Жозе Сарамаго
Слепота (3)

Крадецът на автомобила бе отведен до дома му от един полицай. Бдителният и състрадателен представител на властта не можеше да си представи, че води под ръка закоравял престъпник, и то не за да му попречи да избяга, както би било в друг случай, а просто за да не се препъне и падне бедният човечец. В замяна на това, вече ни е лесно да си представим как се уплаши жената на престъпника, когато, отваряйки вратата, се озова срещу униформения полицай, който водеше здраво хванат изпаднал затворник, така й се стори, но по тъжното изражение на лицето на затворника можеше да се съди, че му се е случило нещо по-лошо от това да бъде задържан. За миг първата мисъл на жената беше, че мъжът й е бил заловен на местопрестъплението и че полицаят идва, за да обискира дома им, което, колкото и да е парадоксално, беше утешително, тъй като съпругът й крадеше единствено автомобили, а такива вещи заради размера си не могат да бъдат скрити под леглото. Чуденето й не продължи дълго, полицаят каза, Този господин е сляп, погрижете се за него, а жената, на която трябваше да й е олекнало, защото представителят на реда в крайна сметка идваше само като придружител, осъзна размера на трагедията, нахлуваща в дома й, когато избухналият в сълзи съпруг се хвърли в ръцете й, казвайки онова, което вече ни е известно.

Момичето с тъмните очила също бе отведено в дома на родителите му от полицай, но пикантното в обстоятелствата около проявилата се при нея слепота беше как една гола жена вика в хотел, смущавайки гостите, докато мъжът до нея се опитва да се измъкне, нахлузвайки набързо панталоните си, и да смекчи до известна степен очевидния драматизъм на положението. Сляпата, обзета от срам, колкото и да мърморят престорено благоразумните и фалшиво добродетелните хора, това чувство беше напълно съвместимо с отдаването под наем на любовни занимания, на които се посвещаваше, след пронизителните викове, които започна да издава, щом разбра, че загубата на зрение не е някое ново и непредвидено последствие от удоволствието, почти не смееше да плаче и да се оплаква, когато облечена как да е, грубо, почти с изтласкване я изкараха от хотела. Полицаят, с тон, който би бил саркастичен, ако не беше просто арогантен, пожела да узнае, след като я беше попитал къде живее, дали разполага с пари за такси, В тези случаи държавата не плаща, предупреди, действие, да отбележим встрани, на което не липсва известна логика, тъй като тези хора принадлежат към броя на неплащащите данъци върху неморалните си доходи. Тя кимна утвърдително, но тъй като беше сляпа, представете си, помисли, че полицаят може и да не е забелязал жеста, и прошепна, Да, имам, и добави сякаш на себе си, По-добре да ги нямах, думи, които биха могли да ни се сторят неуместни, но ако обърнем внимание на блуждаенията на човешкия дух, където няма кратки и прави пътища, накрая въпросните думи стават съвсем чисти, тя искаше да каже, че е била наказана за лошото си поведение, за липсата на морал и ето на какво й се случи. Беше казала на майка си, че няма да вечеря вкъщи, а в края на краищата щеше да се прибере доста навреме, дори преди баща си.

Различно протекоха нещата при очния лекар, не само защото си беше вкъщи, когато го застигна слепотата, но и защото, бидейки лекар, нямаше да се предаде на отчаянието, както правят хората, които се запознават с тялото си само при болка. Дори и в подобна ситуация, тъжен, очакваща го цяла една нощ на тревоги, все пак успя да се сети какво е написал Омир в Илиадата, поема за смърт и страдание, повече от всяка друга, Един лекар сам по себе си струва колкото няколко човека, израз, който не бива да възприемаме като отнасящ се до количеството, а по-скоро до качеството, както съвсем скоро ще стане ясно. Има смелостта да си легне, без да събуди жена си, дори когато тя полусънена, се размърда в леглото, за да го усети по-близо до себе си. Часове наред прекара буден, а малкото време, през което успя да поспи, беше от чисто изтощение. Искаше нощта да не свършва, за да не му се налага да съобщи, на него, чиято работа беше да лекува проблемите на чуждите очи, Сляп съм, ала същевременно искаше час по-скоро да огрее дневната светлина, точно с тези думи си помисли, Дневната светлина, знаейки, че той няма да я види. В действителност един сляп очен лекар не може да служи за много нещо, но тъкмо негова грижа беше да информира санитарните служби, да ги предупреди за онова, което рискуваше да се превърне в национална катастрофа, ни повече, ни по-малко, а именно вид слепота, непозната до момента, с всички данни да е силно заразна, и очевидно проявяваща се без предварителни патологични проявления от психически, инфекциозен или дегенеративен характер, както можа да установи у слепия, потърсил го в кабинета, или както в неговия случай можеше да се потвърди, леко късогледство, лек астигматизъм, всичко беше толкова леко, че беше решил засега да не носи очила. Очи, които бяха престанали да виждат, очи, които бяха съвсем слепи, но същевременно бяха в перфектно състояние, без никакво скорошно или едновремешно увреждане на ретината, придобито или по рождение. Спомни си подробния преглед, който беше направил на слепия, как различните части, достъпни за офталмоскопа, бяха здрави, без признаци на болестни изменения, изключително рядка ситуация за възраст от тридесет и осем години, каквато беше казал мъжът, а дори и за по-малка. Онзи мъж не би трябвало да е сляп, помисли, като за малко забрави, че и той самият е сляп, дотолкова може човек да бъде себеотрицателен и това не е нещо ново, да си припомним думите на Омир, макар и да изглеждат по-различни.

