Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън
Сестри и тайни (28)

Глава 27

Няма да допусне да я обземе паника; трябва да издържи. С глас, който я смая със силата и твърдостта си, тя отвърна на приветствието:

— Надявам се да бъде такава, Ей Джей.

— Идваш ли с мен? — попита той така тихо, че тя почти не долови заповедта в думите.

Разтегли устни в приветлива усмивка, за да демонстрира съгласието си, а после сякаш се наблюдаваше отстрани как се извръща и тръгва към пътеката. Всяко движение, което правеше, й се струваше забавено и пресилено като движение на мим.

Спря, за да коленичи за миг, наклони брадичка и използва момента да отвори закопчалката на чантата си, увесена на врата й. Не съзнаваше какво прави, докато пръстите й не стиснаха перлената дръжка на дамския „Смит“.

Когато започна да се надига, усети ръката на Ей Джей върху лакътя си; сърцето й прескочи ужасено: чудеше се дали не е видял оръжието в другата й ръка. Но докато той й помагаше да излезе от черквата, тя напъха пистолета в джоба, издиша бавно и същевременно облекчено.

— Къде отиваме? — попита тя, щом се озоваха на паркинга.

— Можеше да умреш от студ навън — отбеляза той, сякаш не го бе попитала нищо.

— Съжалявам, ако съм те разочаровала — раздразнено го сряза тя. — Ако знаех, че ще се появиш, бих направила нещо да те зарадвам.

Очите й се разшириха при вида на колата, към която вървяха. Поколеба се и неволно се отдръпна от него; почувства как у нея отново се надига страх. Как бе успял да вземе колата й? И къде е Джейк?

— Влизай — нареди й Ей Джей.

Дайна си пое дъх и побърза да изпълни заповедта му, пък макар и само защото хората започваха да излизат от черквата. Не искаше да излага на риск живота им. Не и щом пистолетът в джоба й даваше възможност да изчака двамата да напуснат паркинга. Настани се в колата.

— Странно, но никога не съм си представял, че ходиш на църква — долетя откъм гърба й глас, който я накара да подскочи от изненада.

Самоувереността й се топеше като изпуснат от спукан балон хелий. Тя извърна глава към Стан Розентал. В колата бе тъмно, но тя различи два силуета на задната седалка. В следващия миг Ей Джей отвори вратата на шофьорското място и лампичката в купето светна.

— Господи — простена тя, различила подутото и окървавено лице на Джейк. — Какво са направили с теб?

— Млъквай — сряза я Стан. И със саркастичен тон добави: — Колкото и да не искам да говоря като герой от стар гангстерски филм, няма как да се въздържа да не ти кажа: „Не ме принуждавай да го убивам, бейби.“

Дайна го смая с кривата си усмивка.

— Господи, ти наистина си бил по-голям задник, отколкото съм си представяла.

Не беше забелязала пистолета, опрян в ребрата на Джейк, но сега Стан го вдигна и го насочи в лицето й.

— Казах ти да млъкнеш! — припомни й злобно.

Усмивката й стана по-широка и тя дори се изхили.

— Или какво? Ти и Ей Джей ще ни убиете с Джейк тук, на паркинга, пред всичките тези хора? О, Стан, Стан, какво глупаво човече си!

— Затвори вратата — изръмжа той.

В следващата секунда вратата се затръшна и Дайна усети нещо да се стоварва отстрани на главата й. Стори й се, че чува вика на Джейк, но можеше да е нейният протестен вопъл точно преди всичко пред очите й да притъмнее.

Връщайки се в съзнание, Дайна простена от острата болка. Погледът й бе разконцентриран и дори най-незначителното движение й се удаваше с усилие. Но с паметта й всичко бе наред. Помнеше всеки детайл от последните два дни, откакто я отвлякоха.

— Джейк — прошепна тя.

— Тук съм, мила — обади се той някъде до нея.

Тя килна леко глава назад, като се стараеше да не обръща внимание на режещата болка и на гаденето.

— Та ти ме държиш — прошепна тя, когато видя подутото му лице над своето.

Въпреки подутото си и насинено лице и цепнатата долна устна Джейк успя да я дари с усмивка.

— Правилно схвана.

— Джейк, аз те об…

— По дяволите, Смит, млъкни!

Дайна изви настрана глава и видя лицето на мъжа, който я беше ударил; междувременно осъзна, че отново се намират в бунгалото й. От смъдящата болка при всяко движение в очите й напираха сълзи, но тя задържа погледа си върху него.

— Върви в ада, дребен страхливец такъв!

Лицето на Стан потъмня от гняв, ала Дайна отказваше да откъсне очи от него. След минута той се овладя достатъчно, за да се изсмее пресилено.

