Челси Хендлър
Моят хоризонтален живот (2) (Колекция от свалки за една нощ)

Виж кой прави секс с мама

Когато бях седемгодишна, сестра ми Слоун обеща да ми даде пет долара, ако вляза в стаята на родителите ни и ги снимам, като правят секс. На тази възраст бях чувала за секса, но нямах представа как изглежда. Знаех със сигурност, че родителите ми са сексуално активни — баща ми беше предизвикал зачатие в майка ми при шест отделни случая, като всеки път тя беше решила да запази детето, така че за нас с моите братя и сестри беше ясно, че между двамата има определено привличане. Много пъти чувахме от стаята им да се разнасят силни шумове и невъздържан смях. Братята и сестрите ми винаги реагираха с отвращение и тъй като бях най-малка, и аз правех същото, но никога не бях сигурна защо. Без да знам какво точно се състои сексуалният акт, всъщност нямах причина да изпитвам отвращение, но да се преструвам, че знам нещо, което не знаех, за мен се беше превърнало във втора природа.

Винаги търсех възможност да изкарам лесни пари. Износвах стари дрешки, откакто се помня и на седемгодишна възраст ми беше писнало от моя гардероб втора употреба. Може и да не знаех какво е секс, но знаех, че трябва да подобря гардероба си, ако искам в първи клас да ме приемат сериозно.

— Няма проблем — казах аз. Къде е апаратът и как се снима?

Изкачих се на пръсти по стълбите към спалнята на родителите ми, а сестра ми Слоун вървеше малко след мен. Вратата имаше ключалка, но беше стара и езичето вече не държеше здраво. Ако е заключено отвътре, не може да завъртиш дръжката, но ако натиснеш вратата с рамо, се отваря.

Проверих и се оказа, че е заключено. Налагаше се да използвам физическа сила. Слоун се оттегли към площадката, а аз се подготвих за старт.

— Готова ли си? — попитах я аз.

— Давай! — прошепна тя.

Да видиш майка си гола не е нещо, от което се възстановяваш лесно. Да видиш майка си гола и как скача от единия до другия край на двойното легло с касинка на медицинска сестра, докато баща ти, също гол, я преследва с шалче на врата, е добро основание да се самообявиш за осиновяване. За щастие направих първата снимка, преди да ме усетят. На втората баща ми тича към мен и размахва колан.

Сестра ми вече беше долу, когато избягах от стаята на родителите ми. Взех стълбите с един скок. Добре, че бях усъвършенствала този скок още преди три месеца по време на три последователни снежни дни. Не смеех да се обърна назад и да видя дали баща ми и пенисът му ме преследват; продължавах да бягам. Живеем в къща на две нива и в долната част на голямата стълба има две по-малки, които водят наляво и надясно. Аз поех наляво, а сестра ми надясно. Видях, че се насочва към мазето и я последвах. Мазето ни служеше и за пералня; единственото помещение, в което баща ми никога не влизаше.

— Заключи вратата! — изкрещя тя, като се мъчеше да се скрие под купчина мръсни дрехи.

— О, боже, татко има колан — казах й аз.

— Какво?

— Колан! Има колан! Мисля, че иска да ни бие с него!

— Коланът, който носи на панталоните си?

— Да. Мисля, че иска да ни напердаши с него!

Бяхме прекалено изплашени, за да плачем. С мен беше свършено, бях сигурна в това. Щях да бъда убита в собственото си мазе от голия си баща, с колан. Никога не ме бяха удряли с колан, но бях чувала разкази, че това се случва в по-бедните квартали. Изведнъж отгоре се разнесоха стъпки и после чукане на вратата.

— Отворете! Веднага! И двете заслужавате бой и ще си го получите още сега!

Погледнах Слоун с широко отворени очи. Исках да се сети как да се измъкнем от тази каша. Тя беше на дванайсет и трябваше да поеме командването.