Престори се на заспал, когато жена му стана. Усети как тя го целува по челото, съвсем леко, сякаш не иска да го събуди от привидно дълбокия му сън, вероятно така беше помислила. Горкичкият, легнал си е късно, изучавайки странния случай на слепия човечец. Сам, сякаш постепенно бе сграбчен от гъстия облак, който тежеше върху гърдите му и проникваше през ноздрите му, ослепявайки го отвътре, лекарят изстена и позволи на две сълзи, Дали са бели, помисли, да напълнят очите му и да се изтърколят по слепоочията му от двете страни на лицето, сега разбираше страха на своите пациенти, когато му казваха, Докторе, струва ми се, че губя зрението си. До спалнята долитаха малките домашни шумове, не след дълго жена му щеше да дойде да види дали още спи, вече ставаше време да отиде в болницата. Стана внимателно, пипнешком потърси и облече халата си, влезе в банята, уринира. След това се обърна натам, където знаеше, че е огледалото, този път не се попита, Какво ли е това, не каза, Има хиляди причини човешкият мозък да се затвори, само протегна ръце, за да докосне стъклото, знаеше, че образът му е там и го гледа, образът му го виждаше, но той не виждаше своя образ. Чу как жена му влиза в стаята, О, вече си станал, каза тя, а той отвърна, Да. След това я усети до себе си, Добро утро, любов моя, все още се поздравяваха с ласкави думи след толкова години брак, тогава той каза, сякаш двамата играеха в пиеса и следваше неговата реплика, Мисля, че няма да е много добро, има ми нещо на зрението. Тя обърна внимание само на последната част от изречението, Нека погледна, помоли, огледа очите му внимателно, Не виждам нищо, репликата очевидно беше разменена, не беше от нейната роля, той трябваше да я каже, но просто каза така, Не виждам, и добави, Предполагам, че съм се заразил от вчерашния пациент.

С времето и с близостта лекарските съпруги също започват да разбират нещичко от медицина и тази, във всичко съпричастна с мъжа си, беше научила достатъчно, за да знае, че слепотата не се разпространява като зараза и като епидемия, слепотата не се прихваща само от това, че зрящият е погледнал слепеца, слепотата е частен въпрос между човека и очите, с които се е родил. Във всеки случай един лекар има задължението да знае какво казва, затова е следването, и ако този тук, освен че се беше обявил за слепец, открито допуска възможността да се е заразил, коя е тя сега, че да се съмнява, колкото и вече да прилича на лекар. Следователно е разбираемо, че пред неоспоримото доказателство нещастната съпруга реагира като всяка друга съпруга, две вече познаваме, тя прегърна мъжа си, като се показа притеснена по най-естествен начин. Ами сега, какво ще правим, питаше обляна в сълзи, Ще предупредим санитарните служби, министерството, това е най-спешно, ако действително става дума за епидемия, трябва да се вземат мерки, Но епидемия от слепота никога не е имало, изложи убедително този аргумент жената, опитвайки да се хване за него като за последна надежда, Също така не е имало и слепец, който да няма никакви причини да е такъв, а вече сме поне двама. Едва произнесъл последната дума, лицето му се преобрази. Отблъсна жена си почти яростно, а той самият отстъпи назад, Дръпни се, не се приближавай до мен, може да те заразя, после започна да се удря по главата с юмруци, Глупак, глупак, тъп лекар, как не помислих за това, цяла нощ бяхме заедно, трябваше да си остана в кабинета, със заключена врата, но въпреки това, Моля те, не говори така, каквото има да става, ще стане, ела, хайде, ще ти приготвя закуска, Остави ме, остави ме, Няма да те оставя, извика жена му, какво искаш, да ходиш и да се препъваш ли, да се блъскаш в мебелите, докато търсиш телефона, без очи да откриеш в указателя необходимите номера, а аз през това време да присъствам спокойно на спектакъла, криейки се под стъклен похлупак, за да не се заразя. Хвана го здраво под ръка и каза, Хайде, скъпи.

