Ан Маккафри
Белият дракон (8)

Глава 7
Утро в холд Руат, 15.6.2

— Впрочем, владетелю Джаксъм, дойдох да ти съобщя, че имаме гости. — каза Литол. — Майстор Робинтън, Н’тон и Менолли долетяха при нас направо от Излюпването на кралицата. Но преди това, ще трябва да се погрижим за лапата на Рут…

— Нима ти не летя до Бенден? — попита Джаксъм.

Той отрицателно поклати глава и се приближи до Рут: белият дракон вече се настаняваше да спи. Литол му се поклони и разгледа внимателно гъсто намазаните с мехлем изгаряния.

— Виждам, че сте се къпали в езерото. — той успя да забележи влажната коса на Джаксъм. — Водата там е чиста, а и балсам си сложил навреме… Ще трябва да проверим след няколко часа, но ми се струва, че всичко ще е наред. — Литол прехвърли погледа си върху момчето. Следите от Нишките нямаше как да се скрият. — Не бих могъл да обясня на гостите твоето отсъствие при Излюпването. — той въздъхна. — Бъди благодарен, че долетя Н’тон, а не Ф’лар. Предполагам, Менолли знаеше за твоята малка самоотлъчка?

— На никого не съм казвал.

— Значи, най-после си се научил да внимаваш. — И настойникът му кимна. — Какво пък, ще помоля Н’тон да те вземе за обучение, да потренираш заедно с младите ездачи. Така ще е по-безопасно и няма да бъдеш сам… Робинтън, естествено, ще се досети, от него нищо не можеш да скриеш. Добре, да вървим, надявам се, че няма да те мъмрят прекалено много. Честно казано, заслужаваш порядъчно наказание, за това, че си рискувал живота си, и този на Рут. И при това точно сега, когато всичко е с главата надолу…

— Съжалявам, ако съм те разстроил.

— Не е там работата, Джаксъм. Аз сам съм си виновен. Трябваше отдавна да разбера, колко ти е необходимо да провериш способностите на Рут. Ако ти беше с няколко Оборота по-възрастен, спокойно можех да ти предам холда…

— Съвсем не искам да ти го вземам, Литол.

— Мисля си, че точно сега не биха ми позволили да ти го предам. Пък и след малко сам ще разбереш. Да вървим, гостите чакат.

Н’тон стоеше на вратата на малката зала, която в Руат използваха, когато гостите и стопаните трябваше да обсъдят нещо в тесен кръг. Бронзовият ездач хвърли един поглед върху лицето на Джаксъм и изстена. Робинтън, който седеше в креслото, веднага се обърна. В уморените му очи се се отрази учудване и както се стори на момчето — одобрение.

— Джаксъм, това е от Нишка! — Менолли беше ужасена. — Как си могъл да поемеш такъв риск, и при това точно сега?…

Тя му се сърдеше — тя, която постоянно му се надсмиваше, че безкрайно разсъждавал, вместо да действа!

— И аз, глупакът, не се досетих, че ти, все пак ще направиш опит, — въздъхна Н’тон и тъжно се усмихна. — Да, рано или късно щеше да го направиш, но си избрал времето… — Джаксъм можеше да поспори относно времето, но замълча. — Надявам се, че Рут не е пострадал?…

— Изгаряне на дясната лапа. — отвърна Литол. — Вече му оказахме помощ.

— Джаксъм, одобрявам решението ти да направиш от Рут истински боен дракон — необичайно сериозно каза Робинтън. — Но днес считам за необходимо да те помоля за търпение…

— А аз, напротив, смятам за необходимо да го научим да лети, както трябва. Заедно с моите млади ездачи. — неочаквано се намеси Н’тон. — Точно заради това, че както виждаме той имаше достатъчно смелост и … глупост да пробва сам без наставници.

— Надали Бенден ще одобри… — поклати глава Робинтън.

