Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tραχίνιαι, 445 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Софокъл. Трагедии
ИК „Захарий Стоянов“, София, 2013
Превод от старогръцки: Александър Ничев
Редактор: Иван Гранитски
Коректор; Валерия Симеонова
Художник: Кънчо Кънев
ISBN: 978-954-09-0765-9
Формат 16/70/100. Печатни коли 33.5
Печат ПК „Д. Благоев“ ООД, София, 2013 година
История
- — Добавяне
Четвърти епизод
ПЪРВИ ПОЛУХОР
С ума си ли съм аз, или наистина
дочух, че вопъл прокънтя в палатите?
Какво да кажа?
ВТОРИ ПОЛУХОР
Да, ясно чувам, екнат скръбни викове
отвътре, нещо става там, в чертозите!
ХОР
Но погледнете —
как странна и навъсена старицата
се приближава с някакво известие!
Влиза Дойката.
ДОЙКАТА
Деца, какво ужасно зло за всички ни
започна с този дар до господаря ни!
ХОР
Старице, какво ново се е случило?
ДОЙКАТА
Потегли неподвижна днес царицата
в последния от всички свои пътища!
ХОР
Дали не като мъртва?
ДОЙКАТА
Ах, ти всичко чу!
ХОР
Злочестата, умря ли?
ДОЙКАТА
Чуваш втори път.
ХОР
О, бедната, злочестата! А как умря?
ДОЙКАТА
По най-ужасен начин!
ХОР
Но каква съдба
избра,
жено, тя?
ДОЙКАТА
Самичка се погуби.
ХОР
Гняв ли, лудост ли
със острие на зла стрела
я порази? И как успя
смърт към предишната смърт
сама да прибави тя?
ДОЙКАТА
С острието
на ужасното желязо.
ХОР
Безумна, ти видя ли тая дързост?
ДОЙКАТА
Видях, до нея близо бях застанала.
ХОР
Но кой?
Как? Кажи ми!
ДОЙКАТА
Сама направи тя това, с ръката си.
ХОР
Що думаш?
ДОЙКАТА
Така е.
ХОР
Създаде, създаде страшни
бедствия на този дом
дошлата чужда жена!
ДОЙКАТА
И много! Ако видиш пък с очите си
що стори тя, ще жалиш още повече.
ХОР
И сторила го е жена, с ръката си!
ДОЙКАТА
И страшно! Чуйте, за да ми повярвате.
Когато влезе тя сама в чертозите
и своя син видя, като приготвяше
носилка, за да иде пак при татко си,
затвори се, за да не бъде видена,
избухна в плач, простряна пред олтарите,
че сирота останала, ридаеше,
когато се докосваше, нещастната,
до нещо, със което си е служила.
Ту тук, ту там в палатите блуждаеше
и зърнеше ли скъпи хора някъде,
заплакваше, когато ги погледнеше,
като сама окайваше съдбата си,
живота си без свидни рожби в бъдеще.
След туй, когато спря плачът й, виждам я
към стаята на своя мъж запътена.
А аз, прикрита в сянката, следях с очи
и гледам — по леглото на съпруга си
покривки разпростира господарката.
Когато всичко туй привърши, хвърли се
отгоре, после седна на леглото му
и леейки от сълзи топли ручеи,
продума: „Ложе мое! Стая булчина!
Прощавайте навеки! Вече никога
за сладък сън не ще ме вий приемете!“
Тъй каза и разпусна със ръката си
тя свойта дреха, там, където фибула
от злато на гърдите й бе сложена,
разголи цялата си гръд и лявата
страна. Изтичах бързо, както можех, аз
и съобщих на Хил какво е правила.
И докато да дойдем с него двамата,
намираме царицата ударена
с двуостър смъртоносен меч във хълбока.
Синът избухна в плач, узна той, клетият,
че сам с гнева си причини бедата й.
Едва сега разбра, че тя, научена
от звяра, без да иска, тъй бе сторила.
Изреждаше неудържимо жалбите
злочестият, когато я оплакваше;
целуваше я коленичил, падаше,
притискаше се до трупа, ридаеше,
че зле я обвинявал необмислено;
той плачеше, че този ден без двамата —
без майка и баща — осиротяваше.
Това се случи вътре. За след два ли дни
човек пресмята, или за след повече —
глупец е той. Денят не става утрешен,
преди добре да е отминал днешният!
(Излиза.)