— Питай го как ще ни бие — с колан или с ръка — каза Слоун.

Погледнах я, за да съм сигурна, че говори сериозно и после изкрещях:

— С ръка или с колан?

— Какво?

Приближих се към стълбата, която водеше към вратата.

— Как ще ни биеш — с колан или с ръка?

Сега той натискаше бясно дръжката на вратата.

— Никой няма да бъде бит с колан! — извика той. — Едно… две…

Това се случи преди възпитателният метод наказан след три предупреждения да придобие популярност, така че двете със сестра ми не знаехме какво означава броенето. Чудех се дали ще последва А, Б, В. Той спря на „три“ и тъй като не чухме „четири“ се подготвихме за най-лошото.

Слоун ме прегръщаше с всички сили. Плачът й премина в астматично задъхване и после тя започна да трепери неудържимо. Помъчих се да я успокоя, като разтривах гърба й, както прави майка ми, но бях прекалено заета с мисълта за предстоящия бой, за да й подействам успокоително.

Тъй като сестра ми беше изпаднала в пълна паника, на мен се падаше задачата да измисля план за бягство. В този момент Слоун не би могла да отведе кон до басейна, да не говорим да ме отведе до спалнята ми, без да ми сритат задника.

— Трябва да се качим горе и просто да го оставим да ни удари — прошепна сестра ми.

— А, според мен не е така. Нямам намерение доброволно да се оставя да ме бият. Плюс това идеята беше твоя и татко трябва да те удари два пъти.

— Искам всичко да свърши!

— Няма ебаси начин. Няма да се кача горе да ме бият.

Тогава за пръв път казах „ебаси“ пред друг човек и ми хареса как звучеше. Бях чувала братята и сестрите ми да използват мръсни думи, само че аз не смеех да ги изрека пред никого. Но много пъти се бях упражнявала сама в стаята си, като използвах различни каденци и интонации: „Ебаси, ебати, егати. Лайно, ебаси лайното! Разкарай се, изтривалка за гъз такава!“ Любимото ми беше „Ама че скапан духач“. Планирах да го подхвърля с небрежен тон на новите ми приятелки, когато покрай нас мине някой учител. В детската градина никой не проявяваше истинско разбиране към чувството ми за хумор, затова бях твърдо решена да го наложа в първи клас.

Изричането на думата „ебаси“ пред сестра ми ме катапултира моментално в ръководна позиция. Слоун ме изгледа с надежда. Напрягах се да чуя какво става горе.

Изведнъж всичко притихна, фантазирах си, че баща ми е забравил защо изобщо е искал да ни бие. Може би гледаше по телевизията борсовите новини и беше установил, че осемте му акции от „Гевреците на Ной“ са скочили четирикратно. Може би ако останехме достатъчно дълго тук долу, щеше да забрави какво сме направили и наистина да ни се зарадва като излезем. Можех да излъжа и да кажа, че съм влязла да търся клечки за уши и съм вдигнала фотоапарата, за да скрия от очи неочакваната гледка. Или да кажа, че съм искала да ми помогне за домашното. Баща ми много обичаше да си пиша домашното.

Не беше минал и половин час, откакто бяхме в мазето, и сестра ми започна да се оплаква, че е гладна.

— Къде според теб е мама? — попита тя. Майка ми беше добрата от двамата и винаги ни защитаваше, когато баща ни изпаднеше в някое от неприятните си настроения. Знаех, че тя няма да ни се сърди, защото винаги вземаше нашата страна, каквото и да направехме. Особено ако си мълчим за многото неща, които самата тя беше направила.

Беше достатъчно само да й припомня как преди седмица забрави да ме вземе от училище и по пътя за вкъщи ме нападна някакъв педофил. Къщата ни е на около километър от училището, но както си вървях по тротоара, някакъв мъж удари спирачки, изравни се с мен, а после ме попита дали знам някакви хватки. След като го огледах добре — дебел стар мъж със сива четина по лицето, облечен с работен гащеризон — хукнах към къщи по-бързо, отколкото бях финиширала на петдесетметровия спринт в училище по-рано същия ден. След като цели двайсет минути се карах на майка ми, че не ме е взела от училище и ме е изложила на евентуалната опасност да бъда отвлечена, тя се ядоса.

