Челси Хендлър
Моят хоризонтален живот (8) (Колекция от свалки за една нощ)

Следата

Бяхме с Лидия в едно барче, наречено „Елдорадо“, в Брентуд. Сред нещата, заради които толкова много харесвам Лидия, е, че е толкова лесна. От момента, в който допре чаша евтино шардоне до инжектираните си с колаген устни, остават само минути преди да легне по гръб. Двете сме страхотен отбор.

Това е и момичето, което веднъж поиска да си говорим и сподели, че се е записала в един клуб, който се казваше „Анонимни сексманиаци“, а щом започнах да се смея, ми каза:

— Челси, това е много сериозно. Става въпрос, че съм пристрастена към секс с непознати.

— Което не означава ли, че просто си курва? — попитах я аз.

Тя отиде на няколко събирания на клуба и после се отказа, след като осъзна, че промискуитетът, независимо от какъв вид е, няма да бъде излекуван от други петдесет души, всеки от които иска да прави секс с нея.

В „Елдорадо“ попаднахме на две сладки момчета, с които се бяхме запознали преди два-три месеца, когато Лидия отведе вкъщи техен приятел. Тя и това момче повече не си размениха нито дума — истинска свалка за една нощ. Очевидно Лидия не можа да осъществи мечтата си за групов секс с цял футболен отбор, затова искаше поне да работи с една и съща група момчета. После, ако някой записваше на видео тези епизоди, би могъл да ги монтира така, че да изглеждат като истински групов секс на живо. Виждате ли? Мечтите понякога се сбъдват.

Нещо по-важно, приятелят им Гавин беше сладур. Беше красив. Имаше лице, за което никой не можеше да каже: „Уф!“ Беше висок 1.78, слаб, но мускулест, с черна коса и ясни сини очи. Беше сладък като Рики Мартин, но нямаше пружинираща походка. Беше малко надменен и го приех като предизвикателство.

Тъй като не бях правила секс с никой от познатите им (или поне те не знаеха за никой), ме разглеждаха като сладкото, наивно „добро момиче“. Постарах се да изиграя новата си роля убедително. Разказах им за частното девическо училище, в което никога не съм ходила, за Корпуса на мира в Гватемала, където бях научила толкова много, и как ако изиграя добре картите си, един ден може да оглавя Американския Червен кръст. Представлението ми трогна публиката. По едно време Гавин ме попита дали съм християнка. Кимнах благочестиво и му казах, че макар да не съм съгласна с Исус за абсолютно всичко (като например да не се прави секс още първата вечер), вярвам, че трябва да живееш морално и да си добър към другите.

Извиних се, като казах, че искам да се видя с някои хора, главно защото имах газове и не исках да ги изпусна пред Гавин, но също и защото не исках Гавин да мисли, че съм му вързана в кърпа. След няколко минути се върнах и продължих да го изнасилвам словесно с измисления си живот, изпълнен с благородни мечти, надежди и амбиции. Разказах му как годината, която съм прекарала като доброволка в Младежкия клуб в Санта Моника, наистина ми е помогнала да разбера младите хора от градското гето. „Нашето бъдеще“ беше терминът, който използвах. Не можех да престана да лъжа, като редях една след друга все по-абсурдни истории. Беше ме обзело вдъхновение.

— Каква е тази миризма? — попита той и сбърчи нос от погнуса.

Пръднята ми беше рикоширала обратно към мен.

— Ъ-ъ, безобразие, някой взе, че пръдна. Отвратително. Тези хора нямат никакво възпитание — казах аз, като поклатих глава.

После станах малко самонадеяна. Превърнах баща си в кубинец, който не може да казва „р“ и не знае да чете и пише. Признах на Гавин колко трудно ми е било да израсна с баща, който е пристигнал в Щатите на вътрешна гума от автомобил и как всички са ми викали Елиан Гонзалес. В този момент Гавин започна да се досеща, като имате предвид, че Елиан Гонзалес се беше прославил само преди седмица, а аз говорех за събития отпреди двайсет, двайсет и пет години.

Пак започнаха да ме измъчват газове, затова реших да минимизирам загубите си, да отида в тоалетната и да се изходя. Леле, как само се изходих. Мислено си обещах никога да не ям мексиканска храна през уикенда и като се върнах, видях, че Лидия сваля приятеля на Гавин.

Тя ме дръпна за косата и прошепна или се опита да прошепне:

— Прибираме се с тези момчета.

Бързо я отведох настрана и й разказах за огромното си постижение в тоалетната, както и че поради липсата на биде и тоалетна хартия, вероятно трябва да се прибера вкъщи и да си измия задника. Тя ми напомни, че не в един случай е играла като страничен защитник в моя полза и че добрата приятелка винаги ще ти помогне да свалиш някое случайно гадже. Не разбирах защо трябва и двете да правим секс в една и съща вечер, но ми беше интересно да видя Гавин без риза, затова не се наложи дълго да ме навива. Гавин приличаше на човек, който държи сапун в апартамента си, затова се успокоих от факта, че в някакъв момент ще мога да се погрижа за задника си.

Отидохме в апартамента на Гавин и веднага изтичах в банята. Измих се със сапун, но ми се видя нередно да се избърша с някоя от кърпите му, затова предпочетох тоалетна хартия. Голяма грешка. Бях използвала прекалено много вода при измиването и тоалетната хартия буквално се разпадна и залепна на задника ми.

Истинската грешка се оказа Гавин. Той имаше плосък задник. От плоски задници винаги ми се отщява. Предпочитам да има нещо, за което да се хвана. Но задникът на Гавин не беше просто плосък. Вместо задник той имаше палачинка. Или, ако предпочитате, лопата.

Каква катастрофа. Сексът беше приятен, но поради някаква причина загубих интерес… или съзнание. Все едно. Събудих се от ярката светлина, която влизаше в стаята към седем сутринта. Този човек нямаше дори щори на прозорците. Мястото заприличваше на стая за мъчения.

Прескочих го, за да се облека и да се измъкна, когато ги видях до леглото: гащите си заедно с огромна жълто-кафява следа точно по средата.

Веднага се обърнах, за да видя дали Гавин се е събудил и щом установих, че не е, се втурнах към доказателството. Грабнах гащите и направих нещо, което и досега не разбирам напълно. Хвърлих ги през прозореца в задния двор.

Събрах останалите си дрехи и изтичах в банята. Докато се обличах, се помъчих да си припомня събитията от предишната вечер, за да разбера дали Гавин е забелязал петното. Не можех да си спомня точно в кой момент ми е смъкнал бельото. През главата ми преминаваха откъслечни кадри, в които двамата се търкаляме един върху друг и в един момент падаме от леглото. Започнах да си мисля дали да не си сменя името и да се преместя да живея в друг град.

Вратата беше леко открехната и чух, че от другата спалня към мен се приближават стъпки. Надникнах.

Лидия вървеше с широка крачка по коридора под ярката слънчева светлина, като не носеше нищо друго, освен черни три четвърти мъжки чорапи. Стигаха й до коленете. През главата ми преминаха ред мисли: дали Гавин и приятелят му живеят с дядо си? Дали Лидия е направила тройка с дядото? Дали има шести пръст на крака, който се мъчи да скрие?

По бузите й се беше разтекла засъхнала маскара, а прическата й беше безумна. Приличаше на жена, която си изкарва прехраната на улицата. Тя обясни чорапите с факта, че от две седмици не е ходила на педикюр и краката й са заприличали на нещо от „Джурасик парк“. После чухме, че на двора лае куче.

— На кого е това куче? — попита Лидия.

Лаят на Куджо ставаше все по-силен. От стаята на Гавин някой изпъшка. Това означаваше, че контактът е неизбежен.

Лидия се промъкна обратно в стаята си, а аз довърших обличането и изтичах към вратата на Лидия, като крещях нещо за кръщенето на бебето на леля ми.

— Лидия! Лидия! Съвсем забравих! Кръщенето на бебето на леля ми е тази сутрин. Ще закъснея.

Фалопиевите тръби на леля ми бяха зашити около пет години преди този случай, но аз винаги се сещам какво да кажа. Или поне докато не видях как Куджо тича към мен и носи в уста моите гащи.

Гавин ме сграбчи отзад и започна да търка нос във врата ми, докато аз стоях замръзнала от ужас и наблюдавах приближаването на кучето. Надявах се, че е изяло поне зацапаната част от гащите. Моля те, боже, моля те.

— О, гледай, бельото ти! — възкликна Гавин. Това беше моментът. Трябваше или да си призная, или да обърна ситуацията в моя полза.

Затова излъгах.

— А, струва ми се, че не е моето, задник такъв, моето е на мен. — Преди да успее да провери, се насилих да пусна няколко сълзи и изтичах обратно в спалнята, проявявайки сериозно актьорско майсторство.

— О, сега разбирам, мистър Мачо — ридаех аз. — Водиш тук момиче след момиче след момиче след момиче след момиче, когато ти се прииска, така ли? А после колекционираш гащите им? Дали да сваля и моите и да ти ги оставя за колекцията? Ще си доволен ли?

Не исках да губя инерция, затова не дочаках отговор.

— Аз ти се доверих! Само допреди месец бях девствена! И си мислех, че между нас има истинска връзка. Толкова си отвратителен.

— Слушай, нямам представа на кого са тези гащи. Виждам ги за пръв път през живота си. Наистина си помислих, че са твоите.

Куджо почна да се разхожда из стаята и да дъвче остатъка от гащите ми. Помислих си, че съм се измъкнала. После забелязах, че от долната му челюст виси парче от гащите и се вижда петното.

На лицето на Гавин се изписа крайна погнуса.

— Отврат! — беше единственото, което чух, докато си тръгвах.

Влязох в колата и тръшнах вратата. Докато потеглях, видях как Лидия излиза от входната врата и тича към мен само по риза и чорапите на дядо. Надявах се, че поне тя ще спаси част от достойнството ми, но това очевидно нямаше да стане. Тя стискаше в ръце джинсите и обувките си и крещеше:

— Чакай ме!

Намалих, за да може да скочи в колата, но не пожелах да спра напълно. Тя си удари главата във вратата, докато я затваряше.

— Какво ти става? — попита ме тя.

Разказах й всичко и след малко маскарата по лицето й вече не беше засъхнала. И двете бяхме гладни, но решихме, че не може да става въпрос да ядем на публично място. Затова избрахме „Макдоналдс“ и като влизахме в паркинга, видяхме надпис, на който пишеше: „Мак Ребърцата се завърнаха“.

— Завърнаха се откъде? — попитах аз.

— Не знам, но по-добре не си поръчвай — каза Лидия.

Прекарах много безсънни нощи, преди да забравя преживяното унижение. „Къде сгреших в живота си?“ — мислех си аз отново и отново. Лежах будна и се чудех колко ли чифта бельо сменят мексиканците годишно. След като първоначалната горчивина поизбледня, осъзнах, че като много други неща в живота, и това е дар. Нямаше да ми се наложи да мина за втори път през същото, за да се науча да не ям мексиканска храна в събота и неделя. Кой знае на колко много момичета съм помогнала, защото споделих с тях моя разказ?