— А аз одобрявам, — твърдо заяви Литол. — Аз съм Настойник на Лорд Джаксъм, а не Ф’лар или Лесса! Нека Лесса се занимава със своите си проблеми. Джаксъм е моя работа! И знам, че ще е в безопасност сред младежите от Уейр Форт. — Литол свирепо погледна Джаксъм. — А моят подопечен ще обещае, че без нашето съгласие няма да се мотае, където не трябва!

Джаксъм, разбрал, че никой не се канеше да пита Бенденските Предводители, бързо кимна съгласявайки се с условия, които обикновено не би приел. Беше му малко смешно и същевременно обидно, как останалите изтълкуваха случая — да извърши такъв подвиг и отново да стане ученик. Впрочем, станалото в Керун показа — ако иска да се бие с Нишките и да запази кожата си, ще трябва наистина много да учи.

Н’тон между другото, много внимателно го оглеждаше и се намръщваше все повече. Момчето даже се изплаши, а не би Предводителят да се е досетил, с какво са се занимавали с Рут, когато са ги сварили Нишките. Тогава със сигурност ще го завържат и никъде няма да го пускат.

— Трябва да обещаеш още нещо — каза Н’тон. — Никакви скокове във времето повече, ясно? Виждам, че в последно време много си се увлякъл. По очите ти личи!

Литол изплашено се вгледа в лицето му.

— С Рут съм в пълна безопасност, — отвърна Джаксъм, зарадван, че темата се отклони от главното му „престъпление“. Рут винаги знае в кое време се намира.

— Възможно е, но проблемът не е в Рут, а в теб самия: всяка небрежност при задаване на времевите ориентири те поставя в опасност — теб и Рут. Особено е опасно да се приближаваш в едно и също време със себе си. Това изтощава много и ездача и дракона. Пък и защо ти е да скачаш през времето? Ти си млад и време имаш достатъчно! Думите на Н’тон накараха Джаксъм да си припомни необяснимата слабост, която го обхвана тогава, пред люпилната площадка в Бенден. И това беше в същият момент, когато…

— Струва ми се, че не си много наясно, — прекъсна мислите му Робинтън, — каква е ситуацията на Перн в момента. А трябва много добре да го разбираш.

— Ако става въпрос за кражбата на яйцето и това че драконите едва не тръгнаха срещу дракони, тогава съм наясно. Онази сутрин аз бях в Бенден…

— Наистина ли? — Робинтън беше леко учуден: оказа се, че вече е успял да забрави. — Значи, се досещаш в какво състояние е сега Лесса. Ако от яйцето не се беше излюпила пълноценна кралица…

— Но нали върнаха яйцето! — възкликна Джаксъм. — Какво друго иска бенденската Стопанка?…

— Вярно, върнаха го, — отвърна менестрелът. — Оказа се, че в Южния не всички са чак толкова слепи, като похитителите. Бедата е там, че Лесса не е удовлетворена.

— Те обидиха жестоко Уейр Бенден, Рамот и Лесса, — каза Н’тон.

— Но драконите не трябва да се бият с дракони! — ужаси се Джаксъм. Нима рискът на който се подложиха с Рут беше напразен. — Затова беше върнато и яйцето!…

— Лесса е много чувствителна И една от чертите които е изградил в нея животът — това е способността и да отмъщава. Известно ти е, струва ми се при какви обстоятелства ти стана владетел… — Робинтън неохотно напомни на Джаксъм за неговия произход. — За, което, впрочем никак не я виня. Когато е нямало на какво вече да се надява, тя е проявила невероятна твърдост, с която само може да се гордее Но ако продължава да упорства сега …последствията за Перн ще са пагубни. Досега разумът надделяваше, но с голям труд и аз не съм уверен докога ще устои.

