Челси Хендлър
Моят хоризонтален живот (9) (Колекция от свалки за една нощ)

Гръм

Една моя приятелка се омъжваше. Това се превръщаше в досаден модел. През последните шест месеца Сара беше третата ми приятелка, която се сгоди, и почна да ми става ясно, че все повече хора се решават на тази стъпка. Нямам нищо против идеята за брака като такъв. И аз бих искала да се омъжа. Няколко пъти. Това, което ме отблъсква, е самата сватба.

Проблемът е, че всеки, който се жени, изглежда си мисли, че никой друг в света не се е женил, и в годината преди това събитие светът се върти изцяло около тях. Трябва да им купувате подаръци, да ходите на уикенд по женски, да участвате в избора на сватбена рокля и после да си вземете билет за някое забравено от бога градче, където са решили да ви завлекат. Ако наистина нямате късмет, ще ви накарат да рецитирате някое стихотворение на сватбата. Само това ми липсва — да контролирам пиенето си, докато приключа с публичната си изява. И какво ни носи всичко това, ще попитате? Изсъхнало парче пилешко и търкаляне в сламата с братовчеда от село. Мога да получа същото и вкъщи, благодаря.

После те имат нахалството да обикалят магазините и сами да си избират подаръци. Искам да знам кой им е казал, че това е редно. След като сте похарчили един куп пари за уикенда по женски, за подаръци и често за самолет до другия край на страната, би карат да отидете и да търсите желаната вещ в някой магазин за домашни потреби. Накрая ви пращат благодарствена картичка и ви хвалят за добре измисления подарък. Като че ли не са си го избрали сами! Винаги искам да напомня на такива хора, че за да напишеш името им и да им изпратят салатиера, не се изисква никакво мислене.

Предпочитам да давам пари в брой. Когато се омъжвам, искам да бъде в „Банк ъф Америка“. И двата пъти. Аз съм еврейка. Щом става въпрос за пари, нека всичко да е чисто.

Но работата не свършва със сватбата. После искат да отидете на гости и да гледате видеото от церемонията. Сякаш имам голямо желание да се видя пияна, с лице, заровено в тортата.

Сватбата подлага на изпитание всяко добро приятелство. Щом веднъж се оженят, хората почват да си мислят, че вече са разбрали как е устроен светът. Те веднага решават, че всичките им неомъжени приятелки са тъжни и нещастни.

— О, защо не ни дойдеш на гости в петък? Поканили сме няколко души и ще играем салонни игри. Може да се запознаеш с някой приятен мъж.

Как ли не! Отговорът ми винаги е стандартен:

— Освен ако не играем на „Кой скри екстазито?“ едва ли ще успея да дойда. Имам други планове.

Не знаят ли омъжените жени, че последното нещо, което неомъжената им приятелка иска да прави в петък вечер, е да играе някоя тъпа игра със зарове? Предпочитам да си взема вана с мехурчета с баща ми.

И така, отидох на женското парти на Сара. С Лас Вегас сме в особени отношения. Досега никой не е разочаровал другия. „Олимпик Гардънс“ се слави като най-добрия стриптийз клуб във Вегас и то съвсем основателно. Осем приятелки отидохме там още първата вечер и никога няма да забравя израженията на всички, когато видяхме нашия мъж. Обявиха името му — ГРЪМ — и си помислих: „Гръм! Прекрасно“.

ГРЪМ беше красавец. Той не беше от типа, показван на средните страници на списание „Плейгърл“ с дълга коса и папионка, който би се изправил срещу Фабио в състезание като „Кой е по-вулгарен“. Този мъж беше красив като Дилън Макдърмът, със задник, който би могъл да се използва за етажерка — определено най-красивото тяло, което някоя от нас беше виждала.

На всички момичета им потекоха лигите и започнаха да се записват за лични танци с него на сцената. Бързо стана ясно какво трябва да се направи. Трябваше да танцувам с него от името на целия отбор.

Никога не съм виждала всичките си приятелки да се побъркват по един и същ мъж. Повечето си имаха гаджета, а две вече бяха омъжени. Всяка от нас беше потънала в личната си фантазия какво може да се направи с такова тяло и знаех, че на мен се пада задачата да осъществя фантазията на практика. С крайчеца на окото си видях, че Лидия и Айвъри започват да се облизват, и ги предупредих да се оттеглят.

— Той е мой.

