Челси Хендлър
Моят хоризонтален живот (13) (Колекция от свалки за една нощ)

Докторе, докторе

Повечето жени, които познавам, предпочитат гинеколожки, масажистки и терапевтки. Аз предпочитам мъже. Винаги съм мислила, че мъжете имат по-добро разбиране за женското тяло и винаги съм се чувствала по-удобно с мъж в стаята. Ръцете им обикновено са по-силни, действат по-уверено, когато вършат каквото трябва да се свърши, а и повечето мъже имат пенис. Обичам пениси.

Айвъри току-що си беше сменила гинеколога. Очевидно последната й гинеколожка беше започнала да й се мръщи, след като я беше прегледала три пъти за един месец. Може би си мислеше, че Айвъри е вагинален хипохондрик.

И имаше право. След всеки сексуален контакт или след периода си Айвъри си взимаше час при гинеколожката си, за да е сигурна, че всичко все още е в отлична форма. Тя се опитваше да ме убеди, че причината за посещенията е главно желанието й да извлича максимално сексуално удоволствие през цялото време. Познавайки Айвъри много добре, знаех истинската причина: ужас. Тя постоянно се страхуваше да не се зарази от някаква болест. Страхуваше се дори, че клиторът й ще бъде облъчен с вредни ултравиолетови лъчи, ако макси тампонът е стоял на слънце прекалено дълго време. Сякаш макси тампоните изведнъж решават да излязат на обяд и да се поразходят, за да добият тен. Веднъж ме попита дали може да хванеш срамни въшки, ако правиш свирка на някого. Тъй като ми беше известно, че срамните въшки живеят в окосмени места, й казах:

— Да, но само ако имаш мустаци.

След първото си посещение при д-р Люк, Айвъри дойде направо в апартамента ми. Тя сияеше.

— Никога няма да повярваш колко секси е новият ми доктор. — Айвъри имаше отличен вкус за мъже. Знаех, че щом мисли някого за секси, той със сигурност е такъв. — Забавен е, секси е и не е женен! — извика тя.

— Прекрасно — отговорих аз. — Излез с него.

— Не мога — каза тя. — От два месеца се виждам с Джаксън. Решили сме да не си изневеряваме.

Джаксън и Айвъри. Джаксън беше водещ вокал на някаква група, на която не запомних името. Той беше доста секси, но косата му беше по-дълга от косата на Айвъри и все ми се струваше, че крие нещо в нея. Айвъри беше от много богато семейство; кубинските й родители бяха започнали доходоносен бизнес — фризьорство за домашни любимци, — и сега имаха четиринайсет салона. Тя обикновено излизаше с богати мъже. А и не беше някое от тези момичета, които се побъркват по музиканти, затова връзката им ме учуди. Два пъти седмично гледах концерти на групата, но не знаех много за Джаксън, освен факта, че обича да прави орална любов с нея.

— Е, много жалко — казах аз. — В такъв случай ще трябва да почакаш да се разделите. Сигурна съм, че междувременно ще опознаеш д-р Люк.

— Излез ти с него — каза тя.

Идеята да ходя сериозно с някой, който знае всичко за вагината, ми се видя прекрасна.

— Добре — казах аз. — Но първо ще си взема час. Трябва да съм сигурна, че умее да си служи с разширител.

— Страхотна си! Знаех си, че ще се съгласиш. Но трябва и да преспите. Ще изпитам какво е да правиш секс с него през твоите очи.

— Е, хайде да видим какво мога да направя.

Айвъри никога не ме беше молила за нищо. Аз, разбира се, й бях правила дребни услуги, например да й занеса лекарство, когато е болна или да я закарам до летището, но нищо от подобна величина. За мен беше чест, че ми има достатъчно доверие, за да ми възложи тази задача. Беше й нужна помощ, и за щастие имаше човек като мен, към когото да се обърне.

Следобед се обадих да си взема час при д-р Люк. Първият свободен час беше след две седмици. Поради това че не работех, графикът ми беше съвсем свободен и от моя страна нямаше никакви пречки. А и не можех да се сетя за по-добър начин да прекарам следобеда.