Джаксъм кимна, започвайки да осъзнава, че ролята му в случилото се, ще трябва да се пази в пълна тайна и може би завинаги. За щастие, не беше споменал за своите приключения пред Литол. Никой не трябваше да знае, че той беше върнал яйцето обратно. И най-вече Лесса. Без да губи време той предупреди Рут.

„Прекалено съм уморен за да приказвам с когото и да е, — сънливо отвърна белият дракон. Остави ме да поспя…“

— Напълно разбирам, че сега трябва да се държим благоразумно. — каза той на Робинтън.

— И още нещо. — Менестрелът търсеше подходящите думи и лицето му отразяваше искрена тъга. — Скоро ще се случи още едно събитие, което … ще усложни нашите проблеми. — Той погледна Н’тон. — Говоря за Д’рам…

— Прав си Майсторе, — кимна бронзовия ездач. — Ако Фанна умре, той надали ще остане предводител на Уейра.

— Страхувам се, че не е „Ако“, а „Когато“. И, ако съдя по това, което чух от майстор Олдайв — водача на гилдията на лекарите, колкото по-рано се случи, толкова по-малко ще страда.

— Не знаех, че Фанна е болна, — каза Джаксъм и тъжно си помисли за това, че след смъртта на Стопанката на Уейра, нейната кралица, Мират, ще изчезне завинаги в Помежду. Смъртта на кралицата ще извади от равновесие всички дракони, включително и Рамот. А заедно с нея и Лесса.

Лицето на Литол потъмня, така както ставаше, когато си спомняше за гибелта на собственият му дракон. Цялото негодувание на Джаксъм относно новото му „ученичество“ за миг се изпари — беше готов на всичко, само и само следващият път да опази Рут от нараняване!

— Фанна угасва, — продължаваше Робинтън. — Болестта й напълно я изтощи. Никакви лекарства не помагат. Майстор Олдайв е при нея в Иста…

— Неговият огнен гущер ще ме повика, когато… — каза Н’тон. — … така искам да направя нещо за Д’рам!

— Относно гущерите, — подметна Робинтън. — Те са другата болна тема на Бенден. — Той погледна своя бронзов, уютно настанил се на рамото му. — При раждането на кралицата бях без Зейр и знаете ли, чувствах се някак си гол. Честна дума! — той погледна и Н’тоновия Трис, провесил нос над ръката на ездача. — Сега са спокойни…

— Навярно, защото тук е Рут. — Н’тон нежно погали Трис по гърба. — Те винаги се чувстват добре с него.

— А според тук има нещо друго. — Менолли не сваляше погледа си от Джаксъм. — Преди малко те не си намираха място, даже в присъствието на Рут, а изведнъж утихнаха. И яйцето вече не им се „привижда“! — Тя погледна малката си кралица. — От него се излюпи съвсем здраво драконче. Значи, видението, което тормозеше огнените гущери не се е случило. Или — тя погледна Джаксъм право в очите — все пак се е случило?

Джаксъм се опита да изрази колкото се може по естествено учудване.

— Смяташ, че са се безпокоили за яйцето? — попита Робинтън. — Жалко, това пред Лесса няма да мине като оправдание. А щеше да й е от полза да разбере за какво се тревожеха. Може би това щеше да възвърне доверието й.

— Трябва да се предприеме нещо по отношение на тях, — решително заяви Менолли.

— Какво имаш предвид момиче? — не разбра Робинтън.

— Не говоря за нашите, Майсторе. Те отдавна доказаха, колко са полезни. Говоря за това, че останалите прекалено много глезят любимците си вместо да ги обучават! — тя се разсмя някак си неестествено. — Джаксъм е свидетел — където и да се появят двамата с Рут, те се лепят по тях на облаци, докато не ги изгонят Помежду. Нали е така?

Погледът и смехът й му се сториха странни.

— Не бих казал, че Рут възразява. Тоест, обикновено не възразява. Макар че, от време на време ни се иска да бъдем сами…

Литол изхъмка и Джаксъм разбра, че Бранд му е разказал за срещите му с Корана.

