Ан Маккафри
Белият дракон (7)

Глава 6
Холд Руат — Южен хол, 15.5.27 — 15.6.2

Денят в холда започна с това, че до всички ферми и работилници бяха разпратени съобщения — всички, който имаха огнени гущери, трябваше да им изрисуват или сложат някакъв знак и да им забранят да се появяват в Уейровете.

През цялата сутрин в холда пристигаха фермери, наслушали се на страхотии и търсещи обяснения. Литол и Бранд нямаха и една свободна минута. На другия ден се очакваше Валеж и действително, Нишките започнаха да падат точно по изчисленията на Литол. Това го зарадва и успокои нервните фермери.

Джаксъм взе огнехвъргачката и се включи в наземната команда, макар да нямаше много работа — както обикновено, драконите от Уейр Форт не допуснаха нито една нишка да падне в плодородната почва. Джаксъм се утешаваше с мисълта, че при следващия Валеж, може би щеше да се носи над земята на гърба на бълващия пламъци Рут.

На третия ден след историята с яйцето, белият дракон се почуства гладен и се наложи да отидат на лов. Огнените гущери, както винаги се стекоха на облаци около него, но кой знае защо този път Рут не им остави останките, а изяде целия уер сам заедно с костите и кожата.

„Не искам да деля с тях!“ — отвърна той на въпроса на момчето, толкова обидено и сърдито, сякаш се канеше да им подпали опашките.

— Защо? — Джаксъм седна до дракона на тревистия склон и го почеса по гребена над очите. — Струваше ми се, че ги харесваш…

„Припомнят ми една моя постъпка, която аз сам не помня. Това не съм го правил!“ — В очите на Рут блестяха червени искри.

— И какво ти припомнят?

„Това не съм го правил! — В беззвучния глас на Рут се смесваха неувереност и страх. — Знам, че не съм го правил! Не бих могъл да го направя! Аз съм дракон! Аз съм Рут. И съм се излюпил в Бенден!“

— Какво си направил? Трябва да ми кажеш.

Рут застена и наклони глава, сякаш искаше да се скрие. После отново се обърна към Джаксъм:

„Не бих могъл да съм занесъл някъде яйцето на Рамот! Знам, че не съм го вземал. През цялото време бях до езерото, до теб. Помня това! И ти го помниш. И те всички знаят къде съм бил. Но през цялото време си спомнят, как отнасям яйцето!“

Джаксъм прегърна шията на дракона, за да не падне. Дълбоко въздъхна няколко пъти и попита:

— Покажи ми картините, които ти предават.

И Рут му показа — ясни и ярки.

„Ето какво си спомнят“, — каза накрая той.

— Огнените гущери са способни да предават само видяното, — каза Джаксъм, стараейки се да разсъждава логически, както го беше учил Робинтън. — Ти казваш, че те помнят всичко това. А знаят ли кога точно си взел яйцето на Рамот?

„Мога да те заведа на точното място и време“.

— Сигурен ли си?

„Тук има две малки кралици, те ми досадиха най-много, защото помнят най-добре от всички“.

— Не могат ли да си спомнят, какво е било положението на звездите тогава?

„Огнените гущери са прекалено малки за да гледат звездите. Но е било тогава, когато драконите са ги изгаряли. Бронзовите, пазещи яйцето са дъвчели огнен камък. Не допускали никой да се приближи…“

— Много разумно от тяхна страна.

„Всички дракони сега мразят огнените гущери. Щяха да намразят и мен, ако знаеха, че те ме помнят!“

— Значи, е добре, че ти си единственият дракон който ги слуша, — каза Джаксъм, но тази забележка не успокои нито Рут, нито него самия: — Но сега яйцето отново е в Бенден. Защо тогава ти досаждат?

„Разбираш ли, те не помнят, кога съм отишъл да го взема“.

Джаксъм безсилно се отпусна на тревата… Дочутото трябваше сериозно да се обмисли. Макар, че Ф’лессан беше прав — безкрайните премисляния и обсъждания, бяха способни да убият всяко начинание в зародиш. Интересно, беше ли хрумвало това на Лесса или Ф’лар, когато вземаха решения? По-добре беше да не мисли за това, точно сега.

— Сигурен ли си, че точно знаеш, в кое време ще летим? — още един път попита той Рут.