— Леле, леле! Е, никой никога не е отричал, че лейди Ди е куражлийка.

Главата я цепеше, трябваше обаче да го принуди да продължи да говори. Беше разбрала къде точно се намира — изтегната на пода, а главата й лежеше в скута на Джейк, докато самият той се бе облегнал на дивана. Сега, ако успее да залиса Стан и да види къде стои Ей Джей, би могла да опита да се добере до пистолета в джоба си.

— Ти ли… помогна на Ей Джей да убие… другите? — попита тя.

Въпросът й накара адвокатът да прихне.

Дайна преглътна предпазливо. Господи, от шума и болката в главата й прилошаваше. Преглътна. Трябва да издържи. Със затворени очи внимателно плъзна ръка към джоба на канадката. Неволно, макар и тихо, изхълца, когато откри, че джобът е празен.

В момента Стан говореше и въпреки че раздразнението й само дозасилваше чувството за прилошаване и пронизващата болка в слепоочията, тя се насили да се вслуша в думите му. Ако, по Божията воля, преживее тази нощ, трябва да бъде в състояние да стане точен свидетел за вината на този мъж.

— Ти беше просто катализаторът, Ди — причината да измисля плана първоначално.

— За… защо? — заекна тя, когато той видимо се поколеба дали да продължи.

— Защо? Ти ме питаш защо? Сериозно ли говориш? — Очевидно се забавляваше. Чудовище, което тероризираше жертвите си. — Според мен бе повече от ясно за всички. Какво ще кажеш, Джейк? Ти си смелчага, мъжкар. Мускулите на „Строежи Джей и Джей“, нали така? Е, не блестиш със страхотен интелект, но съм сигурен, че си се досетил. Е, защо не кажеш на малката си приятелка защо?

Дайна усети как коремните мускули на Джейк се стягат под главата й. Извъртя глава назад, доколкото й бе възможно, за да срещне погледа му, да му внуши да запази спокойствие, да се включи в играта и да спечелят време.

Видя бунтарско пламъче да преминава през очите му, преди устните му да се извият присмехулно.

— Опитал се е, предполагам, да те победи няколко пъти в съда. А като не е успял, е преминал към стратегията „Щом не можеш да ги надвиеш, присъедини се към тях“. Освен това сигурно няколко пъти те е канил да излезете и смея да твърдя, че си му отказала. Това ужасно го е обидило.

Джейк спря и се самонагради с едно ухилване, от което долната му устна отново се разцепи. Потече кръв, но той я избърса с опакото на ръката си, а после вдигна очи, за да срещне погледа на мъжа, който се бе приближил към него, докато спеше, и го бе халосал с пистолета по главата.

— Е, близо ли съм до истината? Или е било по-лошо? Виждал си отвращението в очите й и нежеланието да прекара дори няколко минути извън съда в присъствието на такъв гнусен червей?

Дайна видя как Стан побеснява и насочва пистолета към главата на Джейк. Посегна да обгърне лицето на любимия си с ръце и му отпрати мълчалива молба да замълчи.

— Не схващам как си убедил Ей Джей да играе по свирката ти, Стан — намеси се тя с надеждата да отклони вниманието му от Джейк.

— Като се изключи, че ме накара да вляза в черквата и да те извадя, за да не убие брат ми — обади се Ей Джей с уморен глас, — не съм се съгласявал да правя нищо за него, госпожице Смит. Съжалявам.

Тя видя, че Стан е свалил надолу пистолета и сега стоеше облегнат на прозореца горе-долу на същото място, което Джейк бе избрал за свой наблюдателен пост. Но изглежда адвокатът бе забравил за какво точно трябва да бди и бършеше с ръкава на сакото си сълзите, бликнали от смях, като едва дишаше.

— Господи, колко е забавно. С другите наистина се наложи да приключа много набързо, за да не се накисна. Но, дечица, трябва да ви призная колко ми е гот в момента. Първо успях да ступам този каубой, дето едва не развали всичко, като застана между мен и сладката лейди Ди. После ми се удава възможност да се похваля колко лесно ми бе да се справя с останалите. Особено с онази кучка Тори. — Спря и гръмко се засмя. — Ей, приятелче — подхвърли той към Ей Джей, — имаш ли представа, че бившата ти съпруга се въргаляше в леглото с някаква приятелка и един тип, който работил в твоята компания? Пери някой си! За мацки като нея бях чел в „Плейбой“, но никога не ми е минавало през ума, че ще успея да зърна подобна тройка. Нездраво е, но е истинско удоволствие да се наблюдава.