— И да подъвчете огнен камък, — насмешливо добави Н’тон.

— Значи, ето с какво си се занимавал, мотаейки се напред-назад във времето? — попита Менолли, и Джаксъм разбра, че тя имаше предвид нещо съвсем друго.

— Ами… горе долу… — промърмори той.

— Нима гущерите толкова пречат? — обърна се към него Робинтън. — Тяхната любов към Рут…

— Ами как да ви кажа — отвърна момчето. — Съдете сами — където и да отидем всички местни огнени гущери, веднага се появяват да се видят с Рут. Обикновено се радвам — той добре се забавлява, докато аз се занимавам със стопанството.

— Казвали ли са на Рут какво ги безпокои? Знаеш ли какви картини предаваха? — Робинтън даже се поизправи, очаквайки отговора.

— Дракони, изгарящи гущери? Черна пустота и яйцето? Та те едва не побъркаха Рут с тези глупости, — каза намръщено Джаксъм и старателно избегна погледа на Менолли. — Сега струва ми се това отмина. Изглежда са се безпокоили за яйцето. А щом се излюпи кралицата — спят и не пречат на Рут…

— А къде беше по време на Излюпването? — попита Менолли така рязко и неочаквано, че Н’тон и Робинтън я погледнаха с недоумение.

— Как къде? — Джаксъм със смях докосна разранената си буза. — Опитах се да горя Нишки…

Този уклончив отговор накара Менолли да замълчи, затова пък Робинтън, Литол и Н’тон отново го засипаха с укори относно неговото безразсъдство. Джаксъм ги слушаше спокойно: това го спасяваше от разпита на Менолли. Момичето определено нещо подозираше. Той би се радвал, ако можеше да й каже истината. Но нямаше да го направи, сега, когато знаеше, колко важна за останалите във Уейра е вярата, че яйцето е върнато от някой от ездачите на Южния. А Менолли беше единственият човек от целия Перн на който можеше да се довери. Какво облекчение щеше да бъде за него възможността да разкаже на някого приключенията си.

Когато донесоха храна, разговорът отново премина върху огнените гущери и кое от тях е повече — вредата или ползата.

— Какво се убеждаваме един друг? — попита накрая Джаксъм. — Важното е да успокоим Рамот и Лесса!

— Рамот, — каза Н’тон, — ще забрави бързо за своите преживявания.

— Но Лесса е злопаметна, — въздъхна Робинтън. — Въпреки, че не смятам да огранича честите полети на моя Зейр в Бенден …

Литол и Н’тон започнаха да разубеждават менестрела, а Джаксъм внезапно осъзна, колко странно и сдържано той говореше за Бенден и особено за Стопанката му. Робинтън бе обезпокоен от нещо по-голямо от забраната за огнените гущери да не посещават Уейра…

— Тук има още едно нещо, което не ми дава спокойствие, макар че, може да се дължи на въображението ми. — каза менестрелът. — Сега всички говорят за Южния.

— Е и какво? — попита Литол.

Робинтън отпи малко вино и обясни:

— Виждаш ли, хората неизбежно достигат до мисълта за това, че една жалка шепа отцепници владее един огромен континент.

— И какво от това?

— Познавам няколко Лорда, холдовете на които са препълнени, а в жилищата на работниците няма къде да се обърнеш. Уейровете, които обещаваха да пазят неприкосновеността на Южния, една не нахлуха там със сила. Бих искал да знам, сега какво ще попречи на владетелите да вземат работата в свои ръце и да пуснат заселници?

— Много просто — няма откъде да се намерят толкова дракони, че да защитават от Нишките толкова обширни земи. — каза Литол. — Древните няма да се занимават с това.

— На Южния континент, — бавно каза Робинтън, — може да се мине без ездачи.

