсти на виновника за бедите му. Кой отгоре, кой отдолу, се затъркаляха в ограниченото пространство, блъскайки се неведнъж в краката на леглата, докато, отново уплашено, кривогледото момче пак завика и заплака за майка си. Жената на лекаря сграбчи мъжа си под ръка, знаеше, че сама не може да сложи край на разправията, и го поведе по пътеката до мястото, където се биеха задъхано разгневените бойци. Насочи ръцете на мъжа си, тя самата се зае със слепия, когото намери за по-подходящ, и с големи усилия успяха да ги отделят един от друг. Държите се глупаво, скара се лекарят, ако вашата идея е да направите от това място ад, продължавайте, на прав път сте, но си спомнете, че сме оставени сами на себе си, никаква помощ отвън, чухте какво ни казаха, Той ми открадна колата, оплака се първият ослепял, понесъл повече удари от другия, Оставете я сега тая кола, в момента ви е все едно, каза жената на лекаря, вече не сте можели да си служите с нея, когато са ви я откраднали, Да, но си беше моя, а тоя крадец ми я взе, не знам къде я е откарал, Най-вероятно колата ви е на мястото, където този човек е ослепял, Умен сте, докторе, да, няма съмнение, каза крадецът. Първият ослепял направи едно движение, за да се освободи от ръцете, които го държаха, но не приложи голямо усилие, сякаш беше разбрал, че нито възмущението, макар и справедливо, щеше да му върне колата, нито колата щеше да му върне очите. Ала крадецът заплаши, Ако смяташ, че ще ти се размине, дълбоко се лъжеш, откраднах ти колата, да, аз ти я откраднах, но ти ми открадна зрението, я да видим кой от двама ни е по-голям крадец, Престанете, протестираше лекарят, всички тук сме слепи, а не се оплакваме и не обвиняваме никого, Не ми пука за чуждите беди, отвърна крадецът с презрение, Ако искате да отидете в друга стая, каза лекарят на първия ослепял, жена ми ще ви заведе, тя се ориентира по-добре от мен, Промених решението си, предпочитам да остана в тази. Крадецът се присмя, Детенцето се страхува да остане само, да не му се яви там някой таласъм, който познавам, Стига, извика лекарят нетърпеливо, Хей, докторче, изръмжа крадецът, тук всички сме равни, на мен не можеш да ми заповядваш, господинчо, Не заповядвам, само казвам да оставите този човек на мира, Е, да де, да, ама внимавай с мен, че мен не могат да ме поучават, като ми кипне, да, ставам и за приятел като мнозина, ама когато съм враг, съм като малцина. С агресивни жестове и движения крадецът потърси леглото, на което беше седнал, блъсна куфара си отдолу, после обяви, Ще си лягам, съдейки по тона му, сякаш искаше да предупреди, Обърнете се, че ще се събличам. Момичето с тъмните очила каза на кривогледото момче, И ти ще си лягаш, остани до мен, ако имаш нужда от нещо през нощта, ме повикай, Искам да пишкам, помоли детето. Като го чуха, внезапно всички почувстваха, че незабавно трябва да уринират, помислиха си го с тези или с други думи, Ами това сега как ще стане, първият ослепял опипа под леглото, за да провери дали няма там някое гърне, като в същото време се надяваше да няма, защото щеше да го е срам да уринира пред други хора, не можеха да го виждат, много ясно, но звукът от уринирането е недискретен и не може да бъде прикрит, мъжете поне могат да приложат един номер, който не е по силите на жените, в този случай имат повече късмет. Крадецът седна в леглото, сега казваше, По дяволите, къде се пикае тука, Внимавайте с езика, тук има дете, протестира момичето с тъмните очила, Е, да, драга моя, ама или ще намериш някое място, или твоето отроче скоро ще си опикае краката. Жената на лекаря каза, Може би аз ще мога да открия тоалетните, спомням се, че усетих там миризмата, Аз ще дойда с вас, каза момичето с тъмните очила, държейки вече за ръка детето, Мисля, че ще е най-добре да отидем всички, отбеляза лекарят, така ще научим пътя за когато ни потрябва, Много добре те разбирам, помисли крадецът на колата, но не се осмели да го произнесе на висок глас, не ти се иска всеки път, като ми се допикае, твоята женичка да трябва да ме води. Мисълта, за секунда усетена тайно, предизвика у него слаба ерекция, което го изненада, сякаш фактът, че е ослепял, трябваше да има като последствие и загубата или намаляването на сексуалните желания, Добре, помисли, в края на краищата не всичко е загубено, сред умрели и ранени все някой ще се измъкне, и абстрахирайки се от разговора, започна да си фантазира. Не му оставиха време, лекарят вече казваше, Да се строим в колона, жена ми ще върви напред, всеки ще постави ръка върху рамото на предния, така няма опасност да се загубим. Първият ослепял каза, Аз с тоя няма да вървя, очевидно имаше предвид оня, който го беше обрал.