Веднага си взех час за бикини восък при моята козметичка. Когато отидох, я попитах дали може да изпише с восъка специално съобщение за доктора. Нещо като: „Какво става, докторе?“ Тя ми каза, че лицевата повърхност на вагината ми не е достатъчно голяма за толкова много думи. Терминът „лицевата повърхност на вагината“ много ми хареса и нямах търпение да го използвам в някое изречение.

Съгласихме се да ми направи основна бразилска епилация — веднага след като глътнах един викодин. Не знам кой е измислил епилацията, но очевидно е същият човек, който е изобретил и викодина.

Най-после дойде вторник, когато беше моят час. Реших да облека бизнес костюм, за да създам илюзията, че съм човек с професия. Съвсем не ми дойде наум, че ще съм гола на стола.

Когато отидох в кабинета, бях нервна. Ами ако не харесаше вагината ми? Ами ако имах някаква странна вагина, която само щеше да го разсмее? Обикновено не се чувствам толкова несигурна, но много исках да ме хареса. Не можех да разочаровам Айвъри. Когато някой разчита на мен, наистина искам да се представя добре. Попълних необходимите формуляри и поех дълбоко дъх.

Когато ме повикаха, влязох в кабинета за прегледи и ми дадоха една от онези тънки роби, които не се затварят, а дъното им е с размерите на салфетка, така че като надигна задник, цепката ми да е с лице към вратата, когато д-р Люк влезе. Това не беше първото впечатление, което исках да направя. Затворих плътно робата и легнах.

Д-р Люк влезе. Беше по-стар, към четирийсет, и Айвъри беше права — много секси. Приличаше ми на дружелюбен Ричард Гиър. Излъчваше истинска топлота. Хвърли ми широка, неподправена усмивка, с което показа добри маниери на лекар. Надявах се, че това ще доведе и до добри маниери в спалнята.

Харесах го моментално. Айвъри би трябвало да стане любовен консултант. Лежах с кръстосани крака, повдигната на лакти. Все едно, че позирах за „Плейбой“.

— Вие сте ща…

— Наричайте ме Чести — искам да кажа Челси. — Усмихнах му се с най-хубавата си усмивка. Човек би си помислил, че сме на пикник.

— Добре, Челси, ти може да ме наричаш д-р Люк.

— О, благодаря ви! — И двамата се разсмяхме. Беше забавен.

— И от какво се оплакваш? — попита той.

— О, нищо конкретно, просто идвам за годишната си намазка.

— Тук на картона пише, че последната ти намазка е била преди два месеца.

— Наистина ли? — попитах аз. — Много чудно, бих могла да се закълна, че беше доста отдавна.

— Е, последният ти доктор ми изпрати резултатите от теста и там е датата на прегледа.

— Той всъщност не е съвсем наред… в главата, ако разбирате за какво говоря. Затова идвам при вас. Мисля, че лекарската му кариера е свършила.

— О, разбирам — каза д-р Люк. Нещата не вървяха добре. Защо беше целият този разпит?

— Е, хайде да почваме — каза той. — Защо не легнеш назад и не се отпуснеш. Само ще погледнем и ще видим дали всичко е наред.

Забелязах, че навсякъде по стените имаше снимки на яхти.

— Яхтсмен ли сте? — попитах аз, докато той пъхаше нещо студено във вагината ми.

— Да, винаги щом ми остане свободно време.

— Колко чудно! — казах аз. — И аз съм яхтсмен! — Ако на стената бях видяла снимки на хора, които се изяждат взаимно, щях да му кажа, че се увличам от канибализъм.

— Наистина ли? Често ли излизаш с яхта?

— При всяка възможност.

— Имаш ли си собствена лодка?

— Да. Всъщност в момента е на ремонт, съвсем малък бостънски китоловен кораб. — Дойде ми наум, че бостънският китоловен кораб не е яхта. Той попита каква е повредата, а аз изпаднах в паника и казах „спукана гума“.

— Искам да кажа… не е спукана гума, а маслен теч — допълних аз.

— Участваш ли в регати? — попита той, като надигна глава измежду краката ми.

— Не, но обичам да гледам. Винаги съм имала слабост към яхти.

Изобщо не знаех какво говоря. Не бях сигурна дали думите ми звучат смислено и трябваше да насоча разговора в друга посока, преди той да разбере, че най-близкото ми докосване до яхтите беше спускането ми по водната пързалка в увеселителния парк в Ню Джърси.

— Този уикенд в Каталина има регата — каза ми той.

