Челси Хендлър
Моят хоризонтален живот (3) (Колекция от свалки за една нощ)

Началото на края

Според много хора случайната свалка за една нощ е нещо, от което трябва да се срамуваш или да се чувстваш неудобно. Не съм съгласна. Има много начини да опознаеш един мъж и лично аз най-много обичам да го видя гол в поза „щастливо бебе“ .

Според мен важно е и да правиш секс с някого скоро след като се запознаете, за да установиш дали между двама ви има сексуално привличане. Иначе може да изгубиш два-три месеца с новото си гадже и накрая да откриеш, че не го бива в леглото или, още по-лошо, че предпочита анални мъниста и да те връзва с изолирбанд.

Спомням си първата си свалка за една нощ сякаш беше вчера. Е, може би не първата. Или втората… или петата. Ще започна с тази, която си спомням, без да се занимавам с точната последователност.

Беше звездна лятна нощ по крайбрежието на Джърси. Представете си цигулки и хармоника. Сега си представете същата хармоника в задника ми. Според мен мога спокойно да кажа, че крайбрежието на Джърси, по-конкретно един район, наречен Белмар, не е това, което ти идва веднага на ум, когато си представяш романтична любов.

По онова време бях на около осемнайсет. Трудно ми е да кажа, тъй като започнах да лъжа за възрастта си веднага щом ми пораснаха цици. Двете с приятелката ми Айвъри току-що бяхме завършили гимназия и решихме да го отпразнуваме край водата. Запознахме се в девети клас и оттогава бяхме близки приятелки. Родителите й бяха дошли от Куба много преди раждането на Айвъри. От този момент нататък те се стремяха да докажат лоялността си към Америка с всяко следващо дете, което им се раждаше. Брат й се казваше Синсинати, а сестра й — Юли, вероятно се имаше предвид Четвърти. Някъде по пътя те бяха приели и юдаизма.

За пръв път откривахме крайбрежието на Джърси и смятахме, че е наш дълг като момичета от Джърси наистина да отдадем нужното уважение на родния си щат. Беше ни омръзнало да спим със средния Джо, Дик и Хари. Търсехме нещо по-трудно.

Бяхме в настроение за танци, затова намерихме шумен, затъмнен бар, от който се лееше музика. Накарах я да избере най-хубавото момче на бара и безстрашно се приближих към него. Изпитах чувството, че притежавам истинска власт, след като отидох при такова гадже и бях посрещната толкова добре. Мислех си, уау, сигурно наистина съм много красива. Докато не почнахме да танцуваме.

Не знам дали някога сте виждали еврейско момиче, което само си е поставило диагноза „музикален инвалид“ да танцува елегантно на крайбрежен дансинг в Джърси, но аз определено приличах на човек, страдащ от смущения в двигателния апарат. В моето пиянско състояние хранех илюзията, че съм от оригиналния балетен състав на мюзикъла „Чикаго“. Реших да изпълня номера, при който потърквам задник в слабините на партньора си, като същевременно протягам ръце назад и го прегръщам през врата. Когато изпитвате съмнения, дами, това изпълнение винаги ще ви гарантира най-малкото парче пица.

Реших да изкарам две парчета пица вместо едно; бях изгорила известен брой калории при изпълнението си в стил „Божествени тела“ и исках да покажа на моето момче, че не спадам към онези момичета, които не се хранят. Прекарахме известно време прекрасно, като си хапвахме и гледахме как най-добрата ми приятелка Айвъри се натиска с гаджето си за вечерта. Гаджето й беше истински образец за боклук от Джърси и накрая двамата си разкъсаха взаимно дрехите в неговото бананово жълто камаро. Аз отидох в къщата на моето момче и последва най-хубавият секс, който едва си спомням.

Онова, което си спомням, е, че пуснах вентилатора на тавана на „силно“(на този свят има две неща, без които не мога да спя: вентилатор и копринена маска за сън); смъкнах дрехите му и пред очите ми се разкри едно от най-хубавите телосложения, които нашата екосистема някога е създала. На другата сутрин ходех със значително накуцване и не можех да определя дали това се дължи на танците или на секса. След като зърнах косата си в огледалото, реших да се явя на прослушване за главната роля в „Цар Лъв“.

Излизах с това красиво мускулесто тяло през следващите осем месеца. Отначало външността му натежаваше над характера, но постепенно стана все по-трудно да не обръщам внимание на второто. Отивахме на вечеря и в мига, в който се нахранеше, той оставяше вилицата и искаше сметката. Вилата, която беше наел за лятото с още четирима приятели, имаше топла вода само през първите десет минути и после водата ставаше ледена, а той настояваше да вземе душ преди мен, защото аз съм била неговият малък „войник“. Той беше и човек, който не позволяваше да използвам неговата четка за зъби, когато си забравех моята, защото се страхуваше от бактерии.

Харесвах съквартирантите му повече от него, затова през деня стоях при тях, а после вечер отивах в неговата спалня и правехме секс. Пусках музиката високо, за да не се поддаваме на изкушението да говорим.

Краят на връзката ни настъпи, когато започна да ме буди в малките часове на нощта, за да ходим на сърф. Той мислеше, че щеше да е забавно да бъда с него и да го гледам как кара сърф. „Забавно за кого?“ — исках да попитам. Никога не бях го канила да дойде с мен в някоя кръчма, в часа, през който дават безплатно пиене, и да ме гледа как пия. Обясних му нежно, че по-скоро бих предпочела да си остана вкъщи и да си закова ръката за стената с телбод, отколкото да гледам как някой, облечен с неопренов костюм, пада на всеки трийсет секунди. Освен това след цяло лято коктейли маргарита задникът ми не изглеждаше толкова страхотно в бикини и си мислех, че е време да си намеря някое гадже от вътрешността на Джърси.

През това лято осъзнах, че свалката за една нощ неслучайно се казва така — тя трябва да бъде само за една нощ.