Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Драконовите ездачи от Перн (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The White Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 39 гласа)

Информация

Надявам се книгата да ви е харесала!

Роджър Уилко, чирак менестрел, sysadmin(при)hоtmail.bg, http://pern.tk

Превод: Роджър Уилко (Пенко Живанов)

История

  1. — Добавяне

Глава 11
Уейр Бенден;
ранно утро в Главната зала на Гилдията менестрелите;
обяд във фермата на Фидело, 15.7.5

Джаксъм и Рут прекараха нощта в един от празните уейрове, но на Рут не му беше удобно в каменното ложе, предназначено за обикновен, голям дракон. Момчето се принуди да събере завивките си и се свие до топлия драконов хълбок. Стори му се, че почти веднага започнаха да го събуждат, измъквайки го от уютното небитие, с което така не му се искаше да се разделя.

— Знам, че ти се спи, — достигна до съзнанието му гласът на Менолли. — Но ще се наложи да станеш. И освен това, ако още малко полежиш в тази поза, ще си изкривиш врата…

Джаксъм отвори очи и видя над себе си Менолли — нагоре с краката. Красавица внимателно го оглеждаше, хванала се със задните лапки за рамото на момичето, а с предните се подпираше на гърдите й. Той почувства как Рут се размърда.

— Хайде, ставай! Донесох ти клах, — обяви влязлата Миррим. — Ф’лар иска да тръгне веднага, следователно Мнемент трябва да си поговори с Рут.

Менолли важно намигна на Джаксъм, обърната настрани, така че Миррим да не забележи. Момчето мислено застена: никак не му се отдаваше да запомни, какво и на кого може да говори, и кое да пази в тайна. А после застена и на глас, защото вратът му се беше схванал.

Рут едва едва повдигна вътрешния си клепач, недоволно гледайки към ездача си.

„Още не съм си починал. Искам да спя…“

— Нищо не може да се направи, ще трябва да ставаш. Мнемент иска да говори с теб.

„А защо не говори с мен снощи?“

— Защото, доколкото разбрах, през нощта е могъл да забрави нещо.

Рут повдигна глава.

„Нямаше да забрави. Той е най-големия дракон на Перн!“

— Той те пусна да се нахраниш на неговата площадка за хранене, ето и за това го харесваш. Само че сега си му нужен, така че стига си се излежавал. Не се ли събуди най-сетне?

„Щом разговарям с теб, значи не спя!“

— Браво! — каза момчето и се измъкна изпод одеалото. Загърна се в топлата шуба и се замъкна към масата, където Миррим и Менолли вече го чакаха. Горещият клах изпускаше забележителен аромат. Джаксъм благодари на момичетата и се поинтересува дълго ли е спал.

— Сега е средата на утрото по Бенденско време, — отвърна Менолли. Лицето и беше безпристрастно, но очите й заблестяха, когато леко наблегна на последните две думи.

Джаксъм кимна. За гърба му Рут се протягаше, въздишаше и мърмореше, готвейки се да излезе от уейра

— Къде се сдоби с този рана? — с обичайната праволинейност попита Миррим Наклони се и леко прокара пръста си по белега, стиснала устни с явно неодобрение на такова, от нейната гледна точка уродство.

— Това ли? Ами…когато учих Рут да дъвче огнен камък. В Уейр Форт. — отвърна Джаксъм, оставяйки нарочно пауза за времето, както той забеляза Миррим набираше въздух за следващата забележка.

— А Лесса знае ли? — Миррим направи ударение на последните думи?

— Аха, — отвърна момчето небрежно.

Но от Миррим, човек не беше лесно да се отърве

— Никога не съм имала високо мнение за Н’тоновия наставник на младите ездачи. — презрително изсумтя тя, — нищо чудно, че неговите ученици се сдобиват с подобни украшения…

— Е, той няма нищо общо, — измуча Джаксъм с пълна уста с хляб.

— Представям си как ти се е накарал Литол! Ти имаш задължения пред холда и в никакъв случай не трябва да се рискуваш…

Джаксъм енергично заклати глава. За какво й трябваше на Менолли да влачи това плямпало със себе си

— И въобще не виждам защо ти е, — продължи тя. — Нали няма да се сражаваш на Рут.

Джаксъм замалко да се задави:

— Работата е там, че аз смятам да се сражавам на Рут

— Той даже вече се е бил. — Менолли кимна към неговия белег на рамото. — Слушай, Миррим, затвори си устата и дай на мъжа да се наяде спокойно.

