Челси Хендлър
Моят хоризонтален живот (11) (Колекция от свалки за една нощ)

Не ми вярвайте за нищо

Разбирате, че сте спали с много мъже, ако влезете в банката и видите мъж, с когото сте правили секс, на плакат в естествен ръст и надпис: „Кредити за малкия бизнес“.

Имам този наистина лош навик да не мога да се сдържа да не лъжа, когато пия. Работата е там, че никога не става дума за нещо, за което се налага да лъжа. Разбира се, понякога е необходимо да излъжеш, за да не отидеш на някакъв купон; понякога лъжем, за да не обидим другите. Но да лъжеш, че баща ти е изобретил гласовата поща, е съвсем друго нещо.

Веднъж се видях с едно момче за няколко часа. Запознахме се в един бар, който се казваше „Елдорадо“, и успях да го забърша точно когато спряха да сервират. Беше сладур и го желаех болезнено. Беше забавен, интелигентен и интересен — спомена, че прекарва всеки уикенд в Мексико в едно сиропиталище, което е основал.

На тръгване той се колебаеше дали да дойде в моя апартамент. Момчето не се сваляше лесно и това ми харесваше. За щастие представлението не продължи дълго и скоро вече бяхме на път към апартамента ми, който за удобство се намираше на другия ъгъл.

Сексът беше над средното и бях развълнувана, защото това момче наистина ми харесваше и знаех, че нататък ще стане още по-хубаво. После на другата сутрин той се обърна в леглото към мен и попита:

— Я кажи, баща ти наистина ли е собственик на „Америкън еърлайнс“?

Изгледах го с недоумение. Минаха около трийсет секунди, докато се сетя за какво ме пита. Обърнах се, за да не го гледам в очите и потръпнах. Нямаше никога вече да видя това момче. Прекрасно, помислих си аз. Още едно момче, което няма никога да опозная.

— Да — казах аз неуверено. — Защо? Искаш да пътуваш за някъде ли?

Щеше да е много по-лесно никога да не вдигам телефона, когато ми се обажда, отколкото да си призная, че съм за лудницата. Трябваше веднага да сложа край на това и да науча още един ценен урок: никога да не лъжа, когато пия. Всеки нормален човек би взел решение напълно да спре да лъже. Реших да се огранича с това да лъжа само когато съм трезва.

Прескачаме във времето няколко месеца по-късно, след като се запознах с това момче, чието име не мога да си спомня за нищо на света. Нека го наречем Майк. Имаше един куп Майкове, така че сигурно е бил един от тях.

Разполагах с много свободно време, защото Айвъри и Лидия си имаха гаджета и прекарваха всяка минута с тях. Обикновено това не би представлявало проблем за мен, но преди месец, на двайсет и петия ми рожден ден, двете бяха казали на всички поканени да ми подарят вибратор. Айвъри и Лидия се държаха така, сякаш те самите никога не бяха преживявали сух период. Вярно е, че от цели четири месеца не излизах с никого и не бях правила секс, но се мъчех да не мисля колко дълго време е това.

Да ти подарят един вибратор за рождения ден е почти забавно; да ти подарят дванайсет не е. Първо, всички напълно пренебрегнаха факта, че имам клиентска карта във веригата магазини за алкохол „Томс Ликърс“. Второ, от колко вибратора има нужда едно момиче? Трябва му само един. Какво да правя с тези вибратори, групов секс със себе си?

По онова време работех в една малка закусвалня на Пасифик Палисейдс. Понякога след работа отивах в близкия „Старбъкс“ и четях. Няколко пъти се срещнахме там с него и приятеля му и се впуснахме в бурен флирт. Умирах си това да доведе и до бурно натискане, но внимавах да не изглеждам отчаяна. Това момче беше точно по мой вкус. Имаше тъмна коса, божествено лице и много добро телосложение.

Изглеждаше нещо средно между Том Круз и Хълк. Беше строителен работник и се мъчеше да пробие като актьор. Това, че иска да стане актьор, ме дразнеше, но не беше проблем. За да балансирам нещата, си го представях как един ден има собствена строителна фирма и как с каска на главата раздава заповеди на хората си. Макар че това очевидно нямаше да е сериозна връзка, определено исках да се възползва от мен.

На третата ни среща той най-после ме попита дали не искам „да отидем да хапнем нещо“. Така строителните работници те канят на вечеря. Помня, че силно се изчервих, което изобщо не е в характера ми. Той ми каза, че съм се изчервила, от което се изчервих още повече. Момчетата обичат да се изчервяваш. Опитвала съм се да се изчервявам нарочно, но никога не мога да го направя под натиск.

Отидохме да ядем суши някъде в Лос Фелис. Каза ми, че живее при своя приятелка, която е извън града. Пуснала го да спи при нея, докато си намери квартира.