— Да, трябваше да отида, но тъй като лодката ми е в корабостроителницата, май ще я пропусна. А така ми се ходеше.

— Двамата с моя партньор ще ходим. — Той не погледна към мен при тези думи. Това покана ли беше?

— Без майтап! О, толкова ви завиждам. Сигурно ще е страшно хубаво.

— Може да вземеш кораб от Лонг Бийч до Каталина — информира ме той. Това определено не звучеше като покана.

— О, да, знам — отговорих аз, — но просто не е същото.

— Е, тук долу всичко изглежда наред. Ще получим резултата от лабораторията след две седмици и ще ти съобщим, ако има нещо нередно.

— Не би трябвало. От доста време не съм правила секс. Все едно, благодаря още веднъж. Нищо не усетих. — Чудех се дали да не му кажа, че никой не ми е вземал по-добре намазка, но реших да не преигравам.

— С кого планираше да отидеш до Каталина? — попита ме той, преди да отвори вратата и да си излезе.

— О, с една приятелка. Винаги ходим заедно.

— Е, след като вие, момичета, сте в такова затруднено положение, с удоволствие ще ви откарам до острова. Компанията не е много интересна — само аз и д-р Уилър, но за пациент в нужда…

— О, не бих искала да би се натрапвам — казах аз.

— О, моля, може би ще ни направите услуга. Ще е приятно, освен мен на борда да има още един човек, който разбира от мореплаване. Д-р Уилър не е най-талантливият моряк. — Не бях сигурна дали искам да поема подобно задължение, но д-р Люк ми изглеждаше все по-секси и при мисълта да го видя в чифт шорти и с развята от вятъра коса, потръпнах от вълнение.

— Това ще е чудесно — казах аз. — Наистина ли мислите, че няма да ви притесняваме?

— Разбира се. Ще е приятно да имаме младежка компания. Ще ти оставя телефона си на рецепцията. Обади ми се тази седмица и ще се уговорим.

— Това е толкова мило от ваша страна! Благодаря!

Не можех да повярвам колко симпатичен беше този човек. Стана толкова лесно. Като се изключи частта с мореплавателските ми умения.

Трябваше и да помисля коя моя приятелка заслужаваше разходка с доктор до Каталина през уикенда. Айвъри щеше много да ревнува, но тя сама ми беше постлала леглото. Взех телефона на д-р Люк от рецепцията. Бързо излязох и тръгнах да търся най-близката книжарница. Трябваше да си купя веднага „Яхти за абсолютно начинаещи“.

В колата телефонът ми звънна. Обаждаше се Рори, най-добрата ми приятелка от училище. След гимназията беше влязла в Университета на Пенсилвания, беше завършила психология и после се беше преместила в Лос Анджелис, за да преследва актьорска кариера, но вместо това преследваше само мъже.

— В петък трябва да се отърва от срещата с този загубеняк анестезиолога. Онази вечер го помолих да ме анестезира, а той ме погледна така, сякаш съм му казала да ме чука в окото. Не мога да понеса още една вечеря с този тип.

— Кажи му, че през уикенда отиваш на Каталина с новото си гадже — гинеколог.

— Ех да можеше — каза тя.

— Не, наистина. Този уикенд отиваме на Каталина с новия ми гинеколог и партньора му.

— Сериозно ли говориш? — попита тя.

— Да. С яхта.

— Обичам те.

— Благодаря ти. Всъщност не съм виждала твоя човек, но и той е доктор.

— Имат ли достъп до упойки?

— Би трябвало да имат.

— Моля ти се кажи ми, че сте планирали това пътуване, докато ти е преглеждал гърдите.

— Беше още по-хубаво.

— Толкова ме зарадва. Утре ще ти се обадя.

Двете с Рори се срещнахме с жребците си в марината пред яхтата на д-р Люк. Малкото име на д-р Уилър беше Марто. Той не беше д-р Люк, но беше хубав по един по-тъмен, по-загадъчен начин. Рори веднага реши, че д-р Люк е за нея, но аз й казах да не се бута там.

Яхтата беше красива. Беше грамадна и бяла, с огромни платна. Не можех да се преструвам, че съм в състояние да я управлявам — това беше сигурно. Носех си много пиене, за да си намеря добро извинение, но очевидно нямаше за какво да се тревожа, защото беше поканена и една друга двойка и те очевидно бяха „запалени яхтсмени“. Д-р Люк ми каза, че ако искам да взема участие, ще трябва да си го издействам сама; Лори и Глен бяха завзели управлението на яхтата.