— На мъжа?! — Миррим вложи в тази дума убийствена насмешка и прониза Джаксъм с унищожителен поглед.

— Да! — раздразнено проговори Менолли. — Ако твоята Пат в най-скоро време не литне в брачен полет, ти ще се скараш с целия Уейр!

Джаксъм удивено се обърна към Миррим и видя, че лицето й се заля с гъста червенина.

— Аха, значи Пат е готова да излети в брачен полет! Всичко е ясно — възкликна той, виждайки смущението й. — Пат вече изрази ли благосклонността си към някого? Ау, само погледнете, как почервеня! Не мислех че ще доживея деня в който Миррим ще си глътне езика. Надявам се че това ще бъде най-безумният полет от времето когато Мнемент е догонил Рамот за пръв път.

Очите на момичето се свиха от яосат [?], тя здраво сви юмруци и избухна:

— Във всеки случай моята Пат ще я догонят. А ти със своя бял недорасляк, никога няма да разбереш какво е!

— Миррим! — Резкият вик на Менолли я накара да трепне, но лошото беше вече свършено: думите й заседнаха в съзнанието на Джаксъм, като хладно острие. Той мълчаливо я гледаше, опитвайки се да намери достоен отговор.

— Прекалено много се вживяваш, Миррим, — говореше междувременно Менолли. — Знаеш ли какво, разкарай се от тук!

— Нямам и намерение да оставам. А ти Менолли, сама слизай от този уейр. Както искаш така и слизай! — и Миррим избяга от стаята.

— Черупки! Всички ще въздъхнат спокойно, когато зелената й най-после полети. Съдейки по държанието й, това може да стане днес. — Менолли говореше небрежно, добродушно присмивайки се над изблиците на приятелката си.

Джаксъм едвам преглътна — устата му беше пресъхнала.

Опита се да прикрие чувствата си заради Рут. Погледна към приятеля си, но видя, че белия дракон все още се прозяваше, разтърсвайки криле. Оставаше да се надява, че не се е вслушвал внимателно в разговора. Момчето се наклони към Менолли:

— Знаеш ли за… — той кимна с глава към Рут. — нещо, което аз не знам?

— За Пат? — момичето предпочете да изтълкува погрешно въпроса му. — Какво, ти не си ли виждал, как се държи ездач, чийто дракон се е разгонил? Миррим е класически случай!

„Пат е напълно пораснала“, — дълбокомислено отбеляза Рут. Джаксъм застена и прикри очите си с длан. Трябваше да запомни, че от дракона е безполезно да се опитва да скрие каквото и да е.

Менолли го докосна за ръката очаквайки обяснения.

Джаксъм я погледна в очите и запита Рут:

— Би ли искал да догониш Пат?

„Защо? С нея сме летели над Телгар и аз винаги съм я изпреварвал. Тя не е толкова подвижна като мен!“

Джаксъм съвсем точно предаде отговора му, опитвайки се да предаде и учудения му тон. Менолли се разсмя:

— Ох, бих искала Миррим да чуе това! Със сигурност щеше да си затвори устата задълго.

„Мнемент иска да говори с мен“, — много почтително каза Рут. Вдигна глава и се обърна към корниза на който седеше Най-Големият.

— И все пак знаеш ли, нещо такова, което аз не знам?

— За Рут? — свирепо прошепна Джаксъм, хвана Менолли за ръката и я притегли към себе си.

— Ти сам чу, какво ти каза. — Менестрелката го гледаше весело. — Той все още не се интересува от самки, като другите. Нека да разсъждаваме логично, както са ни учили. Рут е малък и вероятно съзрява по-бавно от другите дракони.

— Имаш предвид, че той никога няма да съзрее за брачни полети?

Менолли го гледаше право в очите. Джаксъм очакваше съжаление или измъкване от въпроса, но тя внезапно попита:

— Дарява ли те Корана с истинско наслаждение?

— Да…да.

— Виждам, че си разстроен, но според мен е напразно. От никого не съм и чувала дума, че Рут е непълноценен. Той просто е друг. Не като всички. Разбираш ли?

„Разказах на Мнемент за всичко, което искаше да знае“ — намеси се Рут. — „Те сега тръгват. Как мислиш, може ли да се изкъпя в езерото?“

— Нима не се наплува до насита вчера в залива?… — за собствено учудване и облекчение, Джаксъм отвърна на дракона съвсем спокойно.