Двете златни кралици веднага долетяха и нежно замъркаха. Едната, по-смелата, даже кацна на ръката на Джаксъм и очите и весело заблестяха.

„Те знаят, — каза Рут. — Значи и аз знам“.

— Много ще се радвам, ако се съгласят да ни водят… Само че, щеше да е по-добре, все пак да гледат звездите.

Джаксъм още веднъж въздъхна дълбоко, после се качи на шията на Рут.

Веднъж взел решение, всичко по-нататък се оказа прекалено лесно. Само не трябваше да се замисля много. Приготви летателният костюм, здраво въже, и топла шуба в която да загърне яйцето. После измъкна от кухнята храна и с бавно излезе от холда, като не забрави да намигне заговорнически на Бранд — нека икономът си мисли, че има среща…

Много по-трудно се оказа да накара Рут да се овъргаля в черната тиня, която морският отлив беше оставил в делтата на река Телгар. Бялата му кожа щеше да се вижда прекалено добре в тропическата нощ, а и на бенденската люпилна площадка трябваше да останат незабележими в сенките.

От това, което двете малки кралици бяха предали на Рут, Джаксъм стигна до заключение, че Старовремците са пренесли яйцето в миналото и са го оставили в най-подходящото за целта място — в топлия пясък на кратера на отдавна угасналия вулкан, на същото място, където в днешно време се разполагаше южният Уейр. Той беше изучавал звездите, видими от Южния Континент, значи може би, щеше да може да определи времето с точност до един — два оборота. Но за начало, трябваше да се довери напълно на Рут…

Огнените гущери ги последваха в делтата на Телгар и вдигайки врява до небесата с голям ентусиазъм се заеха да размазват тинята по чистата кожа на Рут. Момчето също намаза ръцете, лицето си и блестящите ремъци.

В дъното на душата си Джаксъм все още не можеше да повярва, че това се случва именно с него. Но, събитията вече бяха предопределени. Нищо не можеше да бъде променено. Той спокойно оседла Рут. И още два пъти въздъхна дълбоко.

— Ти знаеш, къде и в кое време да летиш… Давай, Рут!

Несъмнено, това беше най-дългият, най-студеният скок. Но за разлика от Лесса, той знаеше къде отива. Това обаче не го избави нито от ужаса на тъмнината, нито от тишината, която, както му се струваше, тътнеше в ушите му. Мъртвешкият студ го пронизваше до костите. На обратният път щеше да се наложи да скачат на малки интервали за да затоплят яйцето. Иначе кой знае какво щеше да стане…

А после изведнъж изникнаха над света, потънал във влажна топла тъмнина, ухаещ на трева и на леко прогнили плодове. За съвсем кратък миг Джаксъм си помисли че са попаднали в съня на някой огнен гущер, задрямал на напечена от слънцето скала. Но Рут безшумно се плъзна напред и лекият нощен вятър го убеди, че всичко е напълно реално.

И внезапно видя яйцето — светещо петънце, далече долу, малко вляво от главата Рут.

Драконът продължи плавно да се снижава, докато Джаксъм не огледа източният край на чашата на Уейра. Точно от тази страна, на разсъмване, смяташе да преминат с Рут с максимално възможна скорост. Достигайки края, той даде сигнал на Рут да мине Помежду. Стори му се, че извършиха скока мигновено. Топлите утринни лъчи го удариха в гърба. Рут се стрелна към Уейра, ниско над земята, минавайки почти над главите на сънените дракони и ездачи. Мигновен точен скок — и предните лапи на дракона хванаха яйцето. Още един отчаян скок, този път нагоре и преди обърканите бронзови пазачи да успеят да се изправят на крака, малкият дракон се издигна във въздуха и…

…крилете му направиха следващия си мах от другия край на Помежду, на същото това място, но един Оборот по-късно.

Рут внимателно спусна яйцето на пясъка и изнемощяло се просна до него. Джаксъм се плъзна по шията му и бързо огледа златната скъпоценност за възможни пукнатини. За щастие, всичко беше наред. Яйцето беше твърдо и достатъчно топло, но за всеки случай го покри с няколко шепи горещ пясък. После уморено се просна до дракона.