Дали защото се търсеха, или защото се отбягваха, едва успяваха да се движат по тясната пътека, още повече че жената на лекаря трябваше да се държи така, сякаш също е сляпа. Накрая се наредиха в колона, зад жената на лекаря вървеше момичето с тъмните очила, то водеше кривогледото момче за ръка, зад нея беше крадецът по гащи и потник, след това беше лекарят и накрая, засега предпазен от агресия, първият ослепял. Напредваха съвсем бавно, сякаш никой не се доверяваше на оня, който ги води, със свободната ръка опипваха въздуха, търсейки по пътя нещо твърдо, стена, каса на врата. Застанал зад момичето с тъмните очила, крадецът, стимулиран от парфюма, който се излъчваше от нея, и от спомена за скорошната ерекция, реши да използва ръцете си по-успешно, с едната я галеше по врата под косата, с другата направо безцеремонно заопипва гърдите й. Тя се отърси, за да се освободи от безочието, но той здраво я беше сграбчил. Тогава момичето силно ритна назад с единия си крак, беше като къч. Токчето на обувката, тънко като острие, се заби в голата плът на бедрото на крадеца, който изкрещя от изненада и болка. Какво става, попита жената на лекаря, поглеждайки назад, Спънах се, каза момичето с тъмните очила, май нараних човека зад мен. Кръвта вече започваше да се показва измежду пръстите на крадеца, който сред стонове и псувни се опитваше да заличи следите от агресията, Ранен съм, тая тук не вижда къде си слага краката, А вие не виждате къде си слагате ръцете, отвърна сухо момичето. Жената на лекаря разбра какво е станало и първо се усмихна, но веднага видя, че раната изглежда зле, кръвта се стичаше по крака на бедния дявол, а там не разполагаха с кислородна вода, нито с антисептик, нито с лепенки, нито с превръзки, никакъв дезинфектант, нищо. Колоната се беше развалила, лекарят попита, Къде сте ранен, Тук, Къде тук, В крака, не виждате ли, тая ме прониза с токчето си, Спънах се, нямам вина, повтори момичето, но веднага след това избухна раздразнено, Тоя нещастник ме опипваше, за каква ме мисли той. Жената на лекаря се намеси, Сега трябва да промием и превържем раната, А къде има вода, В кухнята, в кухнята има вода, но няма нужда да ходим всичките, съпругът ми и аз ще го заведем, останалите ще ни чакат тук, няма да се бавим, Искам да пишкам, каза момчето, Потърпи малко, веднага се връщаме. Жената на лекаря знаеше, че трябва да тръгне веднъж надясно и веднъж наляво, после да продължи по един дълъг коридор, който свиваше под прав ъгъл, кухнята беше в дъното. След няколко минути си даде сметка, че се е объркала, спря, тръгна обратно, после възкликна, О, вече се сещам, после отидоха право в кухнята, не биваше да губят повече време, раната силно кървеше. Отначало потече мръсна вода, трябваше да изчакат да се избистри. Беше топличка, застояла, сякаш беше загнивала вътре в тръбите, но раненият въздъхна облекчено. Раната изглеждаше зле. Ами сега, как ще превържем раната, попита жената на лекаря. Под една от масите имаше няколко мръсни парцала, които навярно бяха служили за бърсане, но би било проява на много нездрав разум да си послужат с тях за превръзки, Тук май няма нищо, каза, докато се преструваше, че търси насам-натам, Но аз не мога да остана в това състояние, докторе, кръвта не спира, моля, помогнете ми, и извинявайте, ако преди малко се държах зле с вас, жалваше се крадецът, Помагаме ви, точно това правим, каза лекарят и после, Свалете си потника, няма друг начин. Раненият измърмори, че ще му липсва, но го свали. Жената на лекаря бързо го нави и го омота около бедрото, върза го с всичка сила и успя с краищата, образувани от презрамките и долната част, да направи недодялан възел. Тези движения не биха могли да бъдат извършени с лекота от един слепец, но тя не искаше да губи време с още симулации, беше достатъчно, че се престори, че се е изгубила. На крадеца му се стори, че има нещо ненормално, според логиката лекарят, дори и да не беше нищо повече от офталмолог, трябваше да му направи превръзката, но утехата, че се грижат за него, успя да се наложи над съмненията, макар и бегли, които за момент минаха през съзнанието му. Тръгна куцукайки, върнаха се при останалите, там жената на лекаря веднага забеляза, че кривогледото момченце не е успяло да се удържи и се е напишкало в панталоните. Нито първият ослепял, нито момичето с тъмните очила бяха разбрали какво се е случило. В краката на момчето се разстилаше локва от урина, а подгъвите на панталоните още капеха. Но сякаш нищо не беше станало, жената на лекаря каза, Хайде да потърсим тия тоалетни. Слепите протегнаха ръце пред лицата си, търсейки се едни други, но не и момичето с тъмните очила, което заяви веднага, че няма да върви пред тоя нахалник, който я беше опипал, накрая възстановиха колоната, като крадецът и първият ослепял смениха местата си, между тях стоеше лекарят. Крадецът куцаше още повече, влачеше крака си. Турникетът му пречеше, а раната пулсираше толкова силно, че сякаш сърцето му се беше преместило и сега се намираше в дъното на дупката. Момичето с тъмните очила пак водеше момчето за ръка, но то се беше отдръпнало максимално настрани от страх някой да не забележи белята, както например лекарят, който подуши, Тук мирише на урина, а жена му реши, че трябва да потвърди усетеното, Да, наистина има миризма, не можеше да каже, че идва от тоалетните, защото още бяха далече от тях, а и при положение че беше принудена да се държи сякаш е сляпа, не можеше да разкрие, че миризмата идва от мокрите панталони на момчето.