— О, добре, ще видим какво ще стане — беше моят отговор.

Плавахме вече час, когато д-р Люк извади торба, пълна с екстази. Гинеколог, който се друса! Сигурно бях умряла и сега се намирах в рая. Когато ни попита дали искаме „да купонясваме“, имах чувството, че Рори се напика от радост. Марто ни предупреди да сме много дискретни, защото Лори и Глен „не купонясват“.

Всички си взехме таблетките и почнахме да се разхождаме по палубата. Помислих си, че това може би е най-щастливият ден в живота ми.

Рори и Матю се впуснаха в разпален разговор за религията и живота на други планети. Тези две теми ми бяха толкова интересни, колкото и покупката на Луизиана през 1803 година, така че само си мълчах и чаках пролука в разговора.

Колкото повече пиеше и говореше Матю, толкова повече имах чувството, че в него определено има нещо сбъркано. Не можех да кажа какво точно. Поглеждах към д-р Люк, за да видя каква е реакцията му, но той почти не ми обръщаше внимание. Тревожех се, че може би не изглеждам достатъчно добре. Но знаех, че това е невъзможно. Сутринта бях ходила на козметична маска и на фризьор. В този момент би трябвало да съм Тарзан, за да не изглеждам добре. По време на един от разказите на Матю Рори се наведе към мен и прошепна: „Много е секси“. Мислех си точно обратното, но вместо това кимнах окуражително и казах:

— Знам, виж дали можеш да го хванеш насаме.

Но да го хване насаме се оказа невъзможно. Матю неспирно разказваше как понякога вижда умрелите си роднини, като по този начин не оставяше големи възможности да се опознаем по-добре с д-р Люк. Трябваше да разговарям с д-р Люк и да го омая, за да почне да ми обръща повече внимание, но той като че ли не изпитваше никакъв интерес.

Бяхме на третата бутилка „Вьов Клико“, когато Матю каза, че трябва „да пусне една вода“. Най-после имах възможност да се кача на сцената. Можех да изложа теорията си за джуджетата и как според мен между тях и Малката мечка има безспорна връзка. Не след дълго д-р Люк щеше да осъзнае, че в мен има и нещо повече, освен красиво лице.

— Отивам долу да донеса сирене и бисквити за всички — каза д-р Люк и тръгна. Две секунди по-късно Рори също стана.

— Отивам долу да правя секс с Матю — каза тя.

Почвах да усещам екстазито, но за разлика от останалата част от човечеството екстазито не ме прави похотлива. Е, може да искам да целуна някого, но не изпитвам внезапна и бясна потребност за секс. Много повече предпочитам да седна навън, да гледам звездите и да си мечтая какъв ли щеше да бъде животът ми, ако бях станала професионална волейболистка.

Казах на Рори, че не ме интересува какво ще прави, стига да ме остави на спокойствие, защото почвах да се чувствам наистина приятно. След около пет минути тя се върна, хвана ме за ръката и по лицето й се изписа блаженство.

— Летиш — казах й аз.

— Да, и не само аз. Ела с мен.

— Остави ме тук, върви, вземи си го — измърморих аз. Струваше ми се, че бих живяла щастливо, ако до края на живота си не видя друго човешко същество. Чувствах се изумително.

— Момчетата ни чакат — каза Рори.

— Къде? — попитах аз.

— Долу. Хайде, Челси!

— Добре.

Станах и тръгнах надолу с нея. Когато приближихме до спалнята, чух зад вратата един много познат звук — който беше последван от най-шокиращата гледка, когато Рори я отвори. Марто обладаваше д-р Люк. Обработваше го в кучешки стил, като натискаше главата му и го пляскаше по задника. Какво ставаше? Исках да изтичам и да запазя честта на д-р Люк, но той изглежда се забавляваше. Освен това бях малко стъписана. Никога не бях виждала в истинския живот двама мъже да правят секс. Рори само стоеше до мен с широка усмивка на лицето. Тя обичаше скандални ситуации.

Бях обзета от толкова много различни емоции, че замръзнах на място. Успях единствено да изкрещя:

— Спрете!