Изпихме няколко сакета и си разделихме две големи бири сапоро. Платих сметката, защото ми беше мъчно, че още не е пробил като актьор. Не знам защо го направих, след като самата аз работех нелегално в закусвалня три сутрини седмично, за да допълня чека за 311 долара, който получавах като безработна. Наред с пристрастеността си към алкохола изглежда страдах и от мания за величие.

Самопоканих се в квартирата му. Той прие. Карах с моята тойота ехо след неговия форд пинто. Нали ви казвам — двама души, които са се провалили в живота.

Поприказвахме си, докато разглеждахме картините и снимките на приятелката му. Сигурно бяха наистина близки, защото навсякъде имаше снимки на семейството му. Той каза, че е заминала за известно време, за да се снима в някакъв филм, така че квартирата сега е почти изцяло на негово разположение. Не ми хрумна да се усъмня, вероятно защото не го бях повикала на кастинг за постоянна роля във вагината ми. Знаех, че може да се видим пак, но нямаше да станем неразделни. Също така не ми хрумна, че и някой друг може да лъже толкова много, колкото мен. Ако се интересувах от нещо повече от проникване, пинтото би трябвало да ме отрезви и да ме върне към действителността.

Тръгнах си малко след секса, защото леглото беше неудобно и предпочитах да се прибера мръсна и с изпомачкани дрехи вечерта, когато не е толкова светло.

Видяхме се още няколко пъти и беше доста приятно. Веднъж дори преспах при него — защото бях прекалила с джин и тоник. Вероятно вече сте забелязали, че пия с удоволствие най-различни питиета. В това отношение вярвам в равноправието и нямам любимци.

Последната вечер, която прекарахме заедно, отидохме на боулинг и ми се случи поредното нещастие. Избрах топка, която беше прекалено малка за пръстите ми и когато се опитах да я хвърля — за да изпълня, както си фантазирах, сполучлив удар — топката остана в ръката ми и ме повали на земята. Направих пълно салтомортале, като се търкулнах по хлъзгавия под и се озовах в улея. Всички служители веднага се събраха около мен от страх, че ще ги съдя. Двамата с Майк се посмяхме на случилото се, но знаех, че дълбоко в себе си малко се страхува за мен.

След тази вечер отношенията ни станаха малко неловки. Усещах, че започвам да го харесвам, че ставаме малко като двойка. Тръгнах си и не говорих с него няколко дни. Исках да му се обадя, но се борех с това желание. Не исках да се влюбвам в строителен работник/актьор /шофьор на форд пинто.

Накрая се предадох и му се обадих след седмица. Той побърза да приключим разговора и ми позвъни чак на другия ден. Голяма работа, казах си аз. Нямах намерение да го преследвам. Виждала съм приятелките си да влизат в подобни отношения и те ми се виждаха много неприятни и пълна загуба на време. На ценно време, което биха могли да прекарат в пиене.

Не бях споменала на Майк, че работя на непълен работен ден като сервитьорка, затова можете да си представите изненадата ми, когато след няколко дни го видях да влиза в ресторанта с една пищна брюнетка, която лесно би могла да гарантира елиминирането ми от всеки конкурс за красота по бански костюми. Мамка му.

Беше единайсет и половина сутринта и аз бях последната останала сервитьорка, преди да застъпят момичетата за обяд. Колкото и да беше невероятно, Майк седна на масата, която обслужвах. Единственият ми избор беше да си тръгна, да се прибера вкъщи и никога повече да не се обадя в ресторанта. Освен ако не измислех някакъв друг план, който да включва смъртта на някой роднина.

Бързо прехвърлях вариантите в ума си. Дори някой мой роднина действително да беше умрял, нямаше причина да не обслужвам физически дадена маса, докато не дойде някой, който да ме замести. Ставаше много сложно. Освен това собственичката на заведението ми правеше голяма услуга, като ми плащаше под масата, така че не можех да я зарежа. Помислих си дали да не помоля момчето, което събираше празните чинии или може би готвача да обслужат Майк, но като им казах, те се разсмяха. Не знам дали се смееха, защото за пръв път ме виждаха изпаднала в истерия, или защото не говореха английски и си мислеха, че им казвам нещо смешно.

Трябваше да измисля нещо. Да отида при масата и да се представя не ставаше. Трябваше да намеря друг начин.

После ми дойде идея. Беше просто. Нямаше да съм аз. Той не знаеше, че работя тук. Щях да бъда някой, който много прилича на мен. Щях да бъда собствената си сестра близначка. Защо не? Той не знаеше нищо за мен. Бих могла да имам сестра близначка.

Тръгнах към масата с енергична стъпка.

— Здравейте — казах мило аз. — Какво ще пиете?

Той изведнъж пребледня. А аз вероятно се изчервих.

— Здравей — каза той, преизпълнен с ужас при вида ми. Повтарях си наум едно и също нещо. Не познавам този човек. Не го познавам. Никога през живота си не съм го виждала.

— Здравей — отговорих аз. Какво искате за пиене?

Тишина. Той ме гледаше втренчено. Сега и тя започна да ме гледа втренчено.

