Челси Хендлър
Моят хоризонтален живот (7) (Колекция от свалки за една нощ)

Десперадо

Случвало ли ви се е сърцето да ви заболи толкова силно, че почти да не можете да си поемете дъх? Не бих пожелала такава болка и на най-големия си враг; не бих искала да я прехвърля на никого от страх, че може би няма да е в състояние да я понесе. Това е болката, когато ви предаде човек, в когото сте се влюбили. Не е толкова сериозна като смъртта, но имате почти същото чувство и както ми се наложи да науча, болката си е болка, независимо как я разглеждате.

Заварих Питър, моето гадже от две и половина години, не с една, а с две азиатки. Представям си, че така би изглеждал елитен хонконгски отряд за специални операции. Всички имаха много щастлив вид, особено момичето, което висеше от вентилатора на тавана. Не мога да кажа, че преди този случай вече имах някакви улики за склонността на бившето ми гадже към азиатки, но когато скъсате с някого и се върнете назад към времето, което сте прекарали заедно, всички червени флагчета, на които тогава не сте обърнали внимание, постепенно стават все по-очевидни. Например, преди си мислех, че той просто обича по-груб секс, когато дърпа силно косата ми в леглото; после осъзнах, че се е мъчел да разтегли очите ми настрани.

Питър винаги имаше склонност към тройки. Той непрестанно ме молеше със своя кокни акцент сериозно да помисля дали да не опитаме. (Акцентът му започна да ме дразни чак след като го заварих с азиатските близначки. Преди това ми звучеше невероятно чаровно.)

— Само опитай, опитай, наистина ще ти хареса. В Европа е много популярно — повтаряше той. Това би могло да бъде убедителен аргумент, ако и Дейвид Хаселхоф не беше много популярен в Европа.

След като го заварих в тройката, прекарах следващите две седмици в леглото, страдайки от тежка форма на вагинален лакът. Заболяването е подобно на тенис лакът, но го получавате от мастурбиране. Приятелката ми Лидия ми се обади за двайсети път и се опита да ме убеди да излезем.

— Не мога — казах й аз, — получих дископатия от мастурбиране.

— Това е толкова отвратително — каза тя. — И как успя?

— О, моля ти се, не се прави на малката моралистка. Сякаш никога не са те обладавали заднешком!

И на двете ни беше ясно, че ми е нужно да изляза някъде вечерта и евентуално да направя малка свалка. Лидия е от този тип приятелки, които хората наричат „палавница“ — винаги е забавно да си с нея, но тя бързо се отегчава от страданието, ако не е нейно. Двете сме приятелки от толкова дълги години, че не обръщам внимание на недостатъците й в емоционално отношение и се фокусирам върху положителните й качества. Например винаги когато излизаме заедно, тя е изпълнена с решителност да прекараме хубаво. Освен това точно Лидия беше тази, която отиде при английското ми гадже, след като се разделихме, за да прибере нещата ми и ключа от колата му.

Във вторник вечерта отидохме в местния бар. Казва се „При Рене“ и Министерството на здравеопазването би трябвало да го затвори. Стига да можеше да затваря заведения заради нехигиенични клиенти. Бях облечена срамно. Носех стари три четвърти панталони от „Гап“, бяла мъжка тениска с деколте и чехли „Адидас“. Не би трябвало да се показвам пред хора в този вид. Не само че изглеждах жалка и раздърпана, но и панталонът много ми стягаше в областта на вагината, от което ме заболя глава.

В бара имаше само осем мъже, затова си избрах един, който най-добре отговаряше на потребностите ми. След три водки Колинс почнах да го свалям.

Той определено беше много по-стар от мен, но все пак можеше да мине за част от моето поколение. Искам да кажа под четирийсет, макар че реално беше попрехвърлил тази възраст. Другите опции бяха неприемливи: две момчета, които едва ли бяха навършили осемнайсет, и някакъв мъж с десетина татуировки от едната страна на лицето си. Не обичам да дискриминирам, но предпочитам мъжете ми да не носят никакъв грим. Единственият друг мъж, който не беше с момиче, си шепнеше нещо на себе си и се смееше.

Налагаше се да се прибера вкъщи или с по-възрастния мъж, или сама. Избрах първото. Още в началото разбрах, че е неподходящ. Когато се приближих към него, той отметна глава и ме погледна с онова глупаво изражение, с което мъжете казват: „Харесва ти каквото виждаш, а?“ Предпочитам силни мълчаливи мъже. Може би малко загадъчност. Аз самата говоря много и обичам мъжете да си мълчат. Този тип се хилеше като ученичка и повтаряше колко съм секси. Има моменти, когато съм наистина секси, но този определено не беше един от тях.

Лидия дойде при нас и ме изгледа така, сякаш съм седнала до еднорог.

— Какво? — попитах я аз.

— Този е отвратителен — каза тя.

Беше права. Мъжът беше доста отвратителен. Не че беше толкова грозен, причината беше поведението му — ентусиазиран и с блеснали очи. Имах чувството, че са го пуснали от лудницата за вечерта и сега вкусваше за пръв път живота в големия град. Държеше се сякаш аз бях Синди Крофърд, а той никога не е правил секс.

Помислих си, че няма да мога да го издържа. Поръчах двойно питие. Той ми се усмихна добросърдечно — поне аз допуснах, че според него това е така — и каза:

— Знаеш ли, не е нужно да пиеш, за да станеш по-приятна компания.

Щеше ми се да му кажа, че пия, за да стане той по-приятна компания.

Изпих си питието и го попитах дали иска да си тръгнем и да отидем у тях. Той изпадна в еуфория, от което почна да ми се повдига. Каза ми, че е с бял джип чероки, а аз му казах, че ще карам след него. В този момент карах тойота ехо, която е много тъпа кола. Толкова е малка, че дори не се налага да включваш на задна скорост; само я вдигаш и я обръщаш на 180 градуса.

Преди да потеглим, му съобщих, че трябва да спра в някоя закусвалня да си взема сандвич. Не бях яла нищо по-съществено от две седмици и алкохолът ми възвърна копнежа за нещо солено.

Изтичах в закусвалнята, докато той чакаше в колата си. Взех сандвич с пуешко филе от рафта и най-големия пакет доритос, който намерих. Скочих в колата си и почнах да се тъпча със сандвича и с доритос като селскостопанско животно. Един вид наказание за този човек, който беше толкова навит. Трябваше ли наистина да ям доритос — храна, от която устата ти мирише на кофа за боклук? Учудвам се, че не взех направо парче пикантен чедар. Сякаш го предизвиквах да се откаже.

Стигнахме в апартамента му, който в голяма степен отразяваше характера му. Запълнено пространство, където нямаше нищо, което да ти хареса. Изглеждаше така, сякаш си е купил най-различни неща от ИКЕА и после е решил да ги преработи вкъщи. Всичко беше чисто и подредено, но човек не би искал да притежава никое от тези неща.

Седнах на черното канапе от изкуствена кожа и си подредих до мен храната. Той пусна някакъв джаз — Лу Ролс — и отиде в банята, където се забави няколко минути повече, отколкото е нужно. Може би си слагаше диафрагмата. В този момент вече наистина се чудех дали да не си тръгна, но сандвичът и чипсът ми бяха много вкусни. Освен това се мъчех да определя кой е по-големият тъпанар — този човек или аз, задето съм в неговия апартамент.

Минаха още няколко минути и после чух, че някой си свирка с уста. Допуснах, че е той, защото моята беше пълна. После вратата на тоалетната се отвори и се появи той.

Виждала съм мъжете да правят откачени неща във филмите, но не и в истинския живот. Беше чисто гол, като се изключат черната кожена каска и черен кожен кобур. На глезените си носеше окови, но не бяха свързани една към друга. В ръката си държеше фенерче.

Нямах представа какво означава всичко това. След като го гледах в продължение на трийсет секунди с пълна уста, успях да попитам:

— За какво служи фенерчето?

Усмивката на лицето му ме накара да се замисля дали не е сериен убиец.

Той започна да си играе с пениса си. Беше време да оставя сандвича.

— Моля те, удари ме — каза той с голяма грозна усмивка.

Не исках да изглеждам изплашена, затова се съгласих.

— Много обичам да удрям мъже — казах му аз. Не можех да разбера дали е откачен или само глупав. Реших, че не отговаря на профила на сериен убиец — беше прекалено общителен.

Нямаше да спя с този идиот. Никой не би трябвало да спи с такъв човек.

Той се приближи към канапето и седна до мен от страната, където нямаше храна.

— Обичам целувки — прошепна той и се наведе към мен.

Отблъснах го с ръка. Би трябвало да го отблъсна със сандвича. Мъчех се да си спомня дали в колата имам фотоапарат. Ако му направех снимки, щях да се забавлявам с години, но това означаваше да остана още известно време с него.

— Чакай — казах му аз с най-прелъстителния си глас. — В колата имам нещо, от което според мен ще полудееш от кеф.

Той се развълнува.

— Какво е? — попита той.

— О, нещо, което наистина ще ти хареса.

— Откъде знаеш, че аз го нямам? — изгука той.

— О, повярвай ми, точно това нямаш.

— Добре, секси, хайде отиди и го донеси на татко.

Ставаше все по-хубаво. Зарадвах се, че говори за себе си като за мой татко. Татко ми наистина много би се зарадвал от това.

Събрах си багажа, включително остатъка от сандвича и плика с доритос. Той ме попита защо си взимам храната, а аз отговорих, че това е част от изненадата.

Малко преди да стана от канапето, се обърнах и му залепих един шамар. Не можех да пропусна възможността да ударя този човек. Ноздрите му се разшириха и той се усмихна толкова широко, че се изплаших да не му се разцепи главата. Ударих му още един шамар за довиждане.

Започнах да се измъквам назад към вратата, без да го изпускам от поглед, излязох и отидох до колата си. Качих се, запалих двигателя и се обърнах точно навреме, за да го видя застанал чисто гол на вратата, в пълна екипировка, с поклащащ се пенис.

Отворих прозореца и му махнах с ръка за довиждане. Той също ми махна, но после спря и придоби озадачен вид.

Ако вярвах в теорията за „падане до дъното“, бих си казала, че в момента съм именно там. Но работата е там, че не вярвам. Дъното е за страхливци, аз съм падала до дъното десетки пъти. Я стига — веднъж се събудих в леглото с козел. Човек не бива да се предава!

Тръгнах с този човек единствено за да отмъстя на гаджето си и в крайна сметка останах разочарована от себе си. Този мъж съвсем ясно не беше нито за мен, нито за което и да е друго човешко същество. И понякога да се потопиш в бурята от емоции, вместо да се мъчиш да ги заглушиш, ти помага да се освободиш по-бързо от болката. Дори да преживяваш трудни времена и ужасно да те боли сърцето, важното е да насочиш гнева си не към друг човек, а към вибратора.