Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън
Сестри и тайни (32)

Глава 31

Трябваше да минат няколко секунди, докато Ярдли осъзнае колко добре изпълни предназначението си предпазното въже, като бързо спря падането й. Главата й се удари в скалата, но каската също си изигра ролята.

— Кайл, казах ти, че няма да се справя с проклетия „таван“!

— Всъщност се справяш отлично — извика той някъде над главата й.

— Това, че едва не се убих, ли наричаш отлично? — провикна се тя отдолу, все още увиснала на няколко метра под мястото, където неуспешно се опита да се изкачи.

Като се клатеше напред-назад, най-после улови въжето и намести тежестта си. Веднага щом си възвърна контрола, той започна да я изтегля нагоре.

Между отделните придърпвания го чу да казва:

— Нито за миг… не беше в опасност… Падането е част от… приключението. Когато се направи както трябва… рискът е минимален. Всъщност… падане при първото катерене… си има своите предимства. Прогонва страха… Кара те да предприемаш по-големи рискове при… следващите изкачвания. — Когато тя преодоля ръба и се озова в ръцете му, той добави: — Току-що научи, че ако не изпълниш някое движение правилно, екипировката те предпазва.

— Нима защитата не идва от водача? — изненада се тя.

Отново стоеше прекалено близо до него; поради запъхтяното му дишане долавяше всяка пулсация на сърцето му. Както и при първата им среща той прокара пръсти по скулата й и нежно отстрани петънце от бузата й с палец.

Ухили се и я притегли в прегръдките си.

— Изключително важно е за един новак да разполага с добър водач. Почакай. Някой ден ти ще ми бъдеш водач.

Облягайки се на него, Ярдли почувства сексуалното привличане помежду им. Неговата жизненост и енергия проникваха в тялото й и тя си даде сметка как се увлича по него. Облегна се назад и го погледна, преди да промълви:

— Като се има предвид, че се видяхме за пръв път едва миналата неделя, ти наистина проявяваш огромно доверие в мен.

Без никаква ирония той отвърна:

— Умея да преценявам хората.

Устните му докоснаха нейните в топла, нежна целувка.

В главата на Ярдли нахлуха всички заклинания на Ким, всички предупреждения на полицията. Отдръпна се леко в опит да разсее омайващата я магия:

— След като си такъв експерт да преценяваш хората — попита кокетно, — как обясняваш номера, погоден от бившата ти приятелка?

— На твое място бих внимавал как се държа — сопна й се Кайл. — Все още не знаеш как да слезеш оттук.

Въздъхна, обърнала поглед към земята далече долу.

— О, да, забравих, че съм заклещена тук.

Той тихо се засмя.

— Не точно. Поне не си новак в катеренето, ще използваме рапел: ще се държим за въжето и от време на време ще се отблъскваме от скалата с крака.

— Досещам се какво значи „рапел“ — тросна му се тя свирепо.

Взря се в нея за миг и отбеляза:

— Не е възможно да си ядосана. Та ти успя! Погледни наоколо.

Оказа се прав. За пръв път се озърна и започна жадно да попива невероятната гледка наоколо.

— Наистина е вълнуващо да си тук. — Кайл отново пристъпи съвсем близо до нея; Ярдли се дръпна и попита: — Защо го правиш?

— Кое? — не разбра той.

— Заставаш така близо до мен! Притеснява ме. Сигурно страдам от клаустрофобия, но имам нужда от пространство. Или просто напрежението от скорошните убийства си казва думата.

Кайл се замисли за момент.

— Извинявай. Но просто нещо в теб ме привлече още в първия миг щом те видях. Не мога да го обясня, но никак не се почувствах като непознат, когато застанах до теб. А и човек се привързва към хората, с които се катери. Съвсем скоро то ще стане нещо съвсем естествено и за теб. — Изръмжа шеговито и добави: — Вероятно е животинското у мен — браня си територията.