Като се изключат те двете, нямах голяма конкуренция, освен всяко второ момиче в клуба. Е, и те можеха да го имат — аз го исках само за малко. Една приятелка ми купи танц с него и ме извикаха на сцената. Трябва да ви кажа, че не съм голям фен на стриптийз клубовете. Обичам да има малко загадъчност и личното ми убеждение беше, че мъжете изглеждат по-добре облечени. Грешах. Получих танца си — и задника му в лицето си — но успях да запазя спокойствие. Той имаше най-прелестното лице, което съм виждала. Сладки бебешко сини очи, тъмна коса и най-чаровната усмивка във Вегас.

Докато танцуваше около мен на сцената, ме попита къде живея и му отговорих в Лос Анджелис. Той каза, че също живее там и идва тук на работа през уикенда. Нищо особено — стриптийзьор, който живее на едно място и работи на друго. На това му викам да си посветен на занаята. Дадох му телефона си и се сбогувахме. Свърших си работата.

Момичетата ме накараха да им обещая, че ще изляза с него.

— Да изляза с него? Няма никъде да излизат. Ще отида при него и ще го имам.

Веднага започнах да се чудя колко ли трябва да отслабна, за да бъда приемлива за стриптийзьор. Той през цялото време виждаше само колежки с перфектни тела. Може би трябваше просто да подобря тонуса си. Такива мисли ми се въртяха в главата през следващите няколко минути, докато намерих лимузината и после минибара.

Гръм ми се обади следващата седмица. Направи опит да ми каже истинското си име, но бързо го прекъснах:

— Гръм ми харесва. Хайде засега да се придържаме към това име.

— Добре, но никой не ме нарича така — каза той с дрезгав глас. Този човек започваше да ми разкрива прекалено много подробности.

— Няма значение — отговорих аз. — Как мина пътуването от Вегас? — Трябваше да се преструвам, че се интересувам от подобни глупости, преди да попитам кога мога да отида на гости при него и да му седна на лицето. Не го изрекох на глас, разбира се. Никога не казвам на глас нещата, които наистина искам. Ако правех така, нямаше да имам никакви приятели.

— Може ли да те поканя на вечеря? — попита той.

— А защо само да не пийнем нещо? — предложих аз. Трябваше ми само адреса му, но не исках да го изплаша.

Срещнахме се в бар „Лава“. Предпочитах да е някъде по-близо до апартамента му. Казах му, че не искам да кара до някое далечно място след пътуването си от Вегас.

Той се появи с памучна риза и сини джинси. Нищо екстравагантно — приличаше малко на дървосекач, малко на модел от мъжки календар. Взирах се в памучната риза и се чудех дали е от плат, който действително мога да разкъсам с две ръце. Реших, че сексът трябва да бъде много груб.

Обърнах няколко водки Колинс и го разпитах за живота и плановете му за бъдещето.

— Ами току-що навърших трийсет и седем (това ме гръмна, защото изглеждаше най-много на двайсет и девет) и сега искам наистина да се фокусирам върху актьорските си умения.

О, господи! Огледах се да видя дали някой го е чул.

— Актьор? — казах аз, като се мъчех да проявя интерес. — О-о, това е толкова… Имаш страхотна външност, сигурна съм, че няма да ти е трудно.

Кой човек с ума си решава да стане актьор на крехката възраст трийсет и седем години? Вдигане на тежести може би, но актьор? Сериозно ли говореше този човек? С какво си беше губил времето досега? Е, сигурно със стриптийзьорство. Казват, че хората трудно се отказват от такива пари. Гръм сподели, че печели от три до четири хиляди през уикенда, което в сравнение с моя чек за безработни от 311 долара седмично звучеше като много приятен доход. Но беше невъзможно да отида с него на сватбата на Сара. После нямаше да се отърва от приказки. Само се усмихнах и си казах: „Говори, говори, сладко задниче“.

— Значи ти си комедиантка — отбеляза той. — Кажи нещо смешно.

— Добре. Най-хубавото, ако си алкохолик, е, че когато се отегчиш на някой купон, може да си тръгнеш, без да казваш довиждане, а хората ще си помислят, че си припаднал.

— Ти алкохолик ли си? — попита ме той.

— Не става дума за това — отговорих аз. И не обичам думата „алкохолик“. Предпочитам да се разглеждам като „напреднал пияч“ .

— Объркан съм — каза той. Беше съвсем очевидно, че Гръм прекарва голяма част от времето си в объркване, затова превключих разговора обратно към кариерата му.

Да слушаш приказки за желанието на някой да стане актьор си има граници и аз стигнах моите. Налагаше се да приключим този глупав разговор незабавно. Извиних се, че трябва да отида до тоалетната, като се надявах, че през това време той ще си изпие бирата и можем да пристъпим към действие. В тоалетната се запознах с две момичета, които се подиграваха на някакво момче. Очевидно той не можеше да произнася „л“. Казах им, че това е нищо.