Матю и д-р Люк ме погледнаха едновременно с широки екстази усмивки на лицата и продължиха.

— Какво става тук? — попитах строго аз. Звучах като баща си.

Рори се наслаждаваше на всяка секунда от унизителното ми положение. Тя дори не понижи тон, за да каже:

— Оказва се, че и двамата са гейове.

— Не, той е негов партньор — казах аз.

— Да, Челси… не схващаш ли?

— О, мамка му. — Най-после разбрах за какъв вид партньор говореше д-р Люк. Не можех да повярвам. Бях прекалено надрусана, за да се справя със ситуацията. Казах на Рори, че трябва да стигнем с плуване до брега.

Изтичахме на палубата и попитахме Лори и Глен къде са спасителните жилетки. Рори ги попита кога ще стигнем до Каталина. Те отговориха, че ще сме там след двайсетина минути. Прекрасно. Нямаше проблем. Щяхме да си наемем стая в хотела и да се върнем с кораб утре.

Предложих на Рори да не си разваляме надрусването и да се позабавляваме въпреки всичко. Важното беше да не мисля за това, което се случваше в момента, и това, което бях видяла. Трябваше да се фокусирам върху позитивните неща — каквито и да са те. Рори взе още четири таблетки екстази и ги пъхна в чантата си.

— Много предвидливо — казах аз. Д-р Люк и Матю дойдоха на палубата, точно като акостирахме. Постоянно се прегръщаха. Гледката беше болезнена, все едно да видиш как гаджето ти те мами, но с мъж. Рори обаче не спираше да се смее, след нея и аз се разслоях, а накрая те също почнаха да се смеят. После двамата тръгнаха към нас с много похотливи изражения. Д-р Люк посегна към гърдите ми и попита дали искам да пробвам с двама мъже наведнъж. Мислех си да му кажа: „О, това са номера отпреди пет години“, но вместо това отговорих:

— Има да си мечтаеш.

Рори им каза, че няма да им позволи заден секс и че си тръгваме веднага, щом яхтата акостира.

— Теб никой не те е питал — отговори д-р Люк.

— Така ли? — каза обидено Рори.

Бързо им казах, че ще ни е много приятно да останем още, но трябва да се видим с приятели и после да летим. Играта на думи беше непреднамерена.

Щом слязохме от яхтата, взехме по още една таблетка и търсенето на хотел се превърна в приключение. Цялото ни внимание беше насочено към облаците. След малко толкова ми се пиеше вода, че спряхме в един бар — където намерихме 150 развихрени танцьори на суинг. Барманът ни каза, че в Каталина се провежда ежегодния фестивал на суинга. Не можех да повярвам, че такова нещо съществува. Той ни предупреди, че всички хотели са пълни. В този момент имахме само една възможност и тя беше да се включим във веселбата. Затова танцувахме суинг до малките часове с помощта на допълнителните таблетки екстази и когато загасиха светлините, отидохме на плажа и гледахме изгрева. Не го бяхме правили от абитуриентския си бал. Хванахме първия ферибот за Лонг Бийч и взехме такси до Санта Моника. В таксито Рори ми каза, че вече не съм такъв майстор като в училище. Припомних й, че все пак аз бях първият им избор за групов секс. С това й затворих устата.

Айвъри остана много разочарована, когато й съобщих лошата новина. Тя се върна при стария си гинеколог, а същото направих и аз. Но няколко месеца по-късно срещнах случайно д-р Люк в един супермаркет — „Джери феймъс Дели“ — на пристанището. Бях с едно момче, с което излизах, а д-р Люк — с най-едрия черен човек, който съм виждала. Само при вида на двамата заедно анусът ми се сви. Забелязах, че д-р Люк се приближава към моята маса, затова станах и тръгнах в обратната посока, право към колата си. Не можех да си позволя разговор с този човек пред новия ми ухажор. Той можеше да повдигне само три теми: моята вагина, неговият анус и екстазито, което откраднах.

Обадих се на гаджето си по мобилния телефон и го помолих да излезе навън. Обясних му, че този човек е луд, непрестанно ме преследва и не мога да понеса да разговарям с него.

— Видя ми се доста нормален — каза моето момче. — Попита дали яхтата ти е излязла от ремонт. Не знаех, че имаш яхта.