Челси Хендлър
Моят хоризонтален живот (19) (Колекция от свалки за една нощ)

Фалшива тревога

Кой знае как, двете с Шоника успяхме да почнем работа в едно и също телевизионно шоу. Сега наистина ни плащаха, за да се държим глупаво, и бяхме много развълнувани от това.

Летяхме за Сан Франсиско, където щяхме да бъдем на снимки в продължение на три дни. Разказвах й за последното си унижение с бившето си гадже и бонбонения костюм.

— Кучко, ти наистина трябва да вземеш да се стегнеш — каза ми тя, докато стюардесата ни предлагаше горещи фъстъци. — Нали не е за вярване какво е направила тази мръсница? — обърна се тя към стюардесата. — Бас държа, че ти не се разхождаш в костюми за Хелоуин посред зима, след като си си загубила кюлотите.

Стюардесата се усмихна на Шоника, после погледна към мен и се намръщи.

— Говори по-тихо — казах на Шоника. — Не е нужно да ми казваш, че съм идиотка, вече го знам. Проблемът е следният — хазяинът мисли, че откакто скъсахме, спя с разни мъже, а аз не спя с никого.

— Майната му — каза тя. — И без това той беше един лигльо. Не заслужаваше задника ти и не ми пука какво мисли.

— Благодаря ти, Шоника.

— Това, което ме вълнува, сега, е кога ще осъзнаеш, че задникът ти е пораснал и вече си голяма жена? — попита ме тя.

До този момент не бях чувала никой да ме нарича „жена“ и се уплаших. Все още мислех за себе си като за момиченце — или момченце.

— Какво означава това? — попитах я аз.

— Откъде да знам? — отговори тя. — Не искаш ли да се омъжиш?

— Да, разбира се, че искам да се омъжа, но това означава ли, че нямам право да изляза и да се позабавлявам? Трябва ли да се омъжа за първия срещнат идиот? И между другото, ето последната новина, Шоника. Така или иначе, никой не иска да се ожени за мен.

— Ти прекалено много обичаш мъжете — каза тя. — Ти си като мъж.

— Знаеш ли какво? — казах й аз. — По-добре е да влезеш в играта и да обичаш мъже, отколкото да седиш отстрани и да се оплакваш през цялото време от тях, както правят половината ни приятелки. Предпочиташ ли да съм изпълнена с огорчение и да повтарям, че всички мъже в Лос Анджелис са боклуци, като всички останали в този град?

— Набирах инерция. — Чула ли си ме дори веднъж да се оплаквам, че съм самотна или че се предавам? Чула ли си ме?

— Сега започнах да крещя й очите ми се наляха със сълзи.

— Добре, успокой се и не плачи. Очевидно ти трябва мъжки задник за уикенда и ще се заема с това веднага щом самолетът кацне.

— Благодаря ти — казах аз с облекчение.

Стюардесата се наведе към нас, погледна ни неодобрително и ни помоли, ако обичаме, да говорим по-тихо.

— Извинете — казах й аз. — Тя току-що излиза от затвора. — После Шоника й показа с пръсти знака на бандата и стюардесата отлетя в посоката, откъдето дойде.

Кацнахме в Сан Франсиско и ни откараха в хотел „W“ където бяха отседнали всички работещи в шоуто. Обикновено пътувахме с четири-пет продуцента, режисьор и няколко търсачи на снимачни площадки.

Трите дни минаха почти без събития, тъй като работехме по четиринайсет часа.

Последния ден свършихме снимките рано, към пет следобед, и се събрахме в бара на хотел „W“ . Всички искаха да излезем някъде на вечеря, но бях изтощена и помолих Шоника да не ходим.

До този момент никога не бях работила по четиринайсет часа на ден и тялото ми започваше да отказва. Нямах подходящата работна етика не само психологически, но и физически. Казах на всички, че ще пропусна вечерята, когато нашият продуцент Джеф ми съобщи, че един от приятелите му, който живее в Сан Франсиско, ще дойде да ни вземе.