— Намекваш, че аз съм твоя територия? — попита тя наострено.

— Е, още не, но защо да не си го представям?

Ярдли поклати глава — не знаеше как да се чувства: поласкана или разтревожена. Нарочно сменяйки темата, тя се извърна и отбеляза:

— Перспективата оттук наистина си заслужаваше усилието. Гледката е невероятна. Ще ми се и боите ми да бяха с мен.

— Тогава малката ми изненада ще те зарадва. — Измъкна гърба на ризата си от панталона и извади сгънат лист хартия, а от сбруята му по магически начин изскочиха три подострени молива. Подаде й ги и я взе в обятията си, за да й прошепне: — Съжалявам, но не знаех какви моливи използваш… А и хартията е малко влажна от потта. Бях сигурен обаче, че като се озовеш тук, ще поискаш да запечаташ всеки детайл.

Този път благодари на близостта си до нея. Беше й много по-лесно да го целуне.

 

 

Ярдли се прибра привечер — последните слънчеви лъчи изчезваха на западния хоризонт. Изтегната върху килима във всекидневната, Ким зубреше усилено. Едва вдигна поглед да се провикне:

— Виж какво има на масата в кухнята! Сутринта господин Маккей донесе цветя за теб. Изглежда пред вас най-после се разкрива перспектива.

Ярдли се настани в големия фотьойл и уморено попита:

— Защо винаги става така в живота: цяла година оставах невидима за всеки носител на У-хромозома, а сега двама мъже се бият за мен.

Приятелката й затвори тетрадката:

— На твое място не бих се оплаквала. Лично аз щях да се радвам, ако разполагах с няколко мъже, за да избирам.

— Сигурно имаш право. Но времето си играе игрички. Ако Чък бе проявил някакъв интерес преди няколко седмици, сега нещата щяха да са различни.

— Кайл явно ти е направил впечатление — ухили се Ким. — Никога не съм подозирала колко контактен спорт е скалното катерене.

Ярдли се наведе напред с грейнали очи.

— Не съм изпитвала подобни чувства към друг. Сякаш се приближавам прекалено близо до оголен проводник и макар да съзнавам, че не е безопасно, искам да го докосна и да проверя дали наистина ще ме разтърси.

Вини се сгуши в скута на Ким, а Ярдли седна на пода до нея.

— Изпитваше ли подобно нещо към Остин? Просто не си в състояние да спреш да го виждаш, макар да знаеш колко е опасно?

Ким сви рамене равнодушно.

— Май да. — За да смени темата, добави: — Наистина умирам от глад. Какво ще кажеш да излезем и да изядем по един голям сочен хамбургер?

Ярдли се усмихна.

— Отлично. Кайл ще бъде тук след тридесет минути. Заедно ще отидем да вечеряме. Чака с нетърпение да се запознае с теб, а и аз искам да го опознаеш. Интересува ме едно непредубедено мнение.

Приятелката й въздъхна.

— Това вероятно означава, че продължаваш да изпитваш някакви резерви.

— Повярвай ми — изпълнена съм със съмнения. Изглежда така симпатичен, естествен… И същевременно се долавя нещо подмолно… Не мога да го опиша. Моля те, ела да хапнеш с нас.

След моментно колебание Ким кимна.

— Добре. Сигурно ще се безпокоя много по-малко за теб, ако добия лично впечатление.

 

 

Ким остана поразена, когато половин час по-късно отвори вратата. Кайл, облечен в памучни панталони и риза, й се усмихваше искрено. Тъмните му коси се виеха сексапилно, а кожата му сияеше със здрав тен.

Ярдли отвори вратата на спалнята, откъдето Вини изскочи пъргаво и се заигра около краката й, докато не забеляза Кайл в подножието на стълбите. Мъничето се закова на място, изръмжа и хукна към него. Нападайки го свирепо, подскочи и заби малките си зъби в бедрото на Кайл. Дребното му телце остана вкопчено, сякаш бе на живот и смърт.