Все още беше рано, когато лекарят приключи, да си представим с какво удоволствие, с кафето и препечената филийка, които жена му настоя да приготви, беше прекалено рано, за да открие на работните места хората, които трябваше да уведоми. Според логиката и заради ефикасността неговото участие трябваше да е директно и възможно най-бързо с някой високопоставен служител на Министерството на здравеопазването, но не след дълго промени мнението си, когато разбра, че да се представи като обикновен лекар, който има важни и спешни сведения, не е достатъчно да убеди средния чиновник, с когото най-накрая, след дълги увещания, телефонистката се съгласи да го свърже. Чиновникът искаше да разбере за какво става дума, преди да го прехвърли към прекия си началник. То се знае, че никой лекар с чувство за отговорност не би съобщил на първия обикновен чиновник, който му се изпречи, за появата на епидемия от слепота, паниката би била незабавна. Чиновникът му казваше, Вие твърдите, че сте лекар, ако искате да ви кажа, че ви вярвам, добре, вярвам ви, но аз си имам нареждания, или ще ми кажете за какво става дума, или няма да придвижа въпроса, Поверително е, Поверителните неща не се казват по телефона, по-добре да дойдете лично, Не мога да изляза от къщи, Искате да кажете, че сте болен, Да, болен съм, каза слепият след известно колебание, В такъв случай трябва да повикате лекар, истински лекар, отвърна чиновникът и очарован от собственото си чувство за хумор, затвори.

Нахалството зашлеви лекаря като шамар. Едва след няколко минути се успокои достатъчно, за да разкаже на жена си колко грубо са се отнесли с него. После сякаш току-що откриваше нещо, което беше длъжен да знае отдавна, промърмори с тъга, От такова тесто сме замесени, наполовина безразлични, наполовина лоши. Канеше се да пита нещо, разколебан, но сега разбра, че си губи времето и че единственият начин да достави информацията където трябва по сигурен начин е да говори с началника на болницата, в която работеше, като лекар с лекар, без посредничеството на разни бюрократи, нека после той да се заеме да задвижи проклетата машина. Жена му набра телефона, знаеше наизуст номера на болницата. Лекарят се представи, когато вдигнаха отсреща, после бързо каза, Добре, благодаря, несъмнено телефонистката беше попитала, Как сте, докторе, и точно тогава казваме така, за да не стане ясно, че сме слаби, казваме, Добре, а всъщност умираме, на това народът казва да се въоръжиш със смелост, феномен на вътрешна конверсия, който се наблюдава единствено у човешкия род. Когато началникът дойде на телефона, Е, какво има, лекарят го попита дали е сам, дали няма хора край него, които биха могли да го чуят, от телефонистката нямаше защо да се страхува, имаше си какво друго да прави, вместо да слуша разговори за офталмопатии, нея само гинекологията я интересуваше. Изложението на лекаря беше кратко, но пълно, без заобикалки, без излишни думи, без повторения, беше направено с клинична сухота, която, имайки предвид ситуацията, изненада началника, Ама вие наистина ли сте сляп, попита, Абсолютно сляп, Във всеки случай може да става дума за някакво съвпадение, в действителност може да е нямало заразяване в точния смисъл, Съгласен съм, не е доказано заразяването, но тук не става въпрос само за това, че той е ослепял и аз съм ослепял, всеки поотделно в дома си, без да сме се виждали, човекът дойде сляп в кабинета ми и след няколко часа и аз ослепях, Как можем да открием този мъж, Имам името и адреса му в кабинета си, Ще изпратя някого незабавно, Лекар, Да, разбира се, че колега, Не смятате ли, че би трябвало да уведомим Министерството за това, което става, Засега смятам, че е рано, помислете за паниката сред хората, която би настъпила след такава новина, по дяволите, слепотата не се прихваща, То и смъртта не се прихваща, но въпреки това всички умираме, Добре, останете си вкъщи, докато задвижа нещата, после ще изпратя някого, искам да ви прегледам, Не забравяйте, че съм сляп, защото прегледах един слепец, Не е сигурно, Но поне има добра предпоставка за причина и следствие, Несъмнено, но все пак е прекалено рано да си вадим заключения, два отделни случая нямат статистическо значение, Освен ако в момента вече не сме повече от двама, Разбирам как се чувствате, но трябва да се предпазваме от песимистични мисли, които може да се окажат неоснователни, Благодаря, Отново ще говоря с вас, Дочуване.