— Но не те отвлякоха, нали? — каза тя. — За щастие си успяла да му се изплъзнеш.

Майка ми е еврейка и изразява любовта си чрез храна и ласки. Тя не е от този тип майки, които идват да гледат училищните пиеси или мачове, но ако искаш да се направиш на болен и да си останеш вкъщи, тя е твоят човек. Когато отидеш в стаята й да се сгушиш при нея, ще извади киткет или сникърс от чекмеджето на нощната масичка и ще те изгледа с танцуващи очи. Тя е много сладка жена, но има нулева толерантност към всички еврейски майки в нашия град и иска да ги избягва на всяка цена. Ако има родителска вечер или учителска среща, още в самото начало стана ясно, че тя би предпочела да се самозапали, отколкото да отиде; имахме късмет, ако се появеше на нашия бат мицвах. За съжаление баща ми обичаше всички видове училищни събития и обикновено идваше с ботуши за сняг и пуловер, покрит с кучешки косми, сядаше на първия ред, свиркаше и подвикваше.

Нормално бих очаквала майка ми да почука на вратата на мазето и да ни обясни как да отървем боя, но сега кой знае в каква възбуда беше изпаднала след голите спортове горе в спалнята.

— Чувала съм, че мъжете заспиват, след като правят секс — каза неуверено Слоун.

— Татко не ми се видя изморен, докато ме гонеше с колана — отговорих й аз.

— Не знам как ще дочакам мама да дойде да ни вземе. Много съм гладна.

Покатерих се на сушилнята и седнах отгоре.

— Мама носеше касинка на медицинска сестра.

— Какво? — Слоун придоби разтревожен вид.

— Като влязох, тя беше гола, а татко я гонеше по леглото. Видях му пениса.

— Леле…

— Леле? Какво леле? Ти си извратенякът, който ме накара да го направя!

— Не знаех, че наистина ще го направиш — каза тя.

— Знаеше, че ще го направя!

Това беше типично за Слоун. Тя винаги се измъкваше от ситуацията, ако настъпеха някакви неприятности. Братята и сестрите ми знаеха, че лесно могат да ме накарат да направя всичко, главно защото исках да ме обичат, но при Слоун работата беше друга. Не бях сигурна дали аз я обичам.

— Толкова си двулика — казах й аз. — Мразя те.

— Казва се двулична, глупачко, и освен това не съм — отговори тя.

— О, така ли, ами онзи път със сестрите Файнстайн? — припомних й аз. Преди година, когато бях в детската градина, а тя беше в пети клас, сутрин тръгвахме заедно за училище. Един ден двете други сестри отиваха на училище и ги следваше техният ирландски вълк, който беше висок метър и половина. Те казваха на кучето да се прибира вкъщи, но то не ги слушаше. Слоун се изплаши, защото кучето беше грамадно и непрекъснато ръмжеше срещу нас. Момичетата се подиграваха на сестра ми, че се плаши от кучето, но в интерес на истината, кучето си беше страшно. Беше огромно, зло и имаше вид като че ли е излязло от резерват за диви животни. На задния крак имаше голяма отворена рана и изглеждаше така сякаш бавно се разпадаше.

— Престанете да се подигравате на сестра ми, глупачки такива — изкрещях аз. — Кучето ви е грозно и трябва да го дадете в приют за бездомни кучета.

— Млъкни — каза Слоун през зъби.

— Млъкни.

— О, виж ти, на Слоун й трябва петгодишната й сестра, за да я защити — изсмя се едно от момичетата.