Няма да се откажа от плана си, мислех си аз.

— Какво ще пиете? — попитах пак аз. Хайде, тъпанар такъв, нали си актьор! В края на краищата му помагах да се измъкне от неудобна ситуация.

— Ъм, да. Аз ще пия кафе, а ти, мила, какво искаш? — попита той своята малка кифличка.

— И за мен кафе, ако обичате — каза тя.

— Дадено, ей сега ще ги донеса — казах аз с най-веселата си усмивка. Бях се превърнала в сладка, куха сервитьорка с позитивна нагласа. Току-що бях използвала в изречение думата „дадено“.

Останалата част от престоя им мина горе-долу по същия начин — аз се правех на луда, но през цялото време реагирах на думите на Майк, сякаш той е лудият.

Всеки път щом ме погледнеше, и аз го поглеждах с големи откачени очи, сякаш се чудех защо този странен тип непрестанно ме зяпа. Ако се съдеше по бледозеления оттенък на лицето му, започваше да му призлява. Беше ми приятно да се вживея в ролята на дружелюбна и всеотдайна сервитьорка. Никога не се бях държала толкова приятно към клиентите. Изпитвах почти удовлетворение от работата си. По-късно трябваше да помисля по този въпрос.

И нещата продължиха така. Когато най-после дойде време за сметката, Майк ми остави 25 процентов бакшиш. Чудех се дали това се дължи на чувството му за вина или на слънчевия ми характер. Той си тръгна с гаджето си, което ми се усмихна и ми махна с ръка за довиждане. Беше мило момиче. Стана ми мъчно, че ходи с човек, който е пълен лъжец. След двайсетина минути броях парите и се готвех да приключвам, като си мислех колко иронично беше, че само преди няколко седмици бях платила сметката за вечеря на този човек. Каква идиотка бях. После изведнъж чух гласа му.

— Челси. — О, мамка му. Беше Майк. Сам. Обърнах се да отговоря, когато изведнъж се сетих, че вече не съм Челси.

Изпаднах в паника и присвих очи, за да се направя на объркана. — На мен ли говорите? — попитах го аз.

— Извинявай много — каза той.

— За какво? — попитах аз, като се правех на озадачена.

— За това, което се случи преди малко — каза той. — Искам да кажа, да, ние живеем заедно, но не е това, което си…

И тук нещата придобиха приятен обрат.

— Чакайте — казах аз. — Трябва да ви прекъсна. Аз не съм Челси. Забелязах, че ме гледате особено, но аз не съм Челси. Тя е моята сестра близначка. Не знам откъде я познавате и какво е станало, но нямам представа кой сте вие. — После добавих много сладко: — Наистина съжалявам.

Мълчание.

Той продължи да се взира в мен.

— Е, това наистина е странно — каза той. — Приличате точно на нея. Съвсем точно.

— Е, нали сме близначки. При близначките това често се случва.

— А вие как се казвате? — попита той.

Не бях подготвена за този въпрос. Как да се кръстя? През главата ми почнаха да преминават имената на всички хора, с които съм имала вземане-даване. За съжаление никой от тях не беше момиче.

— Келси — изтърсих аз.

— Челси и Келси? — попита той.

— О, нямаше да се учудвате, ако познавахте родителите ни — засмях се аз. Позамислих се дали Челси му е разказвала за истинските ни родители. После се сетих, че Челси съм аз.

— Това е невероятно, вие сте еднакви!

Кимнах.

— Сериозно, приликата е пълна.

Почваше да ми ходи по нервите. Не беше ли виждал близначки?

— Чакайте, а тя защо не ми каза, че има сестра близначка?

— Не знам, вие откъде я познавате?

— Ние сме нещо като… нещо като…

Прекъснах го:

— Нека да отгатна — спали сте с нея?

— О-о! — Той придоби глупав вид.

— Е, да, Челси е готова да спи с всеки.

— Какво? — Той изпадна в ужас.

— Да, тя е много по тази част. Това ми се случва през цялото време. Мъжете все си мислят, че съм Челси.

— Тя наистина ли спи с всички?

Въздъхнах. Нали точно това му казвах.

— Почти.

— Спи с различни мъже през цялото време?

— Страхувам се, че е така. Не е зле да се прегледате.

Мълчание.

Минаха около пет секунди преди Майк да спринтира към вратата. Дори не ми каза довиждане, което ми се стори малко грубо.

— Да й кажа ли, че сте идвали? — извиках след него.

— Не.

Той изчезна.

Две години по-късно влязох в моя клон на „Банк ъф Америка“ и видях лицето му да краси най-новия им билборд, рекламиращ кредити за дребния бизнес. Минаха цели десет минути, докато се сетя откъде познавам този човек. Чудех се дали „Банк ъф Америка“ ще ми отпусне малък персонален кредит за това, че съм спала с тяхното рекламно лице. Чудех се дали ще ми отпусне малък персонален кредит, ако преспя и с някой от служителите на гишетата. Наистина имах нужда от кредит.