„Това си беше за вчера! От тогава успях да ям, да поспа, при това на прашни камъни. Мисля, че и на теб няма да е излишно да се измиеш…“

— Добре, добре, — почти извика Джаксъм. — Хайде тръгвай. Само внимавай Лесса да не те свари в компанията на огнени гущери.

„А кой ще ми почисти гърба?“ — укорително попита Рут и слезе от каменното ложе.

— За какво става въпрос? — заинтересува се Менолли.

Изражението върху лицето му я разсмя.

— Иска някой да му изтрие гърба.

— Ще ти изпратя моите приятели Рут, когато се добереш до езерото. Там Лесса няма да ги види.

На половината път към изхода Рут неочаквано спря и наклони глава сякаш се вслушваше в нещо. После изпъна шия и уверено закрачи напред.

„Мнемент отлетя, — съобщи той. — А заедно с него и Рамот. Значи мога да се изкъпя, както трябва с огнените гущери, които да ми почистят гръбните гребени.“

Гласът на дракона излъчваше такова самодоволство, че Джаксъм не се сдържа и се разсмя.

— Извини ме заради Миррим, — каза Менолли. — Просто без Пат нямаше как да се добера до тук. И без нея, разбира се.

Джаксъм отпи от клаха.

— Мисля си, че можем да и простим, щом Пат е в такова състояние,

— На нея винаги и прощават. — ядно отбеляза Менолли.

— Какво?

— Миррим вечно пуска най-възмутителните коментари и…

Внезапна мисъл накара Джаксъм да я прекъсне на половината дума:

— Как мислиш, дали пък не е могла да се добере до яйцата на Люпилната площадка? Знам, че се кълне че не го е правила, но нали не беше в групата която трябваше да впечатва?…

— Точно така, както и ти… Е, я не се надувай, Човек не може малко да те подразни… Не мисля, че тя се е опитвала да въздейства на Пат, когато е била още в яйцето. Беше доволна и само от гущерите си. А тя има цели три! Освен това, сам знаеш колко беше ядосана Лесса, когато тя впечата Пат. Ако някой беше видял Миррим да приближава яйцата, щеше да каже. Вярно, че Миррим няма чувство за такт, трудна е по характер, може да изкара всеки от кожата му, но няма да си криви душата. Ти беше ли на това Излюпване? Не? А аз бях. Представи си Пат, която едвам стъпва и се спъва в собствените си крака, минава през цялата площадка и спира пред мястото, където седи нашата Миррим и плаче така, че сърцето ти се къса. И даже не гледа към претендентите, които са на площадката. Най-накрая Ф’лар разбра, че й трябва, някой от зрителите. И това се оказа Миррим. Най-странното е, че огнените гущери въобще не протестираха. Не, по-скоро тяхното впечатване беше предопределено. Както твоето с Рут. И съвсем не така, както стана с последния ми гущер. Тогава черупката му се счупи в ръцете ми точно, когато предавах яйцето на един от незаконните синове на лорд Грока. Владетелят не ме обвини, а момчето получи зелена. Само като си помисля, че можеше да впечата бронзов. Но той и без друго щеше да му избяга.

Джаксъм посочи момичето с пръст.

— Все се измъкваш от въпроса ми. Какво криеш? Какво знаеш за Рут, което аз не знам?

Менолли отново го погледна право в очите.

— Не знам повече от теб. Ти сам каза преди минута — Рут възприе новината за брачния полет на Пат с ентусиазма на момченце, което са помолили да напълни светилниците…

— Но, това съвсем не означава…

— Точно това ти казвам, нищо не означава, така че си прибери обратно възраженията. Рут расте по-бавно. И за какво се безпокоиш толкова…особено сега, когато си имаш Корана.

— Менолли!…

— Не избухвай моля те, че ще си нарушиш храносмилането. — момичето го хвана за ръката над лакътя и здраво го стисна. — Въобще не се опитвам да си пъхам носа в работите ви с Корана. Просто коментирам, макар че от твоята гледна точка сигурно е едно и също…

— От моята гледна точка, работите на холд Руат въобще не засягат менестрелите. — изръмжа Джаксъм през зъби. Той можеше да каже още много, но се сдържа.