— Не трябва да оставаме дълго тук, — каза той. — Веднага ще почнат да ни търсят и ще проверяват всеки ден, един след друг. Те знаят, че само с един преход не можем да отидем далеч.

Рут само кимна — още не можеше да си поеме дъх след бързия полет. После изведнъж се напрегна — от ръба на Уейра, внимателно ги наблюдаваха два огнени гущера — златна кралица и бронзов. Внезапно те изчезнаха, но момчето успя да забележи че те не бяха маркирани.

— Знаем ли кои са? — попита той Рут.

„Не“, — отвърна драконът.

— А къде са онези две кралици?

„Те ми показаха къде да летя. А за повече, ти не си ги молил“.

Джаксъм се почувства изоставен и се наруга за глупостта си — как можа да забрави да ги повика със себе си!…

„Виж, огнен камък, — каза Рут. — Следи от огън! Тук бронзовите са горили огнените гущери. Само че е било отдавна. Виждаш ли, обгорялото място почти е обрасло с трева…“

— Дракони против дракони! — Джаксъм го обзе лошо предчувствие. На това място не се чувстваше в безопасност. И нямаше да се почуства, докато не върнеха яйцето обратно в Уейр Бенден.

— Трябва да изчезваме Рут. Давай да побързаме, докато не са ни открили!

Развърза омотаното около кръста въже и започна да майстори от шубата торба за яйцето. То беше страшно тежко. Трябваше да го закрепи така, че на Рут да не му се налага да го държи с предните си лапи. Джаксъм завързваше последният ъгъл, когато зад него се дочу гръмко хрупане — малкият дракон дъвчеше огнен камък.

— Ти, какво! Да не мислиш да се биеш с драконите?

„Разбира се, че не! Но нека само посмеят да се приближат, когато бълвам огън!“

Джаксъм и без това не беше на себе си. Само това му и трябваше — да завързва спорове. Когато Рут спря да дъвче, той го повика и двамата заедно сложиха яйцето в торбата. Закачи я удобно на раменете на дракона и тъкмо започна да проверява възлите, когато някакъв вътрешен глас го подкани да побързат.

— Шест Оборота напред, в Керун, на нашето място. — каза той — Разбра ли?

Рут се замисли за малко и после кимна.

Когато се озоваха Помежду, Джаксъм се разтревожи, дали скокът няма да излезе прекалено дълъг и дали яйцето няма да измръзне. Там, във своето време, той не дочака излюпването на кралицата и не знаеше дали всичко е минало благополучно. Може би трябваше да изчака резултата. Току виж погуби малката кралица, вместо да я спаси.

Болеше го главата и му се виеше свят, както от студа Помежду, така и от парадоксите, които се опитваше да осмисли. Все пак правеше това, което трябваше да направи на всяка цена — връщаше яйцето. И драконите нямаше да се бият с дракони. Засега…

…Изгарящата жега на Керунската пустиня, стопли тялото на Джаксъм и приповдигна духа му. А на Рут, покрит с кори от засъхнала мръсотия, просто беше страшно да се гледа.

Джаксъм развърза въжето и предпазливо измъкна яйцето. Рут му помогна да го засипе с горещ пясък. Беше утро — в същият час, шест Оборота по-късно, то трябваше да бъде върнато в Уейр Бенден.

Рут искаше да поплува в морето — нямаше търпение да измие калта и мръсотията, но момчето го уговори да изчака, докато не довършат работата си. Бялата му кожа можеше лесно да бъде забелязана на люпилната площадка.

„А огнените гущери?“

Джаксъм също се притесняваше за това.

— Тогава те не знаеха, кой е върнал яйцето. На люпилната площадка нямаше нито един, а те знаят само това, което са видели сами… — той не сметна за необходимо да се вдълбава в останалите варианти и уморено се облегна на топлия хълбок на Рут. Щеше да е добре да си починат малко, да затоплят яйцето на горещия пясък, преди да направят последния преход. Трябваше да попаднат на люпилната площадка, точно зад големият скален корниз, който се спускаше отстрани и закриваше видимостта от към входа и от към чашата. Като по ирония на съдбата, мястото се намираше точно срещу пролуката, през която преди много Обороти заедно с Ф’лессан наблюдаваха скришом яйцата на Рамот…

За щастие, Рут беше достатъчно малък за скок през Помежду, направо в пещерата. Освен това беше роден там и помнеше всяка подробност от нея. И изобщо, досега винаги бе потвърждавал своята способност да се ориентира превъзходно във времето…

Пустинните равнини на Керун не бяха лишени от звуци: горещият вятър шумеше в сухата трева, жужаха насекоми, змии се промъкваха в пясъка, от далеч долиташе монотонния тътен на морския прибой. Но колкото и тихи да бяха тези звуци, тяхното внезапно изчезване подейства също както силен вик. Неочакваната пълна тишина и едва забележимото изменение на налягането, накараха момчето и дракона да подскочат.