Макар и двете стопанки да се ужасиха от поведението му, не успяха да сдържат смеха си, предизвикан от комичната сценка. Ким започна да тегли Вини, но кутрето очевидно не възнамеряваше да се пусне.

Кайл се пошегува:

— Сигурно не одобрява одеколона ми. Обещавам следващия път да го сменя.

Ким се опита да разтвори захапката на Вини.

— Не искам да ти скъса панталона. Как да го накарам да спре?

— Ей така — обади се Ярдли. Наведе се и запуши ноздрите на кученцето. Само след миг то отвори уста, за да поеме въздух. Тя го взе на ръце. — Ако ме извините за момент, трябва да обясня на Вини някои основни правила в къщата. Идвам след минутка.

— Винсент ван Гог, убедена съм, ще изпрати искрените си извинения — заяви Ким, докато двамата с Кайл изчакваха на верандата.

За миг гостът остана озадачен, но после възкликна:

— О, кръстили сте малкия звяр на името на Винсент ван Гог, защото едното му ухо липсва!

Тя се наведе, кимна и докосна мокрото петно на панталона.

— Да се надяваме, че когато това изсъхне, няма да остане леке.

— Не се притеснявай за панталона. Нищо му няма. Вини трябва да се научи, че не е задължително да се държи като доберман, само защото прилича на такъв.

Ким го изгледа изпитателно:

— Означава ли, че нещата невинаги са такива каквито изглеждат?

Не успя да отговори — в този миг се появи Ярдли. Отидоха до колата и Кайл им отвори вратите.

— Наистина съжалявам — повтори Ярдли. — Кучешкото училище май става задължително.

Ким кимна.

— Точно това препоръча и Чък Маккей, когато Вини го нападна сутринта.

Ярдли се вторачи в Ким.

— Шегуваш се, нали?

— Не. Но Вини не…

Спря насред изречението — тъмнозелен джип, паркиран в края на пресечката, привлече вниманието й. Колата потегли незабавно. Погледна притеснено към Ярдли и Кайл, но с облекчение забеляза, че не са видели нищо.

— Какво искаше да кажеш за Вини? Добре ли си? — попита приятелката й.

Тя се сгуши на задната седалка.

— Извинявайте. Вероятно съм по-изморена, отколкото предполагах. Той… Вини не го ухапа, нито му се нахвърли.

— Сигурна ли си, че си добре, Ким? — Ярдли се обърна от предната седалка, за да погледне приятелката си. — Изведнъж страшно пребледня.

Ким само кимна. Макар да се стараеше да се прояви като забавна компаньонка, през по-голямата част от вечерта тя се чудеше как щеше да се отърве от Остин. Отново.

 

 

— Надявам се, не ме чакаш отдавна — подхвана Ярдли, излизайки от колата си с леко свъсени вежди.

Всички мускули по тялото й горяха, а пламналата кожа на врата й я караше да съжалява, че е облякла леката вълнена рокля.

Чък Маккей приглади сакото си, оправи вратовръзката и тръгна да я пресрещне. Загрижено я погледна и припряно попита:

— Добре ли си?

Тя се засмя:

— Да. Просто имам мускулна треска. До вчера бях готова да се закълна, че съм в относително добра физическа форма. Сега разбирам колко съм се лъгала.

— Какви налудничави неща си правила в събота, вместо да те поразходя с кола?

Ярдли се поколеба, но призна:

— Катерих се по скали.

Като поклати глава, той леко се засмя.

— Трябваше да се досетя, че дръзката ти природа ще те тласне към подобна авантюра. Кой те уговори да предприемеш нещо толкова опасно?

Съзнателно избягвайки въпроса му, тя отбеляза:

— Да си брокерка по недвижими имоти в момента ми изглежда доста по-опасно, отколкото да се катериш по скали.

— С кого беше? — настоя той.

Насили се да прозвучи небрежно и пътьом подметна:

— С приятел.