— Ако искат да видят нещо наистина смешно, трябва да дойдат и послушат една минута какво приказва Гръм.

— Не съм сигурна дали този човек може да чете — казах аз и им описах обстоятелствата около нашето запознанство.

Те се развълнуваха от мисълта да го видят и трите заедно се върнахме на масата.

Представих ги, като обясних на Гръм, че сме приятелки и сме се срещнали случайно. Те се спогледаха и почнаха да се хилят. Беше ясно, че са останали запленени от красотата му. А и кой не би останал? После едното момиче ми прошепна:

— Може ли да говори?

— Да, може, не е шимпанзе — отговорих аз.

— Попитай го нещо — настояваше тя.

Това е гадно, помислих си аз.

— Какво да го питам? — казах аз със стиснати зъби.

— Питай го как се пише някоя дума — предложи тя.

Това ми дойде в повече. Почувствах се неудобно, че се държа толкова лошо към Гръм. Припомних си как по-големите момичета ме тормозеха в училище и изпитах угризения. Тогава бях решила, че никога няма да се държа по този начин към другите, а ето че сега правех точно това. А може би и нещо по-лошо, защото технически бях възрастен човек и не биваше да постъпвам така. Освен това в някакъв момент той щеше да загрее. Беше малко муден, но не можеше да се каже, че е изпаднал в мозъчна смърт.

Затова си взехме довиждане с момичетата и хукнахме към неговата квартира. Казах му, че искам да разгледам портретните му снимки.

Двайсет минути по-късно бях във въздуха и имах чувството, че ще ми се откачи дъното. Оказа се, че този човек не е толкова глупав. Наистина знаеше как да се държи с жени. Беше откачен, груб секс. Не можех да му се наситя. Подхвърляше ме насам-натам и ме приковаваше в една или друга поза. Кожата му беше мека, а гърбът му беше такъв, че имах желание никога да не го пускам. Мускулите на ръцете му бяха твърди и имаше красив, съвършен задник. Разбира се, бях видяла всичко това и когато беше на сцената, но сега изживявах фантазията на всяко момиче и всеки гей. Имаше меки устни. Действително хубави меки устни. Обичам мъжете.

В мъж, който знае как да се отнася с жените, има нещо наистина прекрасно. Помислих си, че може да е любов. Дори останах да спя при него. Знаех, че пак ще се върна тук. Много важно, че не може да смята. Този мъж беше нещо като пратеник на бога.

Двамата с Гръм започнахме да се виждаме редовно. Възприехме друг модел — прескачахме напълно формалности като питието в бара и отивахме направо в квартирата му. Всеки път сексът беше страхотен. Дори ми беше приятно да спя до него. Струваше ми се, че спя до носорог. Тялото му беше толкова грамадно, че се чувствах като миньон. Исках да се изфукам с него пред приятелките си, но предпочитах да си мълча. Разкъсвах се.

Обадих му се една неделя, докато се връщаше с колата от Вегас. Не ми се зарадва много. Усетих, че има нещо и че тази вечер няма да сме заедно. Каза ми, че е изтощен от пътуването и не знае дали ще му е приятно да му отида на гости. Какво? Много изморен? Разбирах, че нашето изпълнение, достойно за „Цирк дю Солей“, изисква известна физическа издръжливост, но мислех, че си заслужава усилието. После той изплю камъчето. Беше се запознал с друг и искаше да влезе в сериозна връзка.

— Момиче ли е? — попитах аз.

— Да — отговори той. — Ти наистина си прекрасна и си прекарвахме много хубаво, но според мен и двамата знаем, че това не е нещо, което ще продължи. Просто не виждам как бихме могли да имаме сериозна връзка.

О, боже мой. Не можех да повярвам, че Гръм иска да ме разкара. Не можех да повярвам, че някой, на когото дори не знам истинското име, иска да ме разкара. Престоят ми в рая беше свършил и един мъж, който си изкарваше хляба с разсъбличане, ми казваше, че не ставам за съпруга. Дали защото не бях достатъчно гъвкава? Достатъчно сериозна? Виждахме се поне два пъти седмично. Колко по-сериозна можеше да е връзката ни?

— На телефона ли си? — попита той.

— Да.

— Наистина съжалявам.

— Няма нищо. Разбирам — излъгах аз. — Има ли някакъв начин все пак да те видя тази вечер?

Мълчание.

— Довиждане, Челси. Желая ти всичко хубаво. — Той затвори. Е, напред и нагоре. Разбивали са ми сърцето и преди, но сега за пръв път чух как животинчето ми проплаква. Не знаете какво е тъга. Дни наред не искаше да излезе от къщи.