Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън
Сестри и тайни (24)

Глава 23

Дайна намъкна широк анцуг и дебели чорапи и седна на дивана недалеч от Джейк.

— Изглежда ти е удобно — отбеляза той.

Дори се усмихна, но очите му останаха сериозни.

Взе ръката й и прокара мазолест пръст по гладката като коприна кожа, като започна от пръстите с безупречно поддържан маникюр.

— Какво? — тонът й издаде изненадата от внезапно проявената нежност.

— Ще ми се да знам защо такава прелестна жена не е омъжена — подхвана той тихо. — Защо е високоплатена, изключително добра адвокатка, вместо да е майка на няколко сладки дечица. Защо живее в Мисури, когато акцентът й я издава, че е от източните щати. И защо предпочита да се крие сред пустошта, вместо да остане в града, където без съмнение ще е заобиколена от приятели и роднини. И най-вече — какво има против Коледа?

В първия момент Дайна инстинктивно се раздразни; ще откаже да отговаря на каквито и да било лични въпроси. В края на краищата как смее той да допуска, че тя ще откликне и ще сподели стаените дълбоко в душата й чувства? А после, да го вземат дяволите, той се усмихна и този път усмивката му достигна до очите му и го превърна в опасен непознат, комуто тя силно желаеше да се довери и хареса.

Осъзна собствената си стеснителна усмивка, докато търсеше думите за отговор.

— Представа нямам защо не съм се омъжила. Изглежда, просто се венчах за работата си вместо за мъж.

Признанието й предизвика усмивката му и той й кимна.

— И мен ме обвиняват в същото.

— О, и ти ли не си женен?

Очите му за миг потъмняха, но после сви рамене.

— Веднъж почти го направих. До сватбата оставаха две седмици.

— Съжалявам — промълви тя и посегна да го докосне, несъзнателно насочвайки длан към бузата му. — Не исках да предизвиквам мъчителни спомени.

— Не са мъчителни. Някои са тъжни и сякаш през по-голямата част от времето засенчват доброто, но като цяло бяхме щастливи. Бяхме силно влюбени. — Усмихна се и хвана ръката й, преди тя да я отдръпне. — Бяхме хлапета по на двадесет и три, когато се сгодихме. Прекалено млади, за да знаем, че животът не е само да се любим, да планираме голяма сватба и да си поставяме цели. Но както и да е. Тя не ме изостави пред олтара. Почина.

— О, Джейк, съжалявам.

Погледна я дружелюбно:

— Не се притеснявай. Всичко това стана преди десет години. Освен това сега говорехме за теб.

Тя сви рамене.

— Нямам какво да казвам. Общо взето, съм работохолик. Обожавам работата си. Край на историята.

Той кимна присмехулно.

— Ха, че как няма да я обичаш! Трупаш богатство от нещастниците, чиито съпруги представляваш.

Лицето й пламна от внезапно обзелия я гняв. Изчака няколко секунди, преди да се престраши да заговори. И изпита гордост от овладения си глас:

— За ваше сведение, господин Джейкъбс, не се възползвам от чуждото нещастие. Изпитвам известно удоволствие, признавам, да поставям на място момчетата, които понякога си въобразяват, че светът е техен. Но истинската тръпка ми дава спечелената с моя опит и умения справедливост за клиентките ми.

Джейк стана и тръгна към камината, като измърмори: „пълни глупости“.

— Я почакай малко — скочи Дайна от дивана и го последва. — Какво демонстрираш с това пренебрежение? Говоря истината!

Разравяше огъня с ръжена, но се обърна и го размаха, сякаш учител подчертава значението на лекцията си, като размахва показалката.

— Наистина ли? А не ти ли доставя удоволствие да размазваш мъжете и от това да изпитваш тръпка?

С ръце на хълбоците и нервно потропващ крак Дайна въздъхна дълбоко и раздразнено:

— О, по дяволите. Какъв е смисълът? Ти и без това няма да разбереш.

Проследи я с поглед как се извръща и отива към големия прозорец. Раздразнен не по-малко от нея, той все пак неволно се усмихна, когато тя избърса голям кръг в замъгления прозорец. Господи, каква привлекателна фурия! За малко да се изсмее с глас, но се въздържа — опасяваше се да не би тя да прекоси решително стаята, да измъкне ръжена от ръцете му и да го халоса с него. Реши да върне разговора на неутрална територия.

— А почивката ти и всички тържества сега, през празничния сезон?

Отпусна рамене и отговори, без да се обърне:

— Ходя по тържества. Службата ми го изисква. Просто ги избягвам по Коледа.

Джейк се огледа из стаята, приятно мебелирана във френски провинциален стил, но без каквато и да е празнична украса.

— Да, виждам. Тук няма дори една клонка или празнична камбанка.

Мълчанието й надвисна като тежък буреносен облак. Джейк се почеса по наболата си двудневна брада. Искаше му се тя да продължи да говори и да слуша гласа й, за да не мисли за причината, довела ги тук. Но същевременно се запита доколко смее да я насили да продължи.

— А семейството ти? — престраши се той.

— Какво за семейството ми? Родителите ми са мъртви. Имам три сестри. Не го ли споменах вече? Струва ми се, да. Както и да е — обичам ги всичките, но не сме близки. Ще решиш, че просто не можем да се забавляваме.

— Не се ли притесняват от странните ти навици да се усамотяваш? Не те ли канят да прекарваш празниците с тях?

Извърна се рязко и го смая с широката си усмивка.

— Господи, те ще се побъркат при подобно поведение. Особено Ардат, която ненавижда тези празници. — Прекоси стаята и застана до него пред камината. Побутна го настрана и протегна ръце, за да се сгрее. — Лорън обръща огромно внимание на Коледа, но винаги съм подозирала, че просто я бива повече от нас, останалите, в преструването. Винаги отделя много време да обмисли подаръците и така нататък. В действителност май само Ярдли се радва на празника. Прави всичко, свързано с него — пече курабийки, украсява къщата. Сантиментална е и доста сполучливо успява да не се навира в онова тъмно място, където ние, другите, винаги се озоваваме накрая.

Спря, подсказвайки му, че не желае да говори повече. Джейк го долови, но нещо го накара да продължи:

— И все пак ми кажи какво точно й е на Коледа, та три от вас четирите не я търпят?

Поколеба се само миг, преди да вдигне поглед към него.

— Майка ми умря на Коледа. Беше застреляна.