Дайна мълчаливо прие новината, че Стан очевидно е убил Тори.

— Тук именно ме подведе — намеси се ненадейно Ей Джей. — Седях в колата си срещу дома й, когато видях от къщата да се измъква сянка и да прекосява двора. Хвърлих се на телефона и позвъних на татко. Казах му да се свърже с теб тук, Джейк. Да те предупреди, че Тори е тръгнала по следата… — Спря и изхлипа. — Господи! Мислех, че тя се измъква от къщата. Представа нямах, че този тук току-що й е прерязал гърлото. А през цялото време съм могъл да го спра… Ако не се правех на такъв всезнайко, готов да стовари всичките обвинения върху нея.

— Е, така е — въздъхна Стан. — Понякога печелиш, понякога губиш. Такъв е животът. Но чуй и още нещо, Ей Джей. На теб просто ти е писано да губиш. Дори бих казал, че ти изигра и последния си коз.

Дайна почти не го слушаше. Беше се съсредоточила върху друго: да измъкне тежкия пистолет, който преди няколко часа изрита под дивана. Сега обаче извърна глава към техния похитител, доловила заплашителните нотки в гласа му. Главата й щеше да се пръсне. Извика от болка, но острият откос от пистолета в ръката на Стан заглуши възклицанието й.

— Кучи сине! — изкрещя Джейк, когато Ей Джей се строполи на пода и се появи в полезрението на Дайна за пръв път, откакто бе дошла в съзнание.

— Е, какво толкова! — възкликна Стан. — И без това си го просеше. Знаеш ли колко мекушав беше? Как ме принуждаваше да седя със скръстени ръце, докато твоята приятелка тук си развяваше байрака по време на бракоразводното му дело? Шибани мекушавци като него не заслужават да живеят.

Дайна трепереше, но съзнаваше необходимостта да издържи и да се добере до пистолета на Джейк. Стегнатите мускули на Джейк бяха твърди като стомана; приличаше на бомба, която ще експлодира.

— Господи, ще повърна — изхленчи тя и се наведе на една страна.

— Видя ли, Джейк? — чу тя Стан да се обажда. — Вече не е свирепата адвокатка, готова да ме закове на стената, нали? Призлява й само защото брат ти лежи на пода в краката й и кърви върху дъбовото й дюшеме.

„Моля те, Джейк, накарай го да продължава да говори“ — мислеше си Дайна, когато ръката й обви дръжката на малкия дамски „Смит“ вместо дръжката на тежкия пистолет на Джейк. Миниатюрното оръжие вероятно се бе изхлузило, когато са я стоварили на пода. Започна да приближава пръстите си към него, но всяко драскане по пода звучеше в ушите й като гръмотевица.

Не бе добър колкото другия, но пък беше по-лек, по-лесно щеше да го вдигне и да спре копелето, стига само да успее да се извърне и да насочи дулото към него.

Вероятно Джейк някак си схвана внушението й да се бори да печелят време.

— Ей, Розентал, отговори ми на един въпрос, преди да убиеш и нас.

Стан не реагира, но тя предположи, че е готов поне да чуе въпроса, защото Джейк продължи:

— Как така сгреши толкова, та позволи Дайна да се измъкне оттук и да стигне до черквата, преди да разбереш, че е изчезнала?

— Ама ти наистина май нямаш много ум в главата, хубавецо — изсмя се адвокатът. — Толкова е ясно; просто не си струва да си губя времето в обяснения. Но, от друга страна, не желая да ви очистя, преди да ви разясня всичко.

Дайна притегли пистолета към гърдите си. Постави ръка върху гладката перлена дръжка и намести пръст на спусъка. Оставаше да събере сили, да се претърколи и да стреля, преди Стан да схване какво става. Дишаше дълбоко, за да се успокои. Представяше си зловещия му пистолет в ръката му. „Успокой се, Дайна. Стегни се.“

— … и докато заключа Ей Джей с белезниците за перилата на задната веранда и се справя с ключалката, ти беше съвсем сам. Вероятно трябва да ти се извиня, че те халосах, но страшно се ядосах, когато разбрах, че се е измъкнала. — Разхили се. — А и нали разбираш…

Сега! Дайна се завъртя към прозореца с пистолета в ръка и светът наоколо сякаш експлодира.

Изтрещя друг пистолет, последван от шума на счупени стъкла и остър вик, когато тялото на Джейк се надигна, а после се стовари с цялата си тежест върху нея.

— Нееее… — простена тя, осъзнавайки случилото се.

Стори й се, че чува Джейк да извиква името й за последен път, но можеше да е и молба, избликнала от дълбините на сърцето й, преди да се потопи в тъмнината.