— Стар ли?

— Имаш предвид стар приятел или стар човек?

Спря и я изчака да се обърне.

— Знаеш ли, Ярдли, тревожа се за теб. Затова исках да те придружа днес при огледите.

— Признателна съм за твоята загриженост и ще ми е приятно да прекараме следобеда заедно, Чък, но наистина мога да се грижа сама за себе си.

По алеята сви джип и очите й се разшириха: Кайл слезе и се усмихна широко.

— Прекрасен следобед, нали?

Ярдли тръгна бързо към него с протегната за поздрав ръка:

— Господин Бейкър, толкова се радвам, че отново се отбиваш да видиш къщата. Това е господин Маккей, собственикът на „Маккей Риалити“. Днес работим в екип.

Здрависвайки се енергично с Маккей, Кайл поясни:

— Предпочитам да ме наричате Кайл. — Обърна се към младата жена. — Отбих се всъщност да ти върна пуловера. Снощи го забрави в колата.

Лицето й порозовя, но тя пое пуловера усмихната.

— Благодаря, че ми го донесе.

— Как се чувстваш? Имаш ли мускулна треска? — попита Кайл, вече седнал в джипа.

— Не — излъга Ярдли.

— Чудесно. Чакам с нетърпение следващия път.

Докато се отдалечаваше, тя се провикна:

— И аз… — После забеляза втренчения поглед на Чък. — Знам, трябваше да призная, че цялата съм скована.

Той се усмихна широко, поклати глава и в следващия миг прихна.

— Кое е толкова смешно?

— Ти. Всъщност всички жени. Опитвате се да се държите така наперено — отбеляза той.

— Сякаш мъжете не се държат наперено по цял ден — сряза го Ярдли.

Все още развеселен, той отвърна:

— Сравняваш ябълки с портокали. А — между другото — надявам се, господин Бейкър да не ми е съперник.

— Не, стига да не започнеш да се катериш по скали — пошегува се тя.

Лицето му стана прекалено сериозно.

— Имах предвид за вниманието ти.

 

 

— Вече е сряда, а не съм те виждал от неделя. Къде се криеш? — попита Чък Маккей.

Ярдли с облекчение забеляза, че не изглежда разстроен. Прекара по-голямата част от седмицата в маневри да го избягва, което се оказа изненадващо лесно с безценната помощ на Ким. Хвърли чантата си в чекмеджето на бюрото и докладва изчерпателно:

— Изработих договори за три къщи и прибавих още две за оглед през тази седмица. Пролетта определено е дошла. Буквално усещам как банковата ми сметка набъбва.

— Радвам се за теб. Ким позвъни от Оклахома Сити преди няколко минути. Взела е блестящо изпита за разрешително. Поиска разрешение да подпише сделка при първия си оглед утре. Изглежда има предвид нещо конкретно.

Ярдли се усмихна широко.

— Напоследък тя работеше много усилено, за да стигне дотук. Ще й дадеш ли шанс?

Приглаждайки реверите на костюма си от Армани, той сви рамене.

— Разбира се. Ким е съвестен работник. Ще се справи добре, защото е заредена с оня вътрешен импулс, който те тласка към успеха. Не много отдавна и ти беше в нейното положение.

— Знам. И съм ти благодарна за всичко, което направи за мен — отвърна му искрено.

Огледа се, за да се увери, че са сами, и я притегли към себе си. Прошепна й:

— Добре. Хайде тогава да го отпразнуваме с вечеря.

Лицето й мигом помръкна и издаде мислите й. Постара се в отговора й да прозвучи разочарование:

— Съжалявам, Чък. Имам други планове за довечера.

— Нима? Защо не ги промениш? — Веждите му се стрелнаха нагоре. — Няма да съжаляваш.

За момент се поколеба дали да не му признае за срещата си с Кайл, но прецени, че половината истина е по-добра за кариерата й.