Бяха съгласни, както жените, така и мъжете, когато стигнаха до тоалетните, че детето трябва първо да се облекчи, но накрая мъжете влязоха заедно, без да правят разлика по отношение на това, на кого колко му е спешно или на каква възраст е, писоарът беше общ, на такова място така и трябваше да бъде, общи бяха и клозетите. Жените останаха на вратата, твърди се, че повече умеят да стискат, но всичко си има предели, след малко жената на лекаря предложи, Може би има и други тоалетни, но момичето с тъмните очила каза, Аз мога да чакам, Аз също, каза другата, после настана тишина, а после започнаха да си приказват, Как ослепяхте, Като всички, внезапно престанах да виждам, Вкъщи ли си бяхте, Не, Значи като излязохте от кабинета на мъжа ми, Горе-долу, Какво значи горе-долу, Че не беше веднага след това, Усетихте ли някаква болка, Не съм усетила болка, като отворих очи, вече не виждах, Аз не, Какво не, Не бях със затворени очи, ослепях в мига, в който мъжът ми влезе в линейката, Имал е късмет, Кой, Мъжът ви, така ще можете да сте заедно, В такъв случай и аз съм извадила късмет, Да, Вие омъжена ли сте, Не, не съм и смятам, че занапред никой няма да ме вземе, Но тази слепота е толкова ненормална, толкова отвъд познатото на науката, че не може да продължи вечно, Ами ако останем така за остатъка от дните си, Ние, Всички, Би било ужасно, цял свят от слепци, Дори не искам да си го представям.

Кривогледото момче излезе първо от тоалетната, дори нямаше нужда да влиза. Беше навило панталоните си до колената и беше събуло чорапите си. Каза, вече съм тук, ръката на момичето с тъмните очила се протегна по посока на гласа, не уцели от първия път, нито от втория, на третия път намери колебливата ръка на момчето. След малко се показа лекарят, веднага след това и първият ослепял, единият от двамата попита, Къде сте, жената на лекаря вече държеше мъжа си за едната ръка, другата му ръка беше докосната и после сграбчена от момичето с тъмните очила. За няколко секунди никой не държеше първия ослепял, после някой постави ръка на рамото му. Всички ли сме тук, попита жената на лекаря, Онзи с крака остана да задоволява друга своя нужда, отвърна съпругът й. Тогава момичето с тъмните очила каза, Може би има и други тоалетни, вече започвам да не издържам, извинете, Хайде да потърсим, каза жената на лекаря и се отдалечиха, хванати за ръка. След десет минути се върнаха, бяха открили лекарски кабинет със санитарен възел. Крадецът вече беше излязъл от тоалетната, оплакваше се от студа и от болки в крака. Възстановиха колоната в същия ред, в който бяха дошли, и с по-малко усилия от преди и без никакъв инцидент се върнаха в стаята. Сръчно, без да е очевидно, жената на лекаря им помогна да стигнат до леглата, където се бяха настанили. Още отвън тя им каза, сякаш вече беше ясно за всички, че най-лесният начин всеки да намери своето място е, като преброят леглата от входа, Нашите, каза, са последните от дясната страна, деветнадесет и двадесет. Пръв по пътеката тръгна крадецът. Беше почти гол, имаше тръпки, искаше да облекчи болката в крака си, достатъчно причини, за да го пуснат напред. Вървеше от легло на легло, като опипваше пода отдолу в търсене на куфара си, а когато го разпозна, се провикна, Ето го, и добави, Четиринадесет, От коя страна, попита жената на лекаря, Отляво, отвърна, отново леко изненадан, сякаш тя трябваше да го знае, без да й се налага да пита. Следващият беше първият ослепял. Знаеше, че неговото легло е второто от това на крадеца, от същата страна. Вече не се страхуваше да спи близо до него, кракът му беше в такова окаяно състояние, ако се съди по оплакванията и въздишките, оня едва мърдаше. Когато стигна, каза, Шестнадесет, ляво, и си легна с дрехите. Тогава момичето с тъмните очила помоли тихичко, Помогнете ни да останем близо до вас, отсреща, от другата страна, там би било добре. Четиримата заедно тръгнаха и бързо се настаниха. След няколко минути кривогледото момче каза, Гладен съм, а момичето с тъмните очила промърмори, Утре, утре ще ядем, сега ще спиш. После отвори куфарчето си и потърси шишенцето, което си беше купила от аптеката. Свали очилата, наклони глава назад и с широко отворени очи, направлявайки едната си ръка с другата, капна от лекарството. Не всички капки попаднаха в очите й, но конюнктивитът, така добре лекуван, скоро щеше да мине.