Литол мълчаливо го гледаше, без да може да осъзнае това толкова кощунствено заявление и Робинтън добави:

— Това е така. Почвата на Южния е пълна с личинки, които ядат Нишките. Търговците ми разказваха — тамошните заселници не обръщат особено внимание на Валежите. Лорд Торик следи единствено за това, хората му да не са на открито…

Н’тон окончателно потресе Литол, допълвайки:

— Ще дойде време, когато и на Северния няма да има нужда от дракони.

Настойникът не се сдържа и удари с юмрук по масата:

— Докато съществуват Нишки, драконите и ездачите ще бъдат нужни!

— До края на Преминаването няма да бездействат — утеши го Робинтън. — И все пак бих предпочел за Южния да се говори по-малко. Помисли върху това.

Литол мрачно попита:

— И как още виждаш нашето бъдеще Робинтън?

— Размислите за бъдещето, — отвърна менестрелът, — носят повече полза, отколкото ровенето в миналото. — Той повдигна свит юмрук. — Ето! Имах всички факти, а аз глупакът, не виждах по-далече от носа си!

— Често ли си посещавал Южния, Майсторе?

Робинтън предизвикателно изгледа Литол, но все-пак отвърна:

— Да. Разбира се, със всички възможни предпазни мерки. И мога да ти кажа, че там има нещо, на което няма да повярваш, докато не го видиш с очите си.

— Например?

Робинтън разсеяно погали Зейр и погледът му се спря в пространството над главата на Литол:

— Ето ти случай, когато да се поровиш в миналото е полезно… — И го погледна в очите. — Знаеш ли, че всички ние сме дошли от Южния континент?

Неочакваният обрат на разговора завари Литол неподготвен. После се намръщи припомняйки си:

— Да, древните Записи подхвърлят някои неща…

— Понякога си мисля — каза Робинтън, — че някъде на Южния плесенясват още древни записи…

— Ако плесента вече не ги е разложила. За няколко хиляди оборота…

— Нашите предци са умеели да обработват метала така, че той и досега не ръждясва. — възрази менестрелът. — Помниш ли пластинките намерени в Уейр Форт? А инструментите, далековиждащия прибор? Нашите предци са били мъдри. Не вярвам, че времето е унищожило всичките им следи!

Джаксъм погледна Менолли, припомняйки си някои нейни подмятания. Очите на момичето блестяха от вълнение. Тя изглежда знаеше това, за което премълчаваше Робинтън. Н’тон изглежда също беше запознат.

— Южният континент беше даден на недоволните Древни, — мрачно каза Литол.

— Които, — добави Н’тон, — вече нарушиха съглашението.

— Според вас, това достатъчен повод ли е, да го нарушим и ние? — Литол разкърши рамене.

— Те заемат само относително неголям полуостров, силно вдаден в Южния Океан. — меко каза Робинтън. Нямат си и понятие, че в другите части на континента, може да се случва нещо.

— Значи, Южния вече се изследва?

— Много внимателно

— И ти не искаш да се разбере за твоите внимателни … нахлувания?

— Не, — бавно отвърна Робинтън, — не искам. Макар, надявам се съвсем скоро да мога открито да съобщя резултатите. Просто не мога да допусна разни недоволни чираци и безимотни фермери да се втурнат хаотично да заселват новия континент. Реликвите от миналото не трябва да загинат заради това, че на някого не му е достигнало ум за да ги разпознае…

— Кажи поне какво си открил?

— Стари изработки. От някакъв лек, но толкова здрав материал, че по него и до сега няма драскотина. Видях и инструменти задвижвани по незнаен начин. Детайли, които да ги събере в едно не успя дори и младия Бенелек…

Петимата дълго мълчаха. Накрая Литол изхъмка:

— Ех, менестреле! А на всичко отгоре са ви оставили да възпитавате младежите.

— Вярно, — отвърна Робинтън. — Но все пак основната задача на менестрелите е да пазят наследството на Перн!