— Работите на младия Джаксъм, владетеля на Руат — естествено, не, — отвърна Менолли. — Но работите на Джаксъм, ездачът на белия Рут — даже много!

— О, да това са съществени разлики, — иронично подхвърли момчето.

— Точно така! — гласът на Менолли беше напълно сериозен. — Когато Джаксъм влияе на събитията, случващи се на Перн, как менестрелите да не проявят интерес към него?

Джаксъм мълчаливо я гледаше и се чудеше, как така тя не отвори и дума за историята с яйцето. После улови в погледа й нещо странно, предупреждаващо, сякаш поради някаква причина тя не искаше той да си признава.

— Ти трябва да играеш много роли — продължи тя с предишната сериозност. — Владетел на холд, за когото никой не трябва да предявява претенции, ездач на необикновен дракон, и най-вече юноша, все още неизяснил си, какъв иска да стане. А на теб ти стигат и това и другото и всичко останало. И не трябва изменяш на никого, включително и на себе си.

— Чие мнение чувам в момента — изхъмка Джаксъм. — На менестрелката? Или просто на Менолли-на-всяко-гърне-похлупак?

Момичето повдигна рамене и изкриви устни.

— Отчасти и от двете. Свикнала съм да гледам на нещата като менестрел. Но основно — като Менолли — и не искам ти да се разстройваш. Особено след вчерашният ти подвиг!

И му се усмихна с неподправена топлота.

Внезапно в уейра влетяха огнените й гущери. Джаксъм изпита досада от неочакваното им появяване — предпочиташе да послуша, не се случваше често Менолли да изпадне в настроения за откровение. Но гущерите бяха много възбудени и преди тя да успее да ги успокои във уейра се появи Рут. Очите на белия дракон преливаха с всички цветове на дъгата:

„Долетяха Д’рам с Тирот! Всички са така развълнувани! — и той пъхна нос си под ръката на момчето, просейки си ласки. Джаксъм започна да го чеше по гребените над очите, все още мокри от къпането.

— Мнемент е доста доволен от себе си“, — добави Рут малко обидено.

— Мнемент нямаше да може да направи нищо без твоята помощ, — каза Джаксъм. — Нали така Менолли?

„Аз не бих намерил Д’рам и Тирот без помощта на гущерите. — великодушно отбеляза Рут. — И освен това, ти се досети за двадесет и петте оборота.“

Менолли въздъхна — тя не чуваше, какво казваше дракона.

— Впрочем, — каза тя, — задължени сме най-вече на гущерите от Южния…

— Точно това ми обясняваше в момента.

— Драконите поне са честни! — Менолли тежко въздъхна и се надигна. — Мисля, че ни е време да си ходим. Изпълнихме това, което ни поръчаха. И изглежда удовлетворението от добре свършената работа ще е единственото, което ще получим. — Тя погледна Джаксъм с насмешка. — Нима не е така? — Започна да събира вещите си. — Някои неща не трябва да стават обществено достояние… не си ли съгласен?

Хвана Джаксъм под ръка и го накара да стане усмихвайки се заговорнически. Щом излязоха на корниза, видяха тълпата събрала се пред стъпалата на кралския уейр. Ездачите и жените от долните пещери се стичаха от целия Уейр да приветстват Д’рам и неговият бронзов.

— Приятно е да напускаш Бенден, когато всички са в добро настроение! — каза Менолли, когато се издигнаха във въздуха.

Джаксъм се канеше да я остави на поляната пред Гилдията на менестрелите и веднага да се върне в къщи. Но едва Рут съобщи за пристигането си на стражевия дракон и почти веднага край него запърхаха Зейр и малка кралица отбелязана с цветовете на гилдията.

— Това е Кими, кралицата на Сибел!!! Сибел се е върнал! — радостно се провикна Менолли. Джаксъм не помнеше някога да се е радвала така.

„Стражевият дракон казва, че Главният менестрел иска да ни види. И Зейр твърди същото“ — каза Рут. После добави радостно — „И аз съм поканен!“

— Как може Майсторът да не те покани? — каза Джаксъм. — Той трябва непременно да ти отдаде дължимото! — и още не забравил несправедливото отношение, нежно погали шията на Рут.