След половин час, когато лекарят с помощта на жена си непохватно привършваше с бръсненето, телефонът иззвъня. Пак беше началникът на клиниката, но гласът му беше променен. При нас дойде едно момче, което също е ослепяло внезапно, вижда всичко в бяло, майката казва, че вчера е била със сина си в кабинета ви, Предполагам, че детето има дивергентно кривогледство в лявото око, Да, Няма съмнение, то е, Започвам да се безпокоя, положението наистина е сериозно, Министерството, Да, разбира се, веднага ще говоря с управата на болницата. След три часа, когато лекарят и съпругата му обядваха мълчаливо, докато той търсеше с вилицата малките парченца месо, които тя беше нарязала, телефонът отново иззвъня. Жената отиде да вдигне, но се върна веднага, Трябва да отидеш ти, от министерството е. Помогна му да стане, заведе го до бюрото и му подаде телефона. Разговорът беше кратък. От министерството искаха да узнаят самоличността на пациентите, посетили предния ден кабинета, лекарят отговори, че съответните медицински картони съдържат всички данни за идентификация, име, възраст, семейно положение, професия, адрес, и накрая изяви готовност да придружи човека или хората, които щяха да отидат да ги вземат. От другата страна тонът беше режещ, Няма нужда. Слушалката мина в друга ръка, гласът, който се чу, беше различен, Добър ден, говори министърът, от името на Правителството благодаря за усърдието ви, убеден съм, че благодарение на бързината, с която реагирахте, ще успеем да овладеем и контролираме ситуацията, дотогава бъдете така добър да си останете вкъщи. Последните думи бяха изречени с привидна любезност, но не оставаше никакво място за съмнение, че представляваха заповед. Лекарят отвърна, да, господин министър, но връзката вече беше прекъснала.

След няколко минути отново звънна телефонът. Беше началникът на клиниката, нервен, объркващ думите, Току-що разбрах, че полицията има информация за два случая на внезапна слепота, Полицаи, Не, мъж и жена, него го намерили на улицата, докато крещял, че е сляп, а тя била в хотел, когато ослепяла, май някаква креватна история. Трябва да проверим дали пак не става дума за мои пациенти, знаете ли как се казват, Не ми казаха, От министерството вече се обадиха, ще отидат в кабинета ми да вземат картоните, Ама че сложна ситуация, На мен ли го казвате. Лекарят остави телефона и вдигна ръце към очите си, задържа ги там, сякаш искаше да ги предпази от най-лошото, най-накрая глухо възкликна, Толкова съм уморен, Поспи малко, аз ще те отведа до леглото, каза жена му, Няма смисъл, не бих могъл да заспя, освен това денят не е свършил, още неща има да се случват.

Беше почти шест часът, когато телефонът иззвъня за последен път. Лекарят седеше до него и вдигна слушалката, Да, аз съм, каза, внимателно изслуша какво му говореха и само кимна леко с глава, преди да затвори. Кой беше, попита жена му, От министерството ще пратят линейка да ме вземе до половин час, Това ли очакваше да се случи, Да, горе-долу, Къде ще те отведат, Не зная, предполагам, че в болница, Ще ти приготвя куфара, дрехите, обичайното, Не отивам на пътешествие, Не знаем къде отиваш. Внимателно го заведе в стаята, накара го да седне на леглото, Стой спокойно, аз ще се погрижа за всичко. Чу я да се движи насам-натам, да отваря и затваря чекмеджета и шкафове, да вади дрехи и веднага да ги пъха в куфара на пода, но онова, което той не можеше да види, беше, че редом с неговите дрехи в куфара бяха сложени няколко поли и блузи, чифт панталони, една рокля и едни обувки, които можеха да бъдат единствено женски. Мина й през главата, че няма да са й необходими толкова неща, но си замълча, тъй като не беше моментът да се говори за незначителни неща. Чу се как изщракаха ключалките на куфара, после жената каза, Готово, линейката вече може да идва. Отнесе куфара до входната врата, отказвайки помощ от мъжа си, който казваше, Нека ти помогна, това мога да го направя, не съм чак такъв инвалид. После седнаха на канапето в хола и зачакаха. Държаха се за ръце и той каза, Не зная колко време ще сме разделени, а тя отговори, Не се притеснявай.

Чакаха почти час. Когато се чу звънецът на вратата, тя стана и отиде да отвори, но на площадката нямаше никого. Вдигна слушалката на домофона, Много добре, сега ще слезе, отговори. Върна се при мъжа си и му каза, Чакат долу, имат изрични нареждания да не се качват, Очевидно в министерството наистина са се стреснали, Хайде. Слязоха с асансьора, тя помогна на мъжа си да преодолее последните стъпала, после да се качи в линейката, върна се на стълбите, за да вземе куфара, вдигна го сама и го бутна вътре. После се качи и седна до мъжа си. Шофьорът на линейката започна да протестира от предната седалка, Мога да взема само него, такива са нарежданията, слезте, госпожо. Жената отвърна спокойно, Трябва да откарате и мен, точно сега ослепях.