Софокъл
Трахинянките (9)

Трети стазим

ХОР

Първа строфа

Девойки, вижте, ето разкри се мигом

онази божествена дума

        на старинния оракул!

Гласеше тя, че минат ли дванадесет

години, ще настане край на мъките

за родния Зевсов син.

        С твърди стъпки

        тя върви към свойта цел.

        Как с приклопени очи

би влачил робските тегла

човек и след смъртта си?

Първа антистрофа

Щом него, вплетен в кървава мрежа, подло

кентаврът рани в слабините

        със убийствена отрова —

от смърт родена, хранена от пъстър змей, —

о, как ще види той отново слънцето,

щом здраво в него е впита

        хидрата у-

        жасна, а убийствени,

        остриетата на Нес,

на звяра черногрив, безкрай

го мъчат и изгарят?

Втора строфа

Когато, бедната, зърна

над дома си надвесено страшно зло —

заплахата от новия брак, — не й дойде

наум това; и днес дошлата по чужд съвет —

след гибелната среща със кентавъра —

ужасна смърт оплаква тя

и лее свежата роса

на сълзите горчиви.

А иде насам

        Мойра^[24], и тя

        подлото, зло

дело на Нес разкрива.

Втора антистрофа

И рукна порой от сълзи!

Ах, разля се такова страшно зло,

с каквато болка даже неприятели

сина на Зевс до днес не са отрупвали!

О, черен връх на воинското копие!

Как бързо, подир бой суров,

от ехалийските стени

девойката доведе!

Киприда сама

        мълком дари

        помощ, и тя,

явно, извърши всичко.