— Не, не й трябва — извиках аз, а после се обърнах към Слоун за някаква подкрепа — само за да видя как тича с всички сили по посока на училището.

Години по-късно в часовете по история научих думата „предател“. Ако разполагах с този вид муниции навремето, нещата щяха да завършат по друг начин.

— Изпуснах апарата в стаята на мама — казах й аз.

— О, прекрасно! — Тя сложи ръце на кръста си. — В него има снимки от партито при Марша. Всички си свалихме пижамите и си правихме снимки, докато играехме на въпроси и отговори.

— Защо? — попитах аз.

— Защото. Така ни се искаше.

— Ще кажа на мама и татко — заплаших я аз.

— Много важно — отговори тя. — Бяхме само момичета.

— Лесбийка! — изкрещях аз.

Знаех какво е лесбийка, защото жената на най-добрия приятел на баща ми от училище го беше напуснала заради друга жена и баща ми винаги я наричаше „лесбийката“.

— Не съм лесбийка. Млъквай!

— Да, такава си, знам го.

— Ако някой е лесбийка, това си ти — каза тя.

Това ми затвори устата.

— Най-добре ще е да се качим горе и да сложим край на цялата работа — добави Слоун. — Поне ще можем да хапнем нещо. Искам сандвич.

— Как може да мислиш за ядене в такъв момент? — попитах я аз. Според теб дали войниците в Битката при Гетисбърг са имали време за фъстъчено масло и конфитюр?

Тя смени тактиката, като ми припомни, че е четвъртък вечер и ако останем в мазето, ще изпуснем „Шоуто на Козби“ . Това беше достатъчно да накара всяко нормално седемгодишно момиче да обезумее.

Дори така бях готова да остана в мазето толкова, колкото беше нужно баща ми да забрави за случилото се. Бях видяла пениса му и едва ли скоро бих могла да го погледна пак в очите.

Мислех си да избягам през някой прозорец на мазето, но после щях да остана навън, а беше студено. Зимата не е подходящ сезон за бягство от къщи, особено без чанта с дрехи и храна.

Чудех се дали наистина и майка ми ми е много сърдита. Казах на сестра ми, че ще са ми нужни повече пари от петте долара, за които се бяхме споразумели първоначално.

— Няма начин! Те те хванаха! Това не беше в уговорката! Не знам дали изобщо ще ти дам петте долара!

Ударих я по врата. Тя се опита да ми отвърне, но аз се наведох и избегнах удара. После тя хукна нагоре по стълбите.

— Недей! Не отивай там! — изкрещях аз, но когато тръгнах след нея, за да се помъча да я издърпам обратно долу, тя вече беше излязла.

Заключих в момента, в който чух втория шамар, но този изглежда беше по лицето. Слушах как почва да циври. Това дълбоко ме разстрои. Исках тя да бъде силна като гладиатор, този тип момиче, който си представях, че ще стана на тринайсет години. Вдигач на тежести с непоколебим дух и дизайнерски дрехи. Но тя беше страхливка и не можех да тръгна след нея.

Стана ясно, че единственият начин да се измъкна от това положение е да не давам никаква възможност за победа на баща ми. Вместо да бягам, нямаше да изляза от мазето. Дори да ме моли. Щях да му кажа колко отвратително е това, което видях, и как вече ме е страх да изляза в истинския свят, без да съм придружена от психиатър. Щях да настоявам два-три пъти седмично да ходя на психотерапевт и освен това сеансите да бъдат по време на училищните часове. Щях да поискам изцяло нов гардероб и да ми позволят да се преместя в тяхната спалня, а те да вземат моята стая. Щях да ги накарам да ме молят за прошка, като ги заплашвам със съдебно преследване: неизпълнение на родителските задължения, въвличане на малолетен в сексуални дейности, въвличане на малолетен в порнография, списъкът щеше да продължава безкрайно. Виждах Непримирими Различия между нас. Не бях глупава.