— Той е красив, Челси — каза ми Джеф. — Юрист е, работи за правителството, има къща и яхта, и според мен ще ти хареса. Отиваме всички на вечеря.

Много обичам, когато хората изброяват материални неща, за да събудят интереса ти към някого. Канех се да го попитам дали приятелят му няма и велосипед, но нямах достатъчно енергия.

— Много съм изморена — казах на Джеф. — Не съм за пред хора.

— Е, кучко, нали затова съм тук — намеси се Шоника. — Челси, според мен трябва да отидем. И аз съм изморена, но това може би си струва. — Такава приятелка е Шоника.

Поклатих глава неубедено.

— Слушай, аз си имам мъж, така че ти решаваш, но ще ми е неприятно да пропуснеш възможността да хванеш нещо. Особено човек, който звучи като материал за брак.

Идеята нашият неандерталски продуцент Джеф действително да има приятел, който може да бъде разглеждан като материал за брак, беше толкова вероятна, колкото и Парис Хилтън да спечели състезание по правопис. Разговорите, които Джеф водеше, бяха главно на две теми: секс с животни и семейна порнография. Тази вечер той успя да насочи разговора към едно ново явление — избелване на задници, когато се извиних, че отивам до тоалетната. През последните дни бях яла прекалено много и не бях правила никакви упражнения. Трябваше да видя от първа ръка какви поражения съм нанесла в средната част на фигурата си. Отидох в тоалетната, застанах пред голямото огледало и вдигнах блузата си.

Господи. Изглеждах така, сякаш ще си имам бебенце. Не в деветия, но в третия или четвъртия месец. Обърнах се да се видя в профил. Очевидно бях доста напред във второто тримесечие. Започнах да изреждам бебешки имена наум. Харесваше ми името Луцифер, но само за момиче. Коремът ми беше навлязъл във фазата, след която щеше да надвисне над джинсите ми — още няколко такива дни и можех да получа лиценз за водопроводчик. Имам тяло на латиноамериканка; когато напълнявам, се разпределя равномерно, но само от кръста нагоре. Обърнах се към огледалото във фас. Изглеждах като две клечки, на които е забоден печен картоф.

— Уф — казах на глас.

От една кабина излезе някаква жена и я попитах виждала ли е нещо подобно.

— Периодът ви ли почва? — попита тя.

— Надявам се — отговорих аз.

— Е, сигурно е само водно тегло — каза ми тя.

Знаех, че не е водно тегло не само защото личното ми правило е да не пия вода без разредител, но и защото действително виждах очертанията на чийзбъргъра, който бях изяла по-рано през деня. Отбелязах си наум да намеря някой тренажор веднага щом се прибера в Лос Анджелис.

Върнах се в бара и съобщих на Шоника, че съм дебела и следователно не съм в настроение да се запозная с евентуалния си съпруг.

— Някой друг път — казах аз. После влезе Картър, хвърлих му един поглед и обявих:

— Идваме.

Първото нещо, което ми хареса в Картър, беше, че носи костюм. Обичам мъж с костюм. Особено без сакото. Напомня ми за коктейли след работа в скъпи ресторанти. Ако живеете в Лос Анджелис в продължение на осем години и всеки следобед виждате само мъже по анцузи и отворени сандали, ще изпитате истинско уважение към мъж, който носи костюм.

Картър беше прекрасен, висок метър и осемдесет и абсолютно чаровен. Целуна всички ни, докато се запознавахме, и ни заведе до Юкона си. Обичам мъже с големи коли. Като се събрахме на задната седалка, Шоника забоде силно показалец в бедрото ми и прошепна:

— Виждаш ли какво ти говоря? Добре, че съм тук, защото никоя от белите ти приятелки няма да се погрижи за теб, както аз.