— Ще водя Вини на училище. Мисля, ще се съгласиш колко важна е задачата.

Отдръпна се от нея с каменно изражение.

— Да, да. Непременно научи малкото злобарче на маниери!

Ярдли понечи да се засмее, но изведнъж осъзна колко сериозни са всъщност думите му.

 

 

По-голямата част от петъчния следобед Ким прекара в очакване на Остин пред апартамента. Не позволяваше на гнева да я напусне, за да й стигне куражът да осъществи намеренията си. Най-после той пристигна с джипа си и тя му направи знак от колата си да се приближи. Гласът й не трепна, докато, без да откъсва очи от него, изстреля:

— Остин, ти наруши обещанието си. Видях те да наблюдаваш дома ми миналата събота и те забелязах още два пъти през седмицата.

Загледан в ръцете си, той стоеше до хондата й и кимна. Винаги я бе смайвал как така с ръст от един и осемдесет и пет прилича на дете. Това съставляваше част от проблема — постоянно се чувстваше длъжна да му помогне, да му даде да разбере колко е добър, но не е подходящият за нея.

— Не успях да се въздържа. — Прокара ръка през черните си коси, а присвитите му тъмни очи се насочиха към Ким. — Знаеш какво изпитвам към теб.

— Ако наистина държиш на мен, не би се опитвал да ме въвличаш във връзка, която не ме интересува. Знам, че си готов за женитба, но аз не съм. Не желаеш ли да постигнеш нещо в живота си?

Думите му бяха премерени, почти умоляващи:

— Разбира се. Но според мен трябва да изградим живота си заедно.

Сърцето й започна да се разтапя — винаги ставаше така, когато беше край него. Ала дълбоко в душата си съзнаваше кое е правилно.

— Слушай, Остин, вече имам брокерско разрешително, а току-що уговорих страхотна къща за оглед. За пръв път през живота си имам чувството, че наистина вървя към целта си. В момента не съм готова да се обвържа нито с теб, нито с друг. Приех да се виждаме отново, но те предупредих за намерението ми да излизам и с други хора. И ти обеща да правиш същото.

— Знам. Но те обичам и не искам да се занимаваш с продажба на къщи. Прекалено опасно е. Наоколо броди убиец и напада беззащитни жени. — Наведе се напред и добави: — Жени като теб.

Ким изведнъж усети как цялото й тяло се напряга. Вкопчи се здраво за волана — чак кокалчетата й побеляха, но се постара да отвърне спокойно:

— Трябва да вървя, Остин. Каквото и да е имало помежду ни, свърши. Намери си друга.

Той стисна зъби и изрече с леден тон:

— Няма друга като теб! И никога няма да има. Опитах! Наистина опитах! Но те всички са кучки. Кучки, които нищо не струват и само знаят да манипулират като съквартирантката ти!

— Глупости, Остин! Май наистина не разбираш. Опитах се да ти помогна, да ти подам ръка. Предупреждавам те — няма да допусна отново да се намесиш в живота ми. Моля те, не ми се обаждай. И не паркирай повече пред дома ми. Ако го сториш, този път наистина ще се оплача в полицията. Ясна ли съм?

Ким не дочака отговор и натисна газта. След няколко километра се поуспокои, уверена, че не я е проследил. Включи радиото и започна да върти копчето, за да намери музика, която да разсее мрачното й настроение. Попадна на плътен глас — предаваха местните новини; понечи да продължи да търси, но ръката й замръзна, осъзнавайки какво чува.

Полицията в Тулса предполага, че след шестата жертва убиецът, получил вече прозвището Убиеца в празните къщи, току-що е бил разкрит. Последната му жертва още не е идентифицирана, но според неназован източник е брокерка по недвижими имоти на видима възраст около двадесет и пет години. Макар това да е първото убийство, извършено през делничен ден, подобно на другите трупове е била открита в празна къща. Ще ви държим в течение за развоя на събитията.