Робинтън и някакъв човек с отличителен знак на майстор се спуснаха към тях от Работилницата. Когато се приближиха, Менестрелът разтвори ръце и прегърна едновременно Джаксъм и Менолли. След това се случи нещо, което смути момчето още повече — другият менестрел буквално измъкна Менолли от прегръдката на Майстора, повдигна я, целуна я и я завъртя. А огнените гущери вместо да протестират направиха над главите на хората истински въздушен килим, сплитайки криле и гъвкавите си вратове. Джаксъм знаеше, че кралиците рядко се разбират добре помежду си, но Красавица се прегръщаше с непознатата кралица, както Менолли с непознатия мъж. Джаксъм неволно хвърли поглед към Главния менестрел — интересно дали това му харесва? — и видя широка самодоволна усмивка на лицето на Робинтън. Но когато видя погледа на момчето, бързо стана сериозен:

— Хайде Джаксъм! Менолли и Сибелл не са се виждали няколко месеца. Нека си поговорят на спокойствие, а аз нямам търпение да чуя твоята версия на историята за търсенето на Д’рам!

И го поведе към Работилницата. Менолли се измъкна от обятията на Сибел и нерешително тръгна след тях:

— Майсторе?…

Джаксъм забеляза че пръстите й бяха все още преплетени с тези на приятеля й. Момичето явно се разкъсваше между привързаността и дълга, не знаейки как да постъпи. А Сибелл само се усмихваше

— Какво? — Робинтън се възмути привидно. — Нима Сибел не може да получи дори една малка част от твоето време, след дългата раздяла? — и добави по-меко: — Остани с него момиче, той има какво да ти разкаже. А аз ще си поговоря Джаксъм.

Вече на входа на Работилницата Джаксъм още един път се обърна и погледна към Менолли и Сибелл — те вървяха прегърнати бавно по края на поляната, а огнените им гущери кръжаха над тях…

— Значи — попита Робинтън, — ти доведе Д’рам и Тирот обратно?

— Аз само ги намерих. А предводителите на Бенден ги върнаха днес сутринта… по бенденско време, имах предвид.

— Значи, наистина са били в онзи залив? Както предположих?

И майсторът менестрел покани Джаксъм в кабинета си.

— Да, преди двадесет и пет Оборота. — момчето, без да чака повече въпроси разказа всичко. Робинтън беше забележителен слушател — много по-разбиращ и по-внимателен от Лесса и Ф’лар, така че Джаксъм се справи отлично с непривичната за него роля на разказвач.

Робинтън го слушаше, изтегнал се в креслото си и по навик метнал единия си крак на масата. Когато Джаксъм стигна до спомените на огнените гущери за хората, той рязко се изправи.

— Хора? Те са видели там хора?

Джаксъм трепна от изненада: тази част на разказа му разтревожи Предводителите на Бенден и предизвика у тях недоверие. А Робинтън се държеше така, сякаш очакваше да чуе точно това.

— Винаги съм твърдял, че ние сме се преселили от Южния, — сякаш на себе си промърмори менестрелът.

Джаксъм продължи, но скоро забеляза, че Майсторът вече не слушаше толкова внимателно, макар че кимаше и от време на време задаваше въпроси. А когато стигна до края на историята, как с Менолли се бяха прибрали в Уейр Бенден, като не забрави да спомене за благодарността си към Мнемент, разрешил на Рут да се нахрани, Робинтън се намръщи, облегна се с лакти на масата и внимателно се вгледа в него:

— Я повтори още веднъж, какво казаха гущерите за хората?

Зейр, който седеше на рамото му, въпросително изписка.

— Лошото, майстор Робинтън, е че те почти нищо не можаха да кажат. Така се развълнуваха, че беше невъзможно да разберем каквото и да е. Може би Менолли ще може да разкаже повече — с нея бяха Красавица и трима бронзови Но…

— А какво казва Рут?

Джаксъм вдигна рамене.

— Казва, че картините им са били прекалено объркани. Гущерите са говорели само за техните хора. Аз и Менолли не сме били от тях.

Джаксъм се протегна и взе купата с клах — гърлото му беше пресъхнало. Почтително напълни чашата на менестрела, и той замислено я пресуши…

— Хора, — промърмори най-накрая Робинтън и даже зацъка с език. Изправи се толкова бързо, че Зейр сърдито писна и се впи в рамото му с нокти, за да не падне. — Хора, и при това толкова отдавна, че в паметта на гущерите са се съхранили само размити образи. Колко интересно… колко невероятно интересно!