Джаксъм вдигна поглед нагоре, очаквайки появата на огромни бронзови дракони, които да им отнемат яйцето, но небето над тях беше чисто. Огледа се настрани и …

Нишки! Сребърния дъжд на падащи нишки се приближаваше към тях през пустинята.

Момчето изохка и се втурна към яйцето. Рут го последва. Двамата бързо го изровиха от пясъка и го пуснаха в кожената торба. Но не успяха да се справят достатъчно бързо. Съскащите нишки вече падаха около тях, когато Джаксъм най-после скочи на врата на Рут и му нареди да се издигне. Белият дракон изригна дълъг пламък и със скок излетя във въздуха, опитвайки се да си прогори път и да набере малко височина преди да мине в Помежду.

Огнена лента обгори бузата на Джаксъм, дясното рамо, ръката и бедрото — дебелият летателен костюм от кожата на див уер пазач, беше прогорен мигновено, сякаш направен от сухо листо. Той по скоро почувства, отколкото чу вика на болка, изтръгнал се от Рут. После всичко бе погълнато от мрака на Помежду.

За щастие някак си успяха да запазят ясна представа за точното време и място към което се бяха отправили…И ето че се озоваха на люпилната площадка. Отвън се носеше мощният рев на Рамот. Рут се приземи и изрева от болка — горещият пясък се докосна до прясната му рана на задния крак. Мръщейки се от болка, Джаксъм се опитваше да се справи с непокорната връв на торбата. Стори му се че мина цяла вечност, докато развърже възела. Рут пусна яйцето на пясъка, но дъното на пещерата беше под наклон и то се търкулна към входа. Нямаше време да го спират. Рут се издигна към високия свод и изчезна в Помежду.

Драконите нямаше да се сражават с дракони!

Джаксъм не се учуди, когато видя пред себе си малкото планинско езеро. Нямаше време да разбере и в кое време го е прехвърлил Рут. Малкият дракон хлипаше от болката в крака и искаше само едно — по-бързо да промие изгарянето със студена вода. Момчето скочи от врата му на пясъка и започна да облива с вода посивялото тяло на приятеля си, ругаейки се за безкрайната си глупост — беше забравил да вземе обезболяващ балсам. Заслужаваше да го нарекат пълен идиот, задето не предвиди възможността някой от двамата да бъде ранен!…

Студената езерна вода бързо притъпи болката, но Джаксъм се притесняваше да не се получи възпаление заради мръсотията. Реши да не почиства засега раната. Не искаше да мъчи и без това напатилия си дракон, а и не знаеше дали няма да набута проклетата кал още по-навътре. За пръв път съжали, че наблизо няма огнени гущери, които да му помогнат.

Сега сме един ден след който тръгнахме. — изпревари въпроса му Рут. И добави гордо. — Аз винаги знам в кое време се намирам. — После се оплака. — Страшно ме сърби гърбът вляво от гребена. Сигурно е останала мръсотия.

Джаксъм започна да трие Рут с пясък, като внимаваше да не засегне болната лапа и не обръщаше внимание на собствените си рани. А когато малко по-чистият дракон влезе навътре в езерото за да поплува, момчето едва се държеше на краката си от умора. Той стоеше до коленете във водата и малките езерни вълни му припомниха деня на неговия „бунт“.

— Какво пък, — каза на глас той. — така или иначе се бихме с Нишките…

Победата в тази битка се беше отпечатала доживотно върху кожата му.

„Знаеш, че не ни беше до Нишките“ — напомни му Рут. — „Затова пък, сега вече зная, как се прави. Следващият път ще се справя много по-добре. Аз съм по-бърз от всички други дракони. Мога да се завъртя около края на опашката си и да премина в Помежду, дори да съм на една дължина над земята“.