Ким спря на някакъв паркинг и разтреперана облегна глава върху волана. Нямаше начин да не се замисли какво я очаква в бъдеще.

 

 

В късния следобед Кайл се промъкна тихо зад Ярдли. Няколко минути мълчаливо наблюдава как ръцете й превръщат размазаната скица от първото й скално изкачване в жива рисунка. Откри я на едно от любимите й места — под високите дъбови дървета в малкия парк, близо до дома й.

Наведе се напред и прошепна:

— Трябва да притежаваш невероятна памет. Мина седмица, а тези цветове ме връщат точно на мястото, където бяхме.

Тя се напрегна, после, без да извръща глава, разсеяно отговори:

— Запечатвам нещо като моментална снимка в съзнанието си. Хората го правят непрекъснато… Просто не си дават сметка за процеса.

— Сигурно талантливите, надарените го правят, но не допускам, че обикновеният човек има полароид, скрит в главата си — възрази й той.

Остави настрана палитрата и четката и се надигна.

— Ако ти го докажа, ще ме оставиш ли да поработя на спокойствие? — Пое си дъх и добави: — Извинявай. Все още не се познаваме достатъчно добре, затова трябва да ти обясня. Когато работя, все едно аз се превръщам в картината. Прекъснат ли ме, трябва ми време, докато цветовете отново започнат сами да ми се явяват. Звучи странно, знам, но…

Той вдигна ръце.

— В такъв случай аз съжалявам. Наистина се възхищавам от работата ти. От нея ми секва дъхът. — Бръкна в задния си джоб и извади същите три молива, които й беше дал при изкачването. — Забравих да ти ги оставя онзи ден. Надявам се да ти послужат.

— Благодаря — отвърна Ярдли. Внимателно ги остави в кутията, изправи се и застана зад гърба му. Той се опита да се обърне, но тя го хвана за раменете и го помоли: — Не мърдай. — Покри очите му с ръце и попита: — С какво съм облечена в момента?

Кайл се поколеба, после отвърна:

— С бяла риза, тесни сексапилни джинси, които очертават прекрасното ти дупе, и елек, който прикрива прекалено много от чудесните ти…

Заби лакът в ребрата му.

— Какъв е елекът?

— Олеле! Дънков, на парчета. И на ревера е старата брошка. Онази, дето каза, че е на баба ти. Добре, доказа си тезата.

Ярдли кимна, а ръката й несъзнателно докосна брошката, докато той се обръщаше, за да застане с лице към нея.

— Това не е просто старо бижу, а антика. Има разлика. Едното просто е направено отдавна, а другото е обичано отдавна.

— Много е красива, но защо я носиш така често?

Тя сви рамене.

— Имам специално отношение към сестрите си и предполагам, че тази брошка е антика, защото е била на прабаба ни. Кръстена съм на нея. И тя е била художничка. — Добави усмихнато: — Като дете отправях молитвите си към нея, сякаш е моят ангел пазител или светица, или нещо подобно.

— Значи рисуването е в кръвта ти, Ярдли Смит.

— Вероятно и така може да се каже. Между другото — какво правиш тук? — попита тя.

— В новините съобщиха за последното убийство. Исках да се уверя, че не си пострадала ти.

Шокът й бе очевиден:

— Господи! Пак ли?

— Опасявам се, да — потвърди той сериозно.

— Казаха ли коя е? — попита Ярдли.

Той поклати глава.

— Само споменаха, че е работила за „Атлантис Риалити“. Чуй ме: съжалявам, че ти донесох лоши новини, но следобедът е така прекрасен. Защо не отидем да потичаме, да повървим няколко километра — каквото ти се иска. Обожавам да бягам от работа в петък.

За няколко секунди мислите й я държаха в плен и тя не му отговори.

— Как все пак ме намери? — попита накрая.

— Съседът ти каза, че те е видял да се отправяш насам с боите за рисуване.