Менестрелът се заразхожда из стаята разсеяно галейки неодобрително писукащия Зейр.

Джаксъм погледна през прозорец към Рут, който се грееше на слънце по средата на двора, облепен с ято местни огнени гущери.

После се заслуша в хора на учениците, разучаващи балада и се учуди, колко често ги прекъсваше наставникът им — според него те си пееха съвсем добре.

Полъх топъл вятър влетя през прозореца, носейки мирис на лято… Джаксъм усети ръката на Робинтън върху рамото си и това го върна в реалността.

— Ти се справи отлично момче, но сега е време да се върнеш в Руат. Виждам, че заспиваш прав. Този скок във времето ти е изсмукал повече сили отколкото ти се струва.

Робинтън го изпрати до двора, като по пътя го накара още един път да си припомни разговора с огнените гущери.

— Мисля си — каза той после, че благополучното завръщане на Д’рам и Тирот — не е най-важното. Мисля си, че не сбърках, като реших да се обърна за помощ към вас двамата с Рут. Не се учудвай, ако пак ви обезпокоя — с разрешението на Литол разбира се.

Дружески стисна ръката му и се отдръпна настрани.

Момчето се метна на гърба на Рут, а огнените гущери пронизително запищяха, недоволни от раздялата с белия дракон.

Докато Рут набираше височина, Джаксъм приветливо помаха на Майстора. Фигурата му бързо се смаляваше. После се обърна към реката, търсейки с поглед Сибел и Менолли, за да начеше любопитството си. Когато ги откри му стана ясно, че тези двамата ги свързва нещо повече отколкото обикновено приятелство.

Не полетя направо в Руат. Литол не го очакваше да си прибере в определен час. Огледа се и като не видя наблизо огнени гущери, помоли Рут да поеме към фермата на Фидело Драконът се съгласи така весело, че момчето се замисли да не би приятелят му да предвижда мислите и желанията му, преди самия той да си ги е изяснил?

На запад беше почти обяд. Джаксъм усещаше мъчителната необходимост да се види с Корана и се чудеше как да измъкне момичето извън холда, без да привлича излишно внимание.

„Тя идва“, — каза Рут и направи вираж, за да може ездачът му да види Корана, която се спускаше по пътеката към реката. Джаксъм се зарадва на щастливото стечение на обстоятелствата и нареди на Рут да кацне на речния бряг, където жените от фермата обикновено перяха дрехите.

„Реката не е много дълбока, — като между другото каза Рут, — но виждам нагрята от слънцето скала: смятам да полежа и да се погрея“. — и без да чака отговор, плавно се заспуска надолу, към реката покрай праговете, където водата кипеше от ударите в камъните. Избра си по-голяма скала и внимателно кацна, пазейки се да не закачи с крилата си клоните на сенчестите дървета.

„Тя идва“, — повтори Рут и приведе рамото си за да може ездачът му да слезе.

Внезапно Джаксъм беше овладян от противоречиви желания и съмнения. В главата му зазвучаха ядните забележки на Миррим. Рут отдавна беше достигнал полова зрялост и все пак…

„Тя идва и на теб ще ти бъде добре с нея. А ако на теб ти е добре и на мен ми е добре, — каза Рут. — Когато си с нея, ти се успокояваш и се чувстваш щастлив и това е хубаво. А на мен ще ми бъде добре и топло тук на слънце. Така, че тръгвай!“

Джаксъм вдигна глава, учуден от настойчивостта на приятеля си. Очите на Рут меко блестяха в зелено и синьо, което малко противоречеше на тона му.

А после Корана се показа иззад завоя на пътеката и го видя. Тя изпусна кошницата, която носеше, разсипа дрехите, дотича до Джаксъм, увисна на врата му и го разцелува с такава неподправена радост, че той просто спря да мисли…

Вдигна момичето и го отнесе на мекия мъх, който покриваше като килим земята зад храстите. Там не можеше да ги види нито Рут, нито който и да е друг. И двамата нямаха търпение да наваксат пропуснатото от последното му посещение във фермата.

Вече прегръщайки мекото тяло на девойката, Джаксъм се запита, дали Корана щеше да бърза към него ако не беше владетел на Руат. Но в този момент това нямаше значение. И когато насладата стана близко до болка, съзнанието му докосна съзнанието на Рут и той с облекчение разбра, че белият дракон, както винаги беше с него и споделяше чувствата му.