— Зная приятелю, — усмихна се уморено Джаксъм. — Ти си най-добрия, най-бързия и най-умния дракон и на Северния и на Южния континент.

„Ти си гладен, уморен и почти замръзнал.“ — Рут доплува обратно до брега. — „Раните те болят. Моите също. Нека да се прибираме!“

Джаксъм знаеше, че така трябва да направят. Трябваше да намажат с балсам раните си. Проблемът беше, че Литол веднага щеше да познае изгарянията. Нито един драконов ездач не би могъл да сбърка следите от Нишки.

„А защо трябва да даваме обяснения на някого?“ — попита Рут. — „Направихме това, което трябва!“

— Логично, — Момчето потупа дракона по шията и уморено се качи върху него.

Стражевият дракон гръмогласно ги приветства от скалите. И веднага се озоваха сред ято огнени гущери отбелязани с цветовете на Руат, които ги съпроводиха до вратите на уейра.

И още с приземяването ги посрещна развълнувана прислужница:

— Владетелю Джаксъм, Кралицата се излюпи! Търсихме ви, но никъде не можахме да ви намерим…

— Имах други задължения, — отвърна той. — Слушай, донеси ми една купа балсам…

— Балсам? — Прислужницата се ококори.

— Да, балсам. Малко изгорях на слънцето.

Доволен от съобразителността си и независимо от това, че целия трепереше от студ в мокрите дрехи, Джаксъм отведе Рут в уейра и го накара да сложи ранения си крак на пейката. После скърцайки със зъби започна да се съблича. Нишката беше изгорила рамото му, хълбока и беше оставила дълъг белег на бедрото му.

На вратата се почука — прислужницата се върна учудващо бързо.

Джаксъм открехна вратата само колкото да се провре купата с балсама.

— Благодаря, — каза. — Би ли ми донесла и нещо топло за ядене. Супа, клах или каквото имате там на огъня…

Затвори вратата, разбърка балсама и го намаза върху изгорената лапа на дракона. Неволно се усмихна — от дълбоката му въздишка на облекчение, разбра че е подействал.

След това се зае със собствените си рани. Вече никога нямаше да протестира, когато го пратят да събира жилещата зелена гадост, от която го варяха…

След като обработи раната на лицето си, Джаксъм се погледна в огледалото. Щеше да остане белег с дължината на палец, нямаше какво да се направи. Само ако можеше…

— Джаксъм! — Литол влезе в стаята, веднага след като почука. — Пропусна Излюпването в Уейр Бенден. — Но видя момчето и замръзна на място. Джаксъм стоеше пред него почти гол и нямаше как да не види алените черти на лицето и рамото.

— Значи, кралицата се излюпи? Отлично… — отвърна той взе ризата си. Той вече се готвеше да каже на Настойника си за приключенията им с Рут … но в последния миг размисли. Драконът изглежда беше прав — те само направиха това, което трябваше да направят. В известен смисъл това си беше тяхна лична работа. Можеше да се каже, че действията му бяха, като подсъзнателно неосъзнато желание да изкупи вината си, когато, като малко момче се беше промъкнал тайно на люпилната площадка при яйцата на Рамот. Той завъртя глава и трепна, когато косата му докосна раната на рамото.

— Спомням си, че в Бенден много се тревожеха да не стане нещо на яйцето от преходите в Помежду…

Литол се приближи до него, гледайки го въпросително в очите. Джаксъм закопча ризата, затегна колана и размаза още малко балсам. Просто не знаеше какво да каже. После внезапно съобрази:

— Литол, ще погледнеш ли лапата на Рут? Дали съм направил всичко както трябва?

И зачака спокойно, искрено съжалявайки, че му се налага да е толкова потаен. За какво ли си мислеше Литол. Дали се досещаше? Защо така му потъмняха очите?… Джаксъм му беше толкова задължен. А като си спомнеше, как преди го мислеше за студен, твърд и безчувствен…

— Има някои особени прийоми за избягване на Нишките. — тихо каза Настойникът му. — Ще трябва да обучиш Рут да ги използва, Владетелю Джаксъм.

— Ще ти бъда много благодарен, ако ми ги разясниш! — отвърна Джаксъм.