Ярдли си отбеляза да поговори със съседите си да не са така любезни.

— Настойчив си, бих казала — констатира тя преднамерено.

— Никога не се отказвам, докато не получа каквото желая — троснато призна той.

Потискайки неволното потреперване, тя седна отново.

— Нито пък аз. А сега съм наумила да свърша тази рисунка. Ако помълчиш пет-десет минути, ще съм готова.

— Позволяваш ли да те наблюдавам мълчаливо, Велика? — попита той с поклон.

— Добре. — Засмя се. — Ще ми подадеш ли чантата?

Трябва ми цинобър; вчера го купих… — посочи към яркото петно в средата на картината — … за да дооправя цвета на тези диви цветя.

Кайл се пресегна към обемистата й кафява кожена чанта и бръкна вътре. Най-накрая откри тубата на дъното до нещо, което определено не очакваше да намери. Извади и двете.

— Какво, по дяволите, е това?

— Боята и пистолетът, който сестра ми изпрати преди няколко седмици. — В отговор на вторачения му поглед остави четката и гневно продължи: — Възразяваш ли една жена да се самоотбранява?

— Не, стига да знае как — просъска той.

Ярдли скочи.

— Да не намекваш, че не знам? И защо? Защото не мога да избера мъжа, с когото е подходящо да излизам ли? Е, май за пръв път си прав!

— За Бога, Ярдли, проклетото нещо е заредено. От колко време се подмята по този начин?

Същата енергия, привлякла ги един към друг, сега разпалваше гнева им. Без да се интересува от любопитните погледи на околните, тя изкрещя:

— От години, от десетилетия… По дяволите — откакто съм се родила! Какво значение има?

— Дала ли си си поне труда да посещаваш курсове по самоотбрана? Знаеш ли как да стреляш с него? Имаш ли представа какви поразии може да нанесе? Или просто го подмяташ в чантата и се молиш да се случи най-благоприятният вариант?

Очите й гневно се присвиха.

— Не че е твоя работа, но когато купих патроните, човекът ми показа как да стрелям.

— А случайно да е намекнал нещо за незаконното носене на оръжие?

— Спомена за закона за оръжията.

— Който ти предпочиташ да не съблюдаваш! — фучеше Кайл.

— Не възнамерявам да го нося навсякъде и през цялото време. Просто докато хванат убиеца!

— Най-малкото е редно да не го държиш зареден.

— И да кажа: „Извинете, господин Убиец. Бихте ли ме изчакали минутка, докато си заредя пистолета?“ Поправи ме, ако греша, но според мен има смисъл да притежаваш пистолет, ако разполагаш с възможността да го използваш!

— Точно това искам да кажа! — провикна се Кайл, а зачервеното му лице бе само на сантиметри от нейното.

— Моля? Този път загуби, Кайл. Ако не е зареден, как ще ми помогне да се защитя?

— Ще приложиш тактиката на сплашване. Защото, ако е зареден, вероятността някой да го използва срещу теб, преди ти да свариш да го насочиш срещу него, е огромна.

Хвърли четките в дървената кутия до краката му и попита:

— Дойде тук специално, за да отровиш деня ми ли?

Той потърка брадичката си и откровено рече:

— Наистина не.

— Явно и двамата сме със сприхав нрав — въздъхна Ярдли, насилвайки се да се успокои.

— Така е. Извинявай. Изглежда се престарах.

„По дяволите, точно така постъпи“ — искаше да изкрещи тя, но вместо това промърмори:

— Ще ми се да мисля, че наистина се безпокоиш за моята безопасност.

— Вярно е. И просто не съм убеден доколко правилно постъпваш. Освен това пистолетите ме изнервят.

Тя се опита да разведри настроението.

— Да, но си щастлив като мида, докато висиш над ръба на скалата.

Той я възнагради с вяла усмивка. Тя обаче не преставаше да се чуди дали действително е загрижен някой да не я нарани — например убиецът в празните къщи.