Баща ми почука на вратата за последен път тази вечер.

— Готова ли си да излезеш и да си получиш шамара?

— Искам да дойде мама — казах аз. От другата страна на вратата не се чу отговор. Чудех се какъв вкус има сандвичът на Слоун при разкървавената й устна. Чудех се дали децата на съседите някога са влизали в стаята на родителите си, когато те правят секс. Беше важно да си мисля за нещо друго, затова реших да изпера. Може би когато майка ми дойдеше тук и видеше, че съм изпрала всичко, щеше да каже на баща ми и той да стигне до заключението, че в крайна сметка не съм толкова лошо дете. Хвърлих един поглед към пералната машина с всичките й копчета и ръкохватки и реших, че много по-добре е да поспя.

Събудих се някъде около полунощ, когато усетих, че нещо пълзи по крака ми. Скочих и изтичах на площадката на стълбите. Отворих бавно вратата. Всички светлини бяха изгасени. Нямаше никой. Отидох право в леглото си и заспах.

В седем часа баща ми влезе в стаята ми да ме събуди.

— Време е да ставаш, мило дете — каза той и си излезе.

Изпаднах във възторг. Слоун трябваше да ме послуша още отначало! Облякох се за училище, изядох купичка овесени ядки „Лъки Чармс“, за да отпразнувам личната си победа и си измих зъбите.

Баща ми каза, че ще загрява колата навън. Човек никога не знае коя кола ще загрява, защото пред къщата има десетина. Баща ми се има за търговец на стари коли, но доколкото аз разбирам нещата, „търговията“ означава да купиш нещо и после да го продадеш. Понякога тези коли стояха пред къщата ни с години и повечето сутрини се налагаше баща ми да слага кабели на една или друга кола, за да я запали и да ни откара в училище. Колите бяха една от друга по-срамни и нито една не беше произведена през десетилетието, в което живеехме.

Излязох навън и скочих в колата, която пушеше — беше плимът в зелен електрик до еди-кой си модел с винилов интериор. Чувствах се толкова приповдигната от победата си, че реших да му направя комплимент за колата.

— Много ми харесва цвета, татко.

Твърдият ми, но вече пищен седемгодишен задник още не беше докоснал виниловата седалка, когато собственият ми баща ми нанесе едно круше. Право в носа. Изпаднах в пълен неподправен ужас. Не можех дори да отговоря с думи. Бях сигурна, че ми е счупил носа, но после болката премина — точно когато почнах да й се радвам.

— Мислеше си, че ще се разминеш без бой, а? — каза той.

Веднага се разревах като малко момиче. Аз, разбира се, знаех, че съм малко момиче, но не обичах да се държа като такова. А и бях едновременно обидена и ядосана, че трябва да се возя с човек, който току-що ме е ударил. Чувствах се голяма глупачка, защото си бях въобразявала, че мога да надхитря баща си с някакъв плосък комплимент за скапаната му кола. Това определено беше чувство, което не ми допадаше тогава, а и в стотиците други случаи, в които съм го изпитвала оттогава насам.

Не проговорих по целия път. Когато стигнахме до училище, излязох и затръшнах вратата. Той потегли, като някаква част от колата се влачеше по пътя, вероятно ауспуха.

Когато днес си спомням за това преживяване, осъзнавам, че може би гледката на родителите ми в цялата й красота беше причината, стана причина да прегърна собствената си сексуалност. Начинът, по който те двамата се наслаждаваха един на друг, ме накара да осъзная, че животът не се състои само от макарони със сирене и телевизионни сериали. Исках да се включа в играта и не ми харесваше, че се налага да чакам още десет години, за да почне истинският купон.

Избърсах сълзите си, взех един бонбон, който беше залепнал за полата ми, опитвах се да възвърна в някаква степен достойнството си и тръгнах към училището.

Очевидно непременно трябваше да разкажа на всички първокласници как съм видяла родителите си да правят секс.