Отидохме на вечеря в някакъв американизиран мексикански ресторант и се опитах да изманеврирам така, че да седна точно срещу него, но кой знае как се озовах между двама души, които дори не знаех, че ще дойдат с нас. Обаче Шоника седна до него, затова бях спокойна, че ме покрива.

За мен вечерята премина в малтретиране на порция енчилади, докато слушах разказа на един от местните асистенти в продукцията за това как е намерил истинските си родители. Историите за осиновяване винаги са ми много интересни, но, за разлика от повечето хора, по други причини. Убедена съм, че сестра ми Слоун е осиновена и полагам големи усилия да го докажа. Засега нямам успех. Най-голямото ми постижение беше, когато наех един адвокат по интернет, който взимаше двайсет и пет долар на имейл — той ме увери, че има голям шанс синеоката ми, светлокожа сестра да е от креолски произход.

След вечеря се върнахме в хотела да пием още по нещо. Двама от групата ни се извиниха и си тръгнаха, така че останахме петима. Ние с Картър се разположихме един до друг в дълбоките клубни фотьойли, а останалите седнаха на канапето с лице към нас. Точно довършвах разговора си с асистента, когато изведнъж чух думите „теория на конспирацията“.

Има две теми, които са ми дори по-приятни от тази за осиновяването: теориите на конспирацията и Дженифър Лопес. Обърнах глава толкова бързо, че ми падна едната контактна леща.

Картър обсъждаше убийството на Кенеди. Изчаках малко и точно когато дойде моментът, се намесих:

— Кенеди, Шменеди, защо не кажем за рапърите Биги Смолс и Тупак? Там имаше нещо наистина скрито-покрито.

Настъпи кратко неловко мълчание, преди Шоника да ме спаси:

— Ето, за тях си абсолютно права, Челси. Нека поговорим за това.

Благодарение на умелата смяна на темата от моя страна, нашата група се впусна в дискусия на кръглата маса, където всеки заложи два цента във връзка с трите убийства. Не за пръв път успявах да обединя хората и определено трябваше да се замисля по въпроса. Може би един ден щях да оглавя комисия за безработни, които не се стремят да се върнат в редовете на работната сила.

Шоника каза, че е изморена и ще си ляга. Хвърлих й един поглед, с който й казвах: „Не си отивай“. Тя се наведе да ме целуне за лека нощ и прошепна: „Готово, той ти се върза. Казах му го направо“.

Щом тя си тръгна, двамата с Картър се заехме един с друг. Докато говорехме с останалите на масата, той все поставяше ръка на крака ми. Отвръщах на вниманието му, като силно го потупвах по гърба, ако някой кажеше нещо смешно.

Попитах го какво работи и той ми каза, че съди терористи.

— Наистина ли? — попитах аз. — В тясно сътрудничество ли работиш с президента Буш?

— Познавам го, но работя главно със съветниците му.

— Дали всички почват да се майтапят с него, когато излезе от стаята, или това е нещо, което хората правят насаме?

Той се усмихна и каза:

— Не, не съм виждал никой да си прави майтап с него, но има определени моменти, когато хората се споглеждат.

— Чакай малко. Ти републиканец ли си?

— Регистриран съм като републиканец, но невинаги гласувам за тях.

— Интересно — казах аз, — много интересно.

Веднага се впуснах във фантазии как се женя за Картър и прекарвам свободното си време с Колин Пауъл и Доналд Ръмсфелд в бара на Пентагона, където им се карам за това, че са толкова против изследванията на стволовите клетки, а все още не са забранили носенето на засукани мустаци.

Щях да ги убеждавам, че гей двойките заслужават всички права, на които ние тримата имаме щастието да се радваме.

Щях да поговоря с тях и за пенсионния си план, който така и не съм направила досега, и да видя дали няма да ми дадат някаква аванта. Имаше толкова много въпроси, по които бих лобирала във Вашингтон, и щях да се погрижа гласовете на всички от моята общност да бъдат чути. Щях да съм като новата Джаки Онасис, само че по-буйна, и щях да нося джинси.

Погледнах Картър с уважение на съвсем ново ниво и нямах търпение да започнем по-сериозна връзка. Чувствата, които изпитвах към него, съчетани с факта, че току-що бях гледала епизод от шоуто на Опра с участието на един доктор, който беше обяснил, че колкото повече секс прави един индивид, толкова по-здрав ще бъде, доведе до следващото ми решение. Поради неизменното си желание да поддържам здравословен стил на живот, реших, че е време да направя моя ход.

Станах и обявих:

— Е, приятели, съсипана съм. Отивам си в стаята. Картър, искаш ли да дойдеш с мен да пийнем по едно преди сън?

— Разбира се — каза той и стана.

На път към асансьорите спряхме пред рецепцията.

— Ще може ли да ни донесете лед в стая 1202, ако обичате? — попитах аз.

— Разбира се — каза човекът на рецепцията. Точно когато щяхме да влезем в асансьора, изтичах обратно при него и прошепнах:

— Имате ли презервативи?

— Абсолютно, госпожице Хендлър — каза той с много професионална усмивка. — Веднага ще ви ги изпратя.

— Е, това беше лесно — казах на Картър, като го догоних в асансьора.

В асансьора не бяхме сами, затова почнахме да се целуваме чак когато влязохме в стаята ми. Само че не стана веднага, защото Картър първо се насочи към мини бара и извади всички бутилки алкохол.

По цялата дължина на прозорците имаше канапе, облегнато на стената. Двамата седнахме там и той наля топла водка и сода за мен и джин с тоник за себе си. После отиде до хладилника, извади бутилка минерална вода „Вос“ която струваше шестнайсет долара, и я изпи на един дъх.

— Добре ли си? — попитах го аз.

— Да, само че съм много жаден.

— Да, виждам.

— О, извинявай. Ти ли трябва да плащаш питиетата?

— Не, не се тревожи. Вземи си и чипс, ако искаш.

— Не, благодаря — усмихна се той.

Известно време се натискахме, но без голям ентусиазъм. Между нас липсваше химията, на която се бях надявала, и усетих, че Картър не може да се отпусне. Той продължаваше да става и да сяда. Беше наистина приятен и чаровен мъж, но езикът на тялото му го издаваше. После на вратата се почука. Той даде бакшиш на жиголото и взе от него кофичката с лед и калъф за слънчеви очила.

— Какво е това? — попита той, отвори го и видя вътре три презерватива, подредени като списания в лекарски кабинет.

— Ти ли поръча презервативи? — попита ме той.

— Не, наистина ли са презервативи? Колко забавно. Ето на това викам хотел с добро обслужване.

Картър сложи лед в чашите ни, а аз пуснах радиото. Отидох в банята да се освежа и погледнах за последен път корема си. Не останах доволна, но бях забелязала, че и тялото на Картър не е с първокласна кондиция и около кръста носеше малко излишно тегло. Той имаше физиката на футболист, прекратил кариерата си преди известно време.

Измих си зъбите и се върнах. Картър седеше на канапето. Щом се приближих, той направи движение с устата си, което веднага разпознах като част от репертоара на моя приятел Нейтан, когато се е дрогирал. Жестът показваше едно от две неща: или имаше косъм в устата си, или беше взел кокаин. Това не беше никак приятно и трябваше да проверя по-подробно случая.

— Взел ли си нещо в момента?

Той се поколеба и после каза:

— Съвсем мъничко. Сърдиш ли се?

— Не знам. Ще се отрази ли на представянето ти? — попитах аз, като имах предвид пениса му.

— Не, не, по никакъв начин — отговори той.

Картър прие това като покана да ми докаже, че наистина е готов да се впусне в действие и ме хвърли на леглото. Качи се върху мен и започна да пъха ръка под блузата ми, но аз я насочих към задната част на джинсите си. Исках да поставя тялото си под карантина, докато успея да заема идеалната хоризонтална позиция с ръце зад главата, за да изглеждам по-стройна.

— Дупето ти е толкова сладко — каза той, като го стисна малко прекалено силно.

— Щом ти харесва, чакай да видим какво ще кажеш за тези! — казах аз, като свалих блузата и разкопчах сутиена си.

— Леле! — възкликна той.

— Не гледай, а пипни! — казах му аз, като притиснах главата му между момичетата.

Картър премести главата си върху стомаха ми. Протегнах се по-нагоре и той се отправи към горещата точка.

Бързо го издърпах обратно. Не обичам орален секс с непознати и трябваше да отклоня вниманието му другаде. Разкопчах му панталона и той пак се помъчи да поеме с главата напред на юг.

— Не — казах аз. Нека правим секс.

Хвърлих панталона му настрана и той взе един от презервативите, които беше оставил на нощното шкафче. Потъркаляхме се малко, докато го сложи и го насочи към вагината ми.

Мина минута, през която чаках да почне. Той обаче само лежеше върху мен и мълчеше. Това ли беше представата му за секс?

— Какво става? — попитах аз.

— Извинявай много — отговори той. — Струва ми се, че не мога да го вдигна.

— Какво?

— Взех малко повече кокаин… но мога да правя други неща — каза той.

Чудех се дали под други неща има предвид, че може да ми намери мъж с работещ пенис.

— Чувствам се ужасно.

— Уф — казах аз и сложих ръка на челото си. — Нали работиш за правителството?

— Да.

— Е, какво правите там, събирате се и смъркате заедно кокаин? Това ли е, което става в столицата на нашата страна?

— Не, не, изобщо не е това.

— Това е абсурдно — казах аз, обърнах се и се завих с одеялото.

— Може ли да дойда в Лос Анджелис, за да те компенсирам? Обикновено това не ми се случва — обясни Картър.

Да дойде в Лос Анджелис, помислих си аз.

Цялата ситуация много ме подразни. Тази вечер изобщо нямах желание да излизам и ето какво ми се случи. Консумирах много повече от разрешените ми 1500 калории, всичко в името на секса, и сега нямаше да получа нищо.

— Ще спя — казах му аз.

— Ще ти оставя телефона си. Искам пак да се видим, ако не съм ти станал прекалено противен.

— Прекрасно — казах аз с ентусиазма, с който приемам филмите на Стивън Сигал.

Събудих се на другата сутрин и намерих номера на мобилния телефон на Картър, надраскан върху бележника от хотела. Събрах багажа си, за да съм готова в девет часа за отпътуване към летището. В осем слязох в ресторанта и си поръчах омлет от белтъци и табаско. Трябваше да се заема сериозно с излишните килограми, които бях натрупала. Седях сама на масата и четях колонката „Съветите на Аби“. Когато изпитваш съмнения, съветите за това дали да дадеш четката си за коса на друг човек винаги поставят нейната в перспектива.

Хрумна ми мисълта, че свалката за една нощ вече не е толкова приятно преживяване, колкото беше едно време. Изпитвах отвращение към себе си от това, че съм толкова разочарована, само защото един съвсем непознат човек не е успял да се представи добре. Чувствах се така, както сигурно се чувства някой мъж, след като години наред е използвал и тормозил жените. После си напомних, че физически съм удряла само един мъж през живота си и изглежда му беше станало приятно. Почувствах се по-добре, но все още бях потисната. Какво правя? — помислих си.

Ако продължавах по този път, единствените мъже, които щях да срещна, щяха да са като мен, а аз определено не исках да свърша с някой като мен. При мисълта за брак и моногамия вече не потръпвах така, както едно време. Исках мъж като мъжа на Шоника, на когото да се обаждам, когато пътувам, и при когото да се връщам, когато часът на безплатните питиета в бара свърши.

Дори си помислих да се откажа от алкохола, но бързо си спомних обещанието, което бях дала на двайсетия си рожден ден пред „Кетъл Уан“, „Грей Гус“ и други първокласни водки. Никога не обръщай гръб на някой, който не иска нищо в замяна.

Това бяха чувствата, които усещах, че се надигат в мен през последните няколко години, но непрестанно ги изтиквах в подсъзнанието си от страх, че ще получа първия си пристъп на паника.

Усещах, че може би е време да порасна, и това не ми беше никак приятно.

Шоника, разбира се, слезе в девет и десет, защото никога през живота си не е отивала никъде навреме. Бях вече в колата със запален двигател, когато шофьорът й отвори вратата. Тя се качи.

— Какво става, мръсницо? Как беше?

— Не питай.

— Какво? Момиче, не ми казвай, че си успяла да провалиш нещата. Най-малко два-три часа се трудих за теб. Не ми казвай, че по някакъв начин си успяла да съсипеш всичко.

— Картър взима кокаин и не можа да го вдигне.

Тя остана с отворена уста и се наложи физически да й я затворя.

— Според мен трябва да му предоставиш втори шанс — каза тя. — Даде ли му телефона си?

— Той ми даде неговия — оставих го горе в стаята.

— Челси! — каза Шоника с глас „засрами се“.

— Реших да направя почивка — казах аз.

— Почивка от какво?

— От секса. Известно време няма да правя секс или поне докато не срещна мъж, когото обичам. Край.

— Е, ебаси, за пръв път казваш такова нещо — отбеляза Шоника. — Може да изпаднеш в шок.

— Вече не ми е приятно и ти си права. Аз съм възрастен човек и независимо дали ми харесва или не, един ден някой трябва да се ожени за задника ми, така че е най-добре да почна да се приготвям отсега.

— Представи си това! — каза Шоника и се обърна към шофьора, чието име не знаеше: — Чу ли това, Ахмед? Челси затваря сергията за зимата! Е, крайно време беше!

Отивахме в Ню Йорк, за да снимаме друга част от телевизионното шоу и баща ми реши да ни вземе от летището и да ни заведе вкъщи на вечеря.

— Нямам търпение да се запозная с откачения ти баща — каза Шоника, докато чакахме багажа си на лентата.

Излязохме навън и забелязах баща ми — седеше с протегнати навън крака в лилав форд ескорт с две врати и ленти като на състезателен автомобил. Предната броня липсваше и тъй като съм израснала с подобни автомобили, паркирани пред къщата ни понякога в продължение на години, успях да заключа, че колата е произведена някъде между 1980 и 1985. Сега бяхме в 2005 година.

— Ето го Мелвин — посочих аз.

— Къде, къде? — Тя се огледа развълнувано.

— Ето го там.

— Гледай каква скапана кола — каза тя.

Мелвин видя, че тръгваме към него, изскочи от колата и почна да ни маха с ръка.

— Забелязваш ли, че пръстите му са като кебапчета? — Попита Шоника, усмихна се и махна в отговор.

Той се изправи, за да можем да видим целия му костюм. Носеше тъмни слънчеви очила, които скриваха половината му лице, и кафява каубойска шапка, която едва му ставаше. Облечен беше с огромен пъстроцветен пуловер, покрит с мазни петна, който майка ми несъмнено му беше изплела, а от него се подаваше яката на червена риза за голф. Тоалетът му беше допълнен от карго панталони с тиранти и високи маратонки, закопчани с велкро.

— Погледни го, погледни го… — повтори Шоника няколко пъти. — Какво става, Мелвин? — изпищя тя и хукна към него.

— Как е моята черна магия? — попита я той, като се опита да я целуне по устните, но тя обърна лице така, че целувката да попадне на бузата й.

— Виж се колко си хубав! — каза тя. — А колата ти е страхотна.

— Харесва ли ти? — попита той.

— Да ми харесва? Отива ти на пуловера — каза тя и скочи на предната седалка. Минах откъм страната на баща ми, понесох целувката му по устните, качих се отзад и си избърсах устата.

— Няма да повярвате, но тази кола е на двеста хиляди километра — съобщи ни баща ми.

— Изглежда чисто нова — казах аз.

— Къде е бронята, Мелвин? Какво е станало с нея?

— О, кой го е грижа. Това е естетика. Не ти трябва броня, щом колата се движи. Пуснах обява във вестника преди три дни и вече се обадиха десет души. Бързо ще я продам.

Шоника се обърна към мен и се помъчи да срещне погледа ми, но аз наблюдавах трафика.

— Как мина пътуването? — попита той. — Грижеше ли се Челси да не прави глупости?

— Да, нали ме познаваш, държах я много строго.

— Тя трябва да внимава, тази моя дъщеря. Мъжете я харесват. А и тя обича мъже. Тя е много привлекателна, също като баща си.

Притиснах лице към прозореца, за да се фокусирам с всички сили върху нещо друго.

— Да, така е, също като баща си — каза Шоника. Тя протегна ръка и ме смушка с пръст в крака. Прави го през цялото време и понякога ми оставя синини.

— Знаеш ли, като бях по-млад — вече не толкова много — жените много се привличаха от мен — каза той. — Живял съм на различни места по света — Италия, Испания, Гърция, Германия — и по онова време бях голям сваляч.

— По онова време? — попита Шоника.

— Да, по онова време… между другото аз знам какво си мислят младите днес, гледам MTV, следя „Истинският свят“.

— Наистина ли? — попита тя.

— О, да — каза той и в този момент мобилният му телефон почна да свири — беше си избрал за сигнал песента „Признания“ на Ъшър.

— Добре — каза Шоника и хвърли чантата си върху главата ми. — Това копеле е откачено — прошепна тя със стиснати зъби.

Мелвин разговаряше с евентуален клиент.

— … перфектно състояние, двигателят е напълно безшумен, стерео, ръчни прозорци, спойлер, всички екстри… искам само 1275 долара. Крайна цена!

Той затвори телефона, преди да е дочакал отговор и каза:

— Не беше сериозен купувач, хората не знаят какво искат. Все едно. Майката на Челси е поръчала китайска храна за вас, момичета. — Той се обърна към Шоника, след като закачи бордюра: — Освен ако по пътя не искате да вземем пиле.

— Аз обичам китайска храна — каза тя, като усили натиска върху капачката на коляното ми. Не знаех още колко дълго ще издържа, а Шоника сега беше отворила прозореца си и беше подала глава навън.

— Искате ли да пусна климатика, момичета? — попита баща ми. — Климатикът е мощен, току-що съм го напълнил. Все едно, както казваш, едно време и аз бях на върха на славата си, жените си падаха по мен… а и все още си падат. Понякога, когато пазарувам, три-четири различни жени ме питат откъде да си купят нещо — като почнеш от туршия и стигнеш до праскови. Става ми мъчно за тях, сигурно са вдовици… гледат мъж като мен, не могат да се сдържат. Челси е същата, все гони мъжете, а и те нея.

Шоника си издуха носа и по някакъв начин успя да се сдържи да не прихне.

— Според мен Челси известно време няма да се занимава с мъже — каза тя. — Ще се помъча да намеря съпруг за задника й.

— Наистина ли? — попита баща ми.

— Точно така. Вече е на двайсет и осем, трябва да почне да се държи като възрастен човек.

— Е, радвам се, че има приятелка като теб, която да се погрижи за нея. Бог знае, че никога не слуша нито мен, нито майка си.

— Прав си, Мелвин. Аз ще я вкарам в пътя. Тя би могла да напише книга за всички тези мъже, с които си е имала работа.

— Това не е лоша идея, Шоника, може и да хване.

— Чуваш ли, Челси? — Тя се обърна и ме погледна. — Трябва да напишеш книга.

— Каква